30+ интересни факта за Микеланджело

През последните шест века творбите на Микеланджело напълно ни завладяват и най-вече вдъхновяват. Незнайно за някои хора, огромният му принос към света на изкуствата е също толкова интересен, колкото и самият човек. В своето време, което е епохата на Ренесанса, той извежда изкуството далеч отвъд това, което са направили ранните ренесансови художници като Донатело. Следващите над 30 факта за Микеланджело ще ви разкажат всичко, което трябва да знаете за великия ренесансов художник.

1. Пълното му име е Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони. А родното му място, Тоскана в Капрезе, всъщност се намира близо до Арецо. Той е вторият от пет момчета.
2. Баща му, както и цялото му семейство, произхожда от семейство на банкери. С течение на поколенията бизнесът на фамилията постепенно запада. След това бащата на Микеланджело заема държавна длъжност като магистрат в Капрезе.
3. Въпреки че е роден във Флоренция, Микеланджело прекарва по-голямата част от времето и кариерата си в Рим. Мястото на смъртта му също е Рим.
4. В градчето Сетиняно шестгодишният Микеланджело се сблъсква за първи път с изкуството под формата на рязане на камък. След смъртта на майка си той е изпратен да живее с бавачката си и нейния съпруг, който е бил каменоделец.„Най-голямата опасност за повечето от нас не е, че нашите цели са твърде високи и не можем да ги достигнем, а че са твърде ниски и ги постигаме.“

    

5. В предтийнейджърските си години Микеланджело се записва в гимназия във Флоренция. Училището е ръководено от хуманиста Франческо да Урбино. Времето, прекарано от Микеланджело в училището, е всичко друго, но не и приятно. Той проявява естествена неприязън към училищното обучение. Вместо това предпочитал да общува с художниците в квартала, като в процеса на работа усвоявал някои наистина важни уроци по рисуване.
6. Въпреки опитите на баща му да го привлече по-близо до семейния бизнес, Микеланджело остава решителен в преследването на мечтата си да стане прочут художник. В крайна сметка на баща му не му остава нищо друго, освен да изпрати 13-годишния Микеланджело в ателието на Доменико Гирландайо. Гирландайо, известен художник, запознава Микеланджело с няколко техники за създаване на фрески.
7. Художникът, който обучава Микеланджело в градините на Медичите, се казва Бетолдо ди Джовани. Този наставник навремето е бил ученик на великия скулптор от Ранния ренесанс – Донатело.
8. Той не бил голям почитател на училището, а предпочитал да придобива опит от първа ръка, като наблюдава как рисуват художниците в квартала му.
   Давид на Микеланджело
9. Чрез Пиеро Медичи Микеланджело има възможност да изучава трупове от католическата църква Санто Спирито (Църквата на Светия дух) – католически манастир. Изучаването на труповете му помага да използва уменията си в областта на човешката анатомия. Това се оказва много полезно за бъдещите му подвизи в творби като Мадона, седнала на стъпало (1491) и Битката на кентаврите (1492). Особено в много реалистичната статуя на Давид, изучаването на трупове от Микеланджело му вдъхва способността да съчетава три основни елемента – хармония, баланс и асиметрична анатомия („контрапункт“) – до абсолютно съвършенство. Имало е обаче и обратна страна – някои от биографите му твърдят, че прекаленото излагане на тези трупове се е отразило неблагоприятно на здравето му.
10. По отношение на личността си той е бил много самотен човек. Освен това не се интересувал от материални неща и пари, въпреки че бил доста богат. Той много бързо изпадал в пристъпи на ярост, особено когато нещата не вървели по неговия път, независимо дали става дума за рисуване или скулптура. Известно е, че се е затварял в себе си, често за своя собствена беда. Единственото, за което се е грижел, са били творбите му. Заради постоянния си стремеж към съвършенство постоянно се претоварвал. Стремежът към съвършенство се отразява изключително тежко на здравето му с напредването на възрастта. По време на работата по фреските в Сикстинската капела Микеланджело уволнява всичките си помощници, защото ги смята за крайно некомпетентни.

