Светлините Min Min в австралийската пустош

В пустошта на Куинсланд, Австралия, призрачни кълба плашат хората повече от век. Местните жители ги наричат светлините Мин Мин, по името на бившето селище и хотел в Булия. Понякога светлинните кълба са мимолетни. Друг път те сякаш преследват пътниците и изглеждат интелигентни. Коренните космологични традиции споменават за такива светлини, които идват от звездите. Проучванията и други теории сочат, че те не са нищо повече от атмосферни аномалии или оптични илюзии. Въпреки това това странно явление все още продължава да предизвиква мистерия у свидетелите.

[blockquote align=”none” author=”Bill Beatty”]Известно на местно ниво като „светлината на призрака“, то представлява светлинна луна, окачена в пространството, която се стрелка насам-натам и изчезва като призрак в тъмните дебри на дърветата.[/blockquote]

За първи път европейците документират светлините на Мин Мин през 1838 г. Свидетелите ги описват като размити дискове или светещи кълба с форма на футболна топка, които могат да увеличават размера си, да стават по-ярки или по-слаби, да придобиват червени, оранжеви, сини или зелени цветове и да се движат. Те висят на около три метра над земята и често се бъркат с фаровете на насрещно движещи се превозни средства. За разлика от светлините на превозните средства обаче призрачните светлини в Булия често изглежда, че следват или се приближават до пътниците пеша, на кон или в автомобил. Понякога призрачните светлини остават неподвижни на едно място. Друг път се поклащат нагоре-надолу, сякаш танцуват. Хиляди хора са ги виждали през годините и са описвали случката като „плашеща“ или „страховита“.

Разказът на Стокман

На 25 януари 1947 г. в. „Сидни морнинг хералд“ публикува увлекателен разказ за разказ на очевидец, състоял се в началото на същия век. Статията започва с историята на хотел „Мин Мин“. Някога той е бил съмнителна спирка, която е имала лоша слава заради продажбата на наркотици и манипулирането на алкохола, сервиран на работниците от района. Някои от мъжете отсядали в хотела, а други само минавали оттам. Множество мъже умират там вследствие на наркотици, замърсен алкохол или смъртоносни кавги. Понякога хулигани убивали други за пари. Хотелът погребвал мъртвите мъже в гробището зад хотела.

В началото на 1900 г. пожар изпепелява хотела. Единственото, което останало, било гробището. Малко след пожара през него преминал стопанин на кон и се сблъскал с призрачната светлина. Той отишъл в полицейския участък и подал следния сигнал:
[blockquote align=”none” author=””]Видях странно сияние, което се появи точно в средата на гробището. Погледнах го изумен. Сиянието се уголемяваше, докато стана голямо колкото диня. Не можех да повярвам на очите си, когато го видях да се носи над земята. И тогава ме изля студена пот, защото то започна да се приближава към мен.[/blockquote]

Останки от гробището на мястото на стария хотел, където често са наблюдавани мистериозните светлини в Булия. Източник: http://www.boulia.qld.gov

Стопанинът продължил да разказва на сержанта, че се опитал да си тръгне, но светлината продължила да го преследва, докато стигнал до края на града. Офицерът само се усмихнал невярващо на разказа му. След срещата на животновъда обаче хиляди други са станали свидетели на светлините.

Традиция и фолклор за „призрачните светлини“

Не е ясно кога в устните предания на коренното австралийско население започват да се споменават зловещи светлини. Мейвис Малбунка, старейшина от групата на аррентите от Централна Австралия, свързва техните космологични традиции с явлението и също разказва за собствената си среща във видеоклип на ABC, който междувременно е архивиран. За групата Arrernte Утринната и Вечерната звезда са бащата и майката на дете, което е паднало на земята от Млечния път. Майката в търсене на детето си идва на Земята под формата на „големите светлини“ или светлините Мин Мин. Мейвис казва, че тя и съпругът ѝ са били преследвани от ярката светлина. Те знаели, че това е майката от „Времето на сънищата“ (периода на създаване на живота). Когато видели светлината да се издига към небето, те вярвали, че майката е помислила, че е намерила детето си.

Според някои разкази светлините са съществували и преди европейското заселване на острова, но се увеличили, когато коренното австралийско население започнало да умира по време на фатални конфликти с европейците. Светлините, казвали хората, били отмъстителни духове, които не можели да си починат, защото се нуждаели от справедливост за убийствата си. За коренното население такива духове били страшни и можели да отнемат човешки живот.

Едва през XXI век науката предлага реално обяснение.

