Как и защо е паднала Древна Гърция

Изображение: Акрополът в Атина и Акрополът в Пергамон

Титлата на Древна Гърция като една от най-влиятелните цивилизации в световната история не е получена лесно. В продължение на няколко века гърците доминират не само в Средиземноморието, но и в други части на света. Те са ни дали множество научни, социални и културни изобретения, сред които демокрацията, хистографията, олимпийските игри, геометрията, философията, театъра и медицината.

И както е естествено за всяка цивилизация, упадъкът на Древна Гърция настъпва в резултат на редица фактори. Древна Гърция е подтисната от по-силните и динамични римляни, които в крайна сметка включват Древна Гърция в своята територия.

По-долу разглеждаме факторите, които са причинили упадъка и падането на древна Гърция. Но първо, ето един бърз преглед на политическата, социалната и културната среда на древна Гърция.

Древна Гърция като цивилизация, а не като империя

В истинския смисъл на думата Древна Гърция никога не е била империя или държава, а по-скоро хлабава коалиция от независими градове-държави, които са споделяли толкова много културни и религиозни вярвания. Едва в модерните времена (т.е. през 1821 г.) Гърция в крайна сметка се превръща в държава. Въпреки че не е обединена сама по себе си, идеите и изобретенията, създадени от древните гърци, в крайна сметка се превръщат в основата на нашата западна цивилизация.

Един бърз поглед към хронологията на Древна Гърция показва, че историята на цивилизацията се простира чак до около 1100 г. пр.н.е. – период, който историците често наричат гръцки тъмни векове. След този период следва архаичният период, който започва около 776 г. пр. н. е. и завършва през 500 г. пр. н. е. След това настъпва известният гръцки класически период (480 г. пр.н.е. – 323 г. пр.н.е.), който е свидетел на огромен подем на идеи и научни иновации. Този период може да се похвали с философи като Сократ и Платон, както и с известния гръцки драматург Есхил. И накрая, елинистическият период, който продължава от 323 г. пр. н. е. до 31 г. пр. н. е. Елинистическата Гърция започва след смъртта на Александър Велики, известния завоевател и цар на Македония.

Чак до времето на Александър Велики древногръцките градове-държави често се занимавали с това да воюват помежду си или свободно да се обединяват, за да отблъскват персите. Смята се, че е имало няколко гръцки града-държави. Най-значимите от тях обаче са Атина и Спарта. Дори по време на управлението на Александър Велики и баща му Филип II Македонски гърците никога не са се чувствали като част от обединена империя. Александър Велики, голям почитател на гръцката култура, има решаващо значение за разпространението на гръцката култура и идеи в други части на Средиземноморието, тъй като извършва няколко завоевания в региона.

Фактори, довели до падането на Древна Гърция:

През 146 г. пр.н.е. римската армия напълно унищожава гръцкия град-държава Коринт и неговите гръцки съюзници в Ахейската лига | Изображение: Разрушаването на Коринт, автор Томас Алом

По-долу са изброени 4-те основни фактора, които предизвикват падането на Древна Гърция:

Хлабавата коалиция, която съществувала между гръцките градове-държави

Още от самото си начало Древна Гърция винаги се е състояла от градове-държави, които са имали собствени независими правителства. През по-голямата част от времето тези градове-държави са се борили за господство в региона. Например нерядко много милитаристичният град-държава Спарта се е сблъсквал с доста либералния и интелектуален (философски) град-държава Атина.

Отделните градове-държави страдали и от постоянната заплаха на могъщата Персийска империя на изток. Най-известните от тези сблъсъци са под формата на Персийските войни, при които от 492 г. пр. н. е. до 449 г. пр. н. е. се провеждат поредица от персийски нападения. Примери за някои легендарни битки, проведени по време на Персийските войни, са Маратон (490 г. пр. Хр.), Платея (479 г. пр. Хр.) и Темопилите (480 г. пр. Хр.). Въпреки че гръцките градове-държави се обединяват, за да потушат персите, последиците от войната отслабват влиянието на гърците в региона.

