Последвайте ни във Facebook

22 интересни факта за адмирал Исороку Ямамото

0
196

Факти за Исороку Ямамото (1884г. – 1943г.)

Адмиралът на императорския японски флот (IJN) Исороку Ямамото е военноморски тактик, който ръководи атаката на Пърл Харбър срещу САЩ на 7 декември 1940 г. Историци и военни експерти смятат, че дръзката и подла атака на Исороку Ямамото в крайна сметка уврежда съдбата на Силите на Оста – Германия, Италия и Япония – във Втората световна война. Заради неговите действия, Съединените щати, обявяват война не само на Япония, но и на съюзниците на Япония – Адолф Хитлер от нацистка Германия и Мусолини от фашистка Италия.

Представяме Ви 22 интересни факта за живота на Исороку Ямамото, операцията и планирането на Пърл Харбър:

  1. Рожденото име на Исороку Ямамото, всъщност е Такано Исороку. Името му означава „56“, символизиращо възрастта на баща му (Садайоши Танкано) към момента на раждането му.
  2. В първата битка на адмирал Ямамото – битката при Цушима срещу Русия – той губи два пръста на лявата си ръка – показалеца и средния пръст.
  3. Поради фактът, че Америка има необуздан индустриален капацитет в сравнение с Япония, Ямамото планира да не участва в продължителна война със САЩ. Той се страхува от вероятността войната да се удължи. Но веднага щом императорът дава одобрението си за войната, Ямамото се обръща към хората, както и към премиера Хидеки Тоджо, да се нанесе превантивен удар срещу САЩ.
  4. Въпреки че Ямамото е печално приписван за идеята за атаката на Пърл Харбър, трябва да се отбележи, че не той е планирал атаката. По отношение на изпълнението и командването на операцията тази отговорност се пада на вицеадм. Нагумо Чуичи.
  5. Идеята на Ямамото да атакува Пърл Харбър, е изнесена пред колегите му около април 1940 г. По-малко от 24 часа след атаката на Пърл Харбър, президентът Франклин Д. Рузвелт, изнася своята реч „един ден, който ще остане позорен“- реч на среща на Конгреса. Речта и до днес се счита за една от най-запомнящите се речи на 20-ти век.
  6. От момента на атаката на Пърл Харбър (декември 1941 г.) до пролетта на 1942 г., Ямамото и хората му жънат успехи. Тактически японците превъзхождаха американците. Ямамото започва да се приема, като герой в Япония.
  7. Адмиралът е известен с прекомерното разработване на своята бойна стратегия. Неговите младши офицери не успяват да разберат напълно сложните му планове. Тъй като целите на операцията му не са достатъчно ясни, хората му започват да търпят някои поражения. Приливите и отливите постепенно се изместват в полза на САЩ.
  8. Той не подкрепя Тристранния пакт от 1940 г., който включва Япония, Германия на Хитлер и фашистка Италия на Мусолини. Той също не харесва пълномащабните нашествия в Китай, в края на 30-те години на миналия век, вместо това той предпочита да сплашва опонентите си.

