Томас Пейн: биография, основни произведения, религиозни възгледи, цитати и факти

Томас Пейн е автор на Здравият разум (1776) и Американската криза (1776-1783) – двата най-известни памфлета по време на Американската революция. 47 страници Здравият разум памфлетът е бил основна част от революционните войници, борещи се за независимост от Великобритания.

В статията по-долу разглеждаме биографията, основните произведения и постижения на Томас Пейн, роденият в Англия философ, известен като Бащата на американската революция.

Томас Пейн – бързи факти

Рожден ден: 29 януари 1737 г.

Място на раждане: Норфолк, Англия, Великобритания

Умира на: 8 юни 1809 г.

Място на смъртта: Ню Йорк, САЩ.

Родители: Джоузеф Пейн и Франсис

Образование: Thetford Grammar School

Съпрузи: Мери Ламбърт (омъжена през 1759 г.); Елизабет Олив (1771-1774)

Националност: Америка, Великобритания

Мисловна школа: Светски хуманизъм, либерализъм, републиканизъм

Най-известни произведения: Обща Усещане (1776), The Американски Криза (1776-1783); Правата на човека (1791)

Хора под влияние: Чарлз Дарвин, Томас Джеферсън, Томас Едисон, Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Бертран Ръсел, Кристофър Хитчънс

Повлиян от: Волтер, Бенджамин Франклин, Джон Лок

Най-известен с: Използване на творбите му за вдъхновение на войниците и лидерите на Американската революция

Място на раждане и детство

В Тетфорд, Норфолк, Англия, Томас Пейн е роден на 29 януари 1736 г. в семейството на Джоузеф Пейн, производител на корсети, и Франсис Пейн. Майка му е англиканка, а баща му е квакер.

Пейн получава ранното си образование в гимназията в Тетфорд, но на 12-годишна възраст отпада от училище. Започва да чиракува в магазина за корсети на баща си.

Когато е на 16 години, той се опитва да убеди баща си да му даде разрешение да работи като капер на кораб, наречен Ужасният, управляван от човек, наречен Капитан Смърт.

Мизерната ранна кариера на Томас Пейн

За кратък период от време той служи като капер на кораб, наречен King of Prussia. След като не успява да се справи с работата си, той отива да работи като акцизен служител в Линкълншир, а по-късно в Люис в Съсекс. И на тази работа Пейн не успява да се отличи подобаващо, тъй като на два пъти е уволнен. Между тези два ужасни стажа в акцизния съвет той работи като учител в Лондон, Англия.

Ранното участие на Пейн в граждански дела

По това време у него се заражда силна страст към гражданските въпроси. Едно от първите му ранни произведения Случаят с акцизните служители излиза през 1772 г. В тази статия от 12 страници Пейн изтъква много силни аргументи в подкрепа на тезата си за повишаване на заплатите на служителите, наети от Съвета по акцизите. Той разпространява няколко хиляди екземпляра от книгата сред членовете на парламента и други държавни служители.

Защо Томас Пейн пристига в Америка?

През същата година (1774 г.) на второто си уволнение от Съвета по упражненията той има честта да се срещне с Бенджамин Франклин, който го убеждава да се премести в Америка. Пейн навярно е усещал, че идеите на Франклин за самоуправление и свобода намират голям отзвук у него.

Америка е на прага да навлезе в тотална гражданска война, която изправя противниците на британското управление срещу лоялистите на короната, подкрепяни от британското правителство. Младият Пейн бликаше от толкова много енергия и с нетърпение очакваше да навлезе в гражданските проблеми на американските колонии.

Времето в Америка и Здравият разум памфлет

Работи като редактор на Списание „Пенсилвания, Томас Пейн разчиташе в голяма степен на съдържание и истории от околностите на колониите. Със своя памфлет Здравият разум (1776) и поредици като Американска криза (1776-1783 г.), той спомага за увеличаване на читателската аудитория на списанието, което става номер едно в колониите по това време.

На „Здравият разум“ се приписва решаващата роля за убеждаването на колонистите да вдигнат оръжие срещу Англия. В него Пейн твърди, че представителното управление е по-добро от монархията или други форми на управление, основани на аристокрация и наследственост.