По принцип комбинацията от тези два фактора, както и други, позволила упадъка на древногръцката цивилизация.

Смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е.

Александър Велики е цар на Македония от 336 г. пр.н.е. до 323 г. пр.н.е. | Изображение: Мозайка на Александър, Национален археологически музей, Неапол.

През десетилетията и вековете, последвали смъртта на Александър Велики, различните гръцки градове-държави, които били на път да се обединят, се разединили още повече. Поради внезапната смърт на 32-годишния военен гений не можел да бъде посочен негов наследник. Генералите на Александър продължили да раздробяват империята, като оставили всяка област да се управлява от генерал. Така например завладените от Александър територии в Египет били управлявани от династията на Птолемеите.

Смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. бележи края на класическия гръцки период и поставя началото на елинистическия период. По това време вниманието започва да се премества от традиционните културни центрове като Атина и Спарта към места като Александрия (в Египет) и Ефес (в Турция).

Знаете ли, че: Военният гений и водач Александър Велики е извършил завоевателен поход, при който е стигнал чак до Индия?

Възходът на Рим

Неспособността на древногръцките градове-държави да се обединят не е единствената причина за падането на Древна Гърция. Засилването на влиянието на Древен Рим в региона, започнало около 200 г. пр. н. е., се оказва огромен фактор за падането на Древна Гърция. Много милитаристичният и проспериращ Рим си поставя за цел да завладее цяла Гърция. Страхувайки се от нарастващата заплаха от страна на Рим, много гръцки градове-държави не се поколебали да сключат съюз с Картаген, за да водят война срещу Рим през 215 г. пр. н. е. Въпреки това Рим се оказва далеч по-силна сила и побеждава гърците.

През 146 г. пр. н. е. например Рим (под командването на Луций Мумий) разгромява коалиция от гръцки войски в битката при Коринт. Самото опустошение на гръцкия град-държава Коринт изплашило до смърт останалите гръцки градове-държави, като принудило много от тях бързо да се стремят към съюз с Рим. В резултат на това Рим става доминираща сила в Средиземноморието.

Рим не само поглъща различните древногръцки градове-държави в своята империя, но и присвоява голяма част от гръцката култура, включително древногръцките религиозни вярвания и богове. Така например царят на гръцкия пантеон от богове Зевс става Юпитер в Рим, а гръцкият бог на войната Арес – Марс в пантеона на римските богове.

Изглед: Колизеумът в Рим

Бунт на нисшите класи в Древна Гърция

Както се наблюдава в много империи и цивилизации, вътрешните размирици в различните гръцки градове-държави се оказват важен фактор за падането на Древна Гърция. Размириците са предизвикани главно от класова война, при която нисшите класи се надигат срещу висшите класи и управляващия елит.

Често пъти тези въстания позволявали на бруталните владетели да прекратят властта си. А с това настъпвали още повече хаос и въстания. В резултат на тези вътрешни въстания гръцките градове-държави станали уязвими за външно нашествие.

Други факти за Древна Гърция и нейното падане

Изображение: Последният ден на Коринт, Тони Робърт-Флери, 1870 г.

• Въпреки че Древна Гърция става протекторат на Рим, тя все още може да запази голяма част от своята култура. Докато гръцките градове-държави отдавали почит на Рим, гърците продължавали да живеят безпрепятствено и дори запазили гръцкия език. Всъщност римляните изпитвали дълбоко възхищение от гръцката култура. Това обяснява защо римската култура изглежда сходна с гръцката.
• Като възприемат голяма част от гръцката култура, римляните спомагат за разпространението на гръцката култура в регионите, които Римската империя завладява. Затова философиите, литературата, образователните системи и други социални изобретения на гърците стават важен компонент на Западната цивилизация.
• Древна Гърция е била обединена само за около десетилетие. Този период е по време на управлението на Александър Велики.
• Като изключим гръцките тъмни векове (ок. 1200 – ок. 800 г. пр. Хр.), древногръцката цивилизация на практика започва през 8^ми век пр.н.е. и продължава до около 2^ри век пр.н.е.