сряда, септември 21

Йосиф Сталин: Най-смъртоносният диктатор?

0
90
Йосиф Сталин: Най-смъртоносният диктатор?

Животът и бруталната диктатура на Йосиф Сталин

Йосиф Сталин е жесток политик, който заема централно място в годините на формиране на Съветския съюз. Неговият продължителен диктаторски контрол, продължил от 1924 до 1953 г., както върху Комунистическата партия, така и върху Съветския съюз, води до един от най-ужасните периоди, които съвременният свят някога е виждал.

С изключение на неговата храброст и смело ръководство по време на Втората световна война, не могат да се кажат много положителни неща за диктатора от грузински произход. Прякото участие на Йосиф Сталин в „Голямата чистка“, при която загиват близо един милион души, го превръща в огромен претендент за най-брутален диктатор на XX век.

В статията по-долу е представено всичко, което трябва да знаете за живота и бруталната диктатура на Йосиф Сталин.

Детството на Йосиф Сталин

В град Гори, Грузия, на 18 декември 1878 г. Йосиф Сталин се ражда в семейството на Бесарион Джугашвили и Екатерина Геладзе. Пълното му име при раждането е Лосиф Висарионович (Йосиф Висарионович Джугашвили).

Бесарион Джугашвили, бащата на Сталин, е обущар, който се бори да осигури храна на семейството си. Огромните финансови затруднения на баща му го принуждават да води живот, свързан с прекомерно пиене и периодични хазартни игри.

Като малко момче Йосиф Сталин неведнъж страда от ръцете на баща си. Бесарион е известен с това, че жестоко бие и малтретира младия Сталин. И едва ли майка му, Екатерина Геладзе, е можела да направи нещо по въпроса. Майка му била трудолюбива жена, която прекарвала по-голямата част от времето си в чистене и пране.

Образование

Още от самото му раждане майката на Сталин – ревностна православна рускиня – винаги е искала един ден Сталин да стане православен свещеник. В резултат на това Сталин прекарва формиращите си училищни години в семинарията и църковните училища. Въпреки че не се интересува особено от изучаването на религия и религиозни дейности по този въпрос, Сталин се доказва добре, като постига отлични резултати в обучението си. Той също така проявява известен интерес и към часовете по изкуство и занаяти.

За ранното си образование Сталин печели стипендия и се записва в местното църковно училище в Гори от 1888 до 1894 г. Ранното му образование обикновено е в училища, силно свързани с църкви. Например, той прекарва известно време като ученик в пансион в Тифлиската духовна семинария. Докато учи в семинарията, интересът на Сталин към въпросите на революцията, патриотизма и природата се засилва. Той се превръща в проблемно дете за училищните власти заради непрестанното четене на произведенията на Карл Маркс и други забранени по онова време книги. Непрекъснато мечтае да извърши революционни действия срещу руската монархия.

Оценките му и академичните му постижения като цяло силно се влошават заради склонността му да се забърква в неприятности с училищните власти. В крайна сметка на семинарията ѝ омръзва и през 1899 г. той е изключен, най-вече заради интереса и подкрепата му към атеизма и революционните дейности в града.

Ранни революционни дни

След като напуска семинарията, Сталин започва работа като чиновник в Тифлиската обсерватория. Според данните, работата му в обсерваторията е единственият случай, в който Сталин се оказва във форма на заетост, различна от политическата му кариера.

Докато работи в обсерваторията, Сталин продължава да се потапя дълбоко в нелегалната революционна дейност. Той помага за организирането на демонстрации и стачки в Кавказ. Особено зает е през месец май 1900 г., когато празнува и дава уроци за социализма и марксистките идеи. Същата година той заръчва на работниците да сложат инструментите си и да излязат на улицата.

Поради подстрекаването му към ожесточени сблъсъци с властите, той постоянно е наблюдаван отблизо от полицията на тайните служби – т.нар. Охрана.

След като избягва хватката на властите, Сталин се оказва в нелегалност. На 1 май 1901 г. (Първи май) от своето скривалище Сталин успешно организира и ръководи бурен протест, в който участват около 3 000 души.

