Один в скандинавската митология: Историята на произхода, значението и символите

В скандинавската митология Один е бил почитан като бог на всички бащи и бог на гарваните. Освен че бил бог на мъдростта и поезията, Один отговарял за множество неща, включително за смъртта, царската власт, магията, знанието и войната.

Син на Бор и Бестла (Йотун, великанката), Один просто имал повече атрибути и епитети от всяко друго божество в скандинавската митология. Той е баща на многобройни деца, сред които Тор (бог на гръмотевиците), Хьорр, Балдр (бог на светлината), Видарр (бог на силата) и Вали.

Въпреки че притежавал огромно количество знания и мъдрост, Один никога не бил доволен. Според скандинавските митове той отишъл до краищата на космоса, както и преминал през редица изпитания, в търсене на повече знания.

В обширната статия по-долу предлага интересни гледни точки за историята на произхода, значението и символите на Один, едноокият скандинавски бог.

История на раждането и семейство

Дядото на Один е Бури, първият бог, излязъл от леда. От Бури произлизат родителите на Один – Борр и Бестла. Те на свой ред родили Один и двамата му братя и сестри – Вили и Ве.

След като в екип с братята си създал Земята и първите хора, Один се възцарил над Aesir (Æsir) – скандинавските богове и богини. Боговете създали своя дом в Асгард.

За своя съпруга Один взел Фриг, богинята на брака, майчинството, семейството и плодородието. От Фригг Один родил Балдер, Ход и Хермод (бог на скоростта). Той също така става баща на няколко други извънбрачни деца, най-вече на най-големия си син Тор, бога на гръмотевиците.

Как Один създал света

Один и неговите братя и сестри хванали в капан великана Имир и го убили. След това те създават земята от плътта на Имир. От кръвта на Имир се раждат земните морета. След това братята използвали черепа на Имир, за да създадат небето, и накрая от костите на великана се появили планините.

След като земята била готова, Один и братята му продължили да създават първите човешки същества – Аск и Ембла – с помощта на два ствола на дървета.

Значение и епитети

Името на Один на старонорвежки език е Óðinn. Това може да се тълкува като „Господар на екстаза“. В някои сведения името му означава „ярост“ или „гняв“. Това значение идва от свирепото му и напълно ужасяващо поведение в битките. В резултат на това той е бил почитан като военно божество.

Легендата разказва, че само най-свирепите и смели воини и смъртни можели да попаднат в негово присъствие. Въпреки че бил изключително мъдър и близък до всезнанието, Один често пъти вървял по пътя на ирационалността и грубата сила.

От другата страна на нещата, Один по някакъв начин вдъхва на своите вярващи чувства на стремеж. Германските племена вярвали, че Один е силата, която прави живота им достоен за живеене.

Безкрайният стремеж на Один към мъдрост

Противоречивото значение на Один е съвсем типично за политеистичните религии, където божествата придават човекоподобни недостатъци. И подобно на греха на алчността при хората, Один полагал неимоверни усилия, за да се сдобие с все повече и повече мъдрост. Често пъти тези търсения го карали да действа по изключително ирационален начин.

Игдрасил – дървото на света

Някои скандинавски митове твърдят, че Один някога се изложил на опасност от смърт, за да се докосне до безграничното знание на Игдрасил – световното дърво, което се намирало в центъра на космоса. Жаден за знанието, което притежавало дървото, Один се обесил на дървото в продължение на девет дни и нощи.

За да покаже безмилостната си отдаденост, той дори се пробол с копие в страната, докато висял на дървото. Преминал през тези изпитания, за да може да научи руническата азбука – древна и магическа германска азбука, която съдържала скритите тайни на космоса. Само най-достойните хора във вселената разбирали тези букви. Докато висял на Игдрасил, той изрично забранил на когото и да било да му се притече на помощ. След девет дни и нощи и след като научил руните, Один станал почти безкрайно мъдър. Този мит обяснява защо в някои случаи Один е описван като бог на обесените.

Один срещу Vafþrúðnir, най-мъдрият от великаните

Один влязъл в състезание с най-мъдрия от великаните, Vafþrúðnir, за да определи кой е по-мъдър или по-знаещ. Залогът бил висок, т.е. загубилият трябвало да загуби главата си. В крайна сметка Один надхитрил Вафщрурнир, доказвайки на Деветте царства, че той наистина е най-мъдрият от съществата.

