Троянската война: 10-годишната кървава война между Троя и Гърция

Троянската война в гръцката митология се отнася до кървавия конфликт, избухнал между град Троя и гърците (ахейците) някъде в края на бронзовата епоха.

По отношение на това, че е сцена за изява на някои от най-великите герои в гръцката митология, Троянската война просто няма съперник. Тази 10-годишна кървава война е и може би най-забележителното събитие в древногръцката митология след Титаномахията.

По време на войната загиват много велики герои и от двете страни, сред които са Ахил, Патрокъл, Сарпедон и Хектор. Това обяснява защо историите и епизодите от Троянската война са често изобразявани в много литературни и художествени произведения на древните гърци и римляни, най-вече от Омир, Овидий и Вергилий.

С какво още е най-известна Троянската война в гръцката митология? Какво предизвиква Троянската война?

По-долу разглеждаме митове, свързани с Троянската война. Той включва и основните участници, които са се сражавали във войната, както и резултата от нея.

Събития преди войната

Началото е поставено от Ерис, богинята на раздора и разприте, която посява малко конфликти между гръцките богини Хера, Афродита и Атина. Изпълнена със злоба, че не е била поканена на сватбата на морската нимфа Тетида и Пелей, Ерис разбива сватбата.

Богинята на раздора не била поканена, защото навсякъде, където отишла, очевидно насаждала раздор, както правилно подсказва името ѝ в римската митология, т.е. Discordia.

Ябълката на раздора на Ерис

Едва Ерис влезе на сватбената церемония, настроението на всички се влоши. Богинята беше известна с това, че навсякъде, където се появяваше, над главата ѝ висеше облак от мрак и тъмнина. Ще бъде меко казано, ако кажем, че Ерис е била презирана от боговете. Напълно наясно с това, Ерис извади от торбичката си златна ябълка и я хвърли на церемонията. Върху златната ябълка било изписано изречението „За най-красивата“.

След като прочели надписа, трите богини на церемонията – Хера, Афродита и Атина – започнали да се карат ожесточено за ябълката на Ерис, като всяка от богините твърдяла, че е „най-красивата“.

Тъй като тези три богини били много важни богини и членове на Олимпийския съюз, Зевс и редица други гръцки богове започнали да се притесняват, че кавгата ще прерасне в разгорещен конфликт, в който други божества ще започнат да взимат страна.

Последното нещо, което Зевс и другите олимпийци искали, било война между боговете. Затова се намесил Зевс; той обаче не можел да действа като арбитър в случая поради пряката си връзка с две от богините – Зевс е съпруг на Хера и баща на Атина. И така, какво направил Зевс вместо това? Той назначил смъртния троянски принц Парис от Троя да отсъди делото.

Съдът на Парис

Принц Парис от Троя бил млад, красив мъж, известен и на смъртните, и на боговете като много справедлив и почтен човек. В много случаи той е служил като арбитър в много сериозни конфликти, в които са участвали смъртни и дори богове.

Ето защо решението на Зевс да избере Парис, за да реши коя от богините да получи ябълката, не било неуместно. Трите богини представили делата си на Парис, който по това време пасял стадото си овце на полето.

В опит да направят претенциите си по-силни, трите богини прибягват до подкупване и съблазняване на Парис. И трите богини се събличат голи. Когато това не подействало, Хера, царицата на Олимп, обещала да даде на Парис огромна политическа власт, като го направи владетел на Мала Азия и Европа, ако управлява в нейна полза.

Атина, богинята на мъдростта и стратегическите войни, се опитала да подкупи Парис с обещание за безгранична мъдрост и бойни умения.

Накрая Афродита, богинята на красотата, любовта и секса, обещала на младия троянски принц най-красивата жена на света.

Сега Парис, принцът на Троя, най-вероятно е бил запознат с първите две предложения. Беше опитал вкуса на властта, а освен това вече беше доста мъдър за човек на неговата възраст. Затова третото предложение, това на Афродита, му се струваше най-привлекателно. Така че Парис се спрял на Афродита, като нарекъл богинята на любовта и секса „най-красивата“.

