15-ият президент на САЩ Джеймс Бюканън: Бъчънасън: живот, президентство и предизвикателства

След смъртта си през 1868 г. Джеймс Бюканън често оглавява незавидния списък на най-лошите президенти в историята на Съединените щати. Това се дължи най-вече на факта, че по време на неговия мандат е произнесена присъдата Дред Скот от Върховния съд на САЩ.

Неспособен да осъзнае напълно мащаба на проблемите на страната по това време, президентът Бюканън остава много неефективен и послушен, докато седем южни щата се отделят от Съюза. Въпреки че самият той е северняк, Бюканън често пъти се колебаеше в полза на Юга по много въпроси. Именно поради тези причини президентът Джеймс Бюканън често е сочен като един от най-лошите президенти на Америка в историята.

Профил на Джеймс Бюканън

Раждане: 23 април 1791 г. в Меркерсбърг, Пенсилвания, САЩ.

Смърт: 1 юни 1868 г., Ланкастър, Пенсилвания,

Родители: Джеймс Бюканън и Елизабет Спиър

Образование: Dickinson College

Политическа партия: Федералист (1814-1816 г.); демократ (1816-1868 г.)

Назначения: Посланик в Русия (1831-1833 г.), държавен секретар (1845-1849 г.) и министър във Великобритания (1853 г.)

Избрани длъжности: Камара на представителите на Пенсилвания (1814-1816 г.); сенатор на САЩ (1834-1845 г.); Камара на представителите (1821-1831 г.); и 15-и президент на САЩ (1857-1861 г.)

Известен с: Не успява да се справи с окончателния разрив между Севера и Юга, което води до Американската гражданска война (1861-1865 г.)

Прякор: Old Buck, Джими за 10 цента

Ранен живот и навлизане в политиката

Роден на 23 април 1791 г. в Пенсилвания, Джеймс Бюканън израства в много богато семейство от ирландски произход. Когато Бюканън е на около 16 години, той е приет в колежа Дикинсън. Няколко години по-късно „Старият Бък“ (както започва да го наричат) се дипломира в колежа. Изпълнен с живот и мечти за бъдещето, Бюканън продължава да учи право. На около 19-годишна възраст е приет в адвокатската колегия на Пенсилвания.

По време на избухването на Войната от 1812 г. Джеймс Бюканън е резерва в армията на САЩ. Той обаче не е участвал в бойни действия. От около 20-те си години той се увлича по политиката в родния си щат Пенсилвания. Освен че разбирал добре от право, той бил и много добър оратор. През 1814 г. печели място в Камарата на представителите на Пенсилвания. Това поставя началото на политическата кариера на Джеймс Бюканън.

Демократическа партия

Джеймс Бюканън започва политическата си кариера с федералистите. Той обаче преминава към Демократично-републиканската партия, тъй като Федералистката партия започва да избледнява през 20-те години на XIX век. Политическата промяна на Бюканън се случва около 1816 г. Той е голям почитател на Андрю Джаксън, 7-ия президент на САЩ. Бюканън също така е много активен в родния си щат, като насърчава дейността на Демократическата партия.

Камара на представителите на САЩ

След няколко години в Пенсилванското събрание Джеймс Бюканън се бори и печели място в Камарата на представителите на САЩ през 1821 г. В Камарата на представителите е около десетилетие, като получава добри оценки от колегите си, докато е член на Комисията по съдебна система към Камарата на представителите.

Министър в Русия

Заради обвиненията в участие в „корупционна сделка“ Джеймс Бюканън за кратко изпада в немилост пред президента Андрю Джаксън. По-късно обаче двамата изглаждат различията си и работят заедно. Бюканън изиграва важна роля в събирането на подкрепа за победата на Андрю Джаксън на президентските избори през 1828 и 1832 г.

По време на мандата на президента Андрю Джаксън в Белия дом Джеймс Бюканън е назначен за посланик в Русия през 1832 г.

Време в Сената на САЩ

Бюканън остава само около година в Русия. След завръщането си в САЩ той е избран за член на Сената на САЩ през 1833 г. Връхната му точка в Сената е, когато е председател на Комисията по външни отношения.

Държавен секретар на САЩ (1845-1849 г.)

Малко след като напуска Сената, президентът Джеймс К. Полк го назначава за държавен секретар на САЩ. Върховото му постижение в държавния департамент е, когато осигурява споразумение с Великобритания по въпроса за границите на Орегон.

Министър в Англия

След като пропуска възможността да се състезава в президентските избори в САЩ през 1852 г., Бюканън приема назначението на президента Франклин Пиърс за министър в Англия.

Докато е в Лондон, неговата Демократическа партия се бори помежду си по въпроса за робството. Джеймс Бюканън до голяма степен е пощаден от този конфликт, защото е в чужбина. Отсъствието му от страната по това време в крайна сметка му носи огромни дивиденти в политическата кариера няколко години по-късно.

Президентски избори в САЩ през 1856 г.

В навечерието на президентските избори в САЩ през 1856 г. както партията на вигите, така и тази на демократите са измъчвани от огромни борби. Вигите на практика са извън американската политическа сцена. Що се отнася до демократите, напрежението между демократите от Юга и демократите от Севера беше много осезаемо. Претендентите за президентския пост от Демократическата партия разгорещено обсъждаха Закона Канзас-Небраска.

Тъй като Бюканън е на дипломатическо назначение в Англия, той до голяма степен е пощаден от политическата криза. Той е възприеман като неутрална фигура в дълбоко разделената Демократическа партия. На първо място, той е северняк по рождение. На второ място, той поддържаше известна подкрепа за южняците, когато ставаше въпрос за робството. Накратко, на него се гледаше като на идеалния кандидат, който да обедини Демократическата партия.

