Алфред Велики: 10 основни постижения

Алфред Велики |Снимка: Портрет на Алфред Велики от осемнадесети век, дело на английския художник Самюъл Уудфорд

Алфред Велики: Бързи факти

Дата на раждане: 849г.

Място на раждане: Уонтейдж, Бъркшир

Дата на смъртта: 899г.

Погребение място: Уинчестър

Родители: Етелвулф и Осбърх

Братя и сестри: Æthelbald, Æthelberht и Æthelred,

Съпруг: Елсвита

Деца: Æthelflaed, Edward the Elder (бъдещ крал), Æthelgifu, Æthelweard и Ælfhryth.

Царуване: 871г. – 899г.

Заглавие: Крал на западносаксонците (871 – ок. 886г.), крал на англосаксонците (886 – 899г.)

Предшественик: Æthelred

Наследник: Едуард Старши

Също така известен като: Кралят на англичаните

Известен с: Потушаване на заплахата от викингите; победата му срещу Великата езическа армия в битката при Едингтон (878 г.)

Постижения на Алфред Велики

Възстановява изтощената си армия, за да се бие срещу викингите

През май 878 г. Алфред Велики потегля с армията си към Егбертовия камък и е посрещнат с бурни аплодисменти от народа си. Кралят е в процес на организиране на настъпление срещу Великата езическа армия на датчаните. Той умело привлича подкрепата на редица лордове и обществени лидери от различни градове (burhs).

Алфред успешно си осигурил подкрепата на своите тегни (аристократи и висши благородници в англосаксонска Англия), еалдормени (високопоставени служители от различните графства) и други благородници. Твърди се, че е успял да си осигури фиорди от три графства. Фирд е термин, с който се обозначава англосаксонската армия, съставена предимно от свободни хора, натоварени със задачата да защитават съответните графства. Фирдите са били финансирани от джобовете на всеки лорд. Въпреки това ядрото на фирда обикновено се състои от способни войници.

Алфред Велики разгромява Великата езическа армия в битката при Едингтон

Със значителен брой оръжия и хора, финансирани от дарения на различните лордове, Алфред Велики потегля срещу Великата езическа армия в битката при Едингтън през май 878 г. Общоприето е мнението, че битката при Едингтон се е състояла в град Едингтон в днешния Уилтшър.

Великата езическа армия била предвождана от датчанин, известен като Гутрум. Врагът на Алфред, Гутрум, е завладял Източна Англия, Нортумбрия и Мерсия, преди да се коронова за крал на източните англи. Гутрум бил уверен, че ще завладее последното англосаксонско кралство – Уесекс.

Алфред обаче имал други планове. Армията на краля на Уесекс се сражавала храбро, принуждавайки Гутрум и датчаните да отстъпят до базата си в Чипенхам. След това Алфред обсажда крепостта на датчаните и ги принуждава да капитулират от глад. След четиринадесет дни на мизерия и глад датчаните подават иск за мир, който става известен като Уедморския мир.

Подписване на договора между Алфред и Гутрум

Алфред Велики | Карта на Великобритания през 886г.

След историческата си победа срещу Великата езическа армия Алфред принуждава Гутрум и други високопоставени членове на датчаните да се покръстят в кралския двор в Алер. Съгласно условията на договора от Уедмор Гутрум също е задължен да напусне Уесекс. Алфред приема Гутрум като син, позволявайки на датчанина да управлява кралствата (Източна Англия), които по-рано е завладял. Алфред започва и търговски преговори с датчаните.

На базата на договора от Уедмор двамата крале подписват официален договор, наречен Договор между Алфред и Гутрум. Договорът установява границите между териториите на Алфред Велики и краля на Източна Англия Гутрум.

Двамата крале разчленяват Мерсия и я включват в своите кралства. Алфред получава Западна Мерсия, а Гутрум – Източна Мерсия. Кралството на последния било наречено Danelaw.

След мирния договор Гутрум никога не влиза в престрелка с кралство Уесекс до смъртта си. Относителният мир между двамата крале позволил на Уесекс да просперира икономически и интелектуално.

Знаете ли, че: териториите на Мерсия, които Алфред включва в своето кралство, включват и мерсианския град Лондон?

Преструктурира военната отбрана на Уесекс

Крепостна защита около бурх.

