Трагични факти за потъването на Титаник

Катастрофата на Титаник е една от най-тежките морски инциденти, с които светът се е сблъсквал.  Трагичната история и до днес поражда ужас. Измина повече от век, откакто корабът потъна (през 1912 г.) с 1500 живота. Славата на Титаник продължава да расте и да разкрива някои мразовити и трагични факти.

Броят на спасителните лодки е значително недостатъчен

Спасителните лодки са предназначени да превозват пътници далеч от потъващ кораб. За голям кораб, като Титаник с приблизително 2224 души, трябвало да има достатъчно спасителни лодки (около 33) за да се спасят всички на борда. Огромният океански лайнер имал само 20 спасителни лодки от така необходимите 33 . Всяка спасителна лодка е трябвало да побере около 68 души. Основната математика показва, че 68 * 20 = 1360 души. Технически този брой е приблизително равен на половината от 2224 души, които са били на борда на кораба този ден. Следователно недостатъчните спасителни лодки до голяма степен допринасят за смъртта на над 1500 души.

Спасителните лодки не са с пълен капацитет

Кой би си помислил, че заседналият корабен екипаж няма да се възползва добре от наличните спасителни лодки? Шокиращо е да научим, че ръководството (екипажът) се дезорганизира пред лицето на бедствието. Поради погрешна политика за жените и децата, както и последвалите хаотични действия, някои спасителни лодки (предимно първите) били пуснати с малко жени и деца на борда. Вместо да ги натоварят до капацитета им от 68 души всяка, те пускали лодките наполовина пълни. Капитанът на кораба, Едуард Смит, не успява да контролира пускането на лодките.

Грешна ли е политиката на първо място да са жените и децата

Когато на екипажа става ясно, че Титаник не може да оцелее при удара с айсберга, неорганизираният екипаж успява да постави приоритет за спасяване на жените и децата. Издали заповед жените и децата да се качат първи в спасителните лодки. За съжаление тази заповед била някак погрешно тълкувана, като означаваща „само жени и деца“. В резултат на това погрешно тълкуване някои лодки остават наполовина натоварени само с жени и деца, въпреки че имало места за мъже. Мъжете, които са правили опити да се качат на полупразните лодки, първоначално са били отклонявани до последните минути.

„Съвършеният кораб“ е считан за непотопяем

Има известен мит за „непотопяемостта“ на Титаник. Някои пътници, екипаж и производители вярвали, че Титаник е съвършен кораб. Те смятали, че новите технологии и функции за безопасност, ще са достатъчни, за да остане корабът на повърхността във всяка една ситуация. Да, вярно е, че луксозните съоръжения (басейни, фитнес, ресторанти и т.н.) били включени в Титаник. Строителят на кораба – Harland & Wolff – се хвали, че Титаник има 16 водонепроницаеми отделения, които са достатъчно добри, за да поддържат кораба на повърхността (дори ако 4 отделения са били пробити при инцидент). За съжаление айсбергът унищожава 6 отделения. Унищожаването на отделенията обрича етикета на „Непотопяем Титаник“. Самият капитан на Титаник – Смит никога не е вярвал, че Титаник може да загине потъне. Той се доверява на инженерните специалисти и умения, вложени в конструкцията на кораба.

Смята се, че анонимен член на екипажа на Титаник веднъж изразява мнение, че „Дори Всемогъщият Бог не може да потопи Титаник“. Вицепрезидентът на корабната линия White Star, Филип Франклин, също се хвали по същия начин, че Титаник не може да потъне. Е, до последните минути много пътници все още се придържат към този мит. Титаник наистина остава на повърхността в продължение на 3 часа, преди да потъне, но за съжаление, това не е достатъчно дълго за дочакат помощ.

Недостатъци в структурата на Титаник

Корабът е смятан за непотопяем, но Титаник има големи недостатъци в структурата си! Преградата (вертикалните херметични прегради на корпуса на кораба) не са достатъчно високи. Дизайнерите ги поставят на 10 фута (3 метра), точно над водната линия на кораба. Тази височина е твърде ниска и обяснява защо корабът не може да оцелее повече от 3 часа. Когато около 5-6 отделения са пробити от айсберга, водата нахлува и потапя кораба. Потапянето позволява на водата да нахлуе в другите отделения. След бедствието строителите на кораба вдигат височината на преградите на сестринските кораби (RMS Olympic и Britannic). Нитовете и стоманените плочи на кораба също са установени като структурно слаби. Това обяснява защо те не могат да устоят на ударните сили на айсберга.

Титаник е нов кораб

Титаник е в експлоатация по-малко от година, преди айсбергът да го потопи в средата на април 1912 г. Изстрелян на 31 май 1911 г., дължината на Титаник е била 882 фута (268 метра). По това време това е най-големият изкуствен движещ се обект на Земята. Той има тестови круизи, преди новият кораб да започне първото си пътуване на 10 април.

Капитанът Смит ускорил скоростта, въпреки предупрежденията за айсберг

Пътувайки, в полунощ, корабът получава 6 предупреждения за айсберг от други съседни кораби. На 14 април радиооператорите на кораба са уведомени за ледените условия в околностите му. Но радистите не успяват да предадат всички предупреждения на капитана. Те не се притесняват много за времето. Близки кораби като SS Californian, SS Amerika, RMS Baltic и RMS Caronia изпращат предупреждения до Титаник.

Някои от предупрежденията наистина стигат до екипажа на Титаник, но капитан Смит променя курса и продължава да пътува с почти максималната скорост на кораба. Целта е да стигнат до Ню Йорк навреме и да поставят някои исторически рекорди. По времето, когато собственият екипаж на Титаник забелязва айсберга, е твърде късно да се отклони – правят опит за избегване с маневра, но корабът не успява да завърши завъртането си. „Титаник“ се ударя в айсберга и се разбива.

Процент на оцеляване, според класата

Титаник има 3 пътнически секции (1-ва, 2-ра и 3-та класа). Когато екипажът наложи първо безопасността на жените и децата, 60%, 42% и 25% от пътниците в първа, втора и трета класа оцеляват съответно.

Сигналите за бедствие на Титаник не са забелязани навреме

Екипажът на „Титаник“ изпраща много сигнали за бедствие до близките кораби, но нито един кораб не се е обърнал към тях по-рано. Те изстрелват сигнални ракети към небето, но значението им не е ясно за близките кораби. Спасителният кораб – RMS Carpathia – пристига на мястото часове след потъването.