Най-големите постижения и пътешествия на Америго Веспучи

Роденият във Флоренция, Италия, мореплавател, търговец и изследовател Америго Веспучи е един от най-известните европейски изследователи от края на XV и началото на XVI век. А знаете ли, че името на Северна и Южна Америка е получено от името на Америго Веспучи?

Какво влияние е оказал този роден в Италия изследовател върху света на изследванията и Новия свят? И кои са някои от най-големите му открития?

По-долу разглеждаме накратко живота и основните постижения на Америго Веспучи.

Бързи факти за Америго Веспучи

Дата на раждане: c. 1454

Място на раждане: Флоренция, Република Флоренция (днешна Италия)

Умира на: 22 февруари 1512 г.

Място на смъртта: Севиля, Короната на Кастилия (днешна Испания)

Майка: Лиза ди Джовани Мини

Баща: Nostagio Vespucci

Роднини и братя: Антонио и Джироламо

Най-известен с: Пътешествията му до Новия свят; дава името си на името на „Америка“

Основни постижения на Америго Веспучи

По време на своята забележителна кариера в областта на изследванията и навигацията Америго Веспучи успява да постигне много забележителни неща. Някои от основните му постижения са следните:

Член на делегацията, изпратена от влиятелната италианска фамилия Медичи на посещение при краля на Франция

Семейството на Америго Веспучи е в сърдечни отношения с много влиятелната флорентинска фамилия Медичи. Лоренцо Медичи, член на фамилията Медичи, на практика е фактическият владетел на Флоренция в продължение на много години.

За да си осигури френска подкрепа за войната на Флоренция с Неапол, семейство Медичи във Флоренция изпраща дипломатическа делегация до френския крал Луи XI (управлявал- 1461-1483 г.), известен още като „Луи Благоразумния“. Веспечи вероятно е бил аташе или личен секретар на делегацията. Въпреки че Луи не желае да се ангажира, Веспучи се завръща във Флоренция, натрупал голям опит.

Подпомага подготовката на пътуванията на Колумб до Новия свят

Доказал, че е способен и образован човек, Америго Веспучи печели доверието на членовете на фамилията Медичи като Джовани ди Пиерфранческо де Медичи, който е бивш съученик на Америго.

Постепенно Веспучи е назначен при Джанотто Берарди, за да помага в подготовката на третите експедиции на Христофор Колумб до Новия свят. Той участва и в подготовката на много други изследователи за техните пътешествия.

Към средата на 90-те години на XIV в. се издига и става ръководител на агенцията в Севиля за Джовани Медичи. След смъртта на Джаното Берарди през 1495 г. Веспучи е назначен за управител на агенцията на Медичите в Севиля в Испания, където помага за организирането на редица пътувания на изследователи, сред които и Христофор Колумб.

Веспучи популяризира откритията, направени в Новия свят

Неговите брошури от 1503 г. и 1505 г. за пътуванията му до Новия свят получават одобрението на критиците в цяла Европа. Докладите му до голяма степен спомагат за популяризирането на откритията, направени от европейските изследователи по онова време. Те също така повишават репутацията му на прочут мореплавател и изследовател от епохата на откритията (1400 – 1700 г.).

Америго Веспучи въвежда термина „Нов свят“ през 1503 г.

В писмото си от 1503 г., написано до неговия приятел и бивш работодател Лоренцо ди Пиер Франческо де Медичи, той използва термина „Нов свят“, за да обозначи Западното полукълбо, което се е превърнало в популярна дестинация за много европейски мореплаватели и изследователи. В писмото, което по-късно е публикувано през 1503 г. на латински език със заглавие Mundus Novus, Веспучи споменава и за пътуването си до Бразилия през 1501-1502 г.

Писма на Америго Веспучи

Струва си да се отбележи, че съществуват две серии от документи за различните пътешествия (от 1497 до 1504 г.), предприети от Америго Веспучи. Тези два документа понякога са всичко, с което разполагат учените, за да разберат пътуванията на Америго Веспучи до Новия свят.

