Маат – древноегипетската богиня на истината, закона и реда

Богинята Маат е древно египетско божество от ниво омега, отговорно за поддържането на равновесието във Вселената, каквато я познаваме. Тя олицетворявала понятията за божествен ред, морал, справедливост и истина. Смята се, че тя е била силата, която не е позволявала на хаоса да погълне подредения свят на древните египтяни. От тази гледна точка Маат може да се разглежда като принцип, а не непременно като богиня. Това означава, че всички са били равни под законите на Маат.

Като дъщеря на Ра, бога на слънцето, принципите на Ма’ат не трябвало да се приемат леко от живите. Пренебрегването на тези принципи означавало, че душата на човека няма да попадне в задгробния живот (рая).

Историята на произхода и значението на Ma’at

Според древната египетска митология богинята Маат (произнася се като „Майет“) се появява в началото на сътворението. Древните египтяни от Старото царство (ок. 2686 – ок. 2134 г. пр. Хр.) я смятат за една от първите дъщери на бога на слънцето Ра (Ре). Времето на нейното раждане съвпада с времето, когато Ра тръгва да създава Вселената.

По-нататък в мита се казва, че когато Ра (Върховното същество и създател на Вселената) излязъл от първобитните води на Нун (земята), Маат дошла заедно с него. Ако Маат не се беше появил по онова време, Ра нямаше да може да създаде Вселената. Това я прави изключително стара и важна богиня.

Смята се също така, че силата на Heka (магия) е това, което е накарало Маат да се появи. Според египтяните Маат е абсолютно ключов в историята на сътворението. Без нея нищо от сътвореното от Ра не би се материализирало. Нейното съществуване дава възможност за божествен ред, равновесие и истина във вселената.

За древните египтяни значението на Маат се свързва с „това, което е право“. Те са вярвали, че без нея звездите, океанските приливи и отливи, сезоните и всичко, което познаваме в необятния космос, би изпаднало в разпад и хаос (Isfet). За древните египтяни маат е бил това, което за нас, съвременните хора, е гравитацията. Тоест: пространството и времето просто биха се сринали без божествения ред на Маат (и от религиозна гледна точка).

Родословното дърво на Маат

Обикновено се смята, че Маат е дъщеря на бога-създател Ра и богинята на небето Хатор. Тъй като е божествена и колосална сила, която държи заедно творението на Ра, древните египтяни считат за подходящо да свържат Маат с друг много важен бог – Тот, богът на знанието и мъдростта. Ето защо в повечето древноегипетски митологии Тот често е смятан за съпруг на Маат. В много изкуства двамата са изобразявани заедно, особено в подземния свят (Дуат) по време на Церемония по претеглянето на сърцето.

В присъствието на Анубис, Маат перо се поставя от едната страна на везната, а сърцето на мъртвеца – от другата. Всичко това се извършва в присъствието на съдийска колегия, в която участва и Озирис, господарят на задгробния живот. След като присъдата е произнесена, съпругът на Маат – Тот – я записва.

Смята се, че Ма’ат и Тот са имали около осем небесни деца – божества на Хермополис, които в крайна сметка играят много важна роля в Древен Египет.

Външен вид, образи и символи на Маат

Най-типичното изображение на Маат е в седнало положение. На някои дърворезби и картини тя се вижда изправена. Независимо от картината или изкуството на Ма’ат, едно нещо винаги е последователно – перото. Изображенията на Ма’ат винаги имат някаква препратка към птица или перо. Най-важните ѝ произведения на изкуството обикновено я изобразяват с щраусово перо на върха на короната ѝ. Перото на Ма’ат е интересно, защото то е точно този предмет, с който се претегля сърцето на човека в подземния свят.

В по-късни изображения, през епохата на Новото царство, картините на богинята Маат я показват като крилата богиня. Както е обичайно за повечето египетски произведения на изкуството дотогава, Маат може да бъде видяна с призрака, както и със символа на глезена. Анкхът е египетският йероглифен символ на „диханието на живота“.

Друг много важен символ на Маат е везната. Везната символизирала уникалната позиция на Маат като сила, която поддържа всичко в равновесие. Тя, заедно с други божества в подземния свят, използвала тази скала, за да прецени дали даден мъртвец има право да прекара вечността в задгробния живот, или да бъде изхвърлен в небитието.

Имайте предвид, че всеки човек, независимо от неговото социално/икономическо положение в обществото, е бил длъжен да бъде съден в съответствие с установените принципи на Маат. Дори самите богове и богини не можели да действат извън принципите на Маат.

Значение на богинята Маат

За да може едно божество да се разглежда като „онова, което е право“, трябва да се разбере, че значението на Маат за древните египтяни е било несравнимо.

В сравнение с другите египетски богове и богини тя не е имала толкова много храмове, разпръснати из древен Египет. Ма’ат не се е нуждаела от великолепен храм просто защото е била ред сама по себе си. Ето защо много археолози и египтолози понякога твърдят, че Маат е била по-скоро космически закон, отколкото богиня.

