Демостен: прочутият гръцки държавник и един от най-великите оратори на всички времена

Демостен, древногръцкият оратор и държавник, е най-известен с красноречивото си изказване, за да предизвика силна атинска опозиция срещу двама велики царе на епохата – Филип Македонски и сина му Александър Велики. Твърди се, че решимостта му да се усъвършенства в публичното говорене и ораторското изкуство е била толкова голяма, че той прекарва безброй часове, затворен в стаята си, за да усъвършенства уменията си, включително и гласа си.

Според известния гръцки историк Плутарх целта на Демостен била да бъде най-добрият оратор на своята епоха. Плутарх казва, че Демостен обръснал половината си глава като начин да не излиза навън, докато не усвои напълно занаята си.

Представяме Ви пълната житейска история на Демостен, прочут гръцки държавник и вероятно най-великият оратор на древногръцката епоха.

Биография

Смята се, че Демостен е роден около 384 г. пр.н.е. в Атина, Древна Гърция. На седемгодишна възраст той губи баща си, богат производител на мечове. Младият Демостен е поставен под грижите на настойник на име Афоб, за когото се твърди, че е отказал на Демостен голяма част от имотите на починалия му баща.

Защо Демостен става оратор

Историците отбелязват, че Демостен се потапя в ораторското изкуство и социалната и юридическата реторика като средство за компенсиране на лекото си физическо увреждане. Най-вероятно е поел по този път, защото е вярвал, че ще може да използва тези ораторски умения, за да отправи силно правно предизвикателство срещу настойниците и членовете на семейството, които са отнели наследството му.

Знаел е, че крехкото му тяло не е пригодено за традиционното гимнастическо обучение, с което се занимавали гръцките деца. В допълнение към изучаването на юридическа реторика, той изучавал логическо мислене и философия като цяло.

Речевият дефект на Демостен

Древногръцкият историк Плутарх твърди, че Демостен е роден с лек говорен дефект. По-нататък биографът казва, че Демостен е преодолял заекването си, като е използвал хитри техники, както и години наред практика. Една от техниките, които бъдещият гръцки държавник използва, е да поставя камъни в устата си и след това да упражнява дълги речи в кабинета си. Твърди се също, че му е било от голяма полза да се упражнява пред огледало.

Съдебни дела на Демостен срещу бившите му настойници

Стремейки се да получи правото си на раждане и наследството на починалия си баща, Демостен завежда сериозен съдебен иск срещу бившите си настойници, включително Афоб, през 363 г. пр. Годините на усърдна практика пред огледалото се отплащат, тъй като той печели тези съдебни дела. Речите му в съда, които не били нищо друго освен впечатляващи, спомогнали за утвърждаването му като велик оратор.

Знаете ли, че: Първоначално Демостен е бил осмиван и подиграван от слушателите, докато е изнасял речи в общественото събрание (Ekklēsia)?

Призиви за демократични системи и външна политика

Кариерата на Демостен като оратор ефективно започва, когато той започва да работи като автор на речи. В Древна Гърция лицата, участващи в съдебен процес, е трябвало да изложат своите аргументи, като произнесат реч. В резултат на това процъфтява професията на писателя на речи (т.е. логографията). Демостен оползотворил опита си в ораторското изкуство, като писал речи за хора. Така той се превръща в един от най-великите логографи на своята епоха.

При прочутия оратор и логограф много влиятелни и богати хора идвали при него, за да им помага в писането на речи. В резултат на това до 30-годишна възраст той затвърдил положението си в обществения и политическия живот на Атина.

През 354 г. пр. н. е. ораторът показал на Атина колко фантастичен оратор е, като произнесъл възторжена реч пред народното събрание (Ecclesia). Речта му, озаглавена „За флотските бордове“, помогнала да се убеди събранието да инвестира значителни средства във военноморските способности на Атина като средство за възпиране на персите да нападат Атина или нейните съюзници. Речта също така насърчава атиняните да запазят града-държава като независима нация, като в същото време са готови да създадат съюзи с други гръцки градове-държави, ако и когато възникне необходимост.