Първият документ е писмо от Веспучи до Пиеро ди Томазо Содерини, който е gonfalonier (италиански магистрат). Писмото с дата 4 септември 1504 г. е написано на италиански език. Известен като писмото на Содерини, документът е публикуван във Флоренция през 1505 г. В него се твърди, че Веспучи се е отправил на общо четири пътешествия. Някои съвременни историци и учени обаче поставят под съмнение авторството и надеждността на писмото. Независимо от това, писмото на Содерини се оказва много полезно, когато става въпрос за даване на име на американския континент. Също така две латински версии на писмото се появяват в трудовете „Quattuor americi navigations“ и „Mundus Novus“.

Във втората серия документи се споменават две пътешествия на Америго Веспучи. Документите се състоят от три частни писма, адресирани до бившия работодател и покровител на Веспучи – Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи.

Пътешествия на Америго Веспучи (1497-1504 г.)

Въпреки че все още е обект на огромни спорове, първите две пътувания на Америго Веспучи до Новия свят се предполага, че са осъществени в края на 90-те години на XIV век.

Според писмо от 1504 г., за което се твърди, че е написано от него до флорентински служител на име Пиеро ди Томазо Содерини, Веспучи отплава за първи път към Новия свят на 10 май 1497 г. По време на плаването, което е лицензирано от короната на Кастилия, Веспучи изпълнява ролята на навигатор. Главен навигатор на плаването е Хуан де ла Коса, а командир – Алонсо де Охеда. Целта е била да се изследва районът, в който Христофор Колумб е съобщил, че е видял перли по време на третото си плаване. Тъй като писмото на Содерини е единственият документ, в който се говори за това плаване, някои учени изказват мнение, че Веспучи никога не е извършвал такива плавания. Те продължават да твърдят, че писмото най-вероятно е фалшификат.

И до днес остава малко неясно каква точно е ролята на Веспучи по време на пътуването. Възможно е той да е служил като търговски представител на финансистите на пътуването. Някои учени твърдят, че е бил навигатор в експедицията, при която през 1499 г. от Испания отплават четири кораба.

Експедицията първо спира на Канарските острови, а след това отплава за Южна Америка. Когато пристигат на брега на Френска Гвиана или Суринам, капитан Охеда разделя екипа на експедицията на две и се отправя на северозапад към днешна Венецуела, докато екипът на Веспучи плава на юг. Веспучи е част от екипа, който открива устието на река Амазонка. След това те стигат до нос Сейнт Аугустин (около 6° южна ширина), след което проправят път покрай Тринидад, виждат устието на река Ориноко и се отправят към Хаити. След като спира в испанската колония в Испаньола в Западните Индии, екипът се връща в Испания през юни 1500 г.

Второто пътешествие на Америго Веспучи през 1501-1502 г.

След завръщането си в Испания Веспучи предлага пътуване до Индийския океан, Гангския залив (днешния Бенгалски залив) и Цейлон (днешна Шри Ланка). За съжаление испанското правителство отхвърля предложението му. Без да иска да се занимава прекалено много с този отказ, Веспучи решава да премине на служба в Португалия и да предприеме второто си пътуване.

Пътуването на Веспучи през 1501-1502 г. е разрешено и подкрепено от Мануел I Португалски. Пилот на плаването е португалският изследовател Гонсало Коелю, който има за задача да проучи земна маса далеч на запад в Атлантическия океан. Португалия е искала да определи обхвата на откритието на португалския благородник, мореплавател и изследовател Педро Алварес Кабрал, което се е намирало далеч на запад в Атлантическия океан (близо до днешна Бразилия). Пътуването е имало за цел да позволи на Португалия да претендира за земите на изток от линията, установена с договора от Тордесиляс (1494 г.).

С общо три кораба Веспучи отплава от Лисабон, Португалия, на 13 май 1501 г. Преди да потеглят на югозапад, те преминават през Кабо Вердейските острови за попълване на запасите. През август 1501 г. експедицията стига до бреговете на Бразилия и след това продължава към нос Свети Августин. Продължават на юг, като влизат в контакт със залива Гуанабара (залива на Рио де Жанейро). Екипажът нарекъл залива Рио де Жанейро, защото на 1 януари 1502 г.

