7-те чудеса на древния свят

Днес нашата съвременна цивилизация се гордее с това, че е технологично напреднала. Но чували ли сте за Седемте чудеса на древния свят? Те са художествени и архитектурни постижения на редица древни цивилизации, които ни напомнят за безспорната изобретателност на първите обитатели на Земята.

Преглед на седемте чудеса на света

Трудовете на древни писатели като Филон Византийски са от основно значение за съставянето на първия списък на тези задължителни за посещение места. Седемте чудеса на древния свят са: Голямата пирамида в Гиза; Висящите градини във Вавилон; Статуята на Зевс в Олимпия; Храмът на Артемида в Ефес; Родоският колос; Мавзолеят в Харликарнас; Фарът в Александрия.

Днес не всички 7 чудеса са все още непокътнати – само Голямата пирамида в Гиза в Египет е победила времето. Останалите чудеса (ако изобщо са съществували) са били разрушени от силите на природата и човечеството. Ето един описателен преглед на тези исторически чудеса.

Голямата пирамида в Гиза, Египет

Може би най-известното и реалистично чудо сред седемте чудеса е египетската пирамида в Гиза. Можете да откриете тази емблематична структура по западния бряг на река Нил в Египет. Сред трите основни египетски пирамиди Голямата пирамида (известна като пирамидата на Хуфу) е най-впечатляващата.

Периодът на построяване на пирамидите датира от около 2700-2500 г. пр. Наречена на името на древноегипетския фараон Хуфу, Голямата пирамида има значителна площ от около 13 акра. Пирамидата на Хуфу е построена от основата до върха с помощта на повече от 2 милиона каменни блока – всеки каменен блок тежи 2-3 тона.

Тази огромна пирамида се издига на зашеметяващата височина от около 139 м (456 фута) . Не е чудно, че в продължение на повече от четири хилядолетия пирамидата държи рекорди като най-високата изкуствена структура в света. Едва през XIX в. съвременните хора надминават рекорда за височина на пирамидата.

Висящите градини на Вавилон

Според писанията на Диодор Сикул (древен автор), Навуходоносор имал красива съпруга на име Амитис от Мидия. Тя изпитвала носталгични чувства към привлекателните планини и красивата зеленина на своята родина. Около 605 г. и 562 г. пр.н.е. Навуходоносор заповядал във Вавилон да бъде построена структура, подобна на планина, която да отговаря на нуждите на скъпата му съпруга – това била основата на Висящите градини на Вавилон.

Въпреки че съществуването на Висящите градини е твърде съмнително, Диодор твърди, че в градината е имало разнообразни растителни и животински видове. Зеленината била подредена във възходяща поредица от стълби с височина до 23м (75 фута) – тя автоматично се поливала сама.

Историческото проучване на древен Вавилон не разкрива никакви доказателства в подкрепа на реалността на градината. Но древни писатели като Филон и Диодор твърдят, че тя е съществувала. Очевидно тя е била унищожена от земетресение след първи век.

Статуята на Зевс в Олимпия

Това чудо е изваяно от Фидий (един от най-великите скулптори на V век). Статуята представлява ярко изображение на гръцкия бог Зевс, седнал на трон, с кожа от слонова кост и златни одежди. Великолепната статуя с височина 12м (40 фута) е създадена, за да смайва поклонниците в храма на Зевс в Олимпия.

Почти съвършената статуя имала ахилесова пета, която предизвикала критиките на писатели като Страбон – Страбон посочва, че статуята е непропорционална, защото главата на Зевс е твърде близо до тавана, което означава, че ако могъщият Зевс се изправи, главата му ще пробие тавана.

След въвеждането на християнството и прекратяването на езическите олимпийски игри статуята се разпада.

Александрийският фар

Това е голяма и висока сграда със светещо нощно огнище, която е поставена на брега на Александрия, Египет. Предназначението му е било да насочва пристигащите моряци от моретата към град Александрия (града на Александър Велики) – функционирал е и като туристическа наблюдателна площадка и охранителен пункт, който да следи за морски врагове.

За съжаление, фарът се срутил и изчезнал от земната повърхност. Подобно на другите чудеса, разрушаването на фара най-вероятно е било ускорено от редица земетресения през XIV в. сл.

Храмът на Артемида в Ефес

Преди да бъде завършен през 550 г. пр.н.е., строителните работи по храма на Артемида продължават повече от век; той е издигнат в чест на легендарната гръцка богиня Артемида (сестра на Аполон). Мястото на строежа на храма е в Ефес – бивша гръцка колония в днешна Турция. Основен спонсор на проекта е лидийският цар Крез.

Около 127 колони (всяка с размери 60 фута) поддържали гигантския храм. През 356 г. пр.н.е. настъпва тревожен момент в историята, когато един търсач на внимание на име Херострат си спечелва печална слава, като подпалва храма. За разрушаването на втория храм на Артемида Херострат бил екзекутиран, но постигнал желанието си да придобие историческа популярност.

Мавзолей в Халикарнас

Известен още като Мавзолея на Мавзол, това голямо чудо вероятно е построено през 351 г. пр.н.е. Издига се на около 41м (135 фута) височина. Архитектурните мозъци зад тази титанична гробница вероятно са дошли от Гърция и Египет. Смята се, че Артемизия е призовала гробницата да бъде построена за карнийския владетел Мавзолос, който е бил неин съпруг. Смята се, че английската дума „мавзолей“ идва от Мавзолос.

Гробницата имала 36 колони, гръцки статуи (напомнящи за битката им с амазонките), колесници и пирамиди, на чийто връх се намирал пинаксът. Четирите сложни стени на гробницата ѝ спечелват място в списъка на Седемте чудеса на древния свят. Няколко пъти земетресения разрушават мавзолея, преди той да бъде напълно превзет и разрушен от европейските кръстоносци през 1494 г.

Колосът в Родос

Това е голяма бронзова статуя на титана Хелиос (гръцки бог на слънцето). Тя е изработена от родосците (жители на гръцкия остров Родос) между 292 г. и 280 г. пр. С височина, измерваща се с малко над 30 m (100 фута), се смята, че колосът е имал сходни характеристики със Статуята на свободата в САЩ. През античната епоха той е бил най-високата статуя на земята. Работата по изграждането на статуята продължава около 12 години.

Родосците построили статуята в чест на победата си над войските на Деметрий през 304 г. пр. Родоският колос се издига нависоко в продължение на 56 години, преди в крайна сметка да бъде сринат от земетресение през 226 г. пр. н. е.