От този момент нататък революционната му дейност рязко нараства, особено след като си осигурява изборна длъжност в Тифлиския комитет на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП).

Протест в Батуми и изгнание в Сибир

В зората на 20-те години на ХХ векти век, Сталин се премества в Батуми, пристанищен град в Грузия. Там той работи в рафинерия, собственост на Ротшилд. Склонността му към протести и предизвикване на хаос в установения ред не е намаляла.

Той организира колегите си в рафинерията и се впуска в протест, който се разраства, тъй като полицията се опитва да го потуши. Няколко от лидерите на протеста са арестувани, а някои от тях получават различни видове наранявания. След това Сталин тръгва с група хора към затвора, за да осигури насилственото освобождаване на арестуваните лидери на протеста. Едно нещо доведе до друго и полицията стреля с бойни патрони по протестиращите. На този ден загиват близо дузина протестиращи.

Надявайки се да се възползва от скръбта, която витае във въздуха, Сталин организира друг протест. Този път той е задържан от властите. През 1903 г. той е осъден да изтърпи три години изгнание в Източен Сибир.

Редактор на в. „Пролетарска борба“

Дори студените и мразовити условия в Сибир не могат да попречат на Сталин да преследва марксистките си идеи докрай. След като служи известно време в изгнание, той предприема дръзко бягство в Тифлис.

От базата си в Тифлис той работи като съредактор на местен марксистки вестник – Пролетариат Бърдзола (Пролетарска борба). В много от статиите си той призовава грузинските марксисти да се отцепят от марксистите в Русия. Смелите му изказвания карат много членове на РСДРП да го заклеймят като предател на общата цел на движението.

Излишно е да казвам, че с напредването на месеците пукнатините в РСДЛП се задълбочават. В крайна сметка РСДРП се разцепва на две страни – болшевики и меншевики; последните са ръководени съответно от Владимир Ленин и Юлий Мартов.

Тъй като Сталин предпочитал по-милитаристичен подход за постигане на целите, той силно харесал фракцията на Владимир Ленин – войнстващите болшевики.

Сталин по време на революцията от 1905 г.

След като правителствените войски стрелят по мирни протестиращи в Санкт Петербург по време на Революцията от 1905 г., Сталин събира влекачите си, за да сформират Болшевишкия боен отряд. Сътресенията се отразяват на цялата Руска империя. В Баку например Сталин помага да се постигне мир между враждуващите етнически фракции в Баку. На фона на тези размирици Сталин се държи типично по своему и използва хаоса, за да извърши няколко обира.

Освен това успява да събере доста пари, организирайки рекет за защита в цял Баку. Заграбените от него пари са важен източник на финансиране за болшевиките.

Революцията от 1917 г. и идването на власт

След две големи революции през 1917 г. болшевиките успешно свалят царя от власт. Те също така бързо се нахвърлят върху либералите от средната класа, които действат в качеството на временни представители. По време на революцията Сталин е част от влиятелното трио: Самият Сталин, Владимир Ленин и Леон Троцки. Това става преди дългата и ожесточена гражданска война, която се води от 1917 до 1921 г.

В крайна сметка триото излиза от конфликта като победители. През 1921 г. те полагат основите на Съветския съюз. Ленин е избран за лидер на страната и партията. Неговите десни ръце са Троцки и Сталин. През март 1918 г. триото премества правителството от Петроград в Москва. Кремъл в Москва става дом на Сталин, Троцки, Свердлов и Ленин.

С нарастващата си слава Сталин е избран за генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия. Той е и ръководител на правителството и на Съвета на народните комисари, известен още като „Совнарком“.

Годините на революционна дейност се отразяват на здравето на Ленин. През януари 1924 г. Владимир Ленин умира. По това време Сталин стратегически се е поставил като наследник на Ленин. Той умишлено е назначил свои хора на висши постове в партията. Той прави това, за да получи подкрепата им, когато дойде време да поеме контрола над страната. Той умело надхитри съперника си Троцки, като го изгони от страната. Претенциите на Сталин за стола на Ленин просто не можеха да бъдат оспорени, защото той разполагаше с огромна властова база.