Голяма част от преструктурирането му се извършва по време на мирните времена, които има с датчаните. Това е било по времето, когато Гутрум е бил крал на датчаните в Данелау.

Твърди се, че крал Алфред е взел малки частици от военната стратегия от Карл Плешивия, докато е бил на посещение в Рим. Алфред излязъл с подобрен начин за облагане на народа си с данъци. След това използвал данъците, за да извърши преструктуриране на армията си, като направил постоянната си армия по-мобилна и силна.

Алфред увеличил броя на фирдите – англосаксонска армия, която имала за задача да защитава графствата (burhs). Той реорганизира начина на функциониране на фирдите, като дава възможност за по-широко набиране и призоваване. Фирдите се финансират с данъци, събирани от лордовете. Тези данъци на свой ред се определяли в зависимост от продукцията от земите на тези лордове.

Друг важен източник на финансиране на армията му идвал от глобите (fierdwite), които той налага на хората за избягване на военна служба.

Построяване на по-големи и по-бързи военни кораби

Крал Алфред инвестира доста средства в кораби, които могат лесно да се движат по устията на реките. В средата на 90-те години на XIV в. той започва да строи малък флот, който се състои от дълги кораби. Корабите на Алфред били построени в размер около два пъти по-голям от военните кораби на викингите. Той следвал стъпките на богатата традиция на англосаксонците в корабостроенето.

Корабите на Алфред били не само по-големи, но и по-бързи и по-стабилни в морето от тези, които притежавали викингите. Твърди се, че той е черпил много вдъхновение от моделите и дизайна на гръко-римските военни кораби. Целта е била военните кораби да бъдат пригодени предимно за водене на бой, а не за навигация. С тази стратегия той успял да спре напредъка на викингските нападатели по море още преди те да успеят да установят контакт на сушата.

Усъвършенства администрацията на кралството си, като използва системата на бургите

Алфред се погрижил да укрепи общо около 33 града (бурги). Той построил системата по такъв начин, че армията да може лесно да се разгръща от един бурх в друг, за да отблъсне всяко нашествие. Бурховете били толкова свързани помежду си, че само около 30 км. (19 мили) ги разделяли един от друг.

Гръбнакът на Алфредовата бургова система бил бурговият хидаж – вноски от всеки лорд или бурх. Тези вноски можели да бъдат под формата на пари, войници или оръжия. Алфред се нуждаел от близо 30 000 войници, за да поддържа системата ефективно функционираща. Тази цифра се равнява на около 25% от свободните мъже в кралството на Алфред.

Тези бургове били свързани с подходящи пътни мрежи, които се използвали от армията за лесно транспортиране или разполагане от един бурх до друг. Цялата тази инфраструктура силно затруднявала викингските нашественици да нанесат удар по даден бурх, още по-малко да изнесат откраднатата си плячка от Уесекс. И въпреки че поддръжката на системата била доста скъпа, тъй като поставяла огромно бреме върху благородниците и лордовете, системата се оказала много ефективна при потушаването или задържането на викингските нашествия.

Издаване на Книгата на съдбата (Domboc)

Известна също като Правния кодекс на Алфред, Книгата на съдбата е набор от кодекси, съставени около 880/890 г. от Алфред Велики. Кодексите до голяма степен се основават на кодексите от управлението на трима християнски саксонски крале: Крал Ине от Уесекс, крал Етелберт от Кент и Офа от Мерсия.

Накратко казано, Книгата на обречените се стреми да установи християнско право в кралство Уесекс. Тези кодекси до голяма степен били подкрепени от Десетте заповеди в Книга Изход. Описани като божествено законодателство, което неговият народ трябва да спазва, правните кодекси изискват наказанията за причинени вреди да бъдат изплащане на парични суми, т.е. обезщетение за нанесени вреди.

Предателството било единственото престъпление, което не можело да бъде компенсирано с пари. Предателството към господаря или краля било равносилно на предателство към Бога. Кодексът на Алфред повелявал всеки да обича господаря си като себе си. Като свързва любовта към светския господар с любовта към Христос, крал Алфред успява да създаде идеологически манифест на божественото кралско управление.

