12 важни факта за царица Хатшепсут

Кралица Хатшепсут: кратки факти

• Баща:Тутмос I
• Майка: Ахмос
• Дата на раждане: 1507 Г. ПР.Н.Е.
• Съпруг: Тутмоза II
• Дъщеря: Неферура
• Най-известен с: най-дълго управлявалата и най-успешната жена фараон на Египет; установяване на търговски отношения; мащабни строителни проекти
• Кралски имена и епитети: Мааткаре (Истината е Ка на Ре), Хнумт-Амун Хатшепсут („Присъединена към Амун“ или „Първа от благородните дами“), Wesretkau (могъщество на Кас), Wadjrenput („Разцвет на годините“),
• Царуване: 20 години; от ок. 1479 г. пр.н.е. – ок. 1458 г. пр.н.е.
• Династия: 5^ти фараон на 18^та Династия на Египет

Управлението на фараонката Хатшепсут се смята за период на повсеместен мир и благоденствие. След като управлява Египет повече от двадесет години, на Хатшепсут се приписват чудесни храмове, защита на Египет от чужди нашествия и установяване на много изгодни търговски отношения със страната Пунт в Източна Африка. Въпреки че в продължение на векове постиженията и управлението ѝ остават скрити, сега е широко прието, че тази жена фараон несъмнено е една от най-значимите жени в древната история. С какво още е известна Хатшепсут?

По-долу е представен кратък преглед на 12 основни факта за Хатшепсут – жената фараон на Египет, чието забележително управление продължава от около 1479 г. пр. н. е. до 1458 г. пр. н. е.

Хатшепсут не е първата жена фараон в Египет

Хатшепсут често е възхвалявана като най-великата фараонка на Древен Египет и една от най-успешните фараонки на всички времена; въпреки това, незнайно за много хора, Хатшепсут не е първата жена, коронована за фараон на Египет. Тази чест най-вероятно принадлежи на една много влиятелна жена, управлявала около три века преди Хатшепсут. Въпросната жена е била царица Собекнефру (ок. 1807-1802 г. пр. Хр.), последната египетска владетелка от 12^та Династията на Египет.

Друг много интересен момент, който си струва да се спомене, е, че Хатшепсут не е първата жена регент, управлявала Египет от името на фараон, който все още не е навършил пълнолетие. Според древните текстове знаем за голям брой влиятелни жени, които са служили като регенти много преди епохата на Хатшепсут. Нейтхотеп, могъща царица от ранния династичен период на Египет (ок. 3150 г. пр. н. е. – ок. 2613 г. пр. н. е.), вероятно е управлявала Египет съвсем сама като регент от името на фараон, който все още не е достигнал зряла възраст. След това имало могъщи царици от епохата на Новото царство (ок. 1550 г. пр. Хр. – 1070 г. пр. Хр.), които в даден момент от живота си вероятно са служили като регенти.

Най-дълго управлявалата жена фараон в Древен Египет

След смъртта на съпруга ѝ/брат ѝ Тутмос II тя става регент от името на малолетния син на Тутмос II. По неизвестни и до днес причини Хатшепсут заема трона и продължава да управлява заедно с доведения си син Тутмос III. На практика тя е фактическият владетел на страната. Хатшепсут е не само най-великата фараонка в Древен Египет, но и най-дълго управлявалата жена фараон в Египет, като управлява повече от две десетилетия. Като се има предвид фактът, че тя умира около 1458 г. пр.н.е., най-вероятно е заела трона на Египет около 1428 г., може би когато е била в средата на 50-те си години.

Във всеки случай управлението на Хатшепсут, петият фараон от 18^та Династията на Египет се характеризира със забележителен напредък във всички сфери на египетското общество. Управлението ѝ е описано в древните текстове като епоха на ред, мир и икономически растеж. Вероятно това, че е била жена владетел, е означавало, че е работила много усърдно, може би много по-усилено от някои от своите предшественици и наследници мъже, в стремежа си да остави следа в историята.

Управлението на Хатшепсут, продължило около две десетилетия, я превръща в много забележителна и успешна жена-фараон на Египет, което я прави една от най-великите фараони на всички времена.

