Ланкаширските процеси срещу вещици в Англия през XVII век

Хълмът Пендъл

Ланкашир, Англия, е бил гореща зона за магьосничество в началото на 17 век. Хълмът Пендъл получава името си от Камбрик и староанглийски, за да образува селото Пенхул през 13-ти век. През 1612 г. градчето се превръща в център на религиозни фанатици и параноя, когато двадесет души са изправени пред обвинения в магьосничество по време на Ланкаширските процеси срещу вещици.

Местните власти, които са подозирали хората в магьосничество, вероятно са разпространявали пропаганда, дори когато са знаели, че там няма магьосничество. Ако събитията от 1612 г. се случиха днес, щеше да се приложи съвременният идиом за „съдебен процес чрез медиите“. По това време Пендъл Хил е нестабилен район в Англия, пълен с диверсанти. Ето защо изглежда, че властите са обвинявали хората в магьосничество по-лесно в Ланкашир, отколкото в много други части на страната.

Обвинени в магьосничество

В края на годината Ланкастърското съдилище представя двадесет имена за съдебен процес за престъпленията магьосничество. По-голямата част от заподозрените са жени, но в обвинителния акт са посочени и няколко мъже. Сред тях бяха:

• Елизабет Соутърнс (с псевдоним Демдайк)
• Elizabeth Device (дъщеря на Demdike)
• Джеймс Девич (брат на по-малката Елизабет)
• Alice Device (сестра на James)
• Ан Уитъл (с псевдоним Chattox)
• Anne Redfearn (дъщеря на Chattox)
• Алис Нътър
• Jane Bulcock
• John Bulcock (син на Bulcock)
• Katherine Hewitt (известен също като Mould-heels)
• Изабел Роби
• Маргарет Пиърсън

Кой беше Демдик?

По време на съдебните процеси Демдайк е осемдесетгодишен човек, който живее в обширната гора Пендъл. Жителите твърдели, че е практикуваща вещица от около пет десетилетия, но никой никога не е бил сигурен какви неща е вършила през цялото това време.

Едно от нещата, за които предполагали, било, че е възпитавала децата и внуците си според своите вещически навици. Предполага се, че е агент на Дявола, но Демдайк била способна да даде на всеки човек всичко, което някога би искал или от което би имал нужда, срещу определена цена. Според тогавашните сведения никой не бил в безопасност.

Пактът на Демдайк с дявола

Демдайк е изправен пред обвинения, че е продал дъщеря си на Дявола, а след това и внуците си. Ловците на вещици по онова време използвали ужасни методи на изтезания, за да изтръгнат признания. По време на този процес Демдике разкрива как е станала посветена в магьосничеството.

Тя заявила, че двадесет години преди ареста си се прибирала вкъщи, когато „дявол във вид на момче“ я спрял и поискал безсмъртната ѝ душа. В замяна щяла да получи всичко, което пожелае. Според разказа момчето било облечено в странна дреха, тъй като едната половина на палтото му била черна, а другата – кафява.

Когато тя попитала момчето за името му, то отговорило: „Тиб“. Според разказа на Девич тя предала душата си тогава и там. В продължение на няколко години от нейния договор не произлизало нищо. Това се променило, когато мъж на име Ричард Болдуин уж оклеветил убежденията ѝ. Той платил наказанието за внезапния си изблик, когато Тиб се появил и се разправил с човека. Какво се е случило с него, не е записано в архивите.

Коя е била Ан Уитъл?

Хората описват Ан Уитъл по същия начин, както и нейния съподсъдим Демдайк. Уитъл е била на сходна възраст, почти сигурно от същото поколение. Уитъл обаче се различаваше по това, че беше сляпа. Двете жени се презирали една друга. Те живеели в една и съща гора. Уитъл обаче беше по-скоро смутителка, отколкото страшна заплаха за когото и да било. Въпреки това тя все още изглеждаше като престъпник и може би опасен такъв.

Арестувани вещици и магьосници

Властите твърдят, че всички вещици и магьосници са работили в сътрудничество помежду си. Предполага се, че редовните срещи са се провеждали в дома на Демдайк, Малкин Тауър. Местните мирови съдии Роджър Науел и Никълъс Банистър накарали служителите да арестуват групата, когато открили срещите, и ги изпратили в замъка Ланкастър. Не след дълго след задържането в затвора се появяват разговори за опит за спасяване. Пробивът щял да включва убийството на управителя, г-н Маккоуел, и взривяването на самата сграда. Всичко това щяло да се случи на Разпети петък.

Принудителни признания?

Предполага се, че всички тези престъпления са извършени под формата на признание, но тогавашната правна система е била склонна да си затваря очите за методите. Целта до голяма степен оправдава средствата. Възрастният Демдайк умира в ареста, преди да се стигне до съдебен процес.