Книгата на съдбата обаче съдържа доста противоречия. Липсата на практическа насоченост я прави крайно неподходяща за съдебни дела. Независимо от това Алфред винаги увещавал своите благородници, епископи и еалдорми да се пазят от несправедливи присъди. Той имал практичен подход към правните въпроси, така че нерядко преглеждал решенията, произнесени от еалдормите и рифовете. Несправедливите решения били отменяни.

Алфред също така насърчавал своите съдии да бъдат грамотни и по всяко време да се стремят към мъдрост. Той вярвал, че познаването на библейските писания ще доведе до справедливост в правната система на Уесекс.

Знаете ли, че: Dōmbōc включва 120 глави, което е отражение на броя на годините, които според Библията е живял Мойсей?

Алфред Велики насърчавал обучението и образованието

Взимайки пример от управлението на Карл Велики и Каролингския ренесанс, живели един век преди него, Алфред работи изключително усилено за повишаване на грамотността в своето кралство. Той се стреми да направи това чрез културата и религията.

Възприемайки викингските набези като наказание от Бога за изоставяне на Божията заповед, Алфред насърчава религиозната наука в Уесекс. Той привлича в кралството си духовници и монаси от Мерсия, Западна Саксония и Уелс. По този начин той успява да подобри грамотността на своя двор.

Работил усилено и за подобряване на управлението на църквата, като насърчавал стабилна епископия. Служителите, които не желаели да придобиват знания, били бързо отстранявани. Смяташе, че е отговорен не само за материалното благосъстояние на своите поданици, но и за духовното и интелектуалното благосъстояние на своето царство. Манастирите в Шафтсбъри и Ателни са построени, за да се постигне целта му да се подготвят по-благочестиви, по-учени и по-надеждни епископи и абати.

Построени придворни училища

Огорчен от липсата на подходящо образование в детството си, Алфред се грижи децата му и децата на благородниците да получат възможно най-доброто образование. Той създава придворни училища, в които обучава децата си на английски език и свободни изкуства. Много от учените в придворните училища идват от цяла Европа. Сред тях били Гримбалд и Джон Саксонски от Франция. Плегмунд, архиепископ на Кентърбъри, и епископ Уорчестърски. Известен сред всички тях трябваше да бъде неговият биограф Асер от Сейнт Дейвид в Уелс.

Крал Алфред Велики се опитва да използва християнската мъдрост, за да развива своето кралство

Алфред вярвал, че просперитетът на една нация се задушава, когато тя обърне гръб на Бога. Имайки предвид това, той насърчава християнската наука. Той е на мнение, че ако не се насърчава обучението, това води до Божия гняв. Ето защо се погрижил книгите на латински език да бъдат преведени на английски и да бъдат на разположение на всеки епископ в кралството му. Известни преводи включват Пастирска грижа и Диалози и двете написани от папа Григорий Велики. Той вярва, че тези преведени книги са необходими, за да ги познават всички хора, и се уверява, че всички епископи имат копие от тези преводи.

Според него невежото духовенство е причина както за физически, така и за духовен упадък. Изображение: Алфред Велики, изобразен на витраж в катедралата в Бристол (около 1905 г.)

Събира англосаксонския народ, за да положи основите на бъдеща Англия

След прочутата победа на Алфред Велики срещу датчаните и Великата езическа армия той работи усилено за обединяване на англосаксонския народ. Въпреки че все още е трябвало да се бори с редица набези на независими датски нападатели, той прекарва много време в поставяне на основите на бъдеща Англия.

След като поел контрола над град Лондон, той го предал на Етелред , негов зет и еалдорман на Мерсия.

Със смъртта на Гутрум през 889 г. няколко могъщи военачалници се сражават помежду си, за да запълнят вакуума във властта. Алфред претърпява огромни загуби от смъртта на Гутрум, тъй като датчаните възобновяват военните действия срещу кралството на Алфред през 892/893 г. Целта на датчаните била да завладеят Англия и да се заселят в региона, тъй като те идвали заедно с децата и съпругите си.

Алфред и най-големият му син Едуард побеждават датчаните при Фарнъм в Съри. Към 896/897 г. датчаните изчерпали силите си и се отказали от опита си да обезсилят Алфред в Уесекс. Статутът на Алфред като велик англосаксонски крал по онова време е потвърден с няколко скъпоценни дара, които той получава от папа Марин.