Лепа Радич, тийнейджърка, герой на югославската съпротива

Лепа Радич се присъединява към югославските партизани, когато е само на 15 години. В продължение на две години тя се бори с нацисткото потисничество, докато нацистите не я залавят и екзекутират. Но действията ѝ вдъхновяват народа ѝ и нейният героизъм се помни и днес.

Когато започва Втората световна война и нацистите завладяват по-голямата част от континентална Европа. В почти всяка окупирана от нацистите страна се появяват местни съпротивителни движения. Тези съпротивителни групи извършват различни действия – от издаване на антифашистка литература, през пазене на бежанци и свалени съюзнически пилоти от опасност, до провеждане на партизански набези, които саботират нацистката военна машина.

Невъзможно е някога да се разбере колко души са се сражавали в тези тайни съпротивителни групи. Макар че някои членове на съпротивата са бивши военни, много от тях са били обикновени цивилни, а някои са били дори тийнейджъри или деца. Когато войната пристигнала в родината им, тези борци за свобода рискували всичко, за да се противопоставят на фашизма.

Югославия в навечерието на Втората световна война

Създаването на Кралство Югославия се случва след Първата световна война. Многонационалната държава на сърби, хървати, босненци и словенци започва като демократична държава. До 1929 г. обаче тя се превръща в кралска диктатура. Когато през 30-те години на ХХ век нацистите идват на власт в Германия, Кралство Югославия се опитва да запази неутралитет и споделя разузнавателни данни с Великобритания. Но на 25 март 1941 г. Югославия се поддава на нацисткия натиск и ратифицира Тристранния пакт – отбранителен съюз, създаден за първи път от Германия, Япония и Италия. Това действие по същество присъединява Югославия към силите на Оста.

Само два дни по-късно, в отговор на подписването на договора, югославските военни лидери, подпомогнати от британското разузнаване, организират преврат, като поставят 17-годишния крал Петър II начело на правителството, което се надява да остане извън войната.

Нацистите нахлуват и се ражда съпротивата

По това време Хитлер планира операция „Барбароса“ – нахлуване в Съветския съюз, което ще се превърне в най-мащабната военна операция в историята. Появата на националистическо югославско правителство обаче принуждава Хитлер да промени плановете си. Той издава Директива 25 на фюрера, с която класифицира новото югославско правителство като враждебно и нарежда нахлуването му. Нацистката инвазия в Югославия започва на 6 април, а Югославия капитулира 11 дни по-късно. Но нападението също така забавя Барбароса с четири седмици. Поради това някои историци предполагат, че това може да е допринесло за окончателния провал на операцията.

Партизанският командир Йосип Броз „Тито“ инспектира Първа пролетарска бригада на 7 ноември 1942 г. в Босански Петровац. Снимка: Обществено достояние.

Нацистите анексират Северна Словения и окупират Сърбия. Впоследствие на 10 април 1941 г. те превръщат Хърватия и Босна и Херцеговина в Независима държава Хърватия. Режимът на усташите управлява тази номинално независима държава – нацистка марионетка, която брутално потиска местните евреи, роми и сърби. Но докато правителството на усташите контролира големите градове, нацистката инвазия не успява да умиротвори планинските райони. Този неуспех позволява да се появят две съпротивителни групи – четниците и партизаните.

Четници и партизани

Четниците са предимно бивши югославски военни, лоялни към роялисткото правителство в изгнание. Докато някои четници се противопоставят на нацисткото управление, други са по-загрижени за зараждащото се комунистическо движение в страната. Понякога четниците сътрудничат на нацистките си окупатори, а някои четници извършват собствени военни престъпления.

Що се отнася до партизаните, Втората световна война им предоставя възможност да действат по-открито от всякога. Югославия забранява комунизма през 1921 г., което принуждава комунистическата ѝ партия да премине в нелегалност. Военният преврат позволява на Югославската комунистическа партия да се появи. След последвалата нацистка инвазия югославските комунисти се превръщат в партизани под ръководството на Йосип „Тито“ Броз.

Млад партиен член на име Лепа Радич

Лепа Радич е родена на 19 декември 1925 г. в сръбско семейство в село Гашница, в днешна Босна и Херцеговина. Според сведенията по време на ученическите си години тя е сериозна и прилежна ученичка.