Публикациите му в списанието насърчават политически неактивните слоеве на обществото да се включат в борбата за независимост на Америка. Под псевдонимите „Atlanticus“ и „Amicus“ Пейн критикува квакерите за пацифистката им позиция. Освен това той използва списанието, за да пропагандира схеми за социално подобрение като днешната система за социално осигуряване.

Стил на писане на Томас Пейн

В средата на 70-те години на XIX в. Томас Пейн е част от нарастваща част от хората, които смятат, че помирението с Великобритания е обида за Бога. Като вкарва в аргументите си известно чувство за провидение, той успява да насочи обществения гняв и разочарование срещу британското управление и короната (т.е. крал Джордж III).

Трябва да се отбележи, че идеите на Пейн вече са били известни по онова време, особено на елита. Отличителното е, че той е опаковал тези идеи по ясен и кратък начин, благодарение на което те са намерили отличен отзвук сред широката общественост. Той е похвален за умението си да съчетава популярни и елитни представи по онова време. Горепосочените фактори са само някои от причините, поради които основните произведения на Томас Пейн като Здравият разум и Правата на човека бяха толкова успешни.

Оставка на Томас Пейн от Комитета на Конгреса по външните работи

В един от своите документи, публикувани през 1777 г., той може би е разкрил твърде много за преговорите на революционерите с Франция. За това през 1779 г. е отстранен от Комитета на Конгреса по външните работи.

Някои историци твърдят, че причината за отстраняването му е свързана с критиките му към Сайлъс Дийн – американски дипломат, на когото е било възложено да води тайни преговори с Франция относно политическата и финансовата подкрепа за Революцията. Пейн вика Дийн, защото смята, че Дийн се е облагодетелствал от войната. Той призовава Конгреса да проведе разследване на връзките между Дийн и Робърт Морис, ключов поклонник на Американската революция.

След като е обвинен в непатриотизъм от редица водещи фигури, включително Джон Джей – президент на Континенталния конгрес, който застава в защита на Дийн, Пейн в крайна сметка е оправдан, тъй като корупцията на Дийн излиза наяве. Скоро след това Робърт Морис се извинява на Томас Пейн.

Подкрепя Френската революция и е избран за член на Френския национален конвент

Въпреки че моли революционерите да пощадят живота на много френски крале и роялисти, включително крал Луи XVI, Томас Пейн все пак подкрепя Френската революция.

Пейн Правата на човека има огромно влияние върху френските революционери. И въпреки че дори не може да говори френски, той е избран за член на Френския национален конвент, представлявайки окръг Па дьо Кале. Репутацията му във Франция се повишава, тъй като той е част от деветчленния Конституционен комитет на Конвента, натоварен със задачата да изготви нова конституция за Френската република.

Той не подкрепя екзекуцията на Луи XVI. По-скоро предлага сваленият владетел да бъде заточен в САЩ заради подкрепата, която кралят и други френски роялисти оказват на САЩ по време на Американската революция. На второ място, Пейн не е бил привърженик на смъртното наказание, откъдето идва и това предложение.

Престой във френски затвор

В резултат на съюза си с жирондинците, Пейн започва да бъде ненавиждан от монтанистите, особено от Максимилиан дьо Робеспиер. След декрета от 1793 г., който налага отстраняването на чужденците от Конвента, през декември 1793 г. Пейн е арестуван и хвърлен в затвора. Наложена му е смъртна присъда за държавна измяна само защото критикува разгулните екзекуции на гилотината, включително екзекуцията на Луи XVI.

Именно по време на ареста си във Франция той започва да пише „Епохата на разума“.

Тогавашният председател на Конвента, Марк-Гуллум Алексис Вадие, отхвърля молбите за освобождаване на Пейн, тъй като смята Пейн за гражданин на страната (т.е. Англия), с която Франция е във война.

Американският посланик във Франция, Гуверньор Морис, не се занимава толкова много със случая, може би поради леката лоша кръв между двамата мъже. Ако не беше грешката на гвардееца (затворника), Пейн най-вероятно щеше да бъде екзекутиран.

