Птах – мит, значение, символи, деца и сили
Птах е древноегипетски бог на занаятчиите и архитектурата. Почитан като бог-създател, Птах е смятан за едно от трите мемфитски божества в град Мемфис.
Тъй като Птах е бог на сътворението, той обикновено е изобразяван като мъж със зелена кожа, който държи древноегипетски скиптър, наречен Бил ли е. Типичните символи на Птах са джед стълб и свещеният бик, наречен Апис. Древногръцките и римските еквиваленти на Птах са съответно Хефест и Вулкан.
Прочетете нататък, за да откриете основните митове и факти, свързани с поклонението и значението на Птах в Древен Египет.
Съдържание
История на произхода
Древните египтяни са вярвали, че Птах е главният архитект на Вселената; той е божеството, от което произлиза всичко, което е или някога ще бъде. Вярвали, че като бог-създател Птах е създал света от мисълта на сърцето си. Впоследствие неговите думи придавали смисъл и форма на света. Смятало се, че думите му имат магически свойства, които могат да донесат всичко, което сърцето му пожелае.
Това, което се казва по-горе, означава, че Птах не е бил роден, а по-скоро се е появил сам.
Птах и Сехмет
Птах, богът покровител на изкуствата и занаятчиите, често е свързван с богинята Сехмет като негова съпруга/съпруга. Смятало се е, че двете божества са родили младото божество, наречено Нефертем (Нефертум- богът на лотоса). Общо взето, тези три божества съставляват Мемфийската триада от богове – широко почитана тройка в древния град Мемфис.
В някои сведения съпругата му е по-скоро Баст (Бастет), египетската богиня на домашните котки или лъвици. От този съюз се родил богът с лъвска глава Маахес.
Значение и епитети
Съществуват няколко варианта на името на Птах, включително Pteh и Peteh. Значението на Птах обаче остава забулено в мистерия. Според някои митове името му може да се тълкува като „скулптор“ или „откривател“. Последното значение най-вероятно се отнася до ролята му в подземния свят. Смятан за погребално божество, Птах е този, който „отваря устата“ на мъртвите, позволявайки им да говорят, да ядат, да чуват и да виждат в задгробния живот.
Ето някои често срещани епитети свързани с Птах:
- Владетелят на истината Птах;
- Божественият скулптор/ковач;
- Master of Justice;
- Господарят на вечността;
- Благородният Джед;
- Красивото лице;
- Господ, който се вслушва в молитвите и;
- Водещ на церемонията
Поклонение и молитва
Поклонението на Птах е много разпространено, особено в Старото царство. Популярността му се дължала най-вече на това, че бил бог на занаятчиите. В Древен Египет занаятчиите имали много висок статут, като много от тях били търсени за проектиране и изграждане на пирамиди и други величествени постройки. Ето защо висшите жреци в различните храмове на Птах са били смятани за много важни членове на обществото.
Несъмнено двата най-разпространени древноегипетски града за поклонение на бог Птах са Тебес и Мемфис. Последният град – който се намирал в Долен Египет – всъщност бил смятан за родния регион на Птах. В Мемфис имало няколко храма в чест на бога. Благодарение на политическото влияние, което Мемфис имал в региона, поклонението на Птах се разпространило в цял древен Египет.
В Тебес популярността на Птах се дължала най-вече на огромния брой занаятчии и майстори, които изграждали и украсявали царските гробници.
Историците и археолозите разсъждават, че Птах е бил почитан предимно през Късния период в историята на Египет.
През XIX династия например Птах е сред четирите най-важни божества на епохата. А през целия Трети междинен период церемониите по коронясването на египетските фараони обикновено са се провеждали в храмовете на Птах.
Статуетка на Птах 1070-712 г. пр.н.е. бронз, златни листове и стъкло височина 29,5 см Metropolitan Museum of Art |
Молитва към ПтахСлава на теб, благородния джед, за всички години, през които ме обгръщаше с твоята светлина, за творчеството, което ми даде, за да подобря работата си. Само в Теб търся растеж, изобилие и мир, Господарят на вечността. |
Асоциация
Историците твърдят, че Птах е включил атрибутите и ролите на някои мемфитски богове, като Сокар и Татенен.
Под формата на Сокар Птах често е бил свързван с Озирис. Освен това той бил възприеман и като бог-покровител на некропола в Саккара.