Достигайки до Рио де ла Плата през януари 1502 г., Веспучи и екипажът стават първите европейци, които откриват устието на реката. Преди да отплават обратно към дома, те минават покрай бреговете на Патагония (в днешна южна Аржентина).

Предполагаемото му трето пътуване (1503-1504 г.)

Третото пътешествие на Веспучи се осъществява под егидата на португалските му работодатели през 1503 г. Някои учени обаче твърдят, че италианският изследовател никога не е извършвал такова пътуване.

Тези, които подкрепят твърденията му за третото му пътуване, се позовават на писмо, което той пише до Содерини. В писмото се споменава, че Веспучи е пътувал до източното крайбрежие на Бразилия. Не са известни много подробности за пътуването. Трябва да се отбележи, че експедицията не е допринесла много за развитието на познанията по онова време.

Името „Америка“ произлиза от името на Америго Веспучи

Около 1000 г. от н.е. викингите, под ръководството на скандинавския изследовател Лейф Ериксон, „откриват“ континента Америка. Половин хилядолетие по-късно експедициите на Христофор Колумб ще запознаят европейците с много карибски и централноамерикански острови.

И по някакъв начин името на Америго Веспучи е името, дадено на континента. Това се дължи на работата на немските картографи и хуманисти Мартин Валдсеемюлер (ок. 1470-1520) и Матиас Рингман (1482-1511), които кръщават тези „открити“ сухоземни области на името на италианския изследовател Америго Веспучи.

Думата „Америка“ се появява за първи път през 1507 г. в брошурата на Валдзеемюлер и Рингман, озаглавена „Cosmographiae Introductio“ (Въведение в космографията). След и нова карта на света, нарисувана от Валдзеемюлер. Памфлетът е включен и в латинския превод на писмото на Содерини.

Името „Америка“ произлиза от латинизираното първо име на Америго Веспучи. Немските картографи и хуманисти Мартин Валдсеемюлер (ок. 1470-1520) и Матиас Рингман (1482-1511) използват името на континента в чест на безценния принос на Веспучи.

Валдсеемюлер (ок. 1470-1520 г.) също така е първият, който картографира Южна Америка като континент, отделен от Азия, първият, който изработва печатен глобус, и първият, който създава печатна стенна карта на Европа. След публикуването на труда на Валдзеемюлер през 1507 г. други картографи последват примера му и до 1532 г. името Америка е трайно прикрепено към новооткритите континенти.

Трябва да се отбележи, че името „Америка“ се отнасяло само за южноамериканския континент, тъй като Северна и Централна Америка все още не били „открити“ от европейските изследователи. Във всеки случай името започнало да се използва като синоним на Новия свят, т.е. название на западното полукълбо на света.

Изтъкнат консултант в двора на крал Фердинанд Испански

През 1508 г. е назначен от короната на Кастилия за piloto mayor (главен навигатор) в Casa de Contratación (Търговския дом) в Севиля. До 1505 г. името на Веспучи става известно в цяла Европа, почти със същата почит като на другия италиански изследовател Христофор Колумб. Веспучи е поканен от Фердинанд Испански да служи на монарха по въпросите на навигацията и изследванията.

Той е нает от Испания, за да улесни изследването на Новия свят, като подготвя изследователите за плаванията. Базирайки се в Севиля, много уважаваният мореплавател и изследовател е натоварен и със задачата да разработи западен път от Европа до Индия. Веспучи дори получава заплащане за работата си, като получава годишна заплата от около 50 000 maravedis и други надбавки и обезщетения.

Работи и като главен навигатор за Casa de Contratación de las Indias (Търговска къща за Индиите) – агенция, основана през 1503 г. в Севиля, която не само обучава пилоти и капитани на кораби, но и издава лицензи на капитани и навигатори. Веспучи остава на този пост до смъртта си през 1512 г.

