Претеглянето на човешките души – теорията за 21 грама

Теорията за 21 грама е хипотеза на д-р Дънкан Макдугъл, който предполага, че човешките души имат маса. През 1901 г. той провежда различни тестове, за да измери теглото на душата.

На 10 април 1901 г. в Дорчестър, Масачузетс, предстои да се проведе необичаен експеримент. Д-р Дънкан Макдугъл щял да докаже, че човешката душа има маса и следователно може да бъде измерена.

Експерименти, проведени върху умиращи пациенти

Д-р Макдугъл провежда този експеримент с шестима умиращи пациенти, поставени на специално изработени везни на Феърбанкс непосредствено преди смъртта им. Намерението на д-р Макдугъл е било да претегли всяко тяло преди и след смъртта, за да определи евентуалните разлики, измерени от деликатните везни. Пациентите били избрани въз основа на предстоящата им смърт. Двама пациенти са страдали от туберкулоза, петима са били мъже и една жена.

Статия за Duncan MacDougall

В компанията на четирима други лекари д-р Макдугъл внимателно измерва теглото на първия си пациент преди смъртта му. След като пациентът умира, се случва интересно събитие.

[blockquote align=”none” author=”Dr. Duncan MacDougall”]Изведнъж, едновременно със смъртта, краят на гредата паднал със звучен удар, удряйки се в долната ограничителна греда и оставайки там без отскок. Установено е, че загубата е три четвърти от унция.[/blockquote]

Експериментът продължи със следващия пациент със същите резултати. Д-р Макдугъл почувствал, че е попаднал на нещо необикновено. Цитат от статията в „Ню Йорк Таймс“ от 11 март 1907 г. отразява историческия момент:

„В мига, в който животът престана, противоположната скала падна с внезапност, която беше изумителна – сякаш нещо внезапно се беше вдигнало от тялото. Веднага бяха направени всички обичайни изчисления за физическата загуба на тегло и се установи, че все още не е отчетена цяла унция тегло“.

Всички пациенти губят тегло след смъртта

И петимата лекари направили собствени измервания и сравнили резултатите си. Не всички пациенти са загубили едно и също тегло, но са загубили нещо, което не може да бъде отчетено. За съжаление, само резултатите на четирима от шестимата пациенти можеха да бъдат използвани поради механични повреди или смъртта на пациента преди тестовото оборудване да бъде поставено на място.

Но какво да кажем за постоянната загуба на тегло? Лекарите са взели предвид всичко – от въздуха в белите дробове до телесните течности. Това все още не можеше да се обясни. Интересен вариант се появил при третия пациент, който запазил същото си тегло непосредствено след смъртта. Но след една минута той загубил около един грам тегло. Д-р Макдугъл обясни това несъответствие по следния начин:

[blockquote align=”none” author=”Dr. Duncan MacDougall”]Вярвам, че в този случай, когато става дума за флегматичен човек, който е бавен в мисленето и действията си, душата е останала спряна в тялото след смъртта през минутата, която е изминала до нейното освобождаване. Няма друг начин да се обясни това, а и може да се очаква, че това ще се случи при човек с темперамента на изследваното лице.[/blockquote]

Човешките души тежат 21 грама

След експеримента и консултацията с другите лекуващи лекари се оказа, че средното намаление на теглото на всеки човек е ¾ от унция. Д-р Макдугъл стига до заключението, че човешката душа тежи 21 грама.

Д-р Макдугъл провежда същия експеримент с 15 кучета. Експериментите не показват промяна в теглото им след смъртта. Макдугъл заключил, че това може да означава, че само хората имат души.

H. LaV. Туининг, учител по физика в Политехническата гимназия в Лос Анджелис, се опитва да проведе същия експеримент върху мишки през 1917 г. Заключението му съвпада с това на д-р Макдугъл. При смъртта на мишките не е имало отклонение в теглото им.

Д-р Макдугъл бил уважаван лекар от Хавърхил и ръководител на Изследователското дружество, което провеждало работа в тази област в продължение на шест години преди експеримента. Въпреки че в днешно време се смятат за неетични, тези експерименти предизвикват много критики, вариращи от използваната методология до различни религиозни последици

Утвърждаване на теорията за 21 грама

Д-р Макдугъл признава, че е необходимо да се проведат още изследвания. След тези експерименти обаче д-р Макдугъл пренасочва вниманието си към придобиване на способността да фотографира душата, напускаща човешкото тяло. За съжаление, след експериментите с тежестта на душата д-р Макдугъл не успява да постигне нови научни открития. Д-р Дънкан Макдугъл умира през 1920 г.

За отбелязване: Един чудесен филм, озаглавен „21 грама“, направен през 2003 г., се позовава на експериментите на д-р Макдугъл. Кликнете тук за повече информация.

Източници:

Изторически загадки

Д-р Дънкан Макдугъл в Уикипедия, „Тежестта на душата“, архивирана статия в „Ню Йорк Таймс“, 11 март 1907 г.