    „Позволявам си да потвърдя, че един творец, ако не е чудат, особняк или поне с такава слава за личността си, никога няма да стане велик талант.“    Микеланджело

11. Микеланджело винаги се е отнасял сериозно към работата си. Освен това не е бил срамежлив и не се е страхувал да изкаже притесненията си, независимо от кого. Било е нечувано някой открито да не се съгласи с папата по какъвто и да е въпрос. Микеланджело обаче не е бил никой. Той бързо и умело отхвърлял всеки коментар, който по някакъв начин възпрепятствал творчеството му.
12. Бързодействието му се проявява през целия му живот. На младини (около 17-годишна възраст) един от приятелите му го удря в носа. Микеланджело и този негов приятел, колегата му художник Пиетро Ториджано, били въвлечени в ожесточен спор. От удара лицето му остава леко обезобразено за цял живот.

    „Мнозина вярват, и аз го вярвам, че съм назначен на тази работа от Бога. Въпреки преклонната ми възраст не искам да се отказвам. Работя от любов към Бога и възлагам всичките си надежди на Него.“ Микеланджело

13. Успехите на Микеланджело не се ограничават само до скулптурата и живописта. Смята се, че за целия си живот той е написал около 300 стихотворения. Много от тези стихотворения са под формата на романтични сонети, написани под формата на писма до любовници като благородника Томазо деи Кавелиери.
14. През целия си живот той остава ерген. Въпреки това изпитва много силна привързаност (вероятно платонична) към вдовица от благородническо семейство. Тя се казвала Витория Колона. Много от стихотворенията му са написани за нея. Витория умира през 1547 г.
15. Като се има предвид, че това е XVI в., много от биографите му смятат за необходимо да променят някои от местоименията, използвани в стихотворенията му, за да ги направят по-малко хомоеротични по характер. Този вид промени са особено разпространени след смъртта му. През XVII в. например е имало целенасочен опит да се премахне всяка следа от хомоеротично показване на любовта от стиховете на Микеланджело. С много малко или никакви доказателства историците по онова време напълно отхвърлят идеята той да е изпитвал каквито и да било романтични чувства към благородника Томасо деи Кавелиери.
16. При изписването на тавана на Сикстинската капела Микеланджело е бил еднолична армия. Не е имал помощници, които да му помагат, тъй като е уволнил всички. В продължение на четири мъчителни години той се труди и извива врат, за да създаде омагьосваща фреска по тавана на параклиса.
17. Той замества Антонио да Сангало Младши на поста главен архитект на базиликата „Свети Петър“.
18. Микеланджело и Леонардо да Винчи не са най-добри приятели. Всъщност двамата художници често влизат в конфликт по време на престоя си във Флоренция.
19. Заради огромното си влияние върху изкуствата като цяло той е наречен „II Divino“ – което означава „Божественият“.
20. Съвсем нехарактерно за времето си, Микеланджело извлича огромна полза от своите произведения на изкуството. Много малко художници от неговата епоха могат да твърдят, че са се радвали на по-голямо богатство и слава от Микеланджело. Към момента на смъртта му общото му имущество се оценява на около 50 000 флорина. Това богатство днес се равнява на 36-50 милиона щатски долара. Въпреки цялото това богатство Микеланджело не се интересувал особено от него. Прикрит с прост начин на живот, работата на Микеланджело винаги е имала най-голям приоритет в живота му. Независимо от донякъде суровия му характер и досадната привързаност към детайлите, той все още е толкова обичан от всеки покровител на изкуството, с когото работи.
21. Мраморът, наричан обикновено „Великанът“, от който той изработва Дейвид скулптура от е четиридесет години оставена непокътната. Няколко художници започват проект с нея, но го изоставят. Микеланджело я взел и изваял от нея красив шедьовър.
