Келтската богиня Бригид и нейното непреходно божество

През вековете историите на две жени на име Бригид (или Бригит, или Невеста, или Бригид) са се преплели в сложен келтски възел от митове и чудеса. Келтската богиня Бригид и католическата светица Бригид от Килдаре олицетворяват сходни духовни практики на своето време в Ирландия. Много учени смятат, че двете са една и съща митологична личност. Светецът е бил необходим, за да смекчи местното ирландско население и същевременно да не попада в сферата на почитането на езическите богове и богини. Преходът от богиня към светица позволява на Бригид да оцелее в целия християнизиращ се свят. По това време поклонението на пантеон от богове – както и всяка религиозна или духовна система от вярвания, съществуваща извън християнството – вече не е приемливо в Европа.

Келтската богиня Бригид

Келтската богиня Бригид е едно от най-почитаните божества в езическия ирландски пантеон. Името Бригид означава възвишена, а най-древното ѝ име на галски – Breo-Saighead – означава огнена сила или огнена стрела. Като слънчева богиня тя въплъщава стихията на огъня и обикновено е изобразявана с лъчи светлина или огън, излизащи от главата ѝ. Ирландската митология разказва, че тя е родена при изгрев слънце от Дагда, бога на земята, и Боан, богинята на плодородието. Те принадлежали към древно племе богове, наречено Tuatha Dé Danann (народ на богинята Дану), което практикувало магия. След като изгубили загадъчните си острови на запад, те пътували до Ирландия в мъгливите облаци и се заселили там.

Когато Бригид се родила, от главата ѝ излизали пламъци и чрез тях тя се съединила с космоса. Като бебе Бригид пиела млякото на свещена крава, която идвала от духовния свят.

Огнени аспекти

Поклонниците понякога наричат Бригида „Тройната богиня“ заради нейните огньове на огнището, вдъхновението и ковачницата. Тя е могъщо същество и чрез своите огньове е покровителка на лечебното изкуство, плодородието, поезията, музиката, пророчеството, земеделието и ковачеството. Много хора я наричат и Богинята на кладенеца, тъй като тя е свързана и с елемента вода. Кладенецът е свещен, защото произлиза от утробата на земята, а Бригид е също така Майка Земя или Богинята Майка. Връзката ѝ със свещената крава отразява зависимостта на келтите от животното за прехрана; млякото било важна тема през цялата година, особено през студените зимни месеци, когато заплашвали трудности.

Поклонението на келтската богиня Бригид било широко разпространено сред келтите в Ирландия, планините и островите на Шотландия, както и в Западна Европа. Сред враждуващите кланове Бригида е била обединяваща тема и обща връзка. През V в. обаче богинята се сблъскала с огромна вълна от религиозни промени и натиск, които заляли нейните поклонници. Тя трябвало да еволюира, в противен случай последователите ѝ щели да я прогонят от живота си.

Света Бригида от Килдаре

С разпространението на християнството в келтските земи много от свойствата на по-старите религии били християнизирани, а не премахнати. Бригида била неразделна част от живота на келтите и решението било да се създаде нейна версия, която да се впише в католическата религия. Така се появява нова история.

Света Бригида от Килдаре е „родена“ около 450 г. в езическо семейство. Семейството ѝ приема християнството с помощта на свети Патрик, също толкова важен светец в Ирландия. Господ вдъхновява Бригида още като младо момиче, а щедростта и състраданието ѝ отразяват необикновената ѝ добродетел. Тя раздавала всичко на бедните. Младото момиче било толкова прекалено милосърдно, че собственият ѝ баща, Дубхтах, вожд на Лейнстър, искал да я подари или продаде, защото тя дарила на бедните много от ценните му притежания.

Църквата „Света Бригида“ на дъбовото дърво

Царят признава нейната святост и ѝ дава парцел земя, където тя построява църква под един дъб. Тя била наречена Kill-dara (cill dara), което означава църква на дъба (районът сега се нарича Килдаре). Скоро седем момичета я последвали в Кил-дара и основали манастир при дървото.

Това е един от начините, по които Бригида освещава езичника с християнина: Дъбът бил свещен за друидите, а във вътрешното светилище на църквата имало вечен огън – друг религиозен символ на друидската вяра, както и на християнската. Джералд от Уелс (XIII в.) отбелязва, че огънят е бил постоянно поддържан от 20 монахини от нейната общност. Това продължава до 1220 г., когато той е угасен. Джералд отбелязва, че огънят е бил заобиколен от кръг от храсти, в който не е било позволено да влиза човек.

