40+ факта за живота и гения на Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн е гениален физик, роден в Германия, и безспорно най-великият учен на XX век. Роден във Вюртемберг, Германия, през 1879 г., най-известният подарък на Айнщайн за човечеството са неговите специална и обща теория на относителността.

Освен това през 1921 г. той получава престижната Нобелова награда за физика с работата си върху фотоелектричния ефект. И до днес той продължава да се радва на огромно възхищение и почит заради ентусиазираните си изследвания и теории в областта на квантовата механика, както и в други подобласти на физиката и науката като цяло. Време списание Time го определя като най-великия човек на 20 век.

Тук разглеждаме 44 необикновени факта за живота и гения на Алберт Айнщайн – заслужено един от най-великите умове, които светът някога е виждал.

1. Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. Точното му място на раждане е Улм в Кралство Вюртемберг, Германска империя. Алберт е роден в семейството на Херман Айнщайн и Паулина Айнщайн. Имал е един брат и сестра – Мария, тя е родена през 1881 г.
2. Баща му е електроинженер, който притежава и фирма за електротехника. Бащата на Айнщайн не е бил много успешен бизнесмен. Затова и парите не са били лесни за получаване.
3. В резултат на бавния бизнес родителите на Айнщайн се преместват в Милано. Те трябвало да оставят Айнщайн в Мюнхен, за да завърши основното си образование. Съвсем сам, младият Айнщайн прекарва следващите шест месеца в училищно общежитие.
4. Към втората половина на XIX век (по-точно през 1885 г.) Айнщайн се отказва от германското си гражданство. Въпреки това, 5 години по-късно, той се превръща от човек без държава в гражданин на Швейцария през 1905 г.
5. Страстта му към науката и естествения свят се запалва, когато баща му му подарява компас. Айнщайн бил зашеметен от това как иглата на компаса винаги се задържала на север.
6. В училище любимите предмети на Айнщайн са геометрия, алгебра и физика. Той не се справя много добре с езиците и изкуствата.
7. Семейството му го отглежда в много дълбоко еврейски дом. Когато израства, несъвместимостта между религиозните убеждения и науката предизвиква големи сътресения в съзнанието на Айнщайн. В по-късен етап от живота си обаче той разрешава този конфликт, като заявява, че всъщност вярва в Бог – различен вид Бог. Айнщайн заявява, че вярва в „стария“ – Върховното същество, чиято единствена грижа е да определя законите на Вселената. Той вярвал, че целта на живота му е да „прочете ума на Бога“, за да открие законите на Вселената.
8. На 12-годишна възраст Айнщайн се намира на кръстопът между религията и науката. Като се има предвид фактът, че е роден от родители евреи, той е бил много набожно момче, което абсолютно е обичало идеята за религия, поне до 12 години. След като Айнщайн започва да се задълбочава в учебниците си по природни науки и математика, той осъзнава много несъответствия между религията и законите на природата. Изведнъж се ражда жаждата му за наука.
9. Като ученик той категорично отказва да се подчини на механистичните начини на учене. Вярвал, че въображението е по-важно от знанията. Затова Алберт Айнщайн се фокусира повече върху творчеството и оригиналните мисли, вместо върху безсмислената информация и рециклираните знания. Често пъти това негово поведение предизвиква недоволството на неговите учители и научни съветници.
10. Най-голямото влияние върху Алберт Айнщайн като млад ученик със сигурност трябва да окаже Макс Талмуд (известен също като Макс Талмей). Макс е студент по медицина, малко по-възрастен от Айнщайн, който частно наставлява Айнщайн толкова много пъти.
11. Той посещава Федералното политехническо училище в Швейцария от 1896 до 1900 г., като получава бакалавърска степен. След това през 1905 г. завършва докторантура в университета в Цюрих, Швейцария.
