12 Древногръцки изобретения и технологии

В продължение на векове Древна Гърция има редица постижения не само в социалната и политическата философия, но и в науката и технологиите. Гърците поддържали непредубеден подход към изследването на заобикалящия ги свят. В резултат на това тяхната цивилизация представя на света множество научни идеи в дисциплини като физика, философия, математика, химия, медицина, архитектура, биология, зоология и астрономия.

И дори след около две хиляди години тези идеи продължават да оформят нашия съвременен свят. За да покажем безценния им принос за развитието на човечеството, събрахме дванадесет древногръцки изобретения, които се използват и днес.

Гръцки изобретения в математиката – Питагор и Теорема на Тале, както и стойността на Пи

В Древна Гърция е имало доста математици-буфери, които са посветили разумна част от живота си на изобретяването на сложни математически теории. Те са се занимавали с математика предимно заради завладяващата привлекателност на числата. Известни гръцки философи и математици като Аристотел и Платон са използвали математиката, за да осмислят света около тях. Дори те обаче не са могли да се конкурират с умовете на Талес, Питагор, Архимед и дори Евклид.

Историците смятат, че първият гръцки математик е Талес от Милет. Този гениален човек е разработил някои наистина пионерски теории и доказателства в областта на геометрията. На него се приписва въвеждането на Теоремата на Тале, която урежда множество геометрични задачи в областта на кръговете, ъглите и линиите.

От Древна Гърция идва и гениалният ум на Питагор. Този математик и философ посвещава целия си живот на разработването на теории, които обясняват как функционира светът. Най-известното му математическо изобретение е Питагоровата теорема. И до днес тази теорема ни помага да изчисляваме дължината на страните на правоъгълните триъгълници (а² + b² = c²).

Друго много удивително математическо откритие е свързано със стойността на пи (π). Архимед от Сиракуза създава много надежден алгоритъм за намиране на стойността на пи (която е 22/7 или 3,14159…). В продължение на векове неговият алгоритъм е бил най-предпочитаният метод за изчисляване на стойността на пи. Това е причината пи често да се нарича „константата на Архимед“.

Интересно е, че първата известна и най-популярна жена математик в света е от Древна Гърция. Името ѝ е Хипатия (ок. 355- 415 г. сл. Хр.) и тя е директор на гръцкия математически институт (Неоплатоническата философска школа) в Александрия, Египет.

Накрая е самият Евклид – вероятно най-великият математик, произхождащ от Древна Гърция. Общоприето е мнението, че Евклид е бил толкова даровит математик, че е написал няколко книги. Известен е с книгата си за геометрията, озаглавена Елементи. Тази книга остава основната книга за математиците в продължение на около две хилядолетия. Някои историци дори стигат дотам, че твърдят, че книгата на Евклид Елементи е най-критикуваната книга в историята.

Иновативни идеи и изобретения в астрономията – астролабията

Астролабията е малко сложно механично приспособление, което гърците са използвали за измерване на небесните тела в небето. Историците смятат, че астролабията е дело на Аполоний от Перга (известен като „Великия геометър“). С помощта на този инструмент древните гърци са успели да изкажат теорията, че не Слънцето е обектът, който обикаля около Земята, а по-скоро Земята обикаля около Слънцето. Тази теория е предложена от Аристарх от Самос през 3^ти век пр.н.е. Абсолютно брилянтно, като се замисля. Просто е зашеметяващо, че една цивилизация от 2000 г. пр.н.е. е могла да измисли такива прогресивни теории и инструменти.

Около 470 г. пр.н.е. Парменид впечатляващо разбрал, че Земята е кръгла. Той стигнал до този извод, като просто наблюдавал затъмнение на Луната. Той изказал мнение, че ако земната сянка е извита, то това означава, че Земята трябва да има кръгла форма.

Освен това много хора днес смятат астролабията за едно от най-великите изобретения на древния свят. Освен че е използван за изчисляване на височините на небесните тела, гърците, както и следващите цивилизации, са го разполагали в морето. Нерядко моряците или мореплавателите (особено през Средновековието) са използвали астролаба, за да си помагат по време на плаването.

Древна Гърция е родното място на първия аналогов компютър

Механизмът от Антикитера е гордо изложен в Националния археологически музей в Атина.