Най-великата жена фараон в Древен Египет

Независимо от всички могъщи египетски жени, които са били преди нея, Хатшепсут несъмнено е най-великата жена владетелка на Египет. Влиянието ѝ е било толкова голямо, че много египтолози и учени разсъждават, че тя се нарежда до някои от най-великите египетски фараони, като …

По време на двугодишното си управление Хатшепсут извършва редица значими подвизи, включително е първият египетски владетел, който поръчва търговска експедиция до страната Пунт. Превърналата се във фараонка царица-регент е и един от най-големите строители на своята династия, като санкционира изграждането на великолепни постройки, най-вече двата 100-метрови обелиска в Големия храмов комплекс в Карнак и грандиозния си мортирен храм (Джесер-Джесеру) в Дейр ел-Бахари край западния бряг на река Нил. Последният проект обикновено се смята за най-голямото постижение на Хатшепсут.

Фараон Хатшепсут поръчва статуи и скулптори, които я изобразяват като мъж

Древните египтяни, в сравнение с други цивилизации, са били известни с това, че са предоставяли някои права на жените в обществото. Въпреки това за жените далеч не е било розово легло, тъй като стъкленият таван видимо е пречел на жените да достигнат определени позиции в обществото. Жена да стане фараон е било немислимо, а в някои моменти и кощунство. Освен това се е смятало, че жена да стане фараон противоречи на принципите на Маат, египетската богиня на закона, реда и истината. Като една от малкото жени владетели на Древен Египет, Хатшепсут се изобразява като мъж с традиционната фалшива брада, за да разсее всяко съмнение, че не е легитимен владетел

В крак с традицията тя се свързва с много древноегипетски божества

Горната точка обяснява защо Хатшепсут полага много усилия, за да направи управлението си възможно най-легитимно. Едно от първите неща, които тя прави, е да поръча статуи, картини и скулптори, които я изобразяват с брада и огромна осанка на горната част на тялото. Тя е знаела, че трябва да направи много повече по отношение на изграждането на великолепна инфраструктура и развитието на обществото, за да убеди сравнително консервативното общество от висшата класа, че това, че е жена фараон, не е обида за боговете.

Именно поради тази причина тя се свързва с Амун, египетския бог на слънцето. Тя също така приема титлата Мааткаре, име, което означава „Истината е душата на Бога Слънце“. Приемайки това име, тя почитала и Маат, и Амун, както и уверявала всички в царството си, че наистина е човешкото въплъщение на египетските богове. Царуването на Хатшепсут е период на мир и икономически растеж, който съвпада със златния век на Египет. Несъмнено най-великата жена владетелка на Египет, тя се свързва с богове като Хатор, Хнум, Амун и Маат, за да съобщи за правото си да управлява като фараон

Организира най-голямата търговска експедиция в Древен Египет

Смята се, че в разгара на своето управление Хатшепсут се е заела с много амбициозен проект, в рамките на който е изпратила екип от изследователи в страната Пунт. Древна африканска империя, разположена около Африканския рог, земята Пунт е известна с обширните си търговски мрежи и връзки с места в днешна Саудитска Арабия, Етиопия, Еритрея и Йемен. Близостта на Пунт до Червено море също е била допълнително предимство, тъй като е улеснявала търговията с диви животни, слонова кост, черно дърво, абанос и други стоки.

Смята се, че фараонката Хатшепсут, която искала да се сдобие с някои от тези екзотични стоки, организирала мащабна търговска експедиция до страната Пунт. Експедицията, която се нарежда сред най-известните търговски приключения на древния свят, позволява на Египет да размени лен, папирус и зърнени храни за абаносово дърво, диви животни и всякакви видове тамян от Пунт.

Смятана за едно от най-значимите ѝ постижения, експедицията до Пунт допринася много за подобряване на имиджа на Хатшепсут както в страната, така и в чужбина.