Под формата на Татенен Птах бил почитан не само като бог-покровител на металообработващите, но и като този, който предизвиквал земетресенията.
По време на периода Амарна (по-късната част на осемнадесетата династия на Египет) Птах е възприеман в подобна светлина като бог на всички бащи Ре или Атон.
Интересен факт: Гръцкият и римският еквивалент на Птах са съответно Хефест (гръцкият бог на огъня и вулкана) и Вулкан.
Символи и изображения на Птах
Пръстен с печат и надпис ptḥ ḏd ḥzwt Ptah, което се превежда като „Птах, този с трайните благодеяния“.
Древните египтяни са имали много символи, за да представят бог Птах. Най-разпространените от тях са били бикът и djed стълб.
По отношение на изображенията Птах може да приема различни форми. Изобразяването на боговете в различни форми е доста често срещано явление в Древен Египет. В случая с Птах богът създател понякога е бил изобразяван като джудже. В други случаи той е виждан като деформиран човек без дрехи. В ръцете му имало скиптър, който включвал два много важни древноегипетски символа – глезена и джед. Глезенът представлява живота, а djed стълбът символизира стабилност. Заради горните символи Птах обикновено е наричан „Благородният джед“.
Друго често срещано изображение на Птах го показва с известната царска/божествена брада. И тъй като бил смятан за създател на живота на земята, Птах често бил изобразяван със зелена кожа.
Като божество, свързано с подземния свят, се смята, че Птах улеснява мъртвите по време на пътуванията в задгробния живот
Сили
Като се има предвид, че Птах е богът-създател – бог, който е създал вселената чрез мисълта и словото си – неговите сили са надхвърляли всички останали богове в египетския пантеон. От Птах произлизат всяко египетско божество, всеки фараон и всяко човешко същество. Птах бил просто всемогъщ и имал ненадмината сила.
Божественият скиптър на Птах (смесица от Djed (стабилност), на Беше (власт и господство) скиптър, и Анкх) има решаващо значение за създаването на Вселената и първите египетски божества.
Освен това се смятало, че Птах проявявал особен интерес към архитектурата и други форми на занаятчийство. Нито едно божество или човешко същество във Вселената не му съперничело, когато ставало дума за дърводелство, корабостроене, скулптуриране и металообработване. Това му давало невъобразима власт над всички природни елементи – земя/метал, огън, вода и въздух.
Значението на Птах в Древен Египет
Птах е бил почитан като божество, което поддържа реда в света и съхранява живота във Вселената. И тъй като египетските фараони били от решаващо значение за това опазване, Птах им вдъхнал способността да поддържат мира, просперитета и стабилността в страната.
Поради изключителните си творчески способности Птах бил смятан за бог-покровител на занаятчиите, корабостроителите и архитектите. Именно поради тези особени черти много древни египтяни вярвали, че прочутият архитект и главен министър Имхотеп е син на Птах. Смята се, че Имхотеп е проектирал и построил редица спиращи дъха постройки, включително известната стъпаловидна пирамида в Саккара в град Мемфис.
Интересен факт: Знаете ли, че везирът и мъдрецът Имхотеп в определен момент е бил почитан от древните египтяни като бог, бог на медицината? Най-вероятно той е бил възприеман в подобна светлина като древногръцкия бог на медицината Асклепий.
Защо Птах е зелен?
Зеленият цвят на кожата на Птах символизира* връзката му с мумифицирането и подземния свят. В резултат на това Птах често е бил свързван с две много важни божества – Озирис и Сокер (Секер). Заедно трите божества съставлявали мощно погребално трио, наречено Птах-Сокер-Осирис.
Като божество, свързано с подземния свят, се смятало, че Птах улеснява мъртвите по време на пътуванията в задгробния живот. На него се приписва и изработването на лодките, които пренасяли мъртвите през подземния свят.
*В Древен Египет примери за богове със зелена кожа са Озирис (бог на мъртвите и възкресението) и Геб (бог на земята). Когато ставало въпрос за растителност и растеж, египтяните често използвали зеления цвят (вадж), за да представят тези понятия. Те също така свързвали зеленото със смъртта и разпадането и с възраждането или възкресението. Това обяснява защо Озирис и Геб имат зелена кожа.