Вампирът от Кембърленд на Кроглин Грейндж

0
168

[ad_1]

В почти всички култури се разказват истории за същества, които се завръщат от отвъдното, за да пируват с живите през часовете на тъмнината. На Запад вампирът придобива съвсем нов облик през последното столетие. Корените на най-известното чудовище в попкултурата водят началото си от източноевропейския фолклор. Подобни същества обаче съществуват от хиляди години в различни цивилизации. Едно от ранните въплъщения на кръвопиеца се появява в Англия през XIX в., когато Огъстъс Хеър разказва за вампира от Кроглин Грандж в своята автобиография, Историята на моя живот.

Истории и легенди за Пени Страшни

Твърди се, че вампирът от Кроглин е бил поне на няколко века. Може би тази история е просто история. Въпреки това Харе я представя като такава, която се основава на истината. Популярна форма на литература или разказване на истории по онова време е тази, която може да се намери в penny dreadful памфлети. Това са художествени произведения, които обикновено разказват за пирати и разбойници и са в готически стил. Следващата история за вампира от Кроглин Грейндж може да бъде един пример за такъв стил или дори викториански еквивалент на градска легенда. Въпреки това много хора са вярвали, че в тази история може да е имало известна доза истина.

Историята за вампира от Кроглин Грейндж

Огъстъс Хеър твърди, че капитан Фишър му е разказал „наистина необикновена история, свързана със собственото му семейство“. Семейство Фишър имало дългогодишно присъствие от няколкостотин години в Къмбърланд на място, което наричали Кроглин Грандж. В крайна сметка семейството се разраства от къщата си. Така те решили да се преместят на юг. Но вместо да оставят имота си празен, те решили да го отдадат под наем на плащащи наематели.

вампир от croglin grange

Братята и сестрите Крансуел – двама братя и една сестра – се заселват в едноетажната фермерска къща. Зимата идва и си отива без инциденти. Следващото лято било задушно. В една от потискащо горещите нощи наемателите се възползвали от възможността да наблюдават луната, преди най-накрая да се приберат. Сестрата, Амелия, легна на леглото си върху завивките и затвори прозореца на спалнята. Щорите обаче останаха отключени.

Светлини в двора на църквата

Без да може да се успокои и да заспи в жегата, Амелия се взираше през прозореца. Отвъд редицата дървета се издигаше църква със собствено гробище. Очите ѝ зърнаха нещо скрито в полумрака. Две трептящи светлини сякаш се движеха сред гората дървета, която се виждаше от прозореца. Отначало тя беше заинтригувана, но колкото по-дълго наблюдаваше, толкова по-нервна ставаше. След миг и двете светлини започнаха да излизат от дърветата и да се виждат. Изглеждаше така, сякаш светлините бяха малка част от по-съществена форма – хуманоидна форма.

Докато фигурата се приближаваше към фермата, уплашената и ужасена млада дама изведнъж откри в себе си принудата да действа. Амелия се втурна към вратата и пристигна точно навреме, за да я отключи. Изглежда, че това не е било твърде скоро. Докато бъркаше в ключалката, Амелия чу драскане, идващо от прозореца на спалнята ѝ. Въпреки нарастващия си ужас, тя се осмели да погледне назад. Пред прозореца, който почти го запълваше, стоеше отвратително лице, което имаше свирепи блестящи очи. Костеливите пръсти направиха усилия да отворят прозореца за няколко секунди, преди да спрат.

Нежелан гост

Нов шум накара Амелия да замръзне от още по-голям страх. Каквото и да беше навън, сега се беше заело с оловните уплътнения на прозореца. Не след дълго този звук я накара да се обездвижи, а друг накара кръвта ѝ да се смрази. Прозорецът падна и една ръка се вдигна, за да отвори прозореца отвътре. Без да може да помръдне или дори да вдигне тревога, нещото се придвижи бързо и след миг беше до нея, впило зъби в оголената ѝ шия. Сега вече можеше да крещи. Писъкът ѝ предупреди двамата ѝ братя, които дойдоха да разследват. След като разбил вратата, нашественикът избягал обратно по пътя, по който бил дошъл. Братът на Амелия се впусна в преследване, но не можеше да се мери с гигантските крачки на съществото. То изчезнало зад стената на църковния двор.

