15 важни факта за битката при Маратон

Битката при Маратон е историческа битка, в която великата и могъща армия на Персия се изправя срещу гръцкия град-държава Атина. Това е опит на отмъстителния персийски цар Дарий Велики да разшири империята си в Егейско море. В крайна сметка смелата атинска армия, предвождана от генерал Милтиад, нанася на цар Дарий съкрушително поражение. Ето някои интересни факти за битката при Маратон – битка, която е част от първите персийски нашествия в Гърция:

Дата и място на битката

Много историци смятат, че точната дата на битката при Маратон е 12 септември 490 г. пр. н. е. Смята се също, че битката се е състояла следобед.

Що се отнася до местоположението, битката при Маратон е станала в равнината на Маратон – на 25 мили североизточно от Атина. Както може да се види и днес, има доста хълмове, които обграждат равнината на Маратон. Най-вероятно тези хълмове са били много полезни за персите по време на битката. Равнината в залива на Маратон се простира на около 8 мили, което я прави съвсем идеална за армия, която е толкова голяма, колкото е била тази на персите.

Йонийският бунт подхранва битката

Йонийците (днешна Турция) са от гръцки произход, които са попаднали под контрола на Персийската империя. От около 499 г. пр.н.е. йонийците, както и други региони с гръцки произход в Мала Азия, започват бунт срещу персийското управление. Гръцките градове-държави Атина и Еретрия виждат в йонийския бунт възможност да отстранят досадните си съседи персите от региона; затова гърците предлагат на йонийците известна подкрепа. Въпреки това бунтът е бързо потушен от цар Дарий през ок. 494 г. в битката при Ладе. Заради подкрепата си за йонийското въстание Дарий и гърците стават смъртни врагове.

Легендата разказва, че Дарий Велики възложил на свой помощник да му напомня всекидневно какво са направили гърците, подкрепяйки Йонийското въстание. Смята се, че помощникът е казал нещо подобно: „Учителю, не забравяй атиняните“. По този начин жаждата за отмъщение на Дарий продължила да се покачва, като се заклел да изпепели Атина и Еретрия.

Верен на думата си, Дарий изравнява със земята градове като Еретрия и Цикладите по пътя си към битката при Маратон.

Рекордна персийска армия и сила

Да се каже, че персийската армия е била голяма, би било подценяване. Общоприето е мнението, че Персийската империя и нейната армия са били с една миля най-голямата армия, съществувала по онова време. Персите могат да се похвалят с военни генерали като Датес и Артаферн.

В допълнение към похода на около 25-50 хил. войници към Гърция, персийската армия е придружена от зашеметяващите 600 кораба, задвижвани с гребла, което превръща силата на персийската армия в сила, на която никой не е ставал свидетел дотогава.

Дилемата в атинския лагер

В определен момент няколко гръцки лидери и военни умове се замислили дали да се подчинят на управлението на Дарий. Въпреки това генерали като Милтиад категорично призовават колегите си гръцки водачи да се включат в съпротивата срещу персите. Според Милтиад отстъпването пред персите е равносилно на осъждане на цяла Гърция на вечно робство.

Преди битката гръцките генерали са разделени в гласовете си за това дали да се включат в битката с персите или не. Много от генералите, които били против съпротивата срещу персите, смятали, че Гърция няма никакъв шанс срещу огромната армия на Дарий.

Ролята на Калимах

Когато гърците са в безизходица по въпроса дали да коленичат или да се изправят срещу Дарий, Милтиад се обръща за мъдър съвет към Калимах – полемарх и много уважаван член на атинската армия и обществото като цяло. Полемархът Калимах гласува в полза на генералите, които искаха да се противопоставят на персите. И така Милтиад се заел да подготви атинската съпротива.

Персите са подпомогнати от един печално известен гръцки тиранин

Кисел и отмъстителен, след като е свален от власт в Гърция, атинският тиранин Хипий се съюзява с персите. Хипий се надява да възстанови властта си в Атина с помощта на Дарий. Заедно с други персийски генерали Хипий помага за организирането на нападението срещу Атина и Еретрия.

Защо Хипий подкрепя персите

Смята се, че атинският тиранин и изгнаник генерал Хипий се е присъединил към персите заедно с редица свои хора. Причината, поради която Хипий прави това, е, че е ядосан на гърците за това, че са го свалили от власт в Атина. Хипий и семейството му са държали желязна хватка над атиняните в продължение на близо половин век. С настъпването на атинската демокрация през 510 г. пр.н.е. атиняните (с помощта на спартанския цар Клеомен I) изгонили Хипий и приближените му от Атина. След това Хипий отива в град Сарди – територия, контролирана от персите – и иска тяхната помощ, за да си върне Атина. Разгневени от молбата на Сардис да си върнат Хипий, атиняните и еретрийците решават да подклаждат проблеми, като подкрепят йонийците по време на тяхното въстание.

Спартанците демонстративно отказват да се присъединят към каузата на атиняните

Някои казват, че спартанците не искали да рискуват да загубят хора в защитата на Атина. Най-правдоподобната причина обаче е свързана с факта, че спартанците били в разгара на 10-дневен фестивал на мира, наречен Карнея. Поради това те не можеха да се притекат на помощ на своите роднини. Смята се, че на следващия ден след битката спартанските войници са пристигнали на мястото на сражението и сами са се убедили колко храбро са се сражавали атиняните, защитавайки своя град.