Омъжва се за своя полубрат Тутмос II

Според древния текст 12-годишната Хатшепсут се омъжва за доведения си брат Тутмос II (царуване – ок. 1493 г. пр. Хр. – 1479 г. пр. Хр.), за да подчертае отново правото на последния на египетския престол след смъртта на Тутмос I. Докато Хатшепсут е дъщеря на Тутмос I и основната му съпруга Ахмос, за доведения ѝ брат Тутмос II се казва, че е син на фараона Тутмос и една от второстепенните му съпруги, наречена Мутнофрет.

От брака между Хатшепсут и Тутмос II се ражда едно единствено дете – дъщеря на име Нефере. Като основна съпруга на Тутмос II неспособността на Хатшепсут да създаде мъжки наследник сигурно наистина я е притеснявала. Тъй като за египетските фараони е било обичайно да имат множество вторични съпруги, Тутмос II и Исет, неговата вторична съпруга, раждат Тутмос III (т.е. наследникът на Хатшепсут).

Направени са огромни опити името на Хатшепсут да бъде премахнато от историята

В рамките на няколко години след смъртта на Хатшепсут много скулптури и изображения на починалата фараонка са осквернени или поругани от нейните наследници, особено от Аменхотеп II, доведеният внук на Хатшепсут. Вероятно тези фараони са направили това, за да си присвоят много от нейните постижения. След смъртта ѝ през 1458 г. пр.н.е. наследниците на Хатшепсут съзнателно се опитват да заличат името ѝ от историята. Ето защо въпросът, на който трябва да се отговори, е: защо наследниците на Хатшепсут – като Тутмос III и синът му Аменхотеп II – са работили много усилено, за да бъде заличено името ѝ от историческите хроники? Особено тези двама фараони имат навика да свалят паметници и статуи на Хатшепсут.

Някои учени твърдят, че непосредственият наследник на Хатшепсут – Тутмос III – е бил раздразнен от узурпирането на трона от жена-царица. Въпреки това не съществуват доказателства, които да показват, че Хатшепсут е узурпирала трона. Ясно е, че това далеч не е било отмъщение; освен това няма данни Тутмос III да се е опитвал да свали Хатшепсут по време на нейното управление. Така че можем да кажем, че е малко вероятно Хатшепсут и доведеният ѝ син да са имали хладни отношения.

Съществува теория, че наследниците на Хатшепсут – като Тутмос III и Аменхотеп II – премахват паметниците ѝ просто защото виждат в това начин да възстановят патриархалната система на Египет. Може би Тутмос III е искал да присвои за себе си величествените постижения, постигнати по време на управлението на Хатшепсут. Ако тази теория се потвърди, това би обяснило защо Аменхотеп II е положил значителни усилия, за да подкопае наследството на доведената си баба.

Сененмут, близък спътник на фараонката Хатшепсут

Поради факта, че съпругът ѝ Тутмос II умира в началото на 30-те си години, слуховете за нейни връзки с придворни вероятно не са били рядкост по време на цялото ѝ управление. Името, което постоянно се появява в трудовете на ранните египтолози, е Сененмут, най-близкият съветник и главен архитект на Хатшепсут.

Въпросът, който озадачава историците от векове, е: Дали Сененмут и фараонката Хатшепсут са били любовници? За да се отговори на този въпрос, трябва да се вземат предвид много близките отношения, които са съществували между тези двама египтяни. Отдавна се смята, че Сененмут е играл решаваща роля в личния живот и управлението на фараонката, като е бил неин главен съветник по въпроси от строителството до управлението. Съветникът Сененмут вероятно е служил като възпитател на Нефере, единственото дете на Хатшепсут.

Метеоритното издигане на Сененмут до статута на главен съветник на Хатшепсут обаче постоянно се повдига от онези, които твърдят, че двамата наистина са били любовници. И до днес обаче както археолозите, така и египтолозите все още не са представили никакви конкретни доказателства, които да направят горното твърдение вярно.

Хатшепсут е била страстна любителка на дърветата

Много малко древноегипетски владетели биха могли да претендират, че имат повече познания в областта на лесовъдството от фараон Хатшепсут. Твърди се, че тази жена фараон е дала ясни указания на изследователите и чуждестранните дипломати, които се отправили на прочутата експедиция в страната Пунт. Една от тези инструкции била да се донесат три дузини дървета от страната Пунт. Като страстен любител на дърветата, фараонът със сигурност се е зарадвал, когато изследователите са се върнали с дървета като смирна и тамян.