Голямата чистка

При встъпването си в длъжност около средата на 20-те години на ХХ век Сталин предпочита организираната индустриализация от държавата пред квазикапиталистическата политика, характерна за администрацията на Ленин. Той се насочва към селяните и принуждава около 25 милиона от тях да се включат в проект за колективизирано национално земеделие. Онези, които се съпротивляват, са хвърлени в затвора или убити.

Заедно с разбунтувалите се селяни няколко политици, които той считал за заплаха за властта си, претърпяват ужасяваща съдба в затворите, наречени „кулаци“. Тези, които имали късмета да не бъдат убити, били изпратени в концентрационни лагери и лагери за принудителен труд (ГУЛАГ) на север. Жертвите на Сталиновото потисничество са обработвани до изтощение и смърт.

По същото време в големи части на Съюза настъпва масов глад. Организираният от държавата и колективизиран начин на земеделие допълнително изостря проблема. Само в Украйна се изчислява, че над 10 милиона души са загинали от държавно потисничество и глад.

Смъртта и болката се дължат най-вече на отказа на Сталин да изпрати на тези тежко засегнати райони каквото и да било зърно. Вместо това той изнася тези зърнени храни в чужбина.

Всички в бизнес средите, ръководителите на ферми, журналистите, художниците, академиците и местните политици бяха напълно ужасени от Сталин. Пропагандната му машина повдигаше скалъпени обвинения срещу всеки, който се осмеляваше да го поставя под съмнение.

Фалшивите съдебни процеси и екзекуции

Сталин използва социални ситуации и нещастия като прикритие, за да се отърве от влиятелни членове на Комунистическата партия. В събитие, на което е изписана ръката на Сталин, през декември 1934 г. е убит Сергий Киров, висш партиен функционер. След това Сталин използва смъртта на Киров като повод да преследва хора, за които твърди, че са убили Киров. Процесът е пълен фарс. Свидетелите са сплашвани и принуждавани да признаят за престъпления, за които нямат никаква представа.

След смъртта на Киров Сталин искрено се страхува за живота си. Той твърди, че някои членове на партията са искали да го убият.

Към 1936 г. той започва да сочи с пръст Зиновиев и Каменев. Двамата висши служители са измъчвани и принуждавани да признаят обвиненията. След това те са осъдени на смърт чрез разстрел.

Преследвайки ключови фигури в полицията, армията и бизнес средите, Сталин ефективно поставя комунистическата партия под свой пълен контрол.

С помощта на умело изработената си пропагандна машина той успява да създаде за себе си предан култ към личността. Той дори поръчва името му да бъде вписано в националния химн. Освен това той пренаписва историята на раждането на Съветския съюз по начин, който акцентира върху името и ролята му по време на революцията от 1917 г. Произведенията на изкуството, литературата и музиката в страната са строго контролирани от него.

Йосиф Сталин по време на Втората световна война

Преди избухването на Втората световна война лидерите на Съветския съюз и нацистка Германия – Йосиф Сталин и Адолф Хитлер – сключват Пакт за ненападение (Германо-съветски пакт за ненападение). Сталин е разчитал, че Хитлер ще нападне останалата част от Западна Европа. Ако това се беше случило, балансът на силите в Европа щеше да се промени в полза на Съветския съюз. Сключването на пакт с Хитлер му позволява да се подготви за евентуални атаки, които биха могли да дойдат от изток под формата на Японската империя. Той укрепва възможностите и числеността на своята Червена армия.

Въоръжена с пакта със Сталин от август 1939 г., Германия нахлува в Полша, с което поставя началото на Втората световна война. През септември 1939 г. Сталин, под претекст за възстановяване на реда в Полша, решава да вземе за себе си останалите територии в Полша.

Малко след като анексира части от Полша, Сталин напада Финландия. Нападението е донякъде потушено от финландците. В крайна сметка съветският лидер принуждава Финландия да направи няколко строги отстъпки по силата на временен мирен договор.

