10 факта за Лангстън Хюз

Лангстън Хюз е роден през 1901 г. в Джоплин, Мисури, и е един от първите афроамерикански поети и писатели, които си изкарват прехраната с това, към което изпитват най-голяма страст – писането.

Той се издига до много високи върхове и бързо получава признанието на критиката като най-влиятелния писател по време на Харлемския ренесанс. Носещ епитетите „Поет лауреат на негърската раса“ или „Поет лауреат на Харлем“, писателят дава на света известни стихотворения като „Негърът говори за реки“, „Умореният блус“, „Нека Америка отново бъде Америка“ и „Отложена мечта“.

Много от произведенията на Хюз са използвани, за да се подчертаят борбите, които обикновените афроамериканци от работническата класа от неговата епоха са преживявали ежедневно. Той е имал такава невероятна способност да се опира на преживяванията и предизвикателствата, които е имал през детските си години. С какво друго е известен Лангстън Хюз?

Лангстън Хюз е автор на повече от дузина стихосбирки.

За около четири десетилетия писателска кариера Лангстън Хюз написва над дузина стихосбирки, два романа, две автобиографии и девет детски книги. Това обаче не са всичките му произведения. Хюз е автор и на около две дузини пиеси, както и на много радио- и телевизионни сценарии.

Знаете ли, че: Лангстън Хюз превежда произведенията на много известни писатели, сред които Федерико Гарсия Лорка и Жак Румен?

Стихотворението му „Негърът говори за реките“ е написано по време на пътуването му с влак до Мексико

Докато расте, решението на Лангстън Хюз да изкарва прехраната си с писане на стихове и сценарии не е най-приятната новина за семейството му, особено за баща му. Всичко обаче се променя, когато стихотворението му „Негърът говори за реките“ е публикувано в юнския брой на сп. Криза списание, ръководено от У.Е.Б. Дюбоа. Това стихотворение може би поставя началото на писателската кариера на Хюз, убеждавайки баща му, че Хюз наистина има таланта да се изяви в избраната от него област.

Според биографите му Хюз написва „Негърът говори за реки“, докато пътува с влак, за да посети баща си, който по това време е в Мексико. Според Хюз моментът на вдъхновение или магия настъпва, когато влакът наближава Сейнт Луис, докато слънцето залязва на брега на известната река Мисисипи.

Знаете ли, че: Първоначално бащата на Лангстън Хюз е искал той да стане инженер и да учи в университет в чужбина?

Лангстън Хюз избира заглавието на втората си автобиография „Чудя се, докато се скитам“

Някои историци твърдят, че една от причините Лангстън Хюз да бъде толкова плодовит писател е заради многобройните му пътувания в чужбина. Писателят и драматург посещава няколко държави в Централна Азия, Карибите, Африка, Далечния изток и Европа.

Първото пътуване на Хюз до Африка е през 20-те му години, когато започва работа като корабен палубен работник. Това му дава възможност да пътува до много африкански държави. Той също така има незабравими преживявания при посещението на европейски страни като Италия, Франция и Нидерландия.

В началото на 30-те години на ХХ век Хюз предприема пътуване из Карибския басейн, като посещава места в страни като Куба и Хаити. Най-дългото му пребиваване в чужбина вероятно е, когато работи като журналист за Baltimore Afro-American вестник и други вестници, отразяващи Испанската гражданска война.

Баба му по майчина линия, Мери Патерсън Лангстън, играе важна роля в неговото възпитание

В автобиографиите си Хюз обсипва с похвали баба си Мери Лангстън за това, че е заела мястото на родителите му, които почти отсъстват от живота му, докато расте. Коя е била Мери Лангстън? Мери не само е първата афроамериканка, записала се в колежа „Оберлин“ в Охайо, но е и съпруга на сътрудник на Джон Браун, печално известния лидер на аболиционистите от 19^ти век.

Със смесен расов произход, Мери вдъхва на Лангстън Хюз чувство на гордост и уважение към потиснатите чернокожи. Тя е причината той да израсне, за да бъде изпълнен с възхвала на упорития труд, ежедневните борби и радостта на чернокожите от работническата класа.

Когато израства, Хюз е очарован от историите, които му разказва Мери, като повечето от тях са за родословието на семейството му, техните борби и героизъм още от годините на робството до епохата на Реконструкцията. Тези истории несъмнено оформят личността, в която Хюз се превръща. Не е изненада, че в стихотворението си, озаглавено „Историите на леля Сю“, той отдава огромна почит на баба си, която умира в ранните му тийнейджърски години.

Първото му голямо стихотворение е публикувано, когато е на 19 години

След като натрупва толкова много опит като поет на класа си и сътрудник на литературното списание на училището си, Лангстън Хюз навлиза в късните си тийнейджърски години с много изтънчен писателски талант. И въпреки че редица негови стихотворения са отхвърлени от списания за поезия, големият му пробив идва, когато е на около 19 години. „Негърът говори за реките“ е публикувано през юни 1921 г. в броя на Crisis списание.

Пет години по-късно Хюз публикува първата си книга. Книгата е първият му том с поезия, озаглавен The Weary Blues. Той съдържа теми за борбата на чернокожите, гордостта и културата на чернокожите.