Амелия кърви доста силно, но представя нападателя си за избягал затворник от лудница. Като се има предвид преживяното и фактът, че тя се смяташе за момиче с много малко суеверия, това може би беше разбираемо заключение. Амелия се възстанови от раните си, но трябваше да се възстанови. Тримата заминават за Швейцария, за да може тя да се възстанови напълно. Докато беше там, Амелия копнееше да се върне в Кроглин. Въпреки случилите се събития тя и братята ѝ все още харесваха района и бяха популярни сред останалите жители. Решението било на Амелия и тя решила да се върне, като настоявала, че лудите не бягат всеки ден от седмицата.

Криптата в двора на църквата

Когато се върнали у дома, прекарали още една спокойна зима в Кроглин. През март следващата година Амелия отново започнала да чува безпогрешното драскане по прозореца си. Този път тя действала бързо и решително, крещейки за помощ, преди същото същество отпреди да успее да получи достъп до стаята ѝ. И двамата ѝ братя реагираха бързо, само че този път бяха въоръжени. Крясъците ѝ също накараха съществото да избяга и то се върна по пътя, по който беше дошло, когато единият брат се прицели и стреля. Въпреки че беше улучено в крака, чудовището все пак успя да избяга. Само че този път братята успяха да го проследят. Чудовището се скрило в крипта, която принадлежала на едно семейство от района.

По това време братята решили да не влизат в криптата. Вместо това те щели да съберат отряд и да разследват на разсъмване. Когато на следващата сутрин отворили гробницата, те открили няколко ковчега. Само един от тях бил непокътнат, но капакът бил открехнат и лежал свободно върху него. Вътре имало труп с прясна рана от куршум в единия крак. Те извадили тялото, изнесли го извън криптата и го запалили. Това е историята на вампира от Кроглин.

Разследване на историята

Някои хора смятат, че приказката изобщо не се е случила. През 1924 г. Чарлз Харпър решава да разследва легендата. Без да е прекалено убеден в достоверността на разказа, той пътува до Къмбърланд и започва да проучва. Харпър открива, че такова място като Кроглин Хол не съществува. Той открива доказателства за съществуването на Croglin Low Hall и High Hall. Според Харпър в книгата му „Къщи, обитавани от духове“ от 1907 г.: „Кроглин Хол вероятно е посочената къща, но тя е отдалечена на поне една миля от църквата, която е възстановена. В двора на църквата няма гробница, която по някакъв начин да може да се идентифицира с тази, описана от г-н Харе.“

Църква на вампирите в croglin grangeЦърквата „Свети Йоан“ в Кроглин, построена през 1878 г. на мястото на стара църква от нормандско време. CC 2.0 Андрю Смит.

През 30-те години на ХХ век историята е оспорена от друг изследовател – Ф. Клайв Рос. Рос отделил време да интервюира местните жители и стигнал до заключението, че Croglin Low Hall всъщност е Croglin Grange. В землището на Грендж наистина е имало параклис, който е бил построен върху основите на по-ранна църква. Един от местните жители, които Рос интервюира, е дама на име г-жа Паркин. Тази жителка на Айнстабъл твърди, че лично познава потомък на семейство Фишър. Госпожа Паркин посочи, че той е роден през 60-те години на XIX в. и знае историята за вампира от своите баба и дядо. Дамата също така разкри, че в нотариалния акт на имота е посочено, че до 1720 г. Кроглин Лоу Хол е бил Кроглин Грандж.

Доказателства за съществуването на Grange?

Журналистът Лайънъл Фанторп провежда по-скорошно разследване на автентичността на вампира от Кроглин. Резултатите му сочат, че някои събития може да са истински. Фанторп вярва, че някой е разрушил грандж или ферма по време на живота на Оливър Кромуел. Ако историята е вярна, то е много по-вероятно това да се е случило някъде през века преди изменението на акта.

Допълнителни препратки:
Факти Легенда
Декодирано минало
13-ият етаж
Cool Интересни неща
Проектът „Вампир

[ad_2]

Comments are closed.