9 най-известни епични поеми на всички времена

Епичните поеми са под формата на дълги разкази, обикновено в метрични стихове, за изумително събитие в дадено време, което изисква героичен човек или група хора да проявят стоманена смелост и разум пред лицето на свръхчовешки сили. Целта на епическата поема е да покаже как могат да се вземат поуки от тези героични действия, които най-често са повлияли на света или вселената.

Един бърз поглед към древните текстове и човек веднага разбира, че почти всички общества имат някаква форма на писмени или устни епически традиции, които разказват за подвизите на своите герои. И често пъти тези герои се основават отчасти на действителни исторически събития и личности.

От древноиндийските епоси като напр. Махабхарата и Рамаяна на гръцки Одисея, Любопитно представя най-известните епически поеми на всички времена.

Илиада

Омировата Илиада, заедно с Омировата поема Одисея, се счита за един от крайъгълните камъни на западната литература. Епосът разказва за събитията, случили се по време на Троянската война – легендарна война в гръцката митология, в която град Троя се изправя срещу гърците.

Според историята напрежението се покачва до най-високата си точка, когато троянски принц на име Парис бяга с Елена, съпругата на Менелай, цар на Спарта.

На Илиада изследва характерите на много воини от двете страни, особено на известния гръцки воин и полубог Ахил и троянския пълководец Хектор. Той проследява събитията по време на десетгодишната обсада на Троя от ожесточения съюз на гръцките градове-държави. Разказва се и за това как редица гръцки богове и богини заемат страни по време на войната. Например Афродита, гръцката богиня на красотата и любовта, застава на страната на троянците.

Илиада е известен с въвеждането на литературни фрази и понятия като „Ахилесовата пета“ и „Троянският кон“. Първата, фраза, използвана за изобразяване на най-уязвимата част от индивида или системата, е частта от тялото на майката на Ахил, която не успява да направи непобедима, поради което героят умира, след като троянският принц Парис къса стрела в петите му.

Епосът за Гилгамеш

Тази епическа поема на древния шумерски народ се смята за най-стария известен епос на всички времена. Тя е на второ място в списъка на най-старите религиозни текстове, веднага след Текстовете на пирамидите от Древен Египет. Благодарение на това колко древен е Епос за Гилгамеш е, историците се затрудняват да определят годината на първото му написване. Общоприетото мнение е, че е написан на шумерски език върху глинена плочка между 2100 г. пр.н.е. и 1200 г. пр.н.е. (по време на Третата династия на УР или Неошумерската империя).

Тази месопотамска епическа поема разказва за героичните подвизи на цар Гилгамеш, владетел на шумерския град Урук, и неговия спътник Енкиду. Според шумерския списък на царете Гилгамеш управлява Урук в продължение на 126 години в 27^ми век пр.н.е.

Гилгамеш, същество, което е две трети бог и една трета човек, е смятан за справедлив и мъдър владетел. Той е известен с това, че построява редица великолепни инфраструктури в Урук, включително стената, построена около Урук, за да пази от нашественици.

Сайтът Епосът за Гилгамеш разказва за това как месопотамските богове създават звероподобен човек на име Енкиду, за да сложат край на автократичното според тях управление на Гилгамеш над народа на Урук. По пътя си към град Урук Енкиду общува с храмова проститутка (Шамхат) и преживява житейска промяна, която отнема агресията и дивите му инстинкти. След като пристига в града, Енкиду направо предизвиква Гилгамеш на състезание и губи.

В крайна сметка двамата мъже стават добри приятели и се отправят на пътешествие към Кедровата гора. Там те побеждават Хумбаба Страшния, пазителя на гората. Точно преди да си тръгнат обаче, те отсичат едно свято кедрово дърво. По този начин Гилгамеш отхвърля ухажването на Ищар, месопотамската богиня на любовта и красотата, и си навлича нейния гняв. Богинята решава да накаже Гилгамеш, като изпрати Небесния бик. И Гилгамеш, и Енкиду остават смели и успешно побеждават бика. Разгневени още повече, боговете осъждат Енкиду на смърт.

Съкрушен от смъртта на спътника си, Гилгамеш се впуска в търсене на смисъла и тайната на безсмъртния живот. След години на пътешествия той стига до разбирането, че боговете са допуснали смъртта да бъде неразделна част от човешкото съществуване.

Знаете ли, че: По времето, когато цар Гилгамеш е управлявал град Урук, градът е бил смятан за най-големия в света с близо 50 000 жители?

Одисея

Според „Одисея“ героят Одисей е бил затворен от нимфа на име Калипсо на остров Огигия. Освен това той претърпява корабокрушение и след това се отправя към земята на феаките.  Одисея е древногръцка епическа поема, написана от гръцкия поет Омир. Заедно с Илиада (също вероятно написана от Омир), Одисея е може би най-значимата епическа поема, създадена в Древна Гърция.