Немислимо е, че първият аналогов компютър е създаден още преди 2000 години. Далеч от това да бъде наречен компютър, механизмът от Антикитера е устройство, което според археолозите е помагало на гърците да отбелязват положението на небесните тела като слънцето, луната и другите планети. Той е бил използван главно за предсказване на настъпването на слънчеви и лунни затъмнения, както и на дати на други важни празници. Най-известният такъв фестивал е Олимпийският, който се е провеждал на всеки четири години в Древна Гърция.

Първоначално повечето историци смятали, че Антикитера датира от 125 г. пр. Последните открития обаче показват, че механизмът на Антикитера е изобретен през 205 г. пр. н. е. Освен че е първият известен компютърен направен, инструментът се счита за първата известна машина, построена някога.

Прочутият археолог Валериос Стайс е човекът, отговорен за откриването на механизма от Антикитера. Стайс го открива през 1902 г. в купчина корабокруширали предмети в близост до остров Антикитера в Гърция, откъдето идва и името му „Антикитера“.

С диаметър от около 7-8 инча, Антикитера, с бронзовите си зъбни колела и дисплейни циферблати, е гордо изложена в Националния археологически музей в Атина, Гърция.

Древните гърци са имали душове и са изграждали водопроводни системи

Те са имали сравнително добри водопроводни системи, които са били направени от оловни тръби. Места като древен Крит са имали подземни глинени тръби, които са осигурявали течаща вода, както и други санитарни нужди. Знаем за това, защото на една атинска ваза има изображение на женска душ-кабина. Следователно е вероятно в различните гимназии и спортни клубове (особено в Пергам) в древна Гърция да е имало обществени бани с течаща вода.

Театърът е изобретен в Древна Гърция

Ако се върнете преди около 2500 години в Древна Гърция, ще откриете, че развлекателните и други театрални изкуства на съвременната епоха имат малка прилика с тези в Гърция. Древните гърци са били първите, които са играли в театри. Те са имали невероятни актьори и сценични изпълнители, които са писали блестящи пиеси в жанрове като комедия и трагедия. Аристофан (ок. 446 – ок. 386 г. пр. Хр.) например е бил комедиен гений и автор на няколко пиеси като „ Птици и Лизистрата “ в Древна Гърция.

Есхил, Софокъл и Еврипид са били изключително известни тогава със своите пиеси в жанра на трагедията. Струва си да се спомене, че Софокъл е този, който е написал известната Едип Рекс.

Музиката, изкуствата и културата наистина процъфтяват в Древна Гърция. Думата „музика“ дори произлиза от гръцката дума „музи“. Музите са 9 по-низши богини на изкуствата, за които се смята, че внушават на древните гърци вдъхновяващи идеи и произведения на изкуството.

Гърците изобретяват винта на Архимед (винтова помпа)

Архимедовият винт е изобретен от феноменалния древногръцки учен Архимед (обикновено наричан „мъдрия“). Машината е била предназначена за бързо повдигане на вода с помощта на въртящ се метален винт (спирала) в цилиндър. В дните на Архимед винтът служи за няколко исторически цели. Някои гърци използвали съоръжението за източване на вода от трюма на голям кораб. С помощта на винта можели да се отводняват и наводнени мини и земя.

Архимедовият винт обикновено е наклонен под ъгъл от около 45 градуса спрямо равнината, за да може водата да бъде загребана и изтласкана нагоре по тръбата от въртящия се хеликоид. Също така оборудването може да се използва за напояване на стопанства, като се използва вода от ниско разположени райони. Точната дата на изобретяването му все още не е известна, но някои историци я поставят между 287 г. пр. н. е. и 212 г. пр. н. е.

Днес Архимедовият винт, известен още като винтова помпа, се използва в електроцентрали и мини. Инженерите го използват при отводняване на земя с цел рекултивация. Това е особено полезно на места като Нидерландия, които имат много ниско разположени брегове. И съвсем типично, винтът е използван за изпомпване на отпадни води в пречиствателни станции. В някои случаи, когато Архимедовият винт е бил обърнат, той е произвеждал енергия. Архимедовият винт има готови приложения в асансьори, вятърни мелници и комбайни.