След като европейските държави падат като мухи пред мощта на нацистка Германия, Сталин насочва вниманието си към балтийските страни. Той изпраща Червената си армия да окупира и анексира Румъния. Той също така разширява границите на Съветския съюз, като анексира Литва, Естония и Латвия.

Окуражен от леките успехи, които постига в цяла Европа, Хитлер решава, че е настъпил моментът да се справи със Съветския съюз. Нападението на Хитлер срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. напълно изненадва Сталин. Той назначава себе си за председател на Съвета на народните комисари – ръководител на правителството. Назначава се и за върховен главнокомандващ на Съветския съюз.

Германците напредват бързо и поставят под свой контрол няколко съветски територии като Украйна и Белорусия. През юли 1941 г. Хитлер започва да обстрелва Москва с бомби. Те са близо до пълното превземане на Москва, ако не са тежките зимни условия.

Към 1941 г. на Сталин не му остава нищо друго, освен да се обедини със Запада и да се бори срещу Хитлер. Сталин преминава от отбранителна стратегия към бърза контраатака срещу германците. Той издава заповед, с която забранява на войниците да се предават. От войниците му се изисква да се бият до смърт. Всеки войник, който избяга, е бързо екзекутиран.

По време на войната Сталин се поставя начело на икономическите дела в страната. Той работи изключително усилено за увеличаване на промишленото производство на Съветския съюз. Нивото на производството му е толкова високо, че той изпреварва всички останали европейски страни. Нивата му отстъпват само на Съединените щати.

Участва активно в битката при Сталинград (август 1942 г. – февруари 1943 г.) и в битката при Курск, като и двете битки печели. А до 1944 г. Хитлер е прогонен от всички балтийски страни. Тези територии са твърдо в ръцете на Сталин. Вместо да предостави автономия на тези държави, Сталин смазва тяхната автономност.

Големите трима

През цялата Втора световна война репутацията на Сталин на Запад е доста благоприятна. Наричали са го „чичо Джо“. А в периода 1942-1944 г. той на два пъти приема в Москва британския министър-председател Уинстън Чърчил.

От 1942 до 1946 г. Сталин, президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил установяват много тясно партньорство. „Голямата тройка“, както обикновено ги наричат, провежда няколко срещи по време на и след Втората световна война. Най-известните от тези срещи са Техеранската конференция от 1943 г.; Ялтенската конференция и Потдамската конференция от 1945 г.

По време на тези срещи Сталин се проявява като опитен преговарящ. Заедно с колегите си от САЩ и Великобритания Сталин се съгласява на ситуация, при която Германия ще бъде разкъсана след войната. Също така е договорено, че Съветският съюз ще завладее България, Румъния, Унгария и Югославия. Средиземноморската държава Гърция обаче тръгва по пътя на Запада.

След като Хитлер е победен през април 1945 г., Сталин изпраща около половин милион войници, за да се изправят срещу японците в Манджурия. Той побеждава японците. По-късно, на 8 август 1945 г., Япония капитулира пред съюзническите сили.

Сталин участва в Потсдамската конференция, проведена през лятото на 1945 г. С участието на лидерите на САЩ и Великобритания съюзническите сили разделят Германия на четири основни зони, сред които: Великобритания, САЩ, Франция и Съветския съюз.

След като дава уверения, че няма да постави източноевропейските страни под влиянието на Съветския съюз, Сталин прави точно обратното. Той разширява контрола си, за да обхване допълнително сто милиона души в тези страни. Освен това успява да попречи на тези държави да напуснат съюза.

Той екзекутира много политици от сателитните държави, за да послужи като предупреждение за други, които имат намерение да напуснат. Безпощадността му е толкова голяма, че 3% от населението на Съветския съюз се намира в системата на ГУЛАГ или в някакъв вид изгнание, робувайки в лагери за принудителен труд.

Той избира Никита Хрушев от Киев и го довежда в Москва. Сталин прави Хрушчов секретар на Централния комитет.