Прочетете още: 10 най-велики изследователи на всички времена

Други забележителни постижения на Америго Веспучи

Освен че е един от най-известните пионери в изследването на Атлантическия океан, откритията на Америго Веспучи спомагат за разширяване на познанията ни за Новия свят. По-долу са изброени други забележителни постижения на родения във Флоренция изследовател и мореплавател:

• През април 1505 г. Америго Веспучи е обявен за гражданин на Кастилия и Леон под егидата на кралска прокламация.
• От 1505 г. до 1512 г. той работи за испанската корона, изготвя официална карта на новооткритите земи и маршрути. Тези карти били предназначени за организиране и координиране на експедиции към Новия свят.

Още факти за Америго Веспучи

Ето още 10 забележителни факта за флорентинския мореплавател Америго Веспучи:

1. Широко разпространено е мнението, че Америго Веспучи е роден на 9 март 1451 г. Въпреки това има някои твърдения, според които годината на раждането му е 1454 г.
2. Докато работи в Севиля като търговски агент на семейство Медичи, той се жени за испанка на име Мария Черезо. В завещанието на Америго той я описва като дъщеря на Гонсало Фернандес де Кордоба.
3. Значението на името му Веспучи се превежда като „владетел на дома“.
4. Америго Веспучи е третият син на Ностагио Веспучи, нотариус във Флоренция, Италия, и Лиза ди Джовани Мини.
5. Той е кръстен на дядо си Америго Веспучи, който е важен член на флорентинското правителство (т.нар. Синьория).
6. Америго Веспучи получава ранното си образование от чичо си Джорджо Антонио, член на Ордена на проповедниците (известен още като доминикански монах) в манастира Сан Марко. Джорджо е известен учен хуманист във Флоренция. Америго имал възможност да научи много неща от Джорджо, включително латински, реторика и философия.
7. Чичо му го запознава и с трудовете на класически гръцки астрономи и географи като Страбон (ок. 64 г. пр. Хр. – ок. 24 г. сл. Хр.) и Клавдий Птолемей (ок. 100-170 г. сл. Хр.). Америго получава известно влияние и от трудовете на италианския математик и космограф Паоло дал Поцо Тосканели (1398-1482 г.).
8. Докато работи за семейство Медичи, той закупува много скъпа карта, изготвена от Габриел де Валсека, известен картограф.
9. Той предприема поне две експедиции до Новия свят; първата (1499-1500 г.) е от името на Испания, а втората (1501-1502 г.) е за португалските му работодатели.
10. Критиците му го обвиняват, че си приписва чужди заслуги. В някои случаи се казва, че други учени погрешно са му присвоили трудове и открития на други изследователи.

Библиография

Ан Фицпатрик Алпер, Forgotten Voyager: Историята на Америго Веспучи (Минеаполис: Lerner Publishing Group, 1991)

Edwards, Charles Lester; Vespucci, Amerigo (2009). Америго Веспучи. Viartis

Fernández-Armesto, Felipe (2007). Amerigo: Човекът, който даде името си на Америка. Ню Йорк: Random House

Formisano, Luciano (1992). Писма от един нов свят: Откриването на Америка от Америго Веспучи. Ню Йорк: Марсилио

Лин Хоогенбум, Amerigo Vespucci: A Primary Source Biography (Ню Йорк: The Rosen Publishing Group, Inc., 2006)

Mundus Novus: Letter to Lorenzo Pietro Di Medici, by Amerigo Vespucci; translation by George Tyler Northrup, Princeton University Press; 1916.

M.H.Davidson (1997) Кълъмбъс тогава и сега, един преосмислен живот. Норман: Университетско издателство на Оклахома, p. 417)

Рей, Кърт (2004). Америго Веспучи: италиански изследовател на Америка. Ню Йорк: The Rosen Publishing Group

Schulz, Norbert; Vespucci, Amerigo (2007). Amerigo Vespucci, Mundus Novus (mit Zweittexten). MMO-Verlag

Vigneras, Louis-André (1976). Откриването на Южна Америка и андалуските пътешествия. Чикаго: Чикагски университет