Известни изчезвания в историята

Пътници и екипаж на кораба „Мери Селест

Мери Селесте е под номер пет в нашия списък с известни изчезвания в историята. Той е товарен кораб, който напуска Ню Йорк на 5 ноември 1872 г. с товар от алкохол. На борда му се намирал екипаж от седем души, капитан Бенджамин Бригс, съпругата му и двегодишната им дъщеря. Изглежда, че пътуването е било сравнително безпроблемно до 24 ноември, когато капитанът прави последния си запис в дневника. Какво се е случило след това, можем само да гадаем.

Корабът е намерен в началото на декември без никой на борда. Той е бил в достатъчно добро състояние, за да може опитен екипаж като този на „Мери Селест“ да го поправи и да плава с него. Тоест, ако минималните повреди, които бяха открити, са били нанесени преди изчезването на екипажа. Имаше няколко скъсани платна и много вода на борда, но все още плаваше. По неизвестни причини две от помпите му бяха демонтирани. Всичко ценно, включително дрехи и лични вещи, беше останало в кораба.

Липсват само някои от документите на капитана, навигационното оборудване и спасителната лодка. Това кара мнозина да смятат, че те са напуснали кораба нарочно. Въпросът е защо са напуснали кораба? Отговорът на този въпрос може би никога няма да бъде известен. Никой от тях не е видян повече, както и спасителната лодка. Те със сигурност вече са мъртви, ако не са били мъртви преди намирането на „Мери Селест“.

Бебето на Линдберг

Това определено е най-тъжното и тревожно историческо изчезване в нашия списък. Това е и единственото изчезване в този списък, което е разкрито.

На 1 март 1932 г. 20-месечният син на националния идол и авиатор Чарлз Линдберг, Чарлз Линдберг-младши, е отвлечен от семейната къща в Ню Джърси. Похитителят оставя бележка за откуп и исканията му са изпълнени, но детето не е върнато. Чарлз Линдберг е известен с това, че наред с други неща е първият човек, прелетял самостоятелно без прекъсване през Атлантическия океан (няколко години по-късно е последван от Амелия Еърхарт). Тъй като е световноизвестна личност, изчезването на детето му се превръща в медийна буря. Всички знаеха за изчезването на детето и бяха виждали плакати и снимки на красивото момче.

За съжаление тази история има много тъжен край. Повече от два месеца след изчезването на бебето на Линдберг, неговият овехтял труп, който е бил нахапан от диви животни, е намерен на около две мили от дома на Линдберг. Изглежда, че този, който го е отвлякъл (Бруно Хауптман е осъден за престъплението, но някои хора не са убедени, че той е отговорен), никога не е планирал да го върне. Той е бил ударен в главата достатъчно силно, за да сложи край на живота си.

Д.Б. Купър

Около 16:00 часа през ноември 1971 г. един мъж влиза на международното летище в Портланд и си купува билет от Северозападните източни авиолинии. Дестинацията на полета е летище Sea-Tac в Сиатъл. Самолетът е бил Boeing 727. Мъжът се казваше Д.Б. Купър.

Полет № 305 е трябвало да излети в 16:35 ч. Г-н Купър е бил един от 35-те пътници на борда. На борда е имало петима членове на екипажа. Малко след излитането Д. Б. Купър връчва на една от стюардесите бележка. Когато тя просто я прибрала в джоба си, без да я прочете, той търпеливо я изчакал да мине отново. Когато тя го направила, той ѝ казал, че е по-добре да прочете бележката, защото той има бомба. Разбира се, тя я прочела. Бележката била върната на похитителя по негово искане. Съдържанието на бележката обаче е добре известно.

Г-н Купър поискал 200 000 долара в замяна на това, че няма да взриви самолета и пътниците в него. Поискал е и два комплекта парашути. Властите се страхували да манипулират с парашутите заради сумата, която поискал. Не е сигурно дали е планирал да скочи от самолета със заложник.

Д. Б. Купър поискал тези предмети да му бъдат предадени при кацането на летище Сий-Так, без никакви „смешни действия“. Агентите на ФБР, полицията и Northwest Oriental изпълняват желанието на Д. Б. Купър. При кацането той получава парите и парашутите си. Той също така позволил на всеки пътник и на една от стюардесите да напуснат самолета. Поискал на останалия екипаж да бъде дадена вечеря, която да изяде в самолета, и да зареди самолета с гориво. По време на този процес, а и по-късно, Д. Б. Купър демонстрира обширни познания за самолета и неговите възможности.

