Двама отвратителни серийни убийци в Букурещ

Йон Римару е убиец като никой друг – вампиризъм, канибализъм, некрофилия – по примера на баща си, който е сериен убиец.

Хората често се питат какво точно прави един убиец. Дали това е природа или възпитание: наследственост или възпитание? Случаят на Йон Римару, наричан Вампира от Букурещ и Човека вълк, може да разкрие, че всъщност е и двете. Интересно е, че както Йон, така и баща му Флореа Римару са били изключително жестоки серийни убийци в своето време.

[blockquote align=”none” author=”Ion Rimaru – translation of court transcript”]Ударих друга жена. Няколко пъти, без да мога да уточня колко изстрела, вероятно дадох два или три удара, след което я взех, като я завлякох в двора на една къща, където намерихме портата отворена. Седнах я на бетона, съблякох я, като разкъсвах дрехите ѝ или ги режех с нож, след което я изнасилих. По време на половия акт ухапах жената по гърдите.[/blockquote]

Животинското убийство на Йон Римару през 1970-1971 г. в Румъния е толкова известно, че невинните съименници законно променят фамилните си имена, за да не се свързват с Римару. Букурещ е бил в повишена готовност през тази година, когато така нареченият вампир от Букурещ на убиеца на блондинката е бил на свобода. Окончателната равносметка на Римару влиза в двуцифрено число – четири убийства от безбройните нападения над жени. Всеки път методът му бил идентичен и брутален до краен предел. Йон използвал брадва и метален прът, за да осакатява жените. Той отхапвал многократно месото на всичките си жертви, а властите смятат, че е изяждал частите. Някои от оцелелите жертви също свидетелстват, че Йон е пробивал дупки в тях и е пил кръвта им.

Семената на злото

Никой не знае, че бащата на Йон, Флореа Римару, е извършил четири убийства през 1944 г., две години преди Йон да се роди през октомври 1946 г. Всички престъпления са извършени по време на бурно време в апартаментите на жертвите на първия етаж. Освен това всички те са били удряни в главата с тъпо оръжие. Както ще видите, подробностите по тези случаи ще съвпаднат напълно с престъпленията на Йон Римару. Флореа оставял обувки и пръстови отпечатъци на местата на престъпленията си, но властите така и не го заловили. Тези доказателства по-късно ще разкрият вината му, но едва когато ще е твърде късно да го накажат.

Бащата на Йон засажда семената на бруталността на детето си още в началото на живота му. Като най-голямо дете Йон е бил ежедневен свидетел на насилието на баща си над майка му. Флореа Римару най-накрая го напуска и се премества в Букурещ, но оставя след себе си буен неудачник, който си навлича неприятности.

Проблемният Йон Римару

Преди да бъде осъден за кражба при утежняващи обстоятелства, когато е на 18 години, Йон вече си е създал репутация. Принуден е да повтаря девети клас, тъй като е установено, че е имал постоянна сексуална връзка с непълнолетната дъщеря на своя учител. Въпреки всичко това обаче Йон преминава формалното си образование и придобива положителни оценки.

През 1966 г. оценката от 5,33 от десет е достатъчна, за да може Йон да получи място във Факултета по ветеринарна медицина на университета. Един от преподавателите там забелязва, че Йон е срамежлив и полуграмотен, с ограничен речник и не много интереси. Това са факти, които могат да обяснят защо му се е наложило да повтаря втората и третата година от обучението си. Съквартирантите също забелязали, че той има склонност да се държи странно и предпочитали да го игнорират, когато е възможно. Според един друг студент една вечер Римару предпочел да патрулира в общежитието пред стаята на една жена, вместо да се наспи. В допълнение към това странно поведение, година след постъпването си в университета лекарите диагностицират Йон с езофагеални спазми – синдром на реактивната нервна система – и други психични проблеми.

Месарят от Букурещ излиза на повърхността

През няколкото месеца от двете страни на Коледа 1970 г. странна вълна от престъпления шокира град Букурещ. По онова време никой не знае кой се е осмелил да излезе късно през нощта с брадва, железен прът, чук и нож, за да атакува самотни служители на ресторанти на път за вкъщи от работа. Всички тези нападения са извършени в ранните сутрешни часове. Всеки път времето е било екстремно. Това съвпадало с престъпленията на бащата на Йон. Меките и спокойни нощи сякаш държаха престъпниците настрана.