Как Один загубил окото си

Физическите качества на Один са една от причините той да е толкова обичан бог в скандинавската митология. Обикновено той е изобразяван с едно око. Но чудили ли сте се някога защо богът Вседържител в скандинавската митология има само едно око?

Според мита неутолимата жажда на Один за знания и мъдрост го кара да си извади дясното око в замяна на глътка напитка от кладенеца Урд (известен още като кладенеца на Мимир). Смята се, че кладенецът е съдържал неизмеримо количество знания и прозрения за тайните на космоса. Една глътка от кладенеца на Урд дарявала пиещия с тези дарове. Затова Один пожертвал дясното си око, за да се сдобие със знанието.

Защо Один бил обсебен от придобиването на все повече и повече мъдрост?

Най-вероятната причина за неутолимата жажда за мъдрост на едноокия бог се крие в Рагнарок. Скандинавските племена вярвали, че вселената преминава през цикъл на раждане, смърт и прераждане. Рагнарок символизирал края на цикъла на времето. Смятало се е, че това е гибелта на боговете – времето, когато скандинавските богове, включително Один, ще бъдат погълнати от хаоса.

След унищожението вселената отново ще оживее с нова реколта от богове, същества и смъртни. Затова Один търси мъдрост, за да разбере напълно предстоящата гибел на боговете.

Атрибути и символи

Вседържителят обикновено е изобразяван като стар и висок мъж с дълга брада. Той е изобразяван с едно око, облечен в сиво или черно наметало и голяма шапка.

Символите на Один са гарвани и вълци. Според скандинавските митове Вседържителят обикновено имал два гарвана, кацнали на врата му, където и да отивал. Имената на гарваните били Huginn (мисъл) и Muninn (памет/ум). Смятало се, че гарваните на Один всяка сутрин излитат в света и носят обратно новини за света. Гарваните, които между другото разбирали и говорели множество езици, се опитвали да действат като шпиони. Гарваните на Один служели и като негови съветници.

Освен гарваните, Один има и два жестоки вълка – Гери и Фреки, които са винаги до него. За свое средство за придвижване скандинавският бог на мъдростта често яздел Слейпнир – осемкрак кон, чиято красота била несравнима с тази на всички девет царства.

Тройният рог на Один е може би най-разпространеният символ на Один. От рога Один пиел вино.

Оръжието, което Один избирал, било любимото му копие – могъщият Гунгир. Легендата разказва, че то било изковано и му било подарено от джуджетата – същите джуджета, които изковали прочутия чук на Тор, Мьолнир („мълния“). В допълнение към копието си Один имал магически пръстен, наречен Драупнир. Всяка нощ пръстенът се размножавал и образувал осем нови пръстена.

Силите на Один

Копието на Один имало такава сила, че когато го размахвал, земята треперела, а враговете му се разкъсвали.

След като усърдно си осигурил знанието за руните, силата и мъдростта на Один станали несравними, може би в целия космос. Според мита Один получил 18 допълнителни сили, след като пил от кладенеца на Удр. Някои от тези сили включват: лечебни способности, способност да връзва врагове, способност да гаси пожари, заклинания срещу зли духове и магии, способност да връща мъртвите към живот и още много други.

Один откраднал Медовината на поезията, която му дала способността да се тормози добре със стихове. Медовината му позволявала да говори в стихове. Той можел също така да дава на хората способността да съставят стихове.

Той е могъщ магьосник и владее некромантията и други форми на магия. Уменията на Один в областта на некромантията не са изненада, като се има предвид фактът, че той е бог на мъртвите. Смята се, че Один има силата да говори с мъртвите и дори да ги връща към живот в някои случаи. Причината, поради която той се свързва с гарваните, е, че гарваните (подобно на враните) пируват с мъртвите след битка.

Валхала – Залата на Один

Викингите и германските племена вярвали, че бойните девойки на Один – валкириите – водят най-храбрите и достойни от падналите в битките воини към Валхала, залата на Один.

Залата не приличала на нищо на земята; тя била наистина величествена, отвъд разбирането на най-мъдрите смъртни хора.