The Одисея използва стил, наречен In medias res, т.е. стихотворение, което започва в средата на историята и след това използва ретроспекции, за да развие пълноценна история.

Тази Омирова поема проследява невероятните приключения на Одисей (известен като Одисей в Древен Рим), владетел на Итака, един от седемте Йонийски острова в Западна Гърция. В поемата Омир разказва как Одисей, един от героите на Троянската война, прекарва около 10 години, като заедно с другарите си се изправя пред изпитание след изпитание из околностите на Егейско море.

Несгодите му започват, след като обижда (т.е. ослепява) циклопа Полифем, син на гръцкия бог на морето Посейдон. В разочарованието си Полифем вика на Посейдон да прокълне гръцкия герой. Посейдон се подчинява и проклина Одисей да се скита из Пелопонеското море.

В негово отсъствие съпругата му Пенелопа става обект на няколко ухажвания от мъже, които искат ръката ѝ за женитба. За да се влошат нещата, тези ухажори се настаняват в дома на Одисей, пият, ядат и дори обличат най-хубавите му дрехи.

При завръщането си в царството си той се съюзява със сина си Теламах и унищожава (убива) всички тези ухажори. Одисей успешно възстановява реда в дома си, а също и в царството.

Историците разсъждават, че тъй като Омир вероятно е бил неграмотен епически поет от 8. или 9. век, то Одисея е започнала като устен епос, но по-късно е била променена от други, може би векове след смъртта на Омир.

Учените, които оспорват Омировото авторство на Одисея или Илиада заявяват, че терминът Homer вероятно е използван от древните гърци за обозначаване на скитащ сляп поет. Това означава, че може да е имало няколко Homers през вековете, така да се каже. След това тези поети преразказват и внасят някои промени в стихотворенията през вековете, преди те да бъдат окончателно записани (между 7^ми и 8^ми век пр.н.е.).

Джон Милтън Изгубеният рай

В резултат на шедьоври като Изгубеният рай, английският поет Джон Милтън се нарежда до един от най-великите поети на всички времена. Този епос е блестящ разказ за това как един от най-любимите ангели на Бога Луцифер (Сатана) паднал и как човечеството загубило божията благодат, като се поддало на измамите на Луцифер.

В своята епична поема, Изгубеният рай, Милтън поставя началото на зората на човечеството. Той се връща малко назад във времето, когато според християните Сатана или Луцифер вдига бунт срещу Създателя. Макар и неуспешен в стремежа си да измести Бога, Сатана успява да убеди първите Божии творения – Адам и Ева – да изядат онзи единствен конкретен плод, който Бог изрично им е забранил да ядат.

В резултат на неподчинението на Адам и Ева те са изгонени от дома си в Едемската градина и са принудени да се трудят и потят до края на живота си.

Известен още като великия протестантски епос, Милтъновият Изгубеният рай отвежда читателя на пътешествие, изпълнено с най-великата тема в християнството – послушанието към Божията воля. Използването на сравнения е много възхитително, тъй като хвърля светлина върху начина, по който греховете (първородният грях) на родителите се предават на тяхното потомство, т.е. на цялото човечество.

Махабхарата

Махабхарата, която вероятно е била съставена между 3^ти век пр.н.е. и 3^ти век след Христа, е четири пъти по-дълъг от Рамаяна и 10 пъти дължината на Илиада и Одисея. В древна Индия Махабхарат е много известен санскритски епос, заедно с Рамайа̀на, които са помогнали за развитието на индуизма. Той предоставя на индусите уроци относно моралния закон и историята.

Историята разказва за семейна вражда, в която участват две групи братовчеди – Кауравите и Пандавите – по време на войната в Курукшетра. Двете групи, които са членове на управляващия клан Куру, са въвлечени в ожесточен конфликт за трона на Хастинапура.

Кауравите са по-възрастните и смятат, че именно те трябва да седнат на трона. Дурьодхана, най-възрастният Каурава, обаче е по-млад от Юдхищира, най-възрастния Пандава.

След дълга и кръвопролитна война, която се води на полето Куркшетра (северно от Делхи), Пандавите излизат победители. По време на войната се създават сложни съюзи, в които лоялността надделява над отстояването на истината. Войната става свидетел и на смъртта на Кришна, бога на защитата, състраданието и любовта, което бележи края на династията на Кришна. Петимата оцелели братя Пандави поемат курс към небето на Индра, но само Юдхистира стига до небесната порта. В крайна сметка той, заедно с братята си и братовчедите си Каурави, заживява щастливо в рая.

Историята от Махабхарата символизира началото на Кали юга – четвъртата индуистка епоха и последната епоха на човечеството, която се характеризира с упадък на ценностите и благородните идеи. Поради това, че е изпълнена с конфликти и грехове, епохата се смята за най-лошата от четирите юги в Цикъл Юга.