Елена – съпруга на Менелай, цар на Спарта

В мита Елена е описана като най-красивата смъртна жена в света. Тя е съпруга на Менелай, цар на Спарта. Обвързана с думата си, Афродита е трябвало да изпълни обещанието си. Затова тя кара Елена да се влюби до уши в Парис. Случило се също така, че по това време Парис присъствал на държавна вечеря, организирана от Менелай. Когато Парис напуска Гърция, той отвлича Елена и я отвежда в град Троя.

Гръцкият съюз

След като разбрал за хвърленото върху него безчестие, разяреният Менелай подготвил войската и корабите си, за да отплава към Троя и да накаже Парис за неговата дързост и предателство. Менелай призова и всички свои съюзници – царе и принцове на Гърция, да отплават с него, за да възстановят честта му.

Един от първите, които се отзовават на призива на Менелай, е брат му Агамемнон, цар на Микена. Агамемнон имал няколко смели бойци в ахейската си войска. Цар Одисей от Итака също се отзовал на призива на своя съюзник Менелай. Така съюзът на гръцките градове-държави и кралства отплава към Троя и започва 10-годишната обсада на Троя.

Според древните източници гърците отплават с над хиляда кораба към бреговете на Троя. Освен кораби от Спарта и Микена, към гръцкия съюз се присъединяват кораби и войски от гръцки области като Атина, Аргос, Коринт, Аркадия, Крит, Родос, Магнезия и Цикладите.

Гръцки воини, участвали в Троянската война

В лагера на гърците имало много свирепи воини и полубогове. Те имали такива като: Ахил, Одисей, Аякс, Диомед, Менестей, Патрокъл и Диомед.

В допълнение към горепосочените воини, военните усилия на гърците били подкрепени от пряката и косвена помощ на гръцки богове и богини като Атина, Хера, Посейдон, Хермес, Хефест и Тетида.

Троянският съюз

От троянска страна троянският цар Приам призовал за подкрепа градове като ликийците, мизийците, траките, пеласгите, кауконите, хализоните, карийците и др. Троя получава подкрепа и от войските на цар Мемнон от Етиопия в Северна Африка и на Пентезилея, царица на амазонките.

В троянските редици имали храбри воини като пълководеца и троянски принц Хектор, принц Парис, Еней, Глаук, Резос, Сарпедон, Пулидама и Форкис.

Сред гръцките богове, които се съюзили с троянците, били Зевс, Аполон, Арес, Афродита, Скамандър и Лето.

Враждата на Ахил с Агамемнон

Говори се, че Ахил, най-опитният воин на гърците, е влязъл в известна конфронтация с цар Агамемнон, след като царят отвлякъл една от наложниците му, Бризеида.

Бризеида била съпруга на принц Минес, син на царя на Лирнес. Тя става робиня на Ахил, след като гръцкият герой и хората му разграбват града ѝ. Ахил също така убива родителите и братята на Бризеида.

Ахил се заклева да не се бие за Агамемнон, докато царят не му върне Бризеида. Оттеглянето на Ахил от битката значително понижава бойния дух в лагера. Ахил също така помолил майка си Тетида да помоли боговете да обърнат хода на събитията срещу гърците. Спорът между Агамемнон и Ахил продължил, тъй като първият не искал да изглежда така, сякаш получава указания от втория.

Едва след смъртта на най-близкия си приятел и спътник Патрокъл Ахил решава да се включи отново в битката. Ахил вдигнал меча си само защото искал да отмъсти за смъртта на Патрокъл, който бил убит от троянския воин Хектор.

Дуел между Менелай и Парис

В някакъв момент от Троянската война е решено, че най-добрият начин за разрешаване на конфликта е двамата главни герои – Менелай и принц Парис – да се дуелират. Това малко или много приличало на ситуация, в която победителят взема всичко. В дуела цар Менелай се оказал по-опитен боец и победил Парис. Точно когато обаче се готвел да срази Парис, Афродита нахлула и спасила изтощения троянски принц. Гръцкият лагер със сигурност е бил силно възмутен.

