Синове на свободата: История, членове, факти и постижения
[ad_1]
Около десетилетие преди „изстрела, който се чу по целия свят“ (първите военни действия на Американската революция в битките при Лексингтън и Конкорд на 19 април 1775 г.), е създадено движение, известно като Синовете на свободата, което защитава правата на колонистите срещу репресивния данъчен режим на британското правителство, по-специално Закона за печата от 1765 г.
С членска маса, обхващаща 13-те малобройни американски колонии, Синовете на свободата са истинска тайна политическа организация, която се оказва трън в очите на британския парламент и корона.
В статията по-долу изследваме историята, дейността и постиженията на Синовете на свободата – нелегална организация отпреди Американската революционна война.
Кои са били Синовете на свободата?
Това е активна и динамична политическа организация, съставена от американски колонисти от всички слоеве на обществото, които протестират срещу нарушаването на правата и свободата на американските колонии от страна на британското правителство.
Синовете на свободата не са имали подходяща организирана структура. Те обаче компенсират това с много тайни политически ходове, за да осуетят приемането на Закона за марките от 1765 г. Членовете на групата призовават всички в 13-те американски колонии да въстанат и да защитят правата си, които според тях са потъпкани от британския парламент и корона.
Британската данъчна политика в американските колонии
В стремежа си да възстанови част от средствата, похарчени за защита на колониите от французите по време на Седемгодишната война (1756-1763 г.), британското правителство прибягва до налагане на данъци на американските колонисти. Един конкретен данък, който предизвиква огромен скандал, е Законът за марките от 1765 г., който облага с данък неща като памфлети, алманаси, зарчета, юридически документи, вестници и др.
„Каква по-голяма радост някога е виждала Нова Англия от Stampman, висящ на дърво!“ Законът за марките от 1765 г. е най-мразеният данък от поредицата данъци, наложени на американските колонии от британския парламент.
Значение на „Синовете на свободата
Името „Синове на свободата“ произлиза от февруари 1765 г., дадено от британския член на парламента Исаак Баре. В речта си Баре описва американските колонисти, които протестират срещу политиката на британското правителство за данъци без представителство, като „синове на свободата“. С течение на времето името започва да се използва за хора, които се противопоставят на данъците на британската корона и на принудителните закони, които пречат на някои колонии да се справят със своите дела.
Икономическите проблеми на Великобритания в средата на 60-те години на XIX в.
След края на Седемгодишната война през 1763 г. Великобритания се бори да балансира счетоводните си книги, тъй като е похарчила цяло състояние за защита на американските си колонии от французите и съюзниците си от коренното население на Америка. Лондон също така имаше малко главоболие, тъй като се чудеше как да издържа над 10 000 войници, разположени в колониите. В резултат на това британският парламент решава американските колонисти да поемат част от разходите за издръжката на тези войски. За да постигне това, Великобритания налага редица преки данъци върху търговските дейности в 13-те малобройни колонии.
Един от първите леко подстрекателски данъци е Законът за захарта от 1764 г., който освен че събира приходи за военните разходи на британското правителство, има за цел да намали контрабандата на захар и меласа.
Сякаш напрежението вече не беше достатъчно голямо, британското правителство последва Закона за захарта със Закона за марките от 1765 г. Законът за печата – пряк данък върху всички печатни материали и хартия с печати – вбесява колониите. В резултат на това много от колониите отказват да се подчиняват на тези данъци с аргумента, че не е поискано тяхното съгласие преди решението за въвеждане на Закона за печата.
Произход на „Синовете на свободата
13-те хоризонтални червени и бели ивици на „Синовете на свободата“ се използват и от американските търговски кораби по време на Американската революционна война.
Не е ясно кога и къде точно се появява „Синовете на свободата“. Голям брой историци обаче твърдят, че ядрото на групата води началото си чак от Лоялната деветка в Бостън, Масачузетс.
С лозунги като „Никакво данъчно облагане без представителство“, Лоялните девет са група американски патриоти от средната класа, които стават гласовити на политическата арена в средата на 60-те години на XIX век.
Лоялната деветка е тайна бостънска политическа организация, в която членуват например бостънският обущар Ебенезер Макинтош (1737-1816), пивовар и бизнесмен Томас Чейс, печатарят на „Бостънски вестник“ Бенджамин Едес и бижутерът Хенри Бас (братовчед на Самюъл Адамс). Богатите членове на „Лоялната деветка“ използват Макинтош, за да разбунят тълпите и да протестират срещу Закона за марките.