Мъдрецът Вяса – известен още като „този, който класифицира Ведите“ – е широко смятан за автор на Махабхарата. Вяса също е основен герой в историята, тъй като е дядо на Кауравите и Пандавите.

В Махабхарата е известна с това, че е най-дългата епическа поема в историята. Тя съдържа над 100 000 слоки (куплети) и над 200 000 стихотворни реда. С общо 1,8 милиона думи стихотворението се равнява на два пъти дължината на персийската Шахнаме. Той е около седем пъти по-дълъг от Илиада и Одисея комбиниран.

Въпреки че е описан от някои 20^тивек европейски индолози, включително Херман Олденберг, като много неструктурирана и хаотична, тя все пак остава забележително литературно произведение.

Данте – Божествена комедия

В родината си, Италия, Данте Алигиери е наричан il Sommo Poet, което означава „Върховният поет“. Блестящият му шедьовър Божествена комедия (1308-1321 г.) е само една от причините, поради които той често е смятан за най-великия италиански поет.

Божествена комедия, повествователна поема, проследява подвизите на главния герой, най-вероятно самия Данте, по време на опасно пътуване през Ад, Чистилище и рая. Поемата е разделена на три части, като всяка от тях разглежда един етап от пътуването на героя – Ад, Чистилище и Парадизо.

По време на пътуването си през Ад (Ад) и Чистилище (Чистилище) той е придружаван от поддържащ персонаж на име Вергилий. Героинята Беатриче е тази, която отвежда главния герой до Парадизо (Рая).

Очевидно поемата е начинът, по който Данте алегорично изобразява пътя, който човешката душа изминава, за да стигне до Божествения Създател. Тя оказва голямо влияние върху средновековната римокатолическа теология и философия. Смята се, че тя променя правилата на играта не само в италианската литература, но и в литературата на цяла Европа. Известният американски есеист, поет и драматург Т. С. Елиът е пълен с похвали за шедьовъра, определяйки го като връх на поезията в западния свят.

Беоулф

В староанглийската литература много малко епически поеми могат да съперничат на Беоулф, един признат от критиката народен епос, който вероятно е бил съставен през 7^ми век след Христа. Тя все още е една от най-превежданите поеми в староанглийската литература.

Поемата се състои предимно от две части, чието действие се развива в езическа Скандинавия около 6^ти век след Христа. В първата част, чието действие се развива в Дания, героят на историята Беоулф пътува до двореца на датския крал Хротгар. По-нататък в поемата се разказва, че Беоулф, след като чува как свирепо чудовище на име Грендал постоянно тероризира медоносната зала на Хротгар в Хеорот, предлага услугите си на краля. Всяка нощ Грендал идвал в залата и хващал един от воините на Хротгар.

Принц Беоулф успешно убива Грендал и е приет от краля като герой. На следващата нощ майката на Грендел идва в механата, за да отмъсти за смъртта на сина си. Тя успява да убие един от хората на Хротгар, преди да се измъкне от медовината. На следващата сутрин Беоулф и хората му претърсват една пещера и намират майката на Грендел на дъното на езерото. В последвалия двубой Беоулф излиза победител, като убива майката на Грендал и други блатни същества.

След това героят Беоулф се завръща у дома. След известно време кралят на геатите Хигелак и синът му загиват в битка, като оставят Беоулф да наследи трона. Той управлява в продължение на половин век, преди трагедията да се повтори. Беоулф отново е призован да действа, когато се изправя срещу огнедишащ дракон, който е оставил голяма част от земята разрушена. Стар и слаб, Беоулф все пак успява да се изправи срещу дракона. Той се справя сам, защото всички негови помощници са го изоставили. В някои разкази му помага неговият роднина Уиглаф. В крайна сметка Беоулф убива дракона, но получава много смъртоносни рани и скоро след това умира. Народът му прави подобаващо погребение и построява гигантска кула в негова чест.

По време на създаването си поемата няма заглавие. По-късно тя получава името Беоулф, по името на известен скандинавски легендарен герой, чиито подвизи се разглеждат в подобна светлина като на главния герой в поемата. Съществува оригинален ръкопис, датиран между 10^ти и 11^ти векове AD. Тъй като авторът е неизвестен, често за него се използва терминът „поетът Беоулф“.

Поемата, съставена от около 3000 алитеративни реда, е обгърната от темите за лоялността към владетеля и отмъщението към враговете. Беоулф е представен като алтруистичен герой, готов да използва уменията си, за да защити обществото от отвратителни чудовища. Повече или по-малко той е представен като спасител, чиято трагична смърт е почетена като жертвоприношение.