12. Айнщайн обича да съкращава часовете или направо да ги пропуска. Предпочитал да учи самостоятелно. В резултат на това Айнщайн и много от неговите учители не се разбират. При една конкретна кавга с Хайнрих Фридрих Вебер, неговия академичен съветник, професорът отказва да му даде препоръка. Без препоръка Айнщайн трудно си осигурява академична работа след дипломирането си.
13. От 1902 до 1909 г. Алберт Айнщайн работи в Патентното ведомство в Швейцария.
14. През 1903 г. Алберт Айнщайн и Милева Марич, сръбска физичка, завързват брак. Първоначално родителите му не одобряват връзката му с Мария. Това се дължи на сръбската ѝ националност. Религията също е фактор за тяхното отхвърляне на връзката. Милева е източноправославна християнка.
15. До 1919 г. бракът на Айнщайн с Милева се разпада. В рамките на бракоразводното дело е решено, че Милева ще вземе каквато и да е сума пари, ако и когато Айнщайн получи Нобелова награда. Малко след развода той се жени за Елза, негова втора братовчедка.
16. Алберт Айнщайн има три деца: Лизерл Айнщайн, Ханс Алберт Айнщайн и Едуард Тете Айнщайн. Смята се, че Лизерл Айнщайн или умира в ранна възраст, или е дадена за осиновяване. И до днес съществуват оскъдни сведения за нея.
17. Айнщайн е голям почитател на шотландския физик и математик Джеймс Клерк Максуел. Той задълбочено разглежда уравненията на Максуел в опит да разкрие истинската природа и свойства на светлината. След внимателни изследвания Айнщайн открива, че скоростта на светлината остава една и съща, независимо от това колко бързо се движи обектът.
18. Като начинаещ физик той получава редица покани да изнесе академични лекции на няколко конференции. Най-известната от тези конференции е конференцията в Солвей. Само за по-малко от няколко седмици Айнщайн получава няколко предложения за лекции в много известни академични институции в Германия и Швейцария.
19. Първата му научна статия е „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“. Много от тези първи няколко публикации излизат в списанието, наречено, Annalen de Physik.
20. В годината, която по-късно той нарича „година на чудото“ (annus mirabilis), той пише четири много известни и елегантни статии. По онова време е само на 26 години.
21. През голяма част от зрелия си живот Айнщайн провежда задълбочени изследвания в областта на квантовата механика. Най-известните му теории са специалната и общата теория на относителността. Айнщайн е смятан за един от най-великите учени, ако не и за най-великия, на XX век.
22. Друг много интересен факт за Алберт Айнщайн е, че от 1913 г. до 1933 г. той заема длъжността ръководител на Института по физика „Кайзер Вилхелм“ към Берлинския университет.
23. Тежестта на работата и теориите му са това, което се оказва твърде много за първия му брак, за да го издържи.
24. Статията му „За движението на малки частици, окачени в неподвижни течности, изисквано от молекулярно-кинетичната теория за топлината“ експериментално доказва, че атомите съществуват,
25. Той е първият, който заявява, че светлината има както вълнови, така и частични свойства. Това схващане е в основата на квантовата механика.
26. Изследването му на фотоелектричния ефект му помага да получи Нобелова награда за физика през 1921 г. Преди това той има доста последователи в научната общност. Точно след Нобеловата награда обаче започва стремителният възход на Алберт Айнщайн и признанието му както сред научните, така и сред ненаучните среди.
27. Много от теориите му допринасят за създаването на атомната бомба. Всъщност Айнщайн веднъж пише на президента Франклин Д. Рузвелт (ФДР) за опасностите, които Адолф Хитлер представлява, ако му бъде позволено пръв да разработи атомна бомба. Той дори насърчава ФДР да направи така, че Америка да бъде първата страна, която да разработи атомна бомба. В резултат на това ФДР влага огромни средства в проекта „Манхатън“, в рамките на който по-късно е създадена първата атомна бомба в света.
