Ибн Халдун: история, постижения и факти

Арабският учен и философ Ибн Халдун е влиятелна фигура при формирането на съвременни дисциплини като социология, икономика, демография и историография. В продължение на векове трудовете на средновековния учен, включително шедьовърът му „Св. Muqaddimah („Въведение“), има огромно влияние върху много учени по света. Известният ренесансов писател и дипломат, роден във Флоренция, Николо Макиавели казва много положителни неща за Халдун, наричайки го един от най-великите умове на Средновековието.

Кога е роден Ибн Халдун?

Ибн Халдун е роден през 1332 г. в Тунис. Семейството му от висшата класа е от арабски произход и произхожда от Ал-Андалус (днешна Испания и Португалия) на Иберийския полуостров.

След падането на Севиля под властта на християнските сили през 1248 г. семейството му, което заемало много важен статут в Севиля, се преселва в Тунис. В Тунис семейството е третирано много добре от тунизийската династия Хафсид (1229-1574 г.), която е с преобладаващо сунитско население, което ги превръща в една от най-влиятелните фамилии в града. Баща му например е бил влиятелен администратор в града, преди по-късно да се отдаде изцяло на ислямските изследвания и литература.

Ибн Халдун е в средата на дванадесетте си години, когато и двамата му родители се разболяват от Черната смърт – бубонна чума, която отнема живота на десетки милиони от населението на света.

Образование и ранен живот

Благодарение на общественото положение на семейството му, той има привилегията да бъде обучаван от някои от най-добрите учители в Тунис. Някои от предметите, които изучава, включват коранистика, арабска лингвистика и класически ислямски изследвания. Той е толкова съсредоточен, че запомня Корана на много ранна възраст.

Изучава също така математика и философия под ръководството на философа от Тлемсен Ал-Абили. Веднага му допадат произведенията на известни арабски философи и многознайковци като Авероес, Рази и Авицена. Той дори пише свои собствени резюмета на книгите на Авероес.

Политическа кариера на Ибн Халдун

В стремежа си да се наложи на политическата сцена в Тунис, Ибн Халдун учи усилено, за да придобие умения, които да му помогнат да се ориентира в постоянно променящия се политически пейзаж, в който режимите идват и си отиват с много бързи темпове. Автобиографията му рисува ярка картина на лабиринтообразната политическа среда, която съществува в Тунис по онова време.

Когато е на двадесет години, той си осигурява може би първата сериозна работа като носач на печати (Kātib al-‘Alāmah) в правителството на Ибн Тафракин, тогавашен владетел на Тунис. Едва започнал да се аклиматизира към новата си работа, когато султанът на Константин Абу Зиад свалил от власт владетелите на Тунис.

Халдун и неговият наставник напускат Тунис и отиват във Фес (марокански град, разположен североизточно от Атласките планини), където първият е назначен за писар в двора на маринидския султан Абу Инан Фарес I.

През 1357 г. е осъден на повече от година затвор за саботиране на управлението на султана. Въпреки това, по-малко от година по-късно и след смъртта на султан Абу Инан, той е освободен от затвора от везира ал-Хасан ибн-Умар.

Министър на султан Абу Салем

Амбициозен човек, който се снишава и замисля планове срещу работодателите си, Халдун най-накрая прави своя голям пробив, след като султан Абу Салем му дава министерска длъжност. Няколко години по-късно той се разминава с редица висши служители и емигрира в Гранада, Андалусия, Испания.

Време в Гранада

В Андалусия султанът на Гранада, Насрид Мохамед V, го назначава за дипломат в двора на Педро Жестокия (Педро I), крал на Кастилия. Той е натоварен със задачата да посредничи за сключване на мирно споразумение с краля на Кастилия, който е изключително впечатлен от уменията на Халдун. Кастилският крал дори се опитал безуспешно да си осигури услугите на Халдун.

Министър-председател на Буги

След като влиза в ожесточено съперничество с везира на султана на Гранада, Ибн ал-Хатиб, Халдун отново е в движение. Той е прогонен от Гранада и изпратен в Северна Африка. Установява се в средиземноморския пристанищен град Буги (днешна Бежия), където е посрещнат радушно от Абу Абдала, хафсидския султан на Буги, който назначава Халдун за свой министър-председател.

В резултат на кончината на султан Абу Абдала Халдун се обявява за верен на Абу И-Абас, султан на Тлемсен.

След свалянето на султан Абу Абдала от власт от Абу Фарис Абдул Азиз той отново е хвърлен в затвора. След като получава свободата си, той се премества във Фес, където става близък сътрудник на регента.

Най-известното произведение на Ибн Халдун: „Истината Muqaddimah („Пролегомени“)

Около 1375 г. Ибн Хадун е силно разочарован от бурния политически климат, който изисква от него постоянно да сменя страните си. Той решава да се съсредоточи върху схоластични трудове. По това време той започва да работи върху най-известното си произведение – Muqaddimah.

През 1377 г. той се връща в Тунис, където вярва, че ще получи нужната концентрация, за да продължи с научните си занимания. Според автобиографията му той прекарва около 6 месеца в писане на Muqaddimah. Абсолютно проницателен труд, на Muqaddimah днес много учени го смятат за пионер не само в историографията, но и в икономиката, демографията и социологията. За някои, Пролегомени на Ибн Халдун предоставя ранен поглед върху световната история, като се опитва да изложи някои теории, които по-късно ще послужат за основа на социалния дарвинизъм и на самия дарвинизъм.

В продължение на векове Muqaddimah оказва огромно влияние върху много учени по света, включително и върху известния ренесансов автор Николо Макиавели, който почита Халдун като един от най-великите умове на Средновековието.