В продължение на стотици години жени поклоннички се грижели за свещения огън на Бригида. Други източници посочват, че 19 девойки се редували в продължение на 19 дни, за да поддържат огъня, а на 20-ия ден богинята Бригид сама се грижела за огъня.

Легендите за Света Бригида

Според същата история Света Бригида от Килдаре имала много мистични сили, извършила много чудеса и излекувала множество болни хора. Така колоритните разкази за богинята-светица бързо се разпространяват и в други земи. Нейната популярност нараства в келтските поклонения дотолкова, че тя започва да се свързва тясно с Дева Мария и Исус. Всъщност други имена за нея са „Мария на галите“ и „Приемна майка на Исус“, а митовете я поставят векове по-рано от „известния“ ѝ живот през V век. Тези митове я описват като акушерка, обслужваща Мария, или като съпруга или дъщеря на кръчмаря, който нямал място за Мария и Йосиф.

Историята на Света Бригида разказва, че тя е починала през 523 г.

Празникът на богинята и светеца

Най-твърдото доказателство за смесването на богинята и светеца е датата 1 февруари. Това е денят на келтския фестивал Имболк, който е бил важно събитие, включващо много поклонения на богинята Бригид. На същата дата се провежда и ежегодният празник на Света Бригида. Ирландците все още празнуват този ден. Като част от празненствата те правят кръстове на Света Бригида (Св. Бригида) от тръстика или бръшлян (богинята Бригида) и ги поставят в къщите за защита и късмет (и двете). Кръстът, един от най-важните символи на Бригида, много прилича на мотива на свастиката, който древните протогерманци са използвали като символ на живота, късмета и благословиитеВъзраждане на езичеството

Възраждане на езичеството

Изминали са стотици години, откакто келтската богиня Бригид е обявена за светица. И все пак нейните поклонници са запазили много от качествата ѝ на богиня. Тъй като Ирландия била отделена от континентална Европа, те успели да запазят част от собствената си култура и практики непокътнати. Затова дори характерът на тяхното поклонение все още имал езически аспекти.

Кладенци на съпротивата

Езическите корени все още съществуват в много ирландски кладенци, които християните са посветили на Света Бригида. Тези кладенци първоначално са били свързани с келтската богиня Бригид. Както беше отбелязано, тя е и богинята на кладенеца, който в исторически план е много свещен като утроба на Майката Земя, от която текат животворни води. Най-значимите кладенци са тези, които съществуват в близост до голямо дърво, тъй като съществува дълбока почит и стара митология за световните дървета и кладенците. Дори и днес кладенците имат предхристиянско значение.

Например поклонниците посещават кладенците предимно между здрач и зора. Това е времето от денонощието, когато келтите вярвали, че завесата между световете на живите и на духовете е най-тънка. Ирландското годишно поклонничество до много от кладенците на Бригида се пада в първата неделя на август. Този ден е предхристиянски галски празник, наречен Lughnasadh, по името на бог Луг. Lughnasadh е един от четирите сезонни празника на древните келти и празненствата в чест на Луг и есенната реколта са многобройни.

Изгарящите пламъци, които издържат

Бригида започва като Великата богиня, възвишена и неразделна от ежедневните дейности на келтите. Въпреки че Църквата пренаписва историята ѝ, тя никога не успява да измести напълно упоритата богиня. Всяка Бригида отразявала основните духовни ценности на своята епоха, независимо дали е езическа, или християнска. Тя все още продължава да е толкова силна, че вече е невъзможно да се каже къде свършва богинята и къде започва светицата.

През 1993 г. група последователки запалват отново огъня на Бригид и духът ѝ все още гори пламенно в сърцата и умовете, като тя продължава да се движи във времето като непреходната келтска богиня на пламъка.

Източници:

“Celtic Goddess, Christian Saint”, Celtic Heritage, February/March 1997.
St. Brigid’s Well (Archived)
Wicca Spirituality, “Brigid: Goddess of the Flame and of the Well”
Orthodox Outlet for Dogmatic Enquiries , Co-authored by Kim Lin