Один, заедно със своите събратя богове, и мъртвите воини (einherjar) пируват и се веселят във Валхала. Смята се, че седнал на високата трапеза, Один оцелява само на вино. Той никога не е ял. Цялата му храна била давана на двата му вълка.

Поклонение и асоциация

Поклонението на Один достига своя връх най-вече през VIII и IX в. сл. Той е бил почитан по множество причини, много от които са противоречиви по своята същност. Например той често е бил предпочитан бог-покровител на царската власт, престижа, честта и благородството. Въпреки това бил известен и с донякъде измамническите си способности и способността да променя формата си, малко или много подобно на осиновения си брат Локи (богът на хитростта и измамата).

В някои разкази за скандинавските митове Один е описван като божество, което не е обичало ценности като справедливост и уважение към закона. Известен е със своите скитнически действия и поведение извън общоприетите норми. Това го превръща в бог-покровител на разбойниците и скитниците.

Друга много важна функция на Один идвала под формата на съветите, които давал на воините преди битките. Това му спечелило титлата Бог на воините. Один е този, който определя победителите в битката.

В някои митове той е описван като сериен женкар. Тази негова черта може да се види и в други пантеони в различни общества, където главният бог или божество се впуска в няколко връзки с богини и смъртни. Забележителни споменавания могат да се направят за Зевс (в древногръцкия пантеон), Юпитер (в древноримския пантеон) и Амун-Ра (в египетската митология).

Други интересни митове за Один

• Кладенецът на Урд бил пазен от Мимир; оттук идва и другото му име – „Кладенецът на Мимир“. Мимир („Помнещият“) бил най-мъдрото от съществата в космоса. За съжаление той загинал по време на войната между есирите и ванирите и главата му била обезглавена. Один взел главата на Мимир и извършил някакъв магически трик, като върнал главата към живот. След това Один използвал главата на Мимир, за да го съветва.
• Според мита в дните на Рагнарок айнхержар (мъртвите воини във Валхала) ще се бият рамо до рамо с Один срещу могъщия вълк Фенрир. Както Один, така и неговите смели воини са обречени да умрат по време на битката.
• Думата „сряда“ в английския език е произлязла от името на Один. Староанглийската дума е била Wōdnesdæg, „ден на Воден“, което на старосаксонски език се превежда като Wōdan.
• От всички богове и богини в Асгард само съпругата на Один Фригг може да седне на неговия трон – Hliðskjálf. Всеки, който седне на трона, получава възможността да надникне в Деветте царства.
• В скандинавската митология се твърди, че в безкрайните дълбини на кладенеца Урд могат да бъдат открити няколко вълшебни същества, включително норните. Норните са познавачи за съдбата на хората и събитията от Рагнарок. Норните притежават несравнима мъдрост, което ги прави едни от най-мъдрите същества в космоса. Зажаднял за тяхната мъдрост, Один доброволно жертва окото си, за да пие от водите на кладенеца.
• Според разказ на Саксо Граматик – датски историк от XII в. – отклоняващото се поведение и хитростите на Один веднъж станали причина той да бъде изгонен от Асгард от останалите богове.
• Според Grímnismál, веднъж крал Гейрорр заловил Один и го измъчвал, за да разкрие пред краля огромните си познания за космоса.
• След всяка битка на земята Один и неговите валкирии („избраници на падналите“) преглеждали бойното поле и избирали най-храбрите от воините. Те изпращали душите на тези воини във Валхала. Легендата разказва, че останалата половина от воините си проправя път към обителта на Фрея, богинята на любовта и красотата.
• По време на епохата на викингите по време на войни и кървави вражди се принасят жертви на Один. По време на глад обаче жертвоприношенията били давани предимно на Тор. Що се отнася до въпросите, свързани с брака и семейството, викингите принасяли жертви на Фрейр или Фриг.
• Смята се, че Один обичал жертвоприношенията. Той бил силен почитател на смъртните и боговете, които жертвали всичко в името на достойна и благородна кауза. Самият той трябвало да пожертва едното си око в стремежа си към по-голямо знание и мъдрост. Затова се смята, че Один давал огромни благословии на хората, които му предлагали добра жертва, като понякога предпочитал човешките жертви.
• Световното дърво (Игдрасил), на което Один се обесил, имало корени, които стигали чак до кладенеца Урд.