Субхас Чандра Босе: Животът и смъртта на индийския герой

Чандра Босе на срещата на AICC през 1939 г. Обществено достояние.

Ранен живот

Субхас Чандра Босе (1897-1945), наричан още Нетаджи, е индийски националист, посветил живота си на освобождаването на Индия от британско владичество. По време на Втората световна война британците арестуват 11 пъти страстния активист, докато накрая той не успява да избяга. С помощта на силите на Оста Босе повежда хиляди хора по света да обединят усилията си в борбата за свободата на страната си. През 1945 г. Япония съобщава, че самолетна катастрофа е отнела живота му. Въпреки че десетки индийци вярват, че техният лидер е инсценирал смъртта си, техният герой никога не се появява на бял свят. Оттогава насам хиляди хора празнуват неговата храброст, патриотизъм и готовност да умре за Индия.

Нетаджи е роден като Субхас Чандра Босе на 23 януари 1897 г. Вариации на името му включват Субхаш Чандра Босе и Нетаджи Субхаш. Като едно от 14-те деца в заможно семейство, той получава прилично образование от ранна възраст и продължава да учи в Presidency College. Въпреки това не завършва обучението си там. След като напада професор, който уж се изказвал против Индия, Нетаджи е изключен заради инцидента. Впоследствие следва философия в Scottish Church College и успява да получи бакалавърска степен.

Активист за свобода

След като се дипломира, Нетаджи се премества във Великобритания и постъпва в колежа „Фицуилям“. Той обаче се връща у дома доста бързо, защото не иска да работи във Великобритания. Новозавършилият се включва в националистически дейности и се оказва в пререкания с британските власти. Докато е в затвора през 1925 г., той се разболява от туберкулоза. Болестта обаче не попречва на страстта му да се бори за свободна Индия.

[blockquote align=”none” author=”Chandra Bose from Mandalay Jail”]Подготвен съм за най-лошото и чувствам, че би било голяма привилегия да ми бъде позволено да страдам за кауза, която ми е скъпа.[/blockquote]

През 1927 г. Нетаджи е освободен от затвора и започва да работи с Индийския национален конгрес като негов генерален секретар. Това довежда до още повече проблеми със закона, но с нищо не ограничава успеха му. През 1930 г. той става кмет на Калкута и дори за кратко е председател на Индийския национален конгрес. Съпротивата на Мохандас Ганди обаче довежда до оставката му. През юли 1940 г. активистът организира голяма демонстрация и властите го арестуват за подстрекаване към бунт срещу правителството. По време на престоя си в затвора той решава, че ще се обърне към силите на Оста за помощ, но първо трябва да се измъкне. След шест дни на неговия „пост за свобода“, по време на който не приема никаква храна, го освобождават. Сега той възнамерява да избяга от Индия: дестинацията е Берлин.

Членове на Индийския национален конгрес (на преден план отляво надясно) Махатма Ганди, Босе и Валабхай Пател по време на 51-ия Индийски национален конгрес, 1938 г. Обществено достояние.

Субхас Чандра Босе бяга от Индия

Докато Нетаджи е трябвало да чака процеса си на 26 януари 1941 г., той урежда кола, която да го вземе в ранните часове на сутринта. Преоблечен като мюсюлманин, той се отправя към влака, който ще го отведе до Пешавар, Пакистан. Оттам се среща със свой сътрудник, който го отвежда с въоръжена охрана в Афганистан. Въпреки че Нетаджи иска съдействие от японското и руското посолство в Афганистан, в крайна сметка италианският посланик му дава италиански паспорт и кола, с която да се придвижи до Русия (Лебра). Последният етап от бягството му включва полет от Москва до Берлин, където той най-накрая пристига на 3 април 1941 г.

Нацистка Германия 1941-1943 г.

В Германия Нетаджи Субхас Чандра Босе се радва на голяма подкрепа. Той написва предложение до германците относно целите си и как биха могли да си помагат взаимно. В отговор германското външно министерство му разрешава да създаде Център за свободна Индия, който му позволява да работи и да излъчва съобщения, за да събере подкрепа за каузата си в Европа и Индия. В рамките на този отдел харизматичният лидер създава армия – Легион на Свободна Индия (пехотен полк 950).

Първоначално групата се състои от няколко индийски студенти в Германия. След това по невероятен начин Нетаджи убеждава хиляди военнопленници, които са били пленени да се бият за Великобритания вече да се обучава под ръководството на германски офицери. Заедно с германците легионът ще се обедини за общата кауза да смаже британците. Междувременно техният лидер възнамерява в крайна сметка да събере 100 000 войници, които да се подготвят да скочат с парашут в Индия, да се бият с британците и да освободят страната. Босе наистина успява да събере група от около 3000 военнопленници.

Среща на Субхас Чандра Босе с Адолф Хитлер през 1941 или 1942 г. Обществено достояние.

Индийските войници полагат следната клетва, с която изповядват лоялността си към Хитлер и признават Нетаджи за лидер на Индия. „Заклевам се в Бога с тази свята клетва, че ще се подчинявам на водача на германската раса и държава Адолф Хитлер като командир на германските въоръжени сили в борбата за Индия, чийто лидер е Субхас Чандра Босе“ (BBC).