Това, което ѝ липсвало във физически паметници, тя получила в несравнимо почитание в сърцата на всеки египтянин. Ма’ат е изключително значима, защото тя е мистичната сила, която преминава през божествените тела на самите богове и богини. Тя е тази, която не позволява на Вселената да се върне в своето първично и безпорядъчно състояние преди времето и сътворението.

Египетските фараони абсолютно я почитали. Новокоронованите фараони често я молели за помощ, за да въведат равновесие и морал в царството си. Тя е била първата, към която са се обръщали, когато са били извършвани жертвоприношения.

Тези владетели били задължени да живеят според принципите на Маат, най-малко домовете им да бъдат хвърлени в Isfet (хаос). Освен това египетските фараони са знаели, че нарушаването на тези принципи автоматично ще намали шансовете им да попаднат в задгробния живот (рая).

При коронацията си египетските фараони представяли Маат на другите богове. Този акт символизира трансцендентната роля, която Маат играе в египетския пантеон.

18^ти Фараоните от династията Хатшепсут и Ахенатен са едни от най-ревностните последователи на богинята Маат. Например тронът, на който седяла Хатшепсут, се наричал Ма’аткаре („редът е душата на Ре“).

Места за поклонение

Като несравнимо божество, което дава смисъл на света, Маат се е считал за вездесъщ. Тази богиня от ниво омега не се е нуждаела от няколко храма или великолепни места за поклонение. Археолозите обаче са открили няколко храма на Маат в Карнак, Египет.

Независимо от това, липсата на пълноценен грандиозен храм на Маат показва, че египтяните не са смятали за необходимо да й правят храм. Храмовете на други богове неизменно са означавали поклонение на Маат.

Залата на Маат (Залата на двете истини) и „Съдът на Озирис“

Поради това, че името ѝ е синоним на истина, древните египтяни вярвали, че душата на всеки човек трябва да премине през Залата на Маат. Обикновено наричана „Залата на истините“, залата е била нещо като подземен съд, където мъртвите се съдят от съдебен състав. Тази церемония се наричала „Съдът на Озирис“. Съдебният състав включва божества като Изида, Нефтис и Озирис. Анубис, чакалът, бог на погребенията и балсамирането, също заема важно място.

42-те истини на Маат (42 „отрицателни изповеди“)

В залата на Маат сърцето на мъртвия се претегля спрямо перото на Маат. Ако сърцето на мъртвеца е по-тежко от перото на Маат, душата му моментално бива погълната от Амит. Гълтачът Амит е поглъщал лошите души. Звярът имал глава на крокодил, задни части на хипопотам и предни части на лъв.

Ако обаче сърцето било по-леко от перото, Анубис отвеждал душата във вечните обятия на Озирис, т.е. в задгробния живот/рая (Aaru). Много лекото сърце е показател, че душата не е измъчвана от греховни навици и мисли.

Цялата процедура е подкрепена от четиридесет и двете изповеди на Маат (42 истини на Маат). Независимо от това кой или каква е била душата в предишния живот, тя трябва да се подчини на 42-те истини на Маат. Много историци побързаха да изтъкнат поразителната прилика между 42-те истини на Маат и 10-те заповеди, дадени на Мойсей.

Други интересни факти за Ma’at

Ето още няколко интересни факта за Маат, божествената покровителка на справедливостта и истината:

1. В Древен Египет съдиите – известни още като Жреци на Маат – често носеха малки златни висулки, които символизираха властта на Маат над техните дворове. Често пъти тези жреци са носели щраусово перо в косата си. Някои от тях рисували изображения на пера и върху езиците си. Това е означавало, че те са пропити с думите на Маат.
2. Ма’ат е играл влиятелна роля в живота на древните египтяни. Тя често е изобразявана редом с баща си Ра (Амун-Ра), докато той прекосява космоса с божествената си колесница/лодка, носейки светлина на египетския народ. А през нощта Маат е до баща си, когато се борят със злата змия Апофис (агент на хаоса и разрушението, известен също като Апеп).
3. Като сила, която държи творението на Ра заедно, някои от известните обожания на Ма’ат са: Поддържащият Слънцето; Правилна поръчка; Lady of the Heavens; Перфектна мярка; Госпожата от Залата на съдаи Надзорник на подземния свят Правосъдие.
4. От епохата на четвъртата династия на фараоните древните египтяни започват да наричат фараоните „притежатели на Маат“.
5. Еквивалентът на Маат в гръцката митология със сигурност трябва да бъде богинята Дике. Подобно на Маат, Дике била богиня на справедливостта и истината.
6. Египтяните вярвали, че Маат е силата, която предпазва пустинните райони отвъд река Нил от проникване в Египет. Тези области били смятани за пълни с хаос и се намирали под властта на Сет (Set), бога на разрушението и упадъка.
7. За много хора Логосът, който великият философ Платон така силно подкрепял, може да се разглежда като производни на принципите на Маат.
8. Много археолози твърдят, че храмове на Маат почти не съществуват преди Новото царство.
9. В повечето рисунки на Маат богинята обикновено е изобразена почиваща върху каменна платформа. По този начин древните египтяни са я смятали за основата, върху която се е крепяло тяхното общество.
10. Връзката ѝ с перото била толкова дълбока, че перото се превърнало в египетски йероглиф за „истина“.