Като пряк резултат от тези нападения жените в Букурещ се страхуваха за живота си. След 21:00 ч. те излизали навън само в компанията на придружители – или големи групи жени, или в компанията на доверен мъж. Липсата на подробна информация, издадена от разследващите полицаи, не помогна за облекчаване на страховете. Ако не друго, задържането на важна информация само действаше като гориво, което разпалваше буйното въображение.

Едва след като Йон извършил няколко престъпления, полицаите разбрали, че те са дело на едно и също лице. Разследването продължило една година и оцелелите все пак помогнали за ареста на Римару през май 1971 г. Тъй като е само един от около 2500-те разпитани заподозрени, решаващият фактор за ареста му е лист с медицинска диагноза, който разследващите намират на мястото на убийството.

Полицията открива касапина на Букурещ

На 4 март 1971 г. всички шестима лекари стигат до заключението, че Йон страда от периодични пристъпи на епилепсия. Бележка от един от лекарите, Октавиан Йенисте, е открита под зверски премазаното тяло на Михаела Урсу. Между пръстите ѝ е стиснат кичур коса, който е достатъчен на разследващите, за да идентифицират отговорния мъж. Идентификацията обаче идва твърде късно, за да предотврати нови нападения. Римару вече не нападал сервитьорки. Той желаеше и беше повече от способен да се насочи към всяка жена, независимо дали е сама или не.

Терорът на Римару приключил, когато полицията, разследваща медицинската бележка, била в разгара на процеса на елиминиране на всички пациенти на този конкретен лекар. Римару не беше в стаята си в общежитието, когато полицията пристигна, но те влязоха и претърсиха помещението. По време на това претърсване Римару се върнал с арсенала си от оръжия в една чанта. Съдебномедицинската експертиза установила, че косата на мястото на престъплението е на Йон. Следователно случаят е бил открит и приключен.

Престъпленията на един луд

Полицията обвинява Римару в 23 насилствени престъпления. Най-тежките от тях включват:

1970г.

8 април 1970 г. – Умишленото убийство на Елена Опреа. Съсед прекъсва нападението и го принуждава да избяга. Този път не е извършено изнасилване.
1 юни 1970 г. – Римару пребил Флорика Марку до безсъзнание пред дома ѝ. Отвел я до гробището Sfânta Vineri, където я бутнал от една ограда, изнасилил я и я намушкал с нож. Йон наистина изпил част от кръвта ѝ. Един шофьор на камион спасил живота ѝ.
19 юли 1970 г. – Олга Бараитару става третата жертва на Римару, след като той я изнасилва. По време на покушението срещу нея тя получава и тежка телесна повреда от кражба с утежняващи обстоятелства.

1971г.

15 февруари 1971 г. – Също като Олга, Георгита Сфетку има късмет да оцелее след атаката на Йон.
17 февруари 1971 г. – 48 часа след като Георгита едва оцелява при нападението, Римару отново нанася удар. Елизабета Флореа също се спасява с живота си.
4 март 1971 г. – Фаница Илие се оказва на неподходящото място в неподходящото време с неподходящия мъж и плаща най-високата цена.
8 април 1971 г. – Това е може би най-садистичното от всички негови престъпления до момента. Нещастната Георгита Попа получава 48 прободни рани с нож в главата, гърдите и крайниците. Впоследствие той я тъпче по ребрата и захапва трупа ѝ.

1 май 1971 г. – Стана Сарацин успява да отблъсне сексуално посегателство.
4/5 май 1971 г. – Римару изнасилва и убива Михаела Урсу. Някой го прекъсва по средата на това престъпление и той успява да избяга. Жаждата му за кръв обаче не била задоволена, затова тръгнал на лов. Два часа по-късно успял да открие Мария Йордаче и ѝ нанесъл ужасно посегателство. Въпреки че е била многократно удряна с железен прът, тя някак си успява да се измъкне от лапите му, принуждавайки Римару да пусне тъпия инструмент.
6/7 май 1971 г. – Римару се опитва да добави още две убийства към каталога си с ужасяващи престъпления. Както Виорика Тату, така и Елена Булучи оцеляват след срещите си с Римару.