22. Единствената творба, която Микеланджело подписва, е „Пиета„. Той подписва скулптурата с думите „MICHAELA[N]GELUS BONAROTUS FLORENTIN[US] FACIEBA[T]“ на гърдите на Дева Мария. Това означава „Michelangelo Buonarroti, флорентинец, направи това“. Според Джорджо Вазари, един от двамата му биографи, Микеланджело е направил това най-вече защото някой погрешно е приписал Пиета на друг художник.
23. Както е показано в Последна присъда, неоправданата критика на Микеланджело има своите последствия. В тази конкретна фреска Микеланджело умишлено използва лицето на Биаджо да Чезена (много високопоставен църковен служител) като лице на един Минос (подло създание от ада). Преди това чиновникът е критикувал Микеланджело, може би той е попречил на творчеството му.
    Фигура от „Страшният съд“ на Микеланджело изобразява Биаджо да Чезена като ужасно същество
24. През живота си Микеланджело прави скулптури или рисува за цели девет различни папи. Така например той прекарва около четири десетилетия (между 1505 и 1545 г.) в извайване на гробницата за папа Юлий II.
25. Преди Микеланджело да разгърне красивата си майсторска живопис върху тавана на Сикстинската капела, на тавана вече имало картини от прочути художници като Ботичели, Перуджино и Гирландайо.
26. На него се пада честта да бъде първият западняк, респективно художник, чиято биография е публикувана приживе. Двете основни биографии по това време са написани от Джорджо Вазари и Асканио Кондиви.
27. Неговият индивидуален стил дава началото на термина маниеризъм в изкуството. Маниеризмът е много изтънчена европейска форма на изкуство, която се фокусира върху осигуряването на баланс, пропорции и идеализирана красота в своето изкуство. В резултат на това Микеланджело успява да създаде асиметрични и неестествено ефектни произведения на изкуството.
28. Освен учителите му от детството Доменико Гирландайо и Бертолдо ди Джовани, хората, от които е гледал, са били Джото, Донатело, Мосачо и Лоренцо Гиберти. Когато израства, Микеланджело изучава усилено творбите на тези художници и се опитва да копира някои от тях.
29. Поради постоянните прекъсвания, които Микеланджело претърпява от страна на папа Юлий II, докато строи гробница за папата, Микеланджело смята, че това е уловка, замислена от Рафаело, за да прекъсне работата му. По това време той смята, че съперникът му Рафаел ревнува от скулптурната му работа. Съдбата искала именно по време на тези прекъсвания папа Юлий II да възложи на Микеланджело да нарисува прочутата му фреска на тавана на Сикстинската капела. Алтернативен разказ за историята гласи, че по-скоро архитектът Донато Браманте е бил погълнат от завист. Той искал Микеланджело да изгуби фокус в работата си по скулптурата в гробницата на папата. Освен това очаквал Микеланджело да се представи зле при изписването на фреската на тавана на Сикстинската капела.
30. Микеланджело оказва много дълбоко въздействие върху Рафаел. Неговият Сътворението на Адам на Сикстинската капела е високо оценена от Рафаел.
31. По време на епохата на Високия ренесанс съперничеството между художниците било доста ожесточено. Често пъти художниците се карали за поръчки и по-високи цени. Самият Микеланджело е имал леки пререкания с велики творци като Леонардо да Винчи (1452 – 1519) и Рафаел (1483 – 1520). Що се отнася до Леонардо, съперничеството избухва, когато и на двамата художници е възложено да изрисуват стените на Salone dei Ciquecento в Palazzo Vecchio. Що се отнася до Рафаел, Микеланджело твърди, че Рафаел постоянно копира стила му.
32. Що се отнася до гробницата, която започва да изгражда (през 1505 г.) за папа Юлий II, на Микеланджело му трябват около 40 години, за да завърши окончателно гробницата на папата. Първоначалният план е бил работата да бъде завършена за 5 години. Микеланджело обаче е зает с други проекти, поискани от папата. Един от тези странични проекти бил фреските на тавана на Сикстинската капела.