Последвайте ни във Facebook

Посмъртна фотография – увековечаване на мъртвите

0
12

За нас това може да изглежда тъжно или обезпокоително, но за мнозина постморталната фотография е донесла голямо облекчение на скърбящите близки.

По време на Викторианската епоха, посмъртна фотография – или фотографирането на мъртвите – е нормална част от американската и европейската култура. Тези викториански снимки на смъртта подпомагат процеса на скръбта. Те служат и за документиране на това как е изглеждал починалият близък във време, когато фотографията не е била толкова разпространена. С други думи, предсмъртната снимка на бебе или родител може да е единственото изображение, от което да си спомним за човека.

Кога се появява посмъртната фотография за първи път

Дагеротипната фотография става достъпна за търговска употреба през 1839 г. Изобретяването на дагеротипията дава възможност на семействата да позират тела и да снимат сувенири. В някои случаи това са били единствените снимки, които са съдържали цялото семейство. Този вид фотография обаче е била много скъпа, тъй като е включвала много детайлни изображения върху полирано сребро.

Дан Майнвалд от статията си „Memento Mori: Death and Photography in Nineteenth-Century America“ обяснява значението на постморталната фотография:

Създаването на портретна снимка е било незабравимо събитие. Резултатите са имали значение за субектите, което е намаляло през ХХ век, след като фотографията е престанала да бъде новост. Портретната снимка е била израз на идентичност и индивидуална стойност.[…]Посмъртната снимка, която представя загубата на индивида, има стойност, надхвърляща тази на обикновения портрет.

Защо да се снимат мъртвите?

Целта на посмъртната фотография е оцелелите да имат „последен поглед“ към починалите членове на семейството и близки. Създаването на предсмъртни маски, направени директно от лицето на трупа, е било друг начин за увековечаване на паметта на мъртвите. Въпреки че снимките може да изглеждат страшни и обезпокоителни, те помагат на семействата да скърбят и да си спомнят за починалите. По някакъв начин тези снимки също са били почит към мъртвите. Друго важно нещо, което трябва да се вземе предвид, е високата детска смъртност в тези по-ранни епохи. Не е било необичайно в семействата бебетата или малките деца да умират от болест. Тези посмъртни снимки често са били единствената документация, която семействата са имали за живота на тези близки. Въпреки това не са били снимани само млади хора, а и възрастни и стари хора, които също са били заснети на много от тези снимки.

Как фотографите са правили снимките

Посмъртната фотография включва много различни техники и стилове. Най-простият е на тяло, лежащо в естествена позиция за сън, например в детско креватче или на легло. Понякога членовете на семейството придържали телата или дори ги подпирали на стол. В някои случаи поставяли телата в ковчези и ги снимали в изправено или в легнало положение. Понякога фотографите изобразяват покойника на снимките като жив. Понякога те изглеждат заспали. Съществували са и различни приспособления, включващи скоби и жици, които поддържат тялото в изправено положение за снимки. Понякога тези снимки са на един-единствен обект, а понякога на цели семейства, които са починали заедно.

Мисълта за посмъртна фотография в днешния свят може да изглежда нетрадиционна или морбидна, защото фотографията е нормална част от ежедневието. Сега живеем в различен свят, в който всеки е бил фотографиран или филмиран в някакъв момент от живота си. Скърбящият член на семейството може просто да погледне страницата във Facebook или фотоалбума, ако иска да си припомни любимия човек.

Източници:
Исторически загадки
BBC
Daguerrobase
iO9