Великият галактически гул: Обяснение на неуспешните мисии на Марс

Въпреки че много от външните планети са открити едва наскоро, древните цивилизации са били очаровани от вътрешната Слънчева система. Много от първите астрономи са били запалени по Марс. Възможността на НАСА да достави там сонда обаче се е оказала странно трудна задача. Медиите създадоха термина „Великият галактически гуляй“, за да опишат гоблин, който живее на Марс и привидно саботира всяко усилие на НАСА да достигне Червената планета.

Фразата „Галактически гуляй“ или „Големият галактически гуляй“, отнасяща се до измислено космическо чудовище, което се храни с диета от марсиански сонди, е измислена през 1997 г. от журналиста на списание „Тайм“ Доналд Неф и понякога се използва с лицемерие, за да „обясни“ повтарящите се трудности.

Технологиите все още настигат любопитството на човечеството. През последните около 60 години много сонди и космически кораби са се насочили към Червената планета. В ранните дни на изследването имаше значителни трудности при израстването. Статистиката сочи, че само една трета от всички мисии, изпратени до Марс, са били успешни. Учените не могат да разберат напълно защо останалите две трети са се провалили. За НАСА и Съветския съюз това надмина всички очаквания. Макар че контролът на полетите очакваше поне няколко неуспешни изстрелвания, самият обем на неуспешните изстрелвания беше причина за безпокойство.

Учените се шегуваха, че нещо на Марс не иска да го открием и пречи на усилията ни. От мисиите, които са успели да стигнат до Марс, множество снимки показват цял куп особености и образувания, които първоначално не се поддаваха на обяснение. Марсоходите изпратиха обратно снимки на „Лицето“, структури, подобни на сфинкс, пирамидални черти, възможни микробни вкаменелости и странни светлини. Оттогава учените са доказали, че топографските изображения са изцяло естествени. Навремето обаче те бяха голяма загадка и подсилиха градската легенда за Голямото галактическо гумно.

Кидония (Градът), Марс. Известното лице на Марс в горния десен ъгъл. Издание на камерата на Mars Global Surveyor Mars Orbiter, публикувано от НАСА.

Неуспешни мисии на Марс

Дългият списък с неуспешни мисии на Марс започва с първите шест сонди, изпратени там. Всички те, с изключение на една, бяха съветски мисии, които трябваше да прелетят край планетата. Няколко от тези мисии се разпаднаха, след като достигнаха земната орбита. Подобни провали можеха да се очакват, като се има предвид, че човешката раса никога преди не беше опитвала подобно нещо.

Първата мисия, която стига до Марс, е „Маринър 4“ – вторият опит на НАСА, направен през 1964 г. Той изпрати обратно 21 изображения до Центъра за управление на полетите. Русия прави многобройни опити да изпрати сонда до Марс, но до 1971 г. не успява да осъществи успешно пътуване. Тяхната сонда, „Марс 2 Орбитър“ и „Спускаем апарат“, стигна до местоназначението си. Но спускаемият модул беше унищожен и не бяха получени никакви данни. Руснаците предположиха, че тази сонда се е изгубила, както много други преди нея. Впоследствие мисията „Марс 3“ е първият съветски успех. Спускаемият апарат се приземи. Той обаче записа само няколко секунди данни. От друга страна, орбиталният апарат поддържаше връзка в продължение на осем месеца.

През следващите четири години стартираха няколко мисии. Две от тях се разминаха изцяло с Марс и вероятно все още се носят някъде из Слънчевата система. Марс 7 Лендър вероятно е в слънчева орбита. През 1975 г. настъпва пробив в изследването на Марс, когато НАСА изпраща двойка сонди, които компенсират всички предишни неуспехи. Сондите „Викинг“ бяха първият истински успех, като изпратиха над 16 000 снимки, включително прословутите снимки на Кидония. След „Викинг 1“ и „Викинг 2“ изглеждаше, че Великият галактически гуляй се е върнал на работа. Почти 20 години след това друга сонда щеше да има успех.

Марсианска сонда, „Викинг 2“ – селфи на Марс. 3 септември 1976 г., НАСА.

Япония прави опит за мисия до Марс

През 1998 г. нова нация опита късмета си със сонда. Въпреки това и тя претърпява неуспешен опит за мисия до Марс. Японската сонда „Нозоми“ се изгуби, когато проблеми с горивото допринесоха за това сондата да не успее да се въведе правилно в орбитата на Марс. Към днешна дата това бележи началото и края на усилията на Япония да изучава Червената планета. След изстрелването на „Нозоми“ Европейската космическа агенция (ЕКА) и Индия извършиха изстрелвания към Марс. И двете бяха успешни. Спускаемият апарат на ЕКА „Бийгъл 2“ обаче не успя да кацне на повърхността на Марс. Индийската сонда беше последната мисия, която се отправи към Марс през 2013 г.

Марс и Галактическият гуляй в действие

В началото на марсианските изследвания започна да се развива идеята, че зад тези неуспехи стои умисъл. Това, което започна като вероятна шега, бързо получи признание извън космическите агенции и зад така наречения Велик галактически гул избуя цяла теория на конспирацията. Няма съмнение, че множество непредвидени технически проблеми са измъчвали хардуера на НАСА. Други причини биха могли да бъдат не повече от елементарна човешка грешка. Това би могло да обясни съдбата, сполетяла определени сонди или мисии. Някои от тези исторически сонди са изчезнали напълно. Медиите предположиха, че Великият галактически гуляй ги е отклонил от контрола на Земята.

През 1993 г. НАСА изстреля „Марс Обзървър“ и когато сондата беше само на три дни от пристигането си, тя прекрати всички предавания. Официално се твърди, че в задвижващата система е възникнал теч и в резултат на това сондата е излязла извън контрол. Цялата електроника преминава в безопасен режим и след това не са възможни никакви предавания.

Филми за прокълнатия Марс

Ако наистина има проклятие, свързано с всичко на Марс, то се разпростира и върху основните медии. Има доста филми, заснети в марсианска среда. Мисия до Марс, Червената планета, Джон Картър и Последните дни на Марс никога не се е представил добре нито сред зрителите, нито сред критиците. Първоначалното пускане на филма Total Recall и неотдавнашния хит Марсианецът се представи много по-добре в боксофиса. Вестник „Вашингтон пост“ приписва на последния, че е „спасил НАСА и бъдещите космически изследвания“.

Великият галактически гуляй. Из романа „Война на световете“. 1906. Обществено достояние.

Хората срещу Великия галактически гул

Изглежда, че сме преминали отвъд ужасната двойка на космическите изследвания. Напоследък НАСА има много успешни мисии до Марс. Супервисокотехнологичният апарат „Персеверанс“ стартира през юли 2020 г. и е на път да кацне през февруари 2021 г. Марсоходът „Кюриосити“ от 2011 г. все още работи усилено на Червената планета и редовно изпраща данни за околната среда. Спускаемият апарат „Инсайт“ също е на Марс и отчита метеорологичните условия.

Следващият етап от изследването на Марс е, разбира се, изпращането на астронавти там. Тези безстрашни души ще трябва да се справят с множество предизвикателства от логистична и физическа гледна точка. Понастоящем се смята, че човек ще стъпи на Марс след 10-15 години. Да се надяваме, че вече сме отработили всички проблеми на Великия галактически гуляй.

Източници:
Вселената днес
Търсач
Seeker