Коя е богинята Нут в египетската митология?

Древните египтяни вярвали, че вселената изобилства с много богове. Тези богове са били това, което е предпазвало хаоса от обхващане на целия свят. Освен това тези богове играели жизненоважна роля в ежедневието на древните египтяни. Един от тези важни древноегипетски богове е богинята Нут – богинята на небето и космоса. Нут била дъщеря на Шу и Тефнут. Почитана като богиня на майките, Нут е била и царица-съпруга/брат на Геб, бога на земята. Вярвало се, че Нут ежедневно поглъща Слънцето (Ра) и по-късно сутрин ражда Ра.

В статията по-долу разглеждаме подробно историята на раждането, символите и външния вид, както и силите на Нут, древноегипетската богиня на космоса и небето.

История на раждането и значение на Нут

Заедно с брат си (и по-късно съпруг) Геб, Нут обикновено се смята за един от първите богове в египетския пантеон и историята на сътворението. Нейният дядо е богът-създател Атум-Ра (известен също като бога на слънцето Ра). Родителите на Нут са Шу (вятър/въздух) и Тефнут (влага).

Единственият брат и сестра на Нут бил Геб, богът на земята и растителността. Както е било обичайно в древноегипетската религия, боговете често се женели от семейството си. Затова Геб взел Нут за своя съпруга. Заедно те родили четири много важни божества – Озирис, Изида, Сет и Нефтис.

Нут принадлежи към група богове, наречена „Деветте богове“ (известна още като „Енеада“). Тези девет богове – Атум, Шу, Тефнут, Геб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нефтис – са били високо почитани в Древен Египет.

Родословното дърво на Нут

Как богинята Нут се противопоставила на бога създател Ра

Страхувайки се, че един ден потомците му ще го изместят от трона, богът създател Ра издал указ, с който забранил на внучката си да ражда в който и да е ден от годината. Древните египтяни вярвали, че годината тогава имала само 360 дни.

Решена да роди, Нут потърсила мъдрия съвет на Тот, бога на мъдростта, йероглифите и знанието. Двете божества се сговорили да заобиколят указа на Ра. Тот направил предложение на Кхонсу, бога на Луната, който бил и пазител на дните. Тот играел хазарт с Хонсу, при който за всяка загубена игра Хонсу трябвало да създаде един допълнителен ден. В крайна сметка Тот успял да си осигури пет дни от Хонсу. Накрая Нут успяла да роди петте си деца (Озирис, Изида, Сет и Нефтис, както и Хор Старши) в тези пет допълнителни дни, спечелени от бог Тот.

Очевидно непокорството на Нут не останало ненаказано, когато Ра разбрал за това. Ра изпратил сина си Шу (бога на въздуха) да създаде атмосфера, която да раздели Геб и Нут завинаги. Смята се, че погълнат от тъга и копнеж по съпругата си Нут, Геб постоянно лежал под Нут (небето), чакайки търпеливо деня, в който ще се събере отново с Нут.

Изображения и символи

Древните египтяни често изобразявали Нут с гърне вместо корона. Кръглата форма на гърнето най-вероятно символизира матката. Това твърдение напълно се вписва в друга нейна черта като богиня на майките. Може би именно в това гърне Нут е съхранявала слънцето (Ра); а на сутринта Нут благославяла народа на Древен Египет, като отново „раждала“ слънцето. И така цикълът на смъртта (здрач) и прераждането (изгрев) продължил.

Друго често срещано изображение на Нут е, че тя е изобразявана като крава. За много древни цивилизации кравата е била свещено животно, абсолютно жизненоважен компонент на техните общества, даващ на хората не само храна, но и помощ в стопанствата им. Ето защо не е изненадващо, че Нут – богинята на майките – е била изобразявана като крава в Древен Египет. Богинята е била възприемана като благодетелка на земята; тя е била тази, която е изхранвала всички в царството. Вярвало се е дори, че Нут е кърмила фараоните на Египет.

В много древноегипетски картини тялото на Нут е използвано като символ на небето или звездите. Подобно на майка, която закриля децата си, Нут е изобразявана гола, извисяваща се над целия свят или космос.

Други важни нейни символи са яворното дърво и стълбата (maqet). Древните египтяни вярвали, че Озирис използва стълбата на Нут, за да се изкачи в космоса (т.е. в задгробния живот) след възкресението си.

Епитети на богинята Нут

Заради важността си в египетския пантеон Нут си спечелва редица епитети. Например тя често е наричана „Тази, която ражда боговете“. Този епитет е във връзка с петимата главни богове (Озирис и ко.), които тя родила. Други важни титли на Нут са: Тази, която защитава, Покривателят на небето, Господарка на всичко, и Тя, която държи хиляда души.

Колко важен е бил орехът в Древен Египет

На първо място, Нут е бил почитан като един от Енеадата на Хелиопол (т.е. деветте богове). И поради брака си с Геб Нут била смятана за царица-консорт на египетската земя – Господарка на всичко.

Орехът защитава всичко и всички под небето. Нейната защита се простираше дори в задгробния живот. Тя била възприемана като божеството, което въвежда ред в космоса. Това ѝ спечелило епитета „Тази, която защитава“..

Второ, небесното царство на Нут е дом на Луната и Слънцето. Според един от разказите египтяните вярвали, че Ра (или слънцето) всеки ден си проправял път през слънцето и накрая бил погълнат от Нут. На разсъмване Нут отварял небето и позволявал на слънцето да се прероди. Така Нут бил почитан като „божеството, което държи хиляда души“.. Древните египтяни също така вярвали, че включително и тези души Нут държат където душите на мъртвите.

В резултат на връзката ѝ с раждането и прераждането, богинята Нут била смятана за тази, която защитавала и подхранвала Озирис по време на пътуването му в задгробния живот.

Други интересни митове за богинята Орех

• В някои периоди на Древен Египет Нут е смятана за богиня на нощното небе.
• След като Нут и Геб са разделени от Шу (т.е. по заповед на Ра), се смята, че Геб е плакал в продължение на еони години. Именно от сълзите на Геб се появили земните океани.
• Астрономите в Древен Египет обикновено смятали Нут за покровителка на астрономията. Съществувала дори книга, наречена „Основи на звездния път (известен също като Книгата на ореха). Някои историци твърдят, че книгата е написана около 2000 г. пр. Ако твърденията им са верни, то книгата може да се похвали като една от най-старите астрономически книги от древния свят. Книгата е изпълнена с няколко истории за циклите на различните небесни тела. Тя съдържа много истории за Нут, както и за няколко други звездни божества в египетската митология.