    „Мъдрият човек винаги ще намери начин да не започне война.“

                                                                 Цитат от адмирал Исороку Ямамото

  9. Освен това адмирал Ямамото, категорично се противопоставя на инвазията в Манджурия през 1931 г. Той е против идеята за разширяване в Китай по начина, по който го направят японските имперски сили. Вместо това той подкрепя използването на тактики за сплашване, чрез изграждане на огромно количество военноморски сили и съоръжения в региона. По този начин той се надява, че регионалните сили ще се уплашат и с готовност ще седнат на масата за преговори, и може би ще отстъпят територии на Япония.
  10. Ямамото, макар и експерт по тактиката, има недостатък, когато става дума за необходимите ресурси, които да гарантират безпроблемното извършване на операцията.
  11. Позицията, която Ямамото заема – командир на Обединения флот – е две години. Ямамото обаче остава на тази позиция дълго след изтичането на двете години. Ако той не е командир, може би изходите от Втората световна война можеха да са различни.
  12. В продължение на около девет месеца Ямамото и японският военноморски генерален щаб (NGS) са в противоречие относно планираната атака на Пърл Харбър. NGS аргументира, че атаката на Пърл Харбър ще остави само малка вдлъбнатина върху военноморския капацитет на Америка. Ямамото, от друга страна, твърди, че ако атаката върви по план, духът и моралът на Америка могат да бъдат осакатени. Той обаче предупреди страната си, че подобна атака трябва да бъде извършена бързо. Той не иска да води продължителна битка със САЩ
  13. След месеци на обсъждане и с малко скептицизъм, Военноморският генерален щаб, се съгласи да премине към военна тренировка, за да тества плана на адмирал Исороку Ямамото. След военните тренировки през септември 1941 г. Военноморският генерален щаб, все още е скептичен и разглежда операцията като рискова. Ямамото се опитва да изкриви ръцете на Военноморския генерален щаб, като заплашва да подаде оставка, ако планът му не бъде изпълнен изцяло.
  14. През цялото време на концепцията и планирането на атаката, американците все още са твърдо вкоренени в идеята, че сегашното военно мислене на Япония е отбранително мислене. На военните експерти никога не е минавало през ума, че Япония е в процес на промяна от отбранителна военна стратегия към офанзивна.
  15. Той нито веднъж не повярва, че Япония може успешно да завладее Съединените щати в открита война. Това, на което се надява, е да ги ангажира в Тихия океан по начин, който да позволи на Япония да има по-висока сила при преговори по време на преговорите за мирен договор.
  16. Ако не е тясната му връзка с японското императорско семейство, както и лоялността, на която се радва във флота, кариерата на Ямамото можеше да бъде прекратена от неговия яростен съперник, генерал Хидеки Тоджо – командир на императорската японска армия и по-късно премиер министър на Япония. Хидеки и Ямамото се сблъскват по въпроса за нападението на Европа или САЩ. Генералът и неговите висши армейски служители искат Япония да направи всичко и да атакува Европа и нейните съюзници. От друга страна, Ямамото се придържа към своята дипломация на канонерската лодка. Той твърди, че явната война срещу САЩ ще има ужасни последици за Японската империя.

    „Ако веднъж избухнат военни действия между Япония и Съединените щати, не е достатъчно да вземем Гуам и Филипините, нито дори Хаваите и Сан Франциско. За да бъде сигурна победата, ще трябва да влезем във Вашингтон и да диктуваме условията за мир в Белия дом. Чудя се дали нашите политици, сред които крещящо се въртят спорове за войната в името на държавната политика, имат увереност в крайния резултат и са готови да направят необходимите жертви.“

                                                                          Цитат от адмирал Исороку Ямамото

  17. Близък колега на Ямамото, генерал-лейтенант Хотоши Имамура – ​​командир на японската армия в Рабаул – се измъква на косъм, когато самолетът му почти пада от изстрели, изстреляни по него над Бугенвил. Инцидентът се случва няколко месеца по-рано. В резултат на това той моли своя добър приятел Ямамото, да отложи инспекционната си обиколка. Причината, поради която Ямамото и неговите колеги отказват да отменят турнето, е защото смятат, че това ще фалира морала на японските войници в региона. Така че адмиралът продължава по план.
  18. В навечерието на смъртта на Ямамото, адмиралът трябва да пристигне около 9:45 на 18 април. Американските разузнавателни служители планират да започнат атаката- 10 минути преди пристигането на Ямамото.
  19. Самолетът, в който е Ямамото, е бомбардировач Mitsubishi G4M. В 507-километровото пътуване, Адмиралът, е придружен от шест Mitsubishi A6M Zeroe.
  20. Под кодовото име „Операция Отмъщение“, самолетът на Ямамото е свален от шестнадесет американски изтребители P-38. Пилотите, които свалят самолета, са от 347ти Изтребителна група.
  21. Разбилият се самолет на Ямамото, заедно с тялото му, е открит в гъста джунгла около остров Бугенвил. На 5 юни 1943 г. се провежда държавно погребение на Ямамото в Япония. Прахът му е погребан на гробището Тама. Японските власти дават част от праха му на съпругата му Рейко, която по-късно е погребана в семейния храм в Нагаока, Ниигата, Япония.
  22. За неговата храброст и саможертва, японската империя, посмъртно го удостоява със званието- Маршал Адмирал и орден на Хризантема първа степен. Нацистите обаче го даряват с Рицарския кръст на Железния кръст с дъбови листа и мечове.