В деня на изборите Бюканън се изправя срещу кандидата на Републиканската партия Джон К. Фремонт и бившия президент Милард Филмор от Партията „Нищо не знам. Двамата му опоненти на изборите не могат да му се противопоставят, тъй като Бюканън си проправя път към победата на президентските избори в САЩ през 1856 г. Той печели 174 от гласовете на избирателите срещу 114 и 8 гласа съответно за Фремонт и Филмор.

Президентството на Джеймс Бюканън

Президентството на Джеймс Бюканън е записано като един от най-напрегнатите периоди в историята на Съединените щати. Още преди встъпването му в длъжност през март 1857 г. във Върховния съд се разглежда делото, което предизвиква големи разногласия – Дред срещу Станфорд – продължава. Делото беше толкова сложно, че Бюканън се молеше присъдата да бъде произнесена преди церемонията по встъпването му в длъжност. За съжаление това не се случи. Председателят на Върховния съд на САЩ, съдия Роджър Б. Тейни, произнася присъдата на 6 март 1857 г. – два дни след като Бюканън полага клетва.

Бюканън се заклева да се съобрази с присъдата на Върховния съд и да я изпълни в Дред Скот срещу Станфорд дело. Тази изключително противоречива присъда отнема правомощията на Конгреса да регулира робството в САЩ. В него също така се посочва, че освободените роби не трябва да се считат за граждани на Съединените щати и следователно нямат право да предявяват искове във федералните съдилища. На практика присъдата отменя Компромиса от Мисури от 1820 г.

Предизвикателства, с които се сблъсква по време на своето председателство

Северът очевидно е бил възмутен от присъдата по делото Дред Скот. Още повече, че те бяха разгневени от подкрепата на президента Бюканън за присъдата. Той беше заклеймен като президент с „лице от тесто“ – т.е. северняк, който подкрепя принципите на Юга и робството.

Друго действие на Бюканън, което предизвиква гнева на съгражданите му от Севера, е когато подкрепя приемането на Канзас като робовладелски щат. Той не е искал да обиди Юга – същите хора, които са му помогнали да дойде на власт. Той разсъждаваше, че ако се противопостави на конституцията на Канзас от Лекомптън (т.е. про-робската конституция), това ще доведе до изпаряване на подкрепата му на Юг.

В крайна сметка Конституцията от Лекомптън не успява да бъде приета в Конгреса. Най-големият противник на Лекомптън е сенатор Стивън Дъглас – заклетият съперник на Бюканън. Непоколебимата подкрепа на президента за законопроекта за Конституцията от Лекомптън струва скъпо на него и на неговата Демократическа партия. На междинните избори през 1858 г. много северняци гласуват за демократите в Севера, заменяйки ги с републиканци. Тъй като популярността и влиянието на президента намаляват, Стивън Дъглас се увеличава сред демократите.

Президентството на Бюканън е помрачено и от нападението на Харпърс Фери, извършено от Джон Браун, радикален аболиционист и убиец. Джон Браун извършва рейда през октомври 1859 г., надявайки се, че последвалият хаос ще доведе до въстание на робите в целите Съединени щати. Северът смята Джон Браун за мъченик, а Югът – за убиец.

Президентът Бюканън отново попада в центъра на политическите сътресения. Опасявайки се, че може да навреди на политическата си кариера, Бюканън отказва да се намеси, той остава до голяма степен настрана през цялото време на кризата. Като прибавим и икономическата паника от 1857 г., политическата кариера на Бюканън отдавна е приключила.

• Възход на Републиканската партия

Съдейки по всички щети, които политическата му кариера понася, докато е в Белия дом, президентът Бюканън правилно се отказва да се кандидатира за втори мандат. Половината от неговата Демократическа партия го презираше. Другата половина го смяташе за неумел лидер.

Докато демократите продължавали да се борят помежду си, Републиканската партия се издигнала и спечелила неимоверно много. Нямаше абсолютно никакъв начин Бюканън да спечели/да успее да спечели преизбиране на президентските избори през 1860 г.

Вместо това републиканският кандидат Ейбрахам Линкълн спечели изборите. Това очевидно предизвиква серия от отцепвания от Съюза на южните щати. Бюканън излиза да осъди седемте щата (Южна Каролина, Мисисипи, Алабама, Флорида, Джорджия, Луизиана и Тексас), които се отделиха. Той обаче заяви, че не може да направи нищо, за да ги спре да се отделят. В последните си дни във Вашингтон той е по-загрижен да приключи мандата си, отколкото да се справи с кризата във Форт Съмтър, Южна Каролина.

Пенсиониране и смърт

След като напуска поста си през март 1861 г., Бюканън се отправя към родния си щат Пенсилвания. Живее много отшелнически живот в Уитланд, близо до Ланкастър. На 77-годишна възраст Джеймс Бюканън умира на 1 юни 1868 г. Причината за смъртта му е дихателна недостатъчност.

Наследството на Джеймс Бюканън

Дори в залеза на своето президентство Джеймс Бюканън предпочита да се държи като ламер, изчаквайки проблемът да премине върху новоизбрания президент Ейбрахам Линкълн.

Въпреки че не желаеше нищо друго, освен да запази Съюза непокътнат, той не успя да предприеме никакви действия просто защото много се страхуваше да не разгневи Юга. Това ни показва колко неефективен лидер е бил президентът Джеймс Бюканън.

Името му завинаги ще бъде свързано с Американската гражданска война, макар и не в положителна светлина. Затова нерядко много историци го обвиняват, че не е успял да спре конфликта между Севера и Юга много преди началото на Гражданската война. Мнозина смятат, че той е бил в жизненоважна позиция да постигне относителен мир между двете страни; липсата на далновидност и смелост обаче са двете неща, които допълнително разделят Съюза.