Древна Гърция е първата страна, в която е имало фар

В 5^ти век пр.н.е., първият фар е издигнат от Темистокъл на пристанище в Пирея. Фарът е бил изграден от каменни колони и пламтящ огън на върха му. Около два века по-късно известният Александрийски фар е построен от Птолемей II в Александрия, Египет. Построен между 280 г. пр.н.е. и 247 г. пр.н.е., Александрийският фар е наречен в чест на Александър Велики. Висок около 10 метра, Александрийският фар спомага за развитието на търговията и търговския обмен в град Александрия. Фарът е бил толкова известен, че е попаднал в списъка на Седемте чудеса на древния свят. За съжаление, той е разрушен, след като три силни земетресения удрят района между 10^ти и 14^ти векове C.E.

Напредък и идеи в медицината

Преди появата на древногръцкия лекар Хипократ от Кос древният свят е вярвал, че болестите и неразположенията са творение на боговете. Хипократ от Кос е първият човек, който доказва, че те грешат. Той провел няколко експеримента и показал на древните гърци как човешкото тяло понякога реагира неблагоприятно на околната среда. Той разяснил на хората как болестите на тялото могат да се лекуват по естествен път.

Работата на Хипократ в областта на човешката биология и медицина му носи титлата: „баща на западната медицина“. Неговата школа, Хипократовата медицинска школа, е била много популярна по негово време (460 г. пр. Хр.). Смята се, че древногръцките лекари дори са можели да правят разлика между вени и артерии още през 500 г. пр.

Днес лекарите, медицинските сестри и другите медицински специалисти полагат Хипократовата клетва (етичната клетва), преди да започнат да практикуват.

Родина на демокрацията и Олимпийските игри

Първите хора, които управляват с помощта на демокрацията, са древните гърци. Смята се, че те са имали демократични структури в продължение на около 185 години. Идеите и концепцията за конституция и демократични системи възникват около 508 г. пр. н. е. в древна Атина.

Двеста години преди раждането на демокрацията гърците са имали много известен спортен празник – Олимпийските игри. Започнали през 776 г. пр.н.е., Олимпийските игри са били четиригодишно събитие, организирано в гръцкия град Олимпия. Те се правели предимно в чест на Зевс, царя-бог на пантеона. През тези няколко дни, в които се организирали игрите, враждуващите градове-държави спирали всички форми на агресия един срещу друг. Последните олимпийски игри са организирани през 393 г. пр.н.е. На олимпийските игри им трябват още 1500 години, за да бъдат подновени през 1896 г.

Древните гърци изобретяват водната мелница

През годините технологията на водната мелница се използва в металообработването, селското стопанство и самото мелене. Основно тя е била използвана за смилане на зърнени култури и превръщането им в брашно или други ядивни материали.

Произходът на технологията на водната мелница може да се открие в Древна Гърция. Изобретението на водната мелница се основава на колело, наречено колело на Перахора. Перахора е изобретено от гръцкия инженер Филон Византийски.

Одометърът – древногръцко изобретение за измерване на разстояния

Днес одометърът се счита за електронно устройство, което измерва изминатото разстояние от движещ се автомобил или велосипед. Принципът, на който се основава тази технология, датира от 27 г. пр.н.е. в Древна Гърция. Не е ясно кой точно го е измислил. Някои историци смятат, че идеята е на Архимед от Сиракуза или на Херон от Александрия.

Древногръцки изобретения в областта на архитектурата и строителството

В целия западен свят проектите на сгради са повлияни от гръцката архитектура. Високите колони, симетричните форми, куполните покриви и триъгълните фронтони са само част от нещата, които оформят дизайна на сградите и строителството в продължение на хиляди години.

Мемориалът на Линкълн , намиращ се във Вашингтон, дизайнът силно наподобява Акропола от Древна Гърция. Най-често гърците са въвеждали лостове, кранове и лостове, за да улеснят вдигането на тежки строителни материали.

„Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг прът, и аз ще повдигна Земята!“ – Гръцкият математик и инженер Архимед говори за силата на лостовете

В допълнение към горепосочените монументални изобретения, на Древна Гърция се приписва изобретяването на първия будилник, катапулта, крановете и лостовете (системите на Аристотел за подемници с макари) и водния часовник. Тези изобретения, както и още много други, са причината древните гърци да имат титли „баща“ в дисциплини като медицина, право, естествени науки и зоология.