Връзката между Уинстън Чърчил и крал Джордж

0
449
King George VI and Winston Churchill meeting on 25 June 1943.

[ad_1]

Войните са склонни да разкриват най-доброто и най-лошото у хората и британският министър-председател и крал Джордж не са изключение. По свой начин те правят разликата между успеха и провала на Втората световна война. Уинстън Чърчил беше на 60 години и водеше сравнително безоблачен живот, преди да поеме кормилото в първите дни на войната. Тъй като го познавах лично, съм в състояние да допълня голяма част от живота му по време на това, което той наричаше „най-хубавият час на британците“.

Среща с Уинстън Чърчил

Запознах се с него, докато бях студент в Бристолския университет, където той изпълняваше длъжността ректор – почетна длъжност, която изискваше ежегодно да произнася реч пред студентите. Той говореше в голямата зала. По време на войната тя е била силно повредена, а покривът е бил напълно унищожен от пожар. В онези дни всичко се правело по старому и за покрив бил специално изработен огромен брезент. Чърчил се противопостави на това да се харчат пари за изграждането на нов покрив, за да се запазят живи усилията на хората не само да се борят с пожарите, за да спасят колкото се може повече от университета, но и дори след войната да продължат да поддържат жив духа на решителност.

Сър Уинстън Чърчил през декември 1941 г.

Към средата на 50-те години на ХХ век Чърчил изпада в немилост пред британския народ и някои от студентите в Бристолския университет смятат, че е време да се избере друг канцлер. Било прието той да бъде взет от жп гарата и откаран нагоре по хълма до университета. Това, разбира се, беше голяма чест за всеки студент, избран за това задължение.

Но към 1955 г. студентите, които са такива, каквито са, решават да си намерят кола, която по никакъв начин не съответства на подходящия транспорт за хора като Чърчил. Избраната развалина на автомобила била в наистина лошо състояние, вратата от страната на пътника трябвало да се държи на място или имало опасност да падне. Това не беше прието от Чърчил и той даде да се разбере на академичните власти, че това няма да се повтори.

През следващата година един от старшите преподаватели в катедрата по психология си е купил нов луксозен автомобил, наречен „Армстронг Сидли“. Той бил помолен да избере двама студенти, които да отидат с него до гара Темпъл Мийд, за да вземат Чърчил. Аз бях един от студентите. Когато ме представиха на Чърчил като американец от Тексас, той каза. „Това не е ли противоречие в термините – американец от Тексас“?

Вместо от голямата зала, той трябваше да произнесе речта си от Колтън Хол, местната обществена аудитория. Мястото, на което седях, беше на издигната площ точно зад подиума. Имах възможност да гледам през рамото на Чърчил, така да се каже.

Той говореше от писмени бележки върху таблет с юридически размер, на който може би беше написал не повече от половин дузина думи, много едри и очевидно лесни за четене. Отпред използването на тази негова процедура за преминаване от една страница на друга беше незабележима. На всяка дума, на всяка фраза се придаваше значение. Виждах, че публиката е омагьосана. Към момента на смъртта си през 1965 г. той възвърна популярността си благодарение на усилията на кралица Елизабет, която беше най-силната му поддръжничка.

В очите на един психолог какъв е бил той като човек? Въз основа на написаното от него бих казал, че е имал много висока интелигентност. Това стана причина за него да се каже, че не понасяше с удоволствие глупаците и без съмнение целият му живот е бил заобиколен от глупаци. Например, ако беше оставил воденето на войната на военните, тя щеше да бъде загубена, преди да е започнала. Той е преживял собственото си бойно кръщение по време на кампанията в Галиполи през Първата световна война, където е взел съдбоносно решение, коствало живота на стотици хора.

Като дете той е претърпял както пренебрегване, така и злоупотреба, което е затруднило значимите междуличностни отношения. Бил неуморим, непоколебим и взискателен. До 60-годишна възраст е бил алкохолик с шампанско, а след това става алкохолик с бренди. Независимо от това, той би получил висока оценка, когато става въпрос за използване на добра преценка.

За Алберт Фредерик Артър Джордж (крал Джордж VI)

И така, какви са били отношенията му с крал Джордж VI? Какво знаем за негово величество? Родителите му са били всеотдайни, трудолюбиви и с разумни възгледи за живота. Историята ще покаже, че крал Джордж V е бил изключителен в задълженията си и в способността си да определи курса на цялата Британска империя.

Крал Джордж VIКрал Джордж VI

Като родители крал Джордж и кралица Мери оставят много да се желае, Децата им са отгледани от сегрегати и според съвременните стандарти са били малтретирани по много начини. Едуард, най-възрастният, който беше следващият в линията за трона, беше безнадежден егоист, който на практика нямаше никакви зрелостнически умения, което би било от първостепенно значение, ако трябваше да стане крал.

Алберт, неговият брат, който все пак станал крал, имал свои собствени проблеми. Той не можел да говори без силно заекване. Бил взискателен и лош. От другите момчета Джордж бил алкохолик, а за Хенри се смятало, че е хомосексуалист.

Алберт вярвал, че никога няма да може да се справи със задълженията на владетел. С помощта на семейството си и с максимални усилия той преодолява опасенията си,

Чърчил е бил монархист. Той разбираше историята, културата и традициите на британския народ по света. Разбирал е пред какво е изправен новият крал и е бил абсолютно отдаден на това да му помогне, а когато войната настъпва – в още по-голяма степен.

Той беше Уинстън Спенсър Чърчил с монета не от две страни, а с много страни и с диапазон на поведение, какъвто никога досега не е виждал. Той щеше да бъде лидерът, диригентът и абсолютният шеф на всичко и всички. Когато крал Джордж започна да расте и да съзрява в новата си роля, неизбежно трябваше да се случи така, че да възникне някаква степен на конфликт.

Взаимноизгодни отношения

В общи линии Чърчил виждаше себе си като отговорник за цялостните военни усилия, а кралят и кралицата виждаха себе си като осигуряващи комфорт и подкрепа на британския народ. Те не само избраха да останат в Лондон в двореца, но и настояха дъщерите им също да останат. Чърчил даде на нацията куража да запази курса, а кралското семейство оказа силна емоционална подкрепа.

Среща на крал Джордж VI и Уинстън Чърчил на 25 юни 1943 г.Среща на крал Джордж VI и Уинстън Чърчил на 25 юни 1943 г.

Смята се, че е имало взаимна подкрепа от страна и на Чърчил, и на крал Джордж, но Чърчил е бил най-доминиращият от двамата. Чърчил трябваше да се научи да се съобразява с темпото, когато кралят ставаше напорист, както често се виждаше.

Преди Деня D и Чърчил, и кралят искаха да придружат войските във Франция. Айзенхауер беше много против това. Това щеше да бъде твърде опасно, Кралят и Чърчил се окопитиха. Логиката и здравият разум надделяха и нито Чърчил, нито крал Джордж заминаха за Франция, докато десантът не беше твърдо установен и безопасно за двамата да прекосят канала.

Близките до ситуацията разказват, че способността на краля да се противопоставя дори на Чърчил е била много положителен аспект и че това е помогнало на краля да намира все по-голяма самоувереност.

Малко след края на войната Чърчил започва да губи здравето си, част от духа си и голяма част от подкрепата, която имал сред британския народ. По времето, когато е призован да съветва и консултира новата кралица, той е станал по-мек и с много повече мъдрост, тъй като преобладава съвкупността от живота му.

Източници: Исторически загадки

[ad_2]

Comments are closed.