Арестът

Разследващите са започнали операция „Лешояд“ и са успели да използват услугите на 6 000 служители на правоприлагащите органи, 100 автомобила, 40 мотоциклета и различни представители на обществеността от различни сфери на живота. Дори и с тази внушителна мрежа, която претърсваше улиците на Букурещ, Римару успя да извърши още едно убийство и десетки бесни нападения, преди най-накрая да бъде заловен.

След като е арестуван, Римару се възползва от правото си да запази мълчание… буквално. В ареста той не прави нищо повече от това да гледа в пространството без видими емоции. Това далеч не беше свирепият и жесток садист, който бе плашил цял град в продължение на почти цяла година. Особено жените започнаха да се чувстват малко по-сигурни, когато Римару беше на сигурно място зад решетките. Заплахата да бъдат нападнати или осакатени, докато са живи, или пребити и изнасилени след смъртта си от един женомразки луд означаваше, че градският живот можеше да започне да се нормализира.

Тъй като той не предоставял доброволно никаква допълнителна информация, полицията разработила стратегия за поставяне на служител под прикритие при него, за да изтръгне признание от него. Служителят под прикритие се представя за крадец и след два месеца упорита работа успява да получи признание за над 20 насилствени престъпления. Въпреки това на Римару са повдигнати обвинения само за три убийства.

Пледиране за невменяемост

Първоначално Римару се опитва да убеди властите, че не носи отговорност поради невменяемост. Той твърди, че не е осъзнавал, че участващите жени ще страдат или ще умрат. В действителност обаче той признал обвиненията. Полицията го помолила да посети местата на зверските му престъпления. Освен това оцелелите свидетели участвали в подреждането и видимо треперели, когато установявали визуален контакт с Йон.

Като цяло властите стигат до заключението, че коментарите, направени от собствения му баща, Флореа, имат голяма роля за превръщането му от невинно дете в ненормално чудовище. Възможно е Флореа да е наставлявал или съветвал Йон, но няма доказателства за това. По време на първоначалното издирване на Йон полицията арестува Флореа три пъти. Това обаче е било във връзка с престъпленията на Йон, а не с неговите собствени. Всеки път обаче го освобождават, тъй като румънското законодателство не позволява на близки членове на семейството да свидетелстват един срещу друг.

Съдебният процес срещу Йон Римару до голяма степен се основава на защитата за невменяемост. Общественото внимание към процеса е огромно, а процесът придобива драматичен обрат, когато Римару пледира за невменяемост. Макар че Римару смяташе, че е убедил длъжностните лица в своята психическа нестабилност, в един доклад се посочваше друго. Психичното заболяване не е замъглило преценката на Римару и той е знаел какво прави през цялото време. Римару променил обвинението си и впоследствие отказал да отговаря на каквито и да било въпроси от този момент нататък.

Виновност пред съда

Съдията осъжда Йон Римару на смърт чрез разстрел и всички негови обжалвания се провалят. Така на 23 октомври 1971 г. офицерите отвеждат Йон на мястото на екзекуцията. Трима от офицерите трябвало да го преместят физически. След като го завързали за кол, Римару се опитал да отхапе собствените си дрехи. Той се усуквал около коловете в напразно усилие да избегне наказанието. Римару помолил собствения си баща да дойде и да стане свидетел на екзекуцията, тъй като според него „той е единственият виновен“. Разстрелният отряд изпълнил присъдата. Йон Римару лежи в градското гробище в немаркиран гроб.

Странно е, че точно една година на ден след екзекуцията на Йон Римару, Флореа Римару официално „пада“ от влак. Други румънски източници обаче твърдят, че „охраната“ го е избутала. Флореа умира същия ден. Последвалите съдебномедицински експертизи установяват, че размерът на обувките му, пръстовите отпечатъци и ръстът му съвпадат с доказателствата и свидетелските показания от серийните убийства през 1944 г.

„Психологът д-р Бутой изказва теорията, че генът, предразполагащ към насилствени престъпления, е предаден от баща на син, тъй като убийствата са станали при изключително сходни обстоятелства“ (Уикипедия, Йон Римару).

Препратки:
hotnews.ro
executedtoday.com