Срещи
Самюъл Адамс обикновено е признат за основател на Синовете на свободата.
Твърди се, че тази организация предшественик на Синовете на свободата започва да се събира на място близо до Boston Gazette офис.
Деветте първоначални членове на Лоялната деветка са Томас Чейс, Стивън Клевърли, Хенри Бас, Томас Крафтс, Джоузеф Фийлд, Джон Ейвъри, Джон Смит, Бенджамин Едес и Джордж Трот.
В някои случаи в срещите им участват американски патриоти като Джон Адамс (по-късно втори президент на САЩ), Бенджамин Чърч, Самюъл Адамс, Джеймс Отис, Пол Ревир, Джоузеф Уорън, Томас Йънг и Джон Хенкок.
Дървото на свободата – сборен пункт на Синовете на свободата
Дървото на свободата – колонистите под Дървото на свободата, Cassell’s Illustrated History of England, 1865 г.
Лоялните девет, а по-късно и Синовете на свободата провеждат първия си протест през август 1765 г. под голям бряст на площад „Хановер“. Дървото става известно като Дървото на свободата. Освен домакин на много протести, Дървото на свободата е място, където се произнасят речи (вдъхновени главно от колониалните търговци на чай), за да накарат повече бостънци да се присъединят към каузата за защита на правата на американските колонисти. Това е и мястото, където протестиращите срещу Закона за печата са окачвали чучела на чиновниците на печата и на други британски правителствени служители.
Операции и дейности
Водени от Самюъл Адамс, Синовете на свободата са в челните редици на противопоставянето на Закона за марките от 1765 г. Те прилагат както насилствени, така и ненасилствени тактики, като последните се прилагат, след като законодателните резолюции и обществените демонстрации остават без резултат.
Бостънският клон на „Синовете на свободата“ е създаден през лятото на 1765 г. Скоро пипалата на групата се разпространяват и в други колонии. Лидерите на Синовете на свободата работят изключително усилено, за да координират дейността си, надявайки се да осигурят по-единен фронт срещу неприятната данъчна политика на Великобритания. Така например отделите в Ню Йорк и Кънектикът започват да координират дейността си през зимата на 1765 г.
Така през лятото на 1765 г. е създадена организацията „Синове на свободата“, която протестира срещу Закона за марките от 1765 г. За по-малко от половин година от създаването си Синовете на свободата се разпространяват в почти всички 13 американски колонии. | Image: Пробен лист с марки за едно пени, представен за одобрение на комисарите по марките от гравьор, 10 май 1765 г.
Маркиране и перографиране
Като един от най-тежко засегнатите райони от гледна точка на Закона за печата, Синовете на свободата в Бостън са може би най-активни. Често пъти бостънците прибягват до катран и пера срещу британските държавни служители и събирачи на данъци. По улиците на Бостън Синовете на свободата нерядко изгаряли образите на разпространителите на марки, след като ги били намазали с катран и пера. Освен очевидното унижение, много от тези насилствени действия са извършвани, за да се сплашат служителите на печатниците и да ги накарат да подадат оставка.
Синовете на свободата не ограничават катрана и перата до държавните служители; те се насочват и към лоялните към британската корона. Това включвало утвърдени бизнесмени и търговци, които имали най-голяма полза от запазването на статуквото.
Дървото на свободата е домакин на много от протестите, организирани от Синовете на свободата | Изображение: „Синовете на свободата“, които нанасят удари с катран и пера на Джон Малкълм под Дървото на свободата
Нахлуването в къщата на лейтенант губернатора Томас Хътчинсън
Друг много важен момент в историята на „Синовете на свободата“ настъпва, когато те опожаряват резиденцията на лейтенант-губернатора Томас Хътчинсън. Нападението, което се случва на 26 август 1756 г., е използвано от някои радикални лидери на лидера на „Синовете на свободата“, за да накарат бостънците от по-ниските класи да ги подкрепят.
Бостънското чаено парти през 1773 г.