Съюзническите сили стават врагове на Сталин по време на Студената война

След Втората световна война отношенията между Сталин и Запада стават все по-обтегнати. Този конфликт ще се превърне в Студената война.

Сталин наистина не иска да воюва със Запада. Вместо това той се надява, че взаимният им стремеж към атомно оръжие ще послужи като огромно възпиращо средство за всеки, който има апетит за война. Ето защо Сталин продължава да инвестира значителни средства в разработването на атомни оръжия. През август 1949 г. Сталин успешно изпробва атомна бомба в Семипалатинск, Казахстан. От 1949 г. до 1953 г. Сталин увеличава общата си военна сила от около 3 милиона войници до малко под 5 милиона.

Сталин е отговорен за блокадата на Берлин през юни 1948 г. Той прави това, защото Западът отказва да има обединена и демилитаризирана германска държава. Западът успява да смекчи блокадата, като доставя на Берлин доставки по въздуха. Сталин прекратява блокадата през май 1949 г.

В началото на 50-те години Сталин оказва подкрепа на севернокорейския лидер и комунист Ким II Сен. Сталин дава одобрението си за нахлуването на Сунг в предимно капиталистическата Южна Корея. Това нападение довежда до това, че двете Кореи започват да воюват помежду си по време на Корейската война (1950-1953 г.).

По-късни години и смърт

Късните години на Сталин са изпълнени с нарастваща параноя. Той подозира всички, освен себе си. В резултат на това терорът на Сталин продължава с пълна сила. В един момент той дори започва да преследва еврейската общност.

На 5 март 1953 г. Сталин – диктатор, който поддържа желязна хватка в продължение на близо 30 години – издъхва. Смята се, че причината за смъртта му е инсулт. Няколко милиона души в целия Съветски съюз оплакват смъртта му. Въпреки бруталния си терор, Сталин някак си е издигнал в култ личността си.

Комунистическата партия балсамира тялото му, което по-късно е изпратено в мавзолея на Ленин в Москва. До 1961 г. тялото на Сталин остава в мавзолея. Мястото на последния му покой е близо до Кремъл в Москва. След смъртта му култът към личността му не намалява. Смъртта на родения в Грузия диктатор е оплаквана от милиони хора в целия Съветски съюз.

Първа съпруга – Екатерина „Като“ Сванидзе

През 1904 г. Йосиф Сталин и Екатерина Сванидзе сключват брак, който най-вероятно е бил уреден от майка му. Сванидзе, наричана обикновено „Като“, е дълбоко религиозно момиче от Грузия, което се занимава с шивачество. Три години след брака Екатерина умира от тежък тиф. На нея и Сталин се ражда дете на име Яков.

Подобно на баща си, Сталин се отнася жестоко към Яков. Той се дразнел от меката и покорна природа на сина си. А през 20-те години на ХХ век отношенията им се изострят още повече, след като Яков прави опит за самоубийство.

Знаете ли, че?: По време на Втората световна война Джейкъб е пленен от германците. Сталин демонстративно отхвърля предложенията на германците за преговори, за да осигури освобождаването на Яков. Определяйки го като предател на Съветския съюз, Сталин позволява на Яков да умре в ръцете на нацистите.

Втора съпруга – Надежда „Надя“ Алилуева

Малко след като болшевиките вземат властта, Сталин се жени за Надежда Алилуева през 1919 г. Двамата са привлечени един от друг поради общата им любов към марксистките идеи. Обикновено наричана „Надя“, Надежда изиграва влиятелна роля през първите години на болшевишкото управление. И дори когато Сталин показва ярки признаци на безмилостното си поведение, Надя е тази, която се опитва да успокои нервите на диктатора.

След като е потисната от параноята и хладнокръвието на Сталин, през 1932 г. Надя се самоубива. Оцеляват двете ѝ деца, които има със Сталин – Светлана Алиева и Василий. Около десетилетие след смъртта на Сталин, през 1967 г. Светлана дезертира в Съединените щати. Дезертьорството ѝ е огромен удар за Съветския съюз, който по това време е в интензивна Студена война със САЩ.