Дженнет Девис – дете свидетел

Когато Елизабет Девич е изправена пред съда, един от основните свидетели е 9-годишната ѝ дъщеря Дженет. Младото момиче разказва толкова примамлива история, че предизвиква възторг у съда. Един от основните атрибути на магьосничеството било използването на познат – обикновено обладано от демон куче или черна котка, които помагат на вещицата.

Наръчникът за ловци на вещици Malleus Maleficarum довел до много хиляди екзекуции.

На свидетелската скамейка Дженет дава показания:

„Майка ми е вещица и знам, че това е вярно. Виждала съм духа ѝ в образа на кафяво куче, което тя наричаше Бал. Кучето наистина попита какво иска да направи, а тя отговори, че иска да й помогне да убие“ (BBC).“ Според Дженет Бал е причинил смъртта на Джон и Джеймс Робинсън, както и на Джеймс Митън.

Тя също така казва, че майка ѝ е провеждала срещи с вещици в дома им, и заявява, че брат ѝ също е бил вещица. По време на двата дни, през които Дженет даваше показания, съдебните заседатели приеха всичко, което тя беше казала, за истина. В резултат на това повечето от нейните роднини и съседи, общо 10 души, са обесени в Галоу Хил.

Резултати от съдебния процес

Съдебните заседатели признават за виновни половината от заподозрените и оправдават осем. Това предизвиква скандал, тъй като те е трябвало да получат подобни присъди. Доказателствата по време на съдебните процеси никога не са били в полза на един заподозрян за сметка на друг и не е имало съществена разлика между отделните заподозрени. Представените доказателства, според съвременните стандарти, бяха в най-добрия случай слаби и неубедителни. Следователно как са осъдили някои, а не други?

Процесът срещу вещиците в Солмсбъри

Процесът срещу вещиците в Пендъл е само един от многото инквизиции срещу магьосничеството. Подобни разследвания са твърде разпространени през Средновековието. Друг известен случай се е случил недалеч от Пендъл, в село, наречено Солмсбъри. Процесът се провеждал на същото място, а събитията се ръководели от същия съдия.

Лицата, обвинени в омагьосването на местната тийнейджърка Грейс Соуърбътс, били Джейн и Елън Биърли и Джейн Саутуърт. Всички доказателства идват директно от самата Соуърбътс. Според нейния разказ трите жени – една от които е бабата на Соуърбътс – са я хванали за косата и са ѝ отнели сетива и спомени. Соуърбътс се кълне, че жените са приели облика на черно куче и са се опитали да я накарат да се присъедини към техния завет.

Въпреки това Соуърбътс имала репутацията на разюздана жена. Така допълнителните ѝ обвинения в убийство на дете чрез забиване на пирон в пъпа на бебето, канибализъм и варене на костите на детето в мехлем не успяват да постигнат осъдителна присъда.

Съдията и съдебните заседатели подозирали, че местен свещеник на име Томпсън е сътрудничил на Соуърбътс. Те вярвали, че той може да я е убедил да обвини тримата в магьосничество. Това обаче така и не било доказано извън всякакво разумно съмнение.

Какво се е случило с Дженет Девич?

Показанията на младата Дженет създават важен прецедент. Законодателите бяха толкова впечатлени от достоверността на Дженет и от резултата от процеса. По този начин те променили законите (децата по принцип се смятали за недостоверни), за да позволят на децата да свидетелстват срещу вещици навсякъде. По време на процеса срещу вещиците в Салем през 1692 г. повечето свидетели са деца. В резултат на това деветнадесет души са обесени.

Изминали са двадесет години от процесите срещу вещици в Ланкашир. По ирония на съдбата Дженнет Девис е обвинена в магьосничество. Времената в Англия обаче са се променили. Въпреки че журито я признава за виновна, Тайният съветник изисква повече доказателства и съдът я освобождава.

В ретроспекция

Днес разглеждаме процесите срещу вещици в Ланкашир като борба за власт между религиозни секти, които искат да премахнат това, което смятат за ерес. И католическата, и протестантската църква по онова време са били готови и способни да хвърлят лоша слава върху другата. Някои историци описват процеса срещу вещиците в Солмсбъри като антикатолическо пропагандно шоу. Дали властите са инсценирали събитието единствено, за да покажат, че в Ланкашир има не само проблем с магьосничеството, но и с католицизма?

Източници:
Вещиците от Пендъл http://www.pendlewitches.co.uk
Историческа Великобритания http://www.historic-uk.com/CultureUK/The-Pendle-Witches/
Посетете Ланкашир http://www.visitlancashire.com/inspire-me/pendle-witches