Бостънското чаено парти се провежда на 16 декември 1773 г. | Източник: У. Д. Купър. Бостънското чаено парти в „История на Северна Америка“. Лондон: Е. Нюбъри, 1789 г. Гравюра. Табела срещу стр. 58. Отдел „Редки книги и специални колекции“, Библиотека на Конгреса
В сравнение с протестите срещу Закона за печата през 1765 г., Законът за чая от 10 май 1773 г. е посрещнат с още по-голям отзвук от Синовете на свободата. През 1773 г. организацията е станала много по-ефективна; поради това те успяват да се мобилизират правилно и да се противопоставят на Tea Act. Колонистите отново разтръбиха своя девиз: „никакво данъчно облагане без представителство“.
Под ръководството на Пол Ревир група от около 100-120 души се маскира като американски индианци (основно индианци от племето ихоук) и се качва на борда на три кораба, които пренасят чай. Мъжете, които произхождали от различни слоеве на обществото, изхвърлили целия чай в Бостънското пристанище. Общо около 342 сандъка с чай (принадлежали на Британската източноиндийска компания) били умишлено унищожени. В перспектива унищоженият на този ден товар е тежал около 92 000 килограма. Стойността на чая в днешни пари е около 1,6 милиона долара.
Знаете ли, че: Едва половин век по-късно унищожаването на чая в пристанището на Бостън през 1773 г. става известно като Бостънското чаено парти?
Отговорът на британското правителство на унищожаването на чая през 1773 г.
Новината за унищожаването на чая от бостънците предизвиква шокова вълна в цяла Великобритания. Затова британското правителство възлага на кралския губернатор на Масачузетс Томас Хътчинсън бързо да се разправя с протестиращите. Наследникът на губернатора Хътчинсън, генерал Томас Гейдж, получава широки правомощия, след като колониалната харта на Масачузетс е пренаписана. Великобритания също реагира, като през 1774 г. въвежда Актовете за непоносимост, за да накаже Бостън за унищожения чай. Британските власти също така затварят пристанището на Бостън.
С всеки изминал ден колонията Масачузетс се оказва затрупана от засилената строга политика (т.е. Принудителните закони), въведена от Лондон. В Бостън са изпратени още британски войски (под командването на генерал Томас Гейдж), за да се предотврати изострянето на ситуацията. Всички тези мерки имаха за цел не само да дадат урок на бостънците, но и да възстановят властта на британската корона в Бостън.
Губернаторът Томас Хътчинсън е британският служител, натоварен да се справи с вълненията на бостънците след Бостънското чаено парти на 16 декември 1773 г. | Портрет на Едуард Труман, 1741 г.
Как Синовете на свободата и други колонисти реагират на непоносимите актове?
В отговор на засилената хватка на Великобритания върху северноамериканските колонии Синовете на свободата и други политически активни групи призовават да се подкрепи създаването на континентален конгрес. Първият континентален конгрес се събира през есента на 1774 г. и хвърля цялата си тежест върху решението за бойкот на британските стоки. Великобритания очевидно не приемаше твърде благосклонно тези стъпки на американските колонии.
Колонистите извън Бостън се обединяват в солидарност с Бостън, като много от водещите членове на „Синовете на свободата“ призовават за бойкот не само на британските стоки, но и на предприятията. Бунтарските действия на Синовете на свободата в този верен ден, 16 декември 1773 г., прерастват в Американската революционна война две години по-късно.
Синовете на свободата: Бързи факти
Водещи членове на Синовете на свободата | Изображение: (Л-Р): първи ред: Самуел Адамс, Бенедикт Арнолд, Джон Ханкок, Патрик Хенри, Джеймс Отис, младши: Пол Ревир, Джеймс Суон, Александър Макдугъл, Бенджамин Ръш, Чарлз Томсън
Известни членове: Самюъл Адамс, Бенджамин Чърч, Айзък Сиърс, Херкулес Мълиган, Бенедикт Арнолд, Самюъл Чейс, Патрик Хенри, Чарлз Томсън, Бенджамин Ръш, Бенджамин Едес, Джон Ханкок, Джеймс Отис, Пол Ревър, Джоузеф Уорън,
Основан в: 1765
Разтворен: 1776
Вдъхновен от: Законът за марките от 1765 г.
Присъствие: Масачузетски залив, Вирджиния, Мериленд, Ню Йорк, Ню Джърси, Роуд Айлънд
Похватна фраза: „Няма данъчно облагане без представителство“
Идеали: Либерализъм, републиканизъм
Най-големите постижения: Предотвратява прилагането на Закона за печата от 1765 г.; Играе активна роля на политическата арена в годините, предшестващи Американската революционна война
[ad_2]