Изследвания на професор Джак Петигрю

Джак Петигрю (1943-2019 г.) е почетен професор по физиология и директор на Центъра за изследване на зрението, допира и слуха в Университета на Куинсланд. Докато изучавал една нощна птица, той имал преживяване с призрачни светлини. По време на първата си среща Петигрю първоначално предполага, че това е планетата Венера. Професорът обаче забелязал, че светлината се приближава към хоризонта, но никога не залязва под него, както би направила една планета при въртенето на Земята.

При друг случай професор Петигрю шофирал през нощта с няколко колеги, когато видели мистериозното явление. Първоначално те помислили, че светлините са блестящите очи на котка, намираща се на около 50 метра от тях. Когато обаче спрели колата, светлините продължили да висят пред тях. Загадката само се задълбочила, когато учените се опитали да проследят светлините до техния източник, който по техни изчисления се намирал на повече от 300 километра отвъд хоризонта.

Професор Петигрю провел експеримент, в който дублирал явлението на призрачните светлини. Той избрал нощ с подходящи метеорологични условия и шофирал на разстояние около 10 километра. Въпреки че бил извън полезрението им, шестима свидетели видели светлините на автомобила да се носят над хоризонта. Много други хора видели още по-впечатляваща илюзия на следващата сутрин, когато станали свидетели на цяла планинска верига, носеща се над земята. През 2003 г. Петигрю публикува своите открития в статията си „Светлината на Мин Мин и Фата Моргана: оптичен разказ за мистериозен австралийски феномен“.

Светлините Мин Мин ли са Фата Моргана?

Професор Петигрю изказва хипотезата, че светлините Мин Мин са вид мираж – Фата Моргана. Тази оптична илюзия понякога се получава, когато топъл слой въздух задържа под себе си слой плътен студен въздух. Тогава, когато светлината преминава през двата слоя, тя се огъва или пречупва. Тъй като за хората е оптически трудно да разпознаят огънатата светлина, лесно е някой да повярва, че образът, който вижда, е призрак или духовно кълбо. При Фата Моргана образът се носи над хоризонта или директно пред наблюдателя. Именно това явление предизвиква срещата с фантомния кораб, която може да бъде плашеща за много хора.

[blockquote align=”none” author=”Jack Pettigrew”]Чудесна през деня, такава Фата Моргана може да бъде ужасяваща през нощта, когато един-единствен светлинен източник не дава никаква представа, че всъщност е част от мираж, излъчващ се от голямо разстояние. Дори закоравелите наблюдатели от аутбака могат да се сринат, когато не са в състояние да интерпретират необичайните оптични свойства на светлината от гледна точка на собствените си, много различни, минали преживявания.[/blockquote]

Призрачни светлини по света

Феномените на призрачни светлини не са характерни само за Австралия. В много други страни има фолклорни предания за призрачни светлини, приказни светлини, волята на мъдреците или ignis fatuus. Will-o’-the-wisps са мистериозни светлини, които келтските народи от Ирландия, Шотландия, Англия, Уелс са наблюдавали. За разлика от миньорските светлини, will-o’-wisps се появяват предимно около влажни местности като блата и мочурища. Някои хора смятат, че те са феи или духове. Интересно е, че историята за фенера жак е резултат от историята за волята-мъдрец, защото светлините приличат на фенер, който се движи сам в тъмнината.

В Мексико има вид светлина, подобна на призрачните кълба от Булия, за които местните жители вярват, че са душите на вещици. Те ги наричат brujas. В южноамериканските страни Аржентина и Уругвай светлините на призраците са luz mala означаваща зла светлина. Luz mala е селски феномен, подобен на австралийските светлини. Жителите обаче се страхуват от тях и са ги включили в много митове.

Привържениците на природните теории предполагат, че фантомните светлини са резултат от изпускане на газове от земята – като тези, които често се наблюдават на гробищата – или от светещи насекоми като светулките. Привържениците на маргиналните теории подкрепят направленията за НЛО и паранормални явления (призраци, духове, феи).

Посетители, търсещи среща

Магията съществува, когато нещо не се поддава на нашето разбиране, и много хора в района на Булия искат да запазят магията на светлините Мин Мин жива. Тя е част от тяхната същност. Днес феноменът придава тематика на града и служи като атракция за туристите. Въпреки че повечето хора вече знаят, че няма от какво да се страхуват, светлините продължават да бъдат магически и всеки посетител би бил щастливец, ако има случайна среща с тях.

Булия се намира в пустошта в Централен Западен Куинсланд, на 184 мили южно от Маунт Иса.

Допълнителни източници:

Исторически загадки

Wired.com

Ritas-Outback-Guide.com

Auforn.com