Освен това Хатшепсут сигурно е дала на изследователите ясни инструкции как да се грижат и поддържат тези дървета, докато са били изпращани в Египет. Смята се, че след като е получила тези дървета, тя ги е пресадила и се е грижила добре за тях. Поради тази причина много учени смятат, че Хатшепсут вероятно е била първият известен лесовъд в древния свят.

Лосион за грижа за кожата убива фараонката

В цялата история на човечеството канцерогенните средства за грижа за кожата и козметични продукти (т.е. гримове) тихомълком са убивали водещи исторически личности, особено жени. Пример за това са английската кралица Елизабет I (1533-1603 г.) и фараонката Хатшепсут. Историците обикновено смятат, че тези двама монарси са починали вследствие на отравяне на кръвта, причинено от продължителната употреба на козметични продукти на оловна основа. Освен че са водещи жени монарси в историята, какво е общото между английската кралица Елизабет I (1533-1603 г.) и Хатшепсут? Ами и двете не са родили наследник. В случая с Елизабет I английската кралица дори е била бездетна.

Освен това, и може би най-важното, най-поразителната прилика между тези две жени, монарси, живели с разлика от около три хиляди години, е, че и двете са починали от отравяне на кръвта.

В случая с фараонката Хатшепсут експертите разсъждават, че фараонката е използвала лосион за грижа за кожата, който незнайно защо за нея или за когото и да било от нейното време е съдържал бензо(а)пирен. По принцип фараонката е нанасяла смъртоносно вещество в опит да премахне кожно раздразнение. Вероятно канцерогенният козметичен продукт е причинил смъртта ѝ около 1458 г. пр. н. е. Знаем това благодарение на внимателното изследване на съдържанието на бутилка, намерена в погребалната ѝ камера.

Управлението на Хатшепсут до голяма степен остава в тайна в продължение на векове

Може да се каже, че Хатшепсут почти успешно изтрива името си от историята, тъй като едва в началото на 18^ната век след Христа, когато археолози направиха изненадващо ново откритие за нейното управление. След години упорита работа, през 1822 г. археолозите успяват да разшифроват набор от йероглифи в Дейр ел-Бахари – величествения комплекс от погребални храмове, в който се съхраняват останките на Хатшепсут и баща ѝ Тутмос I. В комбинация с гробницата ѝ, открита през 1903 г., йероглифите, отнасящи се до фараон Хатшепсут, ни дават представа за това коя е била тази жена-фараон, включително за забележителните ѝ постижения.

Мумията на фараон Хатшепсут

Въпреки че гробницата на Хатшепсут е открита през 1903 г., на археолозите и изследователите им отнема повече от век, за да намерят мумията ѝ. През 1903 г. изследователите, ръководени от британския археолог Хауърд Картър, намират и два празни саркофага – единият за Хатшепсут, а вторият за баща ѝ Тутмос I. В отделна гробница Картър и екипът му откриват мумии на две жени. След като се потвърждава, че едната от мумиите е мократа кърмачка на Хатшепсут, наречена Ситре-Ин, изследователите работят много усилено, за да открият самоличността на другата мумия.

Знаете ли, че: Хауърд Картър не само открива гробницата на Хатшепсут, но и гробницата на Тутанкамон през ноември 1923 г.?

През 2007 г. светът е изненадан от новината, че е открита мумията на прочутата жена фараон. Откритието стана факт благодарение на зъб, който беше намерен в кутията на Хатшепсут. Екип от изследователи, ръководен от един от най-изтъкнатите египетски археолози Захи Хавас, пристъпи към провеждане на някои тестове на зъба. Тяхното откритие е изненадващо, тъй като показва, че неидентифицираната мумия, открита през 1903 г., е имала липсващ зъб. Не след дълго изследователите провеждат допълнителни тестове и установяват, че мумията наистина е на Хатшепсут!