Чандра Босе се среща с хора като Хайнрих Химлер и в крайна сметка получава аудиенция при Адолф Хитлер. Първоначално изглежда, че Хитлер подкрепя идеята за нахлуване в Индия, след като германците побеждават руснаците в Сталинград. Някои обаче предполагат, че Хитлер е използвал активиста най-вече за антибританската пропаганда и подкрепа, която е набирал. Не е ясно какви точно са били истинските намерения на Хитлер. Въпреки това по време на срещата им Хитлер подкрепя идеята Босе да замине за Япония. Там вече се формирала армия на „свободна Индия“ (Индийска национална армия) и японците вече били съобщили на Хитлер желанието си да доведат уважавания индийски лидер в Япония. Те също желаели да освободят Азия от западното колониално управление.

Япония 1943-1945 г.

Индийският борец за свобода оставя Легиона в Германия и през февруари 1943 г. с немска подводница стига до Мадагаскар, където се прехвърля на японска подводница. След като пристига в Япония, той поема контрола над Индийската национална армия и осигурява ръководството, от което тя отчаяно се нуждае.

[blockquote align=”none” author=”Bose in a speech to the Indian National Army, July 5, 1943″]Уверявам ви, че ще бъда с вас в мрак и в слънце, в скръб и в радост, в страдание и в победа. Засега не мога да ви предложа нищо друго освен глад, жажда, лишения, принудителни походи и смърт. Но ако ме следвате в живота и в смъртта, както съм убеден, че ще направите, ще ви доведа до победа и свобода. Няма значение кой от нас ще доживее да види Индия свободна.[/blockquote]

За негово съжаление съдбата на тази армия е свързана с тази на Япония. След като Япония претърпява поражение, на 15 август 1945 г. тя се предава на Съюзниците. Същото направи и Индийската национална армия. Следователно Япония вече не може да оказва помощ на каузата „свободна Индия“.

Отново в търсене на правителство, което евентуално би могло да победи британците, Нетаджи прави планове да напусне Япония, за да се съюзи със Съветския съюз, чиито отношения с британците изглежда се влошават. Индийският лидер коментира: „Те са единствените, които ще се противопоставят на британците. Моята съдба е с тях“ (Bayly, Harper 2007). Освен това изглеждаше все по-вероятно британците да го открият и заловят.

Босе (отзад вляво) се среща с генерала от японската армия Хидеки Тоджо (вдясно) в Токио. 1943. Обществено достояние.

Смъртта на Чандра Босе

Дни след капитулацията на Япония Нетаджи се качва на самолет-бомбардировач Mitsubishi Ki-21 в Сайгон. Той планира да излезе от самолета в Дайрен, Манджурия. Японците все още контролират Дайрен, но Съветският съюз е поел контрола над останалата част от региона и бързо се придвижва на юг. Босе ще установи контакт със Съветите и ще се прехвърли на тяхна територия с помощта на японски офицери.

Синята линия показва избрания маршрут на самолета. Червената линия показва полетния план, който така и не е изпълнен. Обществено достояние.

Историците разгорещено спорят дали той изобщо е пристигнал в Дайрен. Официалният доклад гласи, че самолетът му се е разбил на 18 август 1945 г. по време на излитане от спирка в Тайван и индийският лидер уж е получил фатални изгаряния. Японците съобщават за инцидента на 23 август, а впоследствие кремират Босе и отнасят праха му в храма Ренкоджи. Скептицизмът е незабавен, въпреки че британски следовател потвърждава смъртта му. Освен това няколко свидетели дадоха показания с абсолютно еднакви подробности, които останаха непроменени.

В отговор на новината Ганди коментира: “ Субхас Босе е починал добре. Той несъмнено е бил патриот, макар и заблуден.“ Групите, които се борят за независимостта на Индия, усещат дълбоко отсъствието на своя лидер. Много от тях отказват да приемат смъртта му. Затова сред борците за свобода се появиха истории, които се опитваха да обяснят изчезването му. В края на краищата той е демонстрирал майсторството си в тайните маневри, за да се изплъзне дори на най-могъщите правителства.

Теории за Нетаджи

Съществуват две основни теории за това какво може да се е случило с човека, ако приемем, че той не е загинал в резултат на самолетната катастрофа. Някои смятат, че той е инсценирал собствената си смърт и се е укрил в Съветския съюз. Въз основа на тази идея, той би изплувал отново, за да довърши започнатото, когато това е безопасно. Други смятат, че Съветският съюз го е хвърлил в затвора и може би той е умрял в затвора или е доживял остатъка от дните си в Русия.

Последиците

След края на Втората световна война индийските граждани успяват да се съсредоточат върху независимостта. Избухват жестоки войни между мюсюлмани и индуси, а през 1947 г. британците се заклеват да напуснат Индия. Страната е свободна само две години след съобщението за смъртта на Нетаджи. Въпреки че е имало и други хора, които са се обявили за свободата на Индия, Чандра Босе е имал способност, която малцина други са притежавали. Той оформил умовете и сърцата на хиляди мъже според собственото си виждане, за да се борят до смърт, ако се наложи. В борбата си за независима Индия той се превръща в герой в родната си страна и е почитан и до днес.

Източници:
Bayly, C. A., and T. N. Harper. Forgotten Wars Freedom and Revolution in Southeast Asia (Забравени войни: свобода и революция в Югоизточна Азия). Cambridge, MA: Belknap Press of Harvard University Press.
Lebra-Chapman, Joyce. Индийската национална армия и Япония. Сингапур: Inst. of Southeast Asian Studies.
Томсън, Майк. „Европа | Тайната индийска армия на Хитлер“. BBC News.
Rediff News.
Енциклопедия Британика
Telegraph India