На помощ на атиняните се притекли само няколко гръцки града държави

С изключение на няколко войници от Платея и Атика, нито една друга гръцка градска държава или гръцки съюзник не подкрепя Атина по време на битката при Маратон. Според известния гръцки историк Херодот платяните са допринесли с около 1000 войници за военните усилия на атиняните. Независимо от това, атинските сили от 10 000 души все още са били значително по-многобройни от 50 000 души на Персия.

Легендарното бягане на Феидипид

Атинските генерали изпращат Феидипид – най-бързия пратеник в лагера им – при спартанците, за да поискат помощта им. Спартанците обаче отказаха. Това, което е най-интересно в тази история, е, че: Смята се, че Феидипид е изминал разстояние от около 150 мили (240 км) до Спарта и обратно.

Мистериозното изчезване на персийската кавалерия

Векове след войната историците се почесват по главите, опитвайки се да разберат какво се е случило с около 20 000 персийски конници в битката при Маратон. Общоизвестен факт е, че персите винаги са влизали в битка със свирепата си конница; по някаква неизвестна за историците причина обаче не съществува нито едно споменаване на персийската конница на мястото на битката.

Дали персийската конница е напуснала битката при Маратон с надеждата да атакува незащитения град Атина? Или пък са имали за задача да събират припаси, докато атиняните атакуват персите? Едно нещо е ясно: персийската конница отсъства по време на битката. Освен това, ако конницата беше присъствала, изходът от битката може би щеше да е различен. Във всеки случай отсъствието на персийската кавалерия било посрещнато с вълнение от атиняните. Това ги подтикнало да атакуват първи персите.

Атиняните си помогнали за победата, използвайки бойната формация фаланга

Бойната формация, която атинският генерал Милтиад използва, е много революционна. Генералът помолил най-добрите си воини да останат на крилата на удължена линия от атински войници. В средата генералът поставил бойци със средна квалификация. Атиняните разчитаха на крилата на бойната си формация, за да нанесат колкото се може повече поражения на персийската армия.

Те нарочно поставиха хоплити – войници с леко снаряжение – на крилата, използвайки бойната формация фаланга. Фалангата се отнася за бойна формация, състояща се от група войници, които маршируват в един строй, използвайки щитовете си, за да блокират стрелите, изстреляни към тях от вражеските редици. След като вражеските стрели престанат да валят върху тях, тези войници с леки екипировки се изправят и пробождат врага с копията си. Твърди се, че атиняните разгръщали строя на фалангата по много блестящ начин.

Победата на атиняните стимулирала няколко ползи

И до днес битката остава един от най-ранните записи на сражения в световната история. А значението на битката при Маратон се състои в това, че тя повишава увереността и решимостта на гърците. В резултат на това гърците си помогнали да навлязат в „златния век“, в който процъфтявали демокрацията, философията и научните иновации.

Битката при Маратон вписва името си в групата на избраните исторически събития, защото е един от първите случаи на сблъсък на Изтока (т.е. Персия) със Запада (т.е. Гърция).

Мястото, където се е състояла битката при Маратон – Маратонският залив – се намира на около 25 мили (40 км) североизточно от Атина. Днес 26 мили е точното разстояние, което трябва да пробяга един пешеходец, за да завърши маратон. Маратонът е популярно спортно събитие в съвременните олимпийски игри от 19^ти век.

Въпреки че атиняните отстъпват числено на персите, фактът, че атинските генерали (като генерал Милтиад) са в състояние да използват творчески бойни тактики, им дава предимство пред персите. Напротив, персите платили цената за наивното подценяване на атиняните. Някои твърдят, че атиняните са имали много по-добро въоръжение и бойна техника от персите.

Атиняните вярвали, че боговете имат пръст в победата им

Преди битката гърците принасят огромни жертви и отправят молитви към редица гръцки богини, като атинската богиня Атина (богинята на мъдростта и стратегическите войни), богинята Нике и богинята Артемида Агротера (Артемида Ловджийката).

Според Херодот маратонецът Феидпид срещнал бог Пан, докато тичал, за да получи помощ от спартанците. Тогава Пан обещал на Феидипид, че ще се притече на помощ на гърците по време на битката. Херодот твърди още, че Пан всява страх и паника сред редиците на персите по време на битката. Именно от това обяснение произлиза съвременната дума „паника“, т.е. препратка към това, което бог Пан е направил по време на битката при Маратон. От този момент нататък гърците започнали да се покланят на бог Пан и да го почитат.

В резултат на жизненоважната помощ, която Пан и всички останали божества оказвали, гърците принасяли много жертви на тези божества. Например гърците изпълнили обещанието си към бог Пан, като принесли същия брой кози жертви, колкото е броят на загиналите по време на битката перси (около 6400 души).

Разказ на Херодот за битката

Голяма част от това, което знаем за битката при Маратон, е написано от прочутия гръцки историк Херодот. Смята се, че Херодот, бащата на историята, е записал събитията, които са се случили преди, по време и след битката.