През ноември 1794 г. той е освободен след упоритите усилия на Джеймс Монро, тогава министър във Франция. Около шест месеца по-късно, през юли 1795 г., Пейн и много жирондинци са приети отново в Конвента.

Критиките на Томас Пейн към бащите-основатели на САЩ, включително Джордж Вашингтон

След освобождаването си от затвора във Франция той започва да критикува много американски лидери, сред които и Джордж Вашингтон. Той е на мнение, че САЩ са изоставили революционна Франция и не са направили всичко възможно, за да спасят живота на много роялисти, които са подкрепяли и финансирали Американската революция.

Що се отнася до Джордж Вашингтон, Пейн го обвинява, че не е направил достатъчно, за да осигури освобождаването му от френски затвор. Философът обвинява първия президент на САЩ, че е заговорничил с Робеспиер, за да го арестува.

„Писмо до Джордж Вашингтон“

В едно много критично писмо до Джордж Вашингтон през 1796 г. Пейн описва бившия генерал като некомпетентен лидер и неблагодарен човек. Когато Вашингтон отказва да отговори на писмото, Пейн продължава и публикува писмото. Той инструктира своя издател Бенджамин Баче – демократ от Джеферсън – да публикува писмото.

Но Вашингтон все още бил много обичан от американците и писмото, което той изпратил до президента Вашингтон, намалило авторитета и популярността му в Америка. Членовете на федералистите използват писмото на Пейн, за да го обвинят, че е марионетка на радикалните френски революционери.

Томас Пейн критикува и Договора Джей от 1792 г., като нарича 10-годишния пакт за мир и търговия с Великобритания обида за ценностите, вдъхновили на първо място Американската революция. Той твърди, че Америка е свързана с цяла Европа, а не само с Англия, и че трябва да търгува свободно с нации като Франция и Испания.

Кога и как умира Томас Пейн?

В дома си в Гринуич Вилидж, Ню Йорк, Томас Пейн, на 72 години, умира на 8 юни 1809 г. През последните няколко години за него се грижи Маргарита Бразие, съпруга на Никола дьо Боневил.

В завещанието си той завещава по-голямата част от имуществото си на дългогодишната си приятелка Маргьорит Бразие. Според желанието му е погребан в Ню Рошел, в неговата ферма, под орехово дърво.

Известни произведения на Томас Пейн

Някои примери за най-известните произведения на Томас Пейн са:

• Здравият разум (1776)
• Американската криза (1776-1783)
• Обществено благо (1780)
• Правата на човека (1791)
• Аграрно правосъдие (1795)

Един добър учител е по-полезен от сто свещеници

Религиозни възгледи на Томас Пейн

Християнската религия е пародия на поклонението на Слънцето, в която те поставят човек, когото наричат Христос, на мястото на Слънцето и му отдават същото обожание, което първоначално е било отдадено на Слънцето.

Двутомният трактат на Томас Пейн и възгледите му за религията, особено за институционализираната религия, Векът на разума, е публикувана през 1794 и 1795 г. Третата част се появява през 1802 г. на фона на влошеното му здравословно състояние.

В Епохата на разума, Томас Пейн заявява, че „вярва в един Бог и в нищо повече“; въпреки това той просто не може да се примири с огромното количество насилие в Библията. Пейн описва себе си като деист, като нарича деизма единствената истинска религия.

В първия том на Векът на разума, Пейн отправя редица критики към доктрините в християнството, както и към организираната религия като цяло. Той се обявява в полза на рационалните разсъждения и научните търсения.

Във втория том на тази книга авторът се впуска в Стария и Новия завет на Библията, като пробива дупки в божествеността на Христос. Мнозина може да смятат Томас Пейн за атеист, но истината е, че философът всъщност е бил деист и е вярвал в Бога. Това е ясно показано в книгата му, „Епохата на разума.

Мнозина може да смятат Томас Пейн за атеист, но истината е, че философът всъщност е бил деист и е вярвал в Бог. Това е ясно показано в неговата книга, „Епохата на разума.