Защо Демостен се противопоставя на Филип Македонски

Несъмнено вдъхновен от атинските законодатели Солон, Клистен и Перикъл (всички те известни привърженици на демократичните системи), Демостен е един от малкото влиятелни хора в 4^ти век пр.н.е. в Атина, които се противопоставят на влиянието на македонските монарси върху града-държава.

Демостен се опитва да привлече вниманието на обществеността към това, което той определя като погрешна атинска външна политика спрямо Филип Македонски. Целта му била да вдъхнови Атина да запази на всяка цена демократичните си системи и свободата си.

От около средата на 4^ти век пр.н.е., външната политика на цар Филип Македонски започва да предизвиква известно безпокойство сред атинските демократи. Много от тези атиняни, сред които и Демостен, смятали експанзионистичната политика на Филип за огромна заплаха за Атина. Под ръководството на амбициозния Филип силната държава на север е започнала да завладява редица гръцки градове-държави близо до южната си граница.

Противник на македонския империализъм

Може би последната капка, която подтиква Демостен да се противопостави на цар Филип, идва през 356 г. пр.н.е., когато последният анексира голяма част от Тракия. Под претекст, че ще осигури контрола на Атина в тези градове, Филип установява силно македонско присъствие. Постепенно Аркадия и Спарта започват да усещат тежестта на експанзивната политика на Филип. Тези два града-държави дори се обърнали към Атина с молба да им се притече на помощ срещу Филип.

През 351 г. Демостен произнася реч, озаглавена „Първа филипика“, в която критикува Филип Македонски. Той оплаква нежеланието на Атина да се подготви да се противопостави на ненаситния апетит на Филип за още гръцки територии. В кампания, продължила близо три десетилетия, Демотен произнася реч след реч, за да разобличи империалистическата външна политика на Македония. Пример за тези речи са „Олинтийските“ през 349 г. пр. н. е., които идват, след като македонската армия на Филип се приближава на близко разстояние до град Олинт.

Мирът на Филократ през 346 г. пр.

Друго значимо постижение на Демостен е през пролетта на 346 г., когато той е член на атинската делегация, която подписва мирния договор с Филип Македонски. Демостен разглежда договора, известен като Филократовия мир, като средство за намаляване на нарастващото напрежение между Атина и Македония. Той също така смята, че Атина печели време, за да се подготви за военна конфронтация с македонците.

Въпреки че не бил особено доволен от условията на договора, той все пак насърчил атиняните да се придържат към тях. Това свое мнение той изказва в речта си от 346 г. пр. н. е., наречена „За мира“.

Знаете ли, че: По време на мирните преговори между Атина и македонците през 346 г. пр.н.е. македонският цар Филип наистина признава артистичността на Демостен?

Ръководител на атинския флот

Демостен се опитва да създаде коалиция от гръцки градове-държави, за да се противопостави на имперската политика на Македония. Тази необходимост се поражда, след като Филип Македонски не спазва много от условията на мирния договор през 346 г. пр.

Той критикува колеги държавници като Есхинес, които продължават да уверяват атиняните, че Филип е съюзник. В речи като „Втората Филипика“ (344 г. пр. н. е.) и „Лъжливата легация“ (343 г. пр. н. е.) той дискредитира Есхина, че взема подкупи и напълно разпространява дезинформация за македонско-гръцките отношения.

Речта му, озаглавена „Третият Филипик“, направила много добро за разобличаването на истинските намерения на Филип пред атиняните. Приблизително по същото време той се издига до началник на атинския флот. На този пост той отделя значителни средства за подготовката на Атина за тотална война с Македония. Част от стратегията му е да сключи съюз с много гръцки градове-държави, включително стари врагове на Атина.

Битката при Хаеронея през 338 г. пр.

Ръководената от Атина гръцка коалиция, която се противопоставя на Филип, се страхува от флотските си умения. Въпреки това Филип запазва надмощие над Атина, когато става въпрос за армията и сухопътните сили. Със значително превъзхождащата си конница Филип не се изненадва, че в битката при Хаеронея през 338 г. пр. н. е. излиза победител над силите на атинската коалиция.

Твърди се, че в тази конкретна битка победеният пълководец Демостен се оттеглил обратно в Атина, където произнесъл погребална оратория за загиналите в битката гръцки войници. Малко след битката Атина и Филип подписват мирно споразумение.