Лангстън Хюз се явява пред сенатска комисия

Смята се, че преди да се яви пред комисия на Сената на САЩ през 1953 г., Лангстън Хюз е отделил време и е написал изявление от пет страници, в което обяснява причините, поради които подкрепя левите политически доктрини. Хюз не е криел възхищението си от някои социалистически политики, които много политици на Капитолийския хълм са намирали за малко обезпокоителни. Поради това той е поканен да даде показания пред Постоянната подкомисия за разследвания на Сената.

Сенаторите го разпитват за някои от леко противоречивите му стихотворения като „Още едно „S“ в САЩ“. Хюз също така е попитан няколко пъти дали е член на Комунистическата партия, на което той категорично отговаря с „не“.

Решението да бъде поканен Хюз да даде показания е предизвикано от републиканския сенатор Джоузеф Маккарти (1908-1957 г.), който през целия период от началото на 50-те години на ХХ в. отправя обвинение след обвинение, че в Държавния департамент на САЩ са проникнали комунистически елементи. В качеството си на председател на сенатската подкомисия за разследвания сенатор Маккарти ръководи период, известен като „червена уплаха“, в който федералните служители от ЛГБТ са неоснователно подложени на преследване, като някои от тях дори губят работата си.

Идеята да напише първия си мемоар му хрумва, когато е на 23 години

Едва на 23 години Лангстън Хюз е насърчен от своя ментор Карл Ван Вехтен да напише първите си мемоари. Хюз е изненадан от предложението на Вехтен, като се има предвид фактът, че той все още е в началото на кариерата си. Минават около 15 години, преди да издаде първите си мемоари, Голямото море.

Причината, поради която е бил насърчен да напише мемоарите си на тази ранна възраст, се дължи на удивителното автобиографично есе, което е написал. Есето, което е приложено към първата му стихосбирка, The Weary Blues, напълно изненада Карл Ван Вехтен. Затова Вехтен го насърчава да превърне есето в пълноценен мемоар. Хюз обаче отказва, заявявайки, че все още е твърде млад.

Той се отказва от Колумбийския университет, за да пътува по света

След като отстъпва пред искането на баща си да учи инженерство в замяна на финансова помощ,

Докато учи в Колумбийския университет, Хюз е силно разочарован от курса и решава да напусне училище. Учи в Колумбийския университет около една година и поддържа среден успех В+. Бързо обаче осъзнава, че прекарва много време в мотаене в квартал Харлем, попивайки културата и артистичната атмосфера, които процъфтяват по това време. Обстановката там е коренно различна от расовите предразсъдъци, които усеща в кампуса на университета.

След като напуска университета през 1922 г., той започва да работи на различни места в Ню Йорк. През 1923 г. плава до Западна Африка и Испания на борда на кораба S.S. Малоун като член на екипажа на корабна компания. Прекарва известно време и в Париж, където се обвързва романтично с Ан Мари Куси – африканка от Златния бряг (сега Гана), получила британско образование.

Бил е колумнист за Chicago Defender

Друг много продуктивен етап в кариерата на Лангстън Хюз е, когато той работи като колумнист за Chicago Defender. Той измисля герой на име Джеси Б. Семпъл, известен още като „Прост“ – обикновен афроамериканец, който се опитва да се справи с ежедневните предизвикателства, пред които са изправени чернокожите семейства от работническата класа.

Всъщност някои от най-известните му творби се появяват именно през този период. В рубриката му обективно се обсъждат расови въпроси и множество други социално-икономически проблеми като цяло. Хюз написва редица страници, включително книги и пиеси, на героя, известен като „Прост“. Целта му е била да използва героя, за да засили гласа на чернокожите, давайки им възможност да се гордеят изключително много със своята раса, идентичност и култура.

Някои историци твърдят, че Лангстън Хюз е бил гей

Поради някои очевидни препратки към любовни интереси от мъжки пол в стихотворенията и разказите му, някои историци твърдят, че Лангстън Хюз е бил гей. Освен романтичната връзка, която е имал по време на престоя си във Франция, в живота му не е известна близка партньорка. Освен това Лангстън Хюз никога не се е женил. Нещо повече, за много от приятелите му се знае, че са или се възприемат като гейове – например Зел Инграм и Фердинанд Смит.

Други факти

• След като дълго време се бори с рак на простатата, известният афроамерикански писател и поет умира на 22 май 1967 г. 66-годишният мъж е кремиран, а прахът му е погребан на входа на Центъра за изследване на черната култура „Шомбург“ в Харлем, Ню Йорк.
• Прабаба му и прадядо му по бащина линия са собственици на роби в Кентъки. Например един от тях се казвал Сам Клей – шотландско-американски дестилатор на уиски, който бил роднина на известния сенатор Хенри Клей.
• Прабабите му по майчина линия са били поробени африканци.
• В университета „Линкълн“ Лангстън Хюз е съученик на Тургуд Маршал – първият афроамерикански заместник-съдия във Върховния съд на САЩ.
• Първоначално голяма част от произведенията му са публикувани във вестника на Комунистическата партия на Съединените щати (КПСС). Той членува и в комунистически организации като клубовете „Джон Рид“ и Лигата за борба за правата на негрите (League of Struggle for Negro Rights). В един момент той дори подкрепя чистките на Йосиф Сталин.
• Първоначално е против участието на САЩ във Втората световна война; не иска и чернокожите да се записват в армията заради дискриминацията, с която много от тях се сблъскват поради законите на Джим Кроу и расовата сегрегация в Юга. По-късно обаче Хюз прави обратен завой и подкрепя участието на САЩ във Втората световна война.