Времето в Египет

По времето, когато пише Muqaddimah, отношенията му с владетеля на Тунис Абу И-Абба бяха малко на ръба. Използвайки пътуването си до Мека за хадж, той успява да избяга от Тунис и да се отправи към Александрия, Египет.

Възхищаван заради научните си познания, Ибн Халдун е назначен за професор в медресето „Камийя“ и за висш съдия (велик кади на маликийската школа по фикх) от египетския султан ал-Малик удх-Дхахир Баркук.

Като съдия той се описва като човек, който винаги се придържа към същността на делото. Работил е много усилено и за въвеждането на някои реформи в начина на правораздаване. За това си навлича гнева на някои съдебни служители.

Смъртта на съпругата и децата му през 1384 г. разтърсва света му и го принуждава да се оттегли от медресето и да предприеме поклонническо пътуване до Мека.

Ибн Халдун и монголският завоевател Тимур

През 1400 г. султан Фарадж, наследникът на Баркук, отвежда Ибн Халдун заедно с други съветници в Дамаск, Сирия, който е обсаден от монголския завоевател Тимур. Султанът обаче трябвало да се върне в Египет, за да се погрижи за назряващите вътрешни размирици. Той оставя Халдун да води преговорите за мир с монголския завоевател, докато животът на жителите на града бавно се смазва от обсадата.

Ибн Халдун помолил служителите на града внимателно да го спуснат по градската стена, за да може да се срещне очи в очи с Тимур. Според автобиографията му монголският предводител му осигурил най-доброто отношение в лагера си. Ибн Халдун и Тимур провели много ползотворни дискусии по множество въпроси. Любопитен към света на Халдун в Северна Африка, Тимур помолил Халдун да предостави подробно описание на родния си град, културата и историята на халифата в Северна Африка. Тимур със сигурност бил доволен, когато Халдун му представил обширен доклад за Северна Африка.

Халдун и Тимур си разменят подаръци, тъй като последният дава на жителите на Дамаск достатъчно време, за да се подготвят за превземането на града от армията му.

Смъртта

На 17 март 1406 г. Ибн Халдун умира на 73-годишна възраст. Тялото му се намира пред Баб ал-Нахр, една от главните порти на Кайро.

Основни постижения на Ибн Халдун

По-долу са изброени някои от основните постижения на Ибн Халдун:

Халдун написва най-известното си произведение Muqaddimah за половин година, според неговата автобиография.

Той превръща известния си шедьовър Китаб ал-ʻИбар („Книга на уроците“) в седем книги – включително Al-Muqaddimah („Въведение“), както и други, които обхващат световната история и историографията на берберите и Магреба.

За разлика от предишните мюсюлмански учени и историци преди него, Ибн Халдун е изключително добър в синтезирането на множество, а понякога и противоположни източници, без да ги цитира.

Произход и причини за бедността – причинена от разпадането на морала и човешките ценности – необходимо е правителство

Нерелигиозните му исторически трудове оказват огромно влияние върху известния египетски арабски историк Ал-Макризи (1364-1442 г.). Той оказва влияние и върху голям брой османски учени от 17^ти век, включително Катип Челеби и Мустафа Найма.

В Европа трудовете му оказват влияние върху такива личности като френския благородник и лингвист Силвестър дьо Саси, английския ориенталист и учен Рейнолд А. Никълсън и испанския философ Хосе Ортега-и-Гасет. По подобен начин шотландският философ Робърт Флинт го определя като най-великия арабски историк и със сигурност един от най-великите теоретици на историята.

През 1981 г. бившият президент на САЩ Роналд Рейгън признава Ибн Халдун за един от учените, повлияли на възгледите му за икономиката на предлагането, известна още като рейгъномика, при която данъците и регулациите се намаляват, за да се стимулира растежът.

Още факти за Ибн Халдун

Знаем доста за живота на Ибн Халдун най-вече благодарение на подробната автобиография, която той е написал. Автобиографията е озаглавена „Представяне на Ибн Халдун и неговото пътуване на Запад и Изток“ (التعريف بابن خلدون ورحلته غربا وشرقا, at-Taʻrīf bi-ibn Khaldūn wa-Riḥlatih Gharban wa-Sharqan). В автобиографията си той подробно разказва за събитията и хората, които са оформили живота му. Тя включва подробности за родословното му дърво и основните му учители, както и за срещата му с Тимур (1336-1405), прочутия монголски владетел и основател на Тимуридската империя, по време на обсадата на Дамаск през 1400 г.

Пълното му име е Уали ал-Дин ʿАбд ал-Рахман ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Аби Бакр Мухаммад ибн ал-Хасан Ибн Халдун.

Съвременните учени смятат възгледите му за народа зандж в Югоизточна Африка за откровено расистки.

В чест на блестящия му принос към научната работа през 2007 г. в Истанбул, Турция, е създаден университетът İbn Haldun Üniversitesi.

Имал е брат на име Яхя Халдун, който също е бил известен историк и е работил като историограф за династията Хафсид.

Ибн Халдун е бил голям критик на практикуването на алхимията. В сайта Muqaddimah изследва до известна степен историята на алхимията и известни алхимици като Джабир ибн Хаян.

Той е част от ортодоксалната аш’арийска школа на сунитската ислямска мисъл и голям почитател на религиозните възгледи на Фахр ал-дин ал-Рази и ал-Газали.

Твърди се, че един от предците на семейството му може да проследи корените си до Ваил ибн Худжр (известен също като Худжр ибн ‘Ади), доверен спътник на пророка Мохамед.