28. През 1942 г. е избран за член на Националната академия на науките. А през 1999 г, Списание Time го обявява за Time за човек на столетието.
29. По-долу са изброени някои от великолепните научни теории и идеи, които изстрелват родения в Германия физик до световно и интелектуално признание: Обща теория на относителността. Специална теория на относителността; E=mc² ; E=hf; Гравитационна вълна; и Космологична константа.
30. За милиарди хора по света Айнщайн е известен най-вече с уравнението си E=mc² . Това великолепно уравнение показва, че енергията и масата са двете страни на една и съща монета.
31. Наследството на Айнщайн се състои в това, че неговите теории за специалната и общата относителност отвеждат идеите на Исак Нютон една стъпка по-далеч. По този начин той става непосредствен наследник на сър Исак Нютон в научния свят. Днес името му се е превърнало в синоним на думата „гений“.
32. Веднъж той се скарва с Дейвид Хилбърт, физик и математик. Айнщайн обвинява Хилберт, че е откраднал идеите му относно неговата теория на относителността. По-късно двамата мъже изглаждат различията си и остават приятели.
33. В компанията на съпругата си Мария Алберт Айнщайн уважава поканата да гледа гала премиерата на „Светлините на града“ през януари 1931 г. Чарли Чаплин участва в главната роля, продуцира и режисира филма.
34. Алберт Айнщайн има и няколко контакти с известния философ и психоаналитик Зигмунд Фройд. Двамата са привлечени един към друг, защото и двамата имат дете, което страда от психични проблеми.
35. Като цяло през живота си Айнщайн е живял в над шест различни държави – Германия, Швейцария, Италия, Чехия, Белгия и САЩ.
36. Идеите и трудовете на Айнщайн продължават да имат както теоретична, така и практическа полза в области като полупроводници, лазери, ядрена енергия, оптични влакна и космически пътувания.
37. Някои от наградите, които Айнщайн печели, са: медал „Бернар“ през 1920 г.; Нобелова награда за физика през 1921 г.; медал „Матеучи“ през 1921 г.; „ФорМемРС“ през 1921 г.; медал „Копли“ през 1925 г. и златен медал на Кралското астрономическо дружество през 1926 г.
38. Броят на университетите и институциите, в които Айнщайн изнася лекции, е зашеметяващ. А някои от най-известните институции, в които е работил, са Бернският университет – от 1908 до 1909 г.; Цюрихският университет – от 1909 до 1911 г.; ETH Цюрих – от 1912 до 1914 г.; и Институтът „Кайзер Вилхелм“ – от 1917 до 1933 г.
39. На 18 април 1955 г. Алберт Айнщайн умира в резиденцията си в Принстън, Ню Джърси. Причината за смъртта на Алберт Айнщайн е изтръпване на аневризма на коремната аорта. Гениалният физик и философ е на 76 години по време на смъртта си.
40. До смъртта си през 1955 г. Алберт Айнщайн е член на Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси.
41. Пример за някои от най-големите учени, повлияли на гениалния ум на Алберт Айнщайн, са: Артур Шопенхауер, Барух Спиноза, Дейвид Хюм, Исак Нютон, Джеймс Клерк Максуел и Томас Йънг.
42. Работата му върху общата теория на относителността през 1916 г. е неговият начин да включи гравитационните полета в принципа на относителността. Така се ражда неговата теория за гравитацията.
43. Изчислено е, че Алберт Айнщайн е създал около 300 научни статии. Има и още 150 статии, които не са непременно на научна тематика.
44. Общо взето, Алберт Айнщайн напуска родната си страна, Германия, на два пъти. В първия случай той бяга от Германия, защото се страхува да не бъде призован на задължителна военна служба. Втория път той предпочита да не се връща в Германия, защото е обезпокоен от възхода на нацизма и ултранационалистическата политика на Адолф Хитлер. Малко преди началото на Втората световна война, през 1940 г., Алберт Айнщайн става гражданин на САЩ.