Чичо ѝ, Владета Радич, е участвал в нелегалното работническо движение. Под негово ръководство Лепа развива комунистически възгледи. Поради това през цялото си детство тя се включва активно в Лигата на комунистическата младеж на Югославия (SKOJ). Впоследствие, в началото на 1941 г., тя се присъединява към Югославската комунистическа партия.

Родният дом на Лепа в Гашница. Оригиналната къща е разрушена след войната. Снимка: Петър Милошевич (CC BY-SA 4.0)

След нацистката инвазия баща ѝ Светор и чичовците ѝ Владета и Воя се присъединяват към партизанското движение през юли 1941 г. Но през ноември дейността им привлича вниманието на усташите. Те арестуват цялото ѝ семейство и ги държат в затвора в Стара Градишка. Двадесет дни по-късно партизани под прикритие помагат на Лепа и сестра ѝ Дара да избягат. След спасяването си Лепа и Дара се присъединяват към партизаните и служат в 7-ма партизанска рота на 2-ри Крайовски отряд. Лепа е само на 15 години.

Партизански дейности

Лепа Радич първо работи като медицинска сестра, а след това посещава младежки курс в село Ламовица. Нейната младост и способността ѝ да общува с младите хора бързо се оказват предимство. Тя става полеви активист на SKOJ в района на Приедор, а по-късно става политически лидер в района на Подгрмец. Понякога това означавало да пътува до селата, за да вербува нови партизани. Но също така участвала във всяка голяма операция в района, включително и в бойни действия.

При една от мисиите тя ръководи група младежи, които събират зърно в близост до вражески позиции. През януари 1943 г. тя ръководи група младежи, които връчват на Тито традиционни подаръци от Крайна по време на инспекция на войските.

През януари 1943 г. нацистите и техните случайни съюзници, четниците, започват Бялото дело – голяма офанзива срещу югославските партизани. В резултат на тази операция партизаните ще бъдат опустошени и почти унищожени. След битката при Неретва Лепа отговаря за евакуирането на ранените в полева болница близо до Грмеч. Спасяването на ранените е важна част от стратегията на югославските партизани. Тито се е заклел никога да не оставя ранени на бойното поле, защото страните от Оста редовно ги екзекутират.

Залавяне и екзекуция

През февруари части от 7-ма SS дивизия „Принц Ойген“ обкръжават Лепа и 150 бежанци, включително жени и деца. Лепа отказва да се предаде. Тя изстрелва всички боеприпаси от пушката си по настъпващите нацисти, преди да бъде заловена и отведена в село Босанска Крупа.

Германските сили превземат Лепа. Изображение: Обществено достояние.

Нацистите я измъчват в продължение на три дни, като изискват да знае имената и местонахождението на партизанските си другари. Но тя отказва. Вследствие на това я осъждат на смърт за стрелба по нацистки войници. Когато слагат примката на врата ѝ, тя извиква към тълпата:

„Да живее комунистическата партия и партизаните! Борете се, хора, за вашата свобода! Не се предавайте на злодеите! Аз ще бъда убит, но има и такива, които ще ми отмъстят!“

Нацисткият командир предлага да пощади живота ѝ в замяна на имената на комунистическите ѝ съюзници. Вместо това тя отговаря:

„Аз не съм предателка на моя народ. Тези, за които питате, ще се разкрият, когато успеят да изтребят всички вас, злодеите, до последния човек.“

Нацистите екзекутират Лепа Радич на 8 февруари 1943 г. Тя е само на 17 години. Нацисткият доклад за екзекуцията ѝ гласи: „Момичето-бандит, обесено в Босанска Крупа, е проявило безпрецедентно непокорство.“

Лепа Светозара Радич – национален герой

След войната Югославската комунистическа партия под ръководството на Тито става управляваща партия в страната. В резултат на това партията признава югославските партизани за една от най-ефективните партизански армии през цялата война. През 1951 г. Лепа получава посмъртно наградата „Орден на народния герой“ – второто по значимост военно отличие в страната. Днес тя продължава да вдъхновява онези, които се противопоставят на тиранията.