Преди да напуснат Сиатъл, Д. Б. Купър и екипажът на самолета обсъждат накъде да се отправят оттам. След малка промяна в плановете Д.Б. се съгласява пилотът да отведе самолета до Мексико сити, с кратко спиране в Рино, Невада, за да презареди с гориво. Той уточнил на каква скорост и височина трябва да остане самолетът. Предупредил капитана, че ще следи за всяко отклонение. Капитанът му повярвал и с право. След това Д.Б. заповядал на екипажа да остане заключен в пилотската кабина през цялото време на полета. По някое време той спуснал задната стълба и скочил от самолета. Никога повече не го виждат и не чуват за него.

Джими Хофа

Джеймс Ридъл „Джими“ Хофа е известен с работата си за профсъюзите. През 1957 г. той е избран за президент на организирания от него профсъюз – Международното братство на тиймстърите. Известен е с агресивния си подход. За някои той е герой сред своите колеги. За други той е бил нищо повече от измамник. Истината е, че той си е свършил работата. Съмнителни бяха методите му.

Джими Хофа е известен с това, че е имал силни връзки с мафията. Той е сключил няколко съмнителни сделки с мафиоти, за да напредне в бизнеса си. Джими Хофа очевидно не е научил почти нищо за това как да се пази от неприятности от приятелите си от мафията, които са заподозрени, че са замесени в изчезването му, но привидно са се измъкнали. През 1964 г. Джими Хофа е осъден за манипулиране на съдебни заседатели и измама. През 1967 г. е вкаран в затвора, а през 1971 г. е освободен от Никсън (който сам знае малко за тъмните сделки). Никсън нарежда на Джими Хофа да стои далеч от профсъюзните дела.

Очевидно Джими Хофа не е могъл да се държи настрана от старата си „професия“. В рамките на няколко години след като е освободен, той започва да говори с приятелите си от мафията за това, че отново ще стане президент на „Тиймстърс“. Съобщава се, че на 30 юли 1975 г. той чакал двама мафиоти пред ресторант „Мачъс Ред Фокс“ в Блумфийлд Тауншип, Мичиган. Видели са го да напуска ресторанта с червен Меркурий Маркиз Броуган от 1975 г. Той е бил на пътническата седалка. Не е ясно кой е шофирал. Никога повече не е видян или чут. Тялото му така и не е намерено, но лесно може да се предположи, че е мъртъв.

Полицията проследява колата, с която Хофа е видян за последен път, до сина на един от мафиотите, който според съобщенията е трябвало да се срещне с Джими в този ден. Мъжът твърдял, че е дал колата назаем на свой приятел, което не било опровергано. Приятелят, който бил и приятел на Джими – твърдял, че не е бил никъде близо до Джими в този ден. Освен това мъжете, с които Джими се е срещал в този ден, твърдят, че не са имали такава среща. И двамата имали добро алиби. Приятелят, който е имал колата, не е имал, но полицията не е могла да го обвини в каквото и да е престъпление.

Амелия Еърхарт

Тя е била изумително популярна, дръзка и опитна авиаторка. Случаят на Амелия Еърхарт е може би едно от най-известните изчезвания в историята. Тя е била продукт на разбито семейство, но въпреки този неуспех е израснала като щастлива, успешна и всестранно развита жена. Била е на двадесет години, когато за първи път е летяла със самолет. Не след дълго решава сама да лети с тях и да превърне летенето във фокус на живота си. Започва да взема уроци и дори си купува самолет.

По време на кариерата си тя става първата жена, прелетяла Атлантическия океан. След това става първата жена и вторият човек, прелетял самостоятелно без прекъсване през Атлантическия океан. Продължава да поставя и чупи рекорди до 2 юли 1937 г., когато заедно с навигатора си Фред Нунан изчезват в Тихия океан, в района на остров Хауланд. Те се опитват да обиколят земното кълбо. Оттогава не са забелязани никакви следи от тях или от самолета им.

Тези изчезвания, независимо дали са мистериозни или разгадани, ни напомнят колко лесно е човек просто да изчезне. Всеки може да се изгуби в пустинята на Земята или да бъде отвлечен от хора, които искат да ни навредят. Дори днес, когато хората могат да общуват с други хора по цялото земно кълбо, намирането на изчезнал човек може да се окаже по-трудно от намирането на игла в купа сено.

Източници: Исторически загадки