Рамайна

Както е посочено по-горе, Рамайа̀на е една от двете най-велики епически поеми на древна Индия. Подобно на Махабхарата, на Рамаяна е написана на санскрит – доминиращият език (стар индоарийски език), използван за писане на поеми и химни в древна Индия.

Поетът и хиндуистки мъдрец Валмики е смятан за автор на Рамаяна. Тази епична поема се състои от повече от 20 000 куплета, разпределени в седем книги.

Поемата се задълбочава в раждането на Рама, индуисткото божество, което въплъщава добродетелта и доблестта. Според Рамайна, Рама, седмото въплъщение на Вишну, е роден в царство Айодхя (в южната част на централния щат Утар Прадеш в Северна Индия). Той хвърля светлина и върху това как Рама спечелва сърцето на Сита, дъщерята на цар Джанака, като огъва лъка на Господ Шива.

Точно когато нещата изглеждат добре, Рама и съпругата му Сита са изгонени от двореца. Двойката превръща гората в свой дом за около 14 години. Трагедията настъпва, когато Сита е отвлечена от Равана, злия цар на Ланка. Равана изпраща златен елен в гората, за да отвлече вниманието на Рама и неговия полубрат Лакшмана, докато отвлича Сита.

Рама и брат му търсят помощта на маймунския пълководец Хануман, за да освободят Сита от пленничеството на Равана. Подпомогнати от Вибхишана, брат на Равана, Рама и колегите му успешно побеждават Равана и освобождават Сита. За да докаже, че не е изневерявала по време на пленничеството си, Сита е подложена на редица изпитания, които издържа.

Събрал се отново със Сита, Рама се завръща в Айодхя, за да заеме полагащото му се място на трона. Придворните му обаче не са напълно убедени в честта на Сита, затова на Рама не му остава нищо друго, освен да я изгони от двореца. Докато е в изгнание в гората, Сита, която по това време е тежко бременна с две от децата на Рама, среща мъдрец на име Валмики. Няколко години по-късно Сита и децата ѝ се събират отново с Рама. Въпреки това, тъй като все още има съмнения, Сита се спуска в земята и е приета от майка си.

Знаете ли, че: Според някои сведения авторът Валмики е бил известен крадец, който преди да стане мъдрец, се е казвал Ратнакара?

Вергилий Енеида

Енеида, съставена от римския поет Вергилий от Августовата епоха, разказва за историята на Еней, троянски герой по време на Троянската война. Както е посочено по същия начин в Илиада (на поета Омир) Еней е роден от гръцката богиня на любовта и красотата Афродита (Венера) и принц Анхисес. Надарен с полубожествени черти, Еней се сражава храбро при защитата на Троя от 10-годишната гръцка обсада. За разлика от други троянски герои като Хектор и Парис, Еней не е убит по време на Троянската война, нито пък е поробен като много троянци, след като градът им е превзет от гърците.

Според Енеида, троянският герой бяга точно навреме, преди в Троя да се разрази адът. Заедно с някои от троянските си спътници Еней благополучно стига до днешна Италия, където основава нов град, който ще разцъфне в Рим.

Вергилий Енеида Състои се от дванадесет книги, като в първата половина се обяснява как Еней повежда троянската армия, за да победи латинците. Втората част изследва престоя му в Картаген, където се обвързва романтично с кралица Дидона, преди да я изостави и да се отправи към Италия.

Структурата и художественият стил на Енеида получава невероятни похвали още от времето, когато е написана по време на управлението на римския император Август, което я прави едно от най-великите произведения в латинската литература.

Факти за известните епични поеми в световната история

Думата „епос“ произлиза от латинската дума „epicus“, която на свой ред е производна на древногръцката дума „epos“ (ἔπος), която означава „история“ или „поема“. Древните гърци по принцип са възприемали епоса като всички форми на поезия, включително написаните от Омир, Хезиод или дори изказванията на Делфийския оракул.

Преди изобретяването на писмеността в древния свят има епоси, които са под формата на устни предания и песни, съставени и изпълнявани от бардове. Древните композитори са създавали епосите по такъв начин, че да могат лесно да се запомнят и следователно да се предават от поколение на поколение. Често пъти устните епически предания са били съставяни в кратки стихове, което е позволявало по-лесното им запомняне.

Вероятно Омировите и различните древногръцки епоси са произлезли от устни епически традиции. С течение на времето тези устни епоси се превръщат в стълбовете, върху които се формира западната литература.

С напредването на човешките цивилизации и общества и с изобретяването на писмеността тези устни истории и устни епически предания били записани в писмен вид. Те служат като проводник за предаване на културата от едно поколение на друго и от едно общество на друго.

Широко разпространено е схващането, че шумерите, древната месопотамска цивилизация, са народът, който пръв е създал епос – т.е. Епосът за Гилгамеш.