Хектор и Аякс в единоборство

Дуелът между троянския принц Хектор и гръцкия герой Аякс е епичен. Двамата бойци са смятани в своите градове за елитни и свирепи бойци. Двамата мъже се биели цял ден, като и двамата се оказали равностойни. И когато настъпила нощта, битката трябвало да бъде прекратена. Хектор и Аякс дори си разменили приятелски жестове, тъй като и двамата се възхищавали от бойните умения на другия. Хектор подари на Аякс своя меч със сребърно покритие на дръжката, а Аякс подари на Хектор пурпурен колан.

Смъртта на Патрокъл

Смъртта на Патрокъл е едно от най-ключовите събития в Троянската война. В много отношения смъртта на Патрокъл преобръща съдбата на гърците.

Патрокъл е най-близкият приятел и спътник на Ахил. Двамата се сражават рамо до рамо в много битки. Ахил дори смята Патрокъл за свой брат. Затова не е изненада, че Ахил загърбва различията си с цар Агамемнон и след това отново се включва във войната. Как умира Патрокъл?

С помощта на Зевс троянците успяват да пробият ахейската отбрана, принуждавайки ахейците да се държат отчаяно. Гърците молят и умоляват Ахил да се включи в битката, за да могат троянците да бъдат отблъснати. Ахил категорично отказва; вместо това позволява на Патрокъл да вземе доспехите и меча му, а след това да поведе мирмидонците – свирепа група войници, командвана от Ахил. Според Омир маскировката на Патрокъл подействала блестящо, тъй като духът на гърците се повдигнал. Младият воин повежда мирмидонците, които отблъскват троянците до стените им.

Може би увлечен от постигнатите от гърците успехи, Патрокъл се опитва да щурмува стените на Троя. В този момент Аполон се намесва, за да защити троянците. Аполон премахва военните умения на Патрокъл, което позволява гръцкият герой да бъде прободен от Евфорбос, а по-късно и убит от Хектор.

Дуел между Ахил и Хектор

Твърди се, че Ахил много скърби за смъртта на най-добрия си приятел Патрокъл. Тогава гръцкият воин се заклева да отмъсти за смъртта на Патрокъл, като убие Хектор. Смъртта на Патрокъл е и прикрита благословия за Агамемнон, тъй като кара Ахил отново да се включи във войната.

За да осъществи отмъщението си, майка му Тетида му подарява нов меч и доспехи, изковани от самия Хефест. Воден от отмъщението, Ахил убива десетки троянски воини, докато не успява да устрои дуел с Хектор.

Ахил три пъти преследва изненадания Хектор около стените на Троя. Поредната добра форма на Хектор приключва, когато той се изправя срещу полубога и гръцки герой Ахил. В този може би най-известен дуел в гръцката митология Ахил, с леката помощ на Атина, едва побеждава Хектор.

Точно преди Хектор да умре, той моли Ахил да върне тялото му в Троя, за да му бъде устроено почетно погребение. Ахил обаче демонстративно отказва, като се заклева да нахрани с трупа на Хектор лешояди и кучета. Хектор също така пророкува, че Ахил е длъжен да умре след него.

Все още разтърсен от загубата на скъпия си приятел Патрокъл, разяреният Ахил привързва тялото на Хектор с пояс и влачи трупа на падналия троянски герой чак до лагера си.

През следващите дни Ахил напълно осквернява тялото на Хектор, като го оставя на стихиите и лешоядите. Въпреки всичко това трупът остава добре запазен благодарение на намесата на Аполон и Афродита – две от основните гръцки божества, които подкрепят троянците по време на Троянската война.

В крайна сметка Ахил предоставя на троянците дванадесетдневно примирие, което би позволило на троянците да погребат, почетат и оплачат подобаващо своя най-велик герой.

Омировият Илиада е пълен с похвали за падналия троянски герой, описвайки Хектор като идеалния воин, посветил целия си живот на защитата на своя народ.

Ахил и Пентезилея, кралицата на амазонките

За да изкупи вината си за подлото престъпление, че е убила сестра си Иполита, Пентезилея, царицата на амазонките, пътува до Троя, където е очистена от цар Приам. Освен това тя и воините ѝ се ангажират да се бият на страната на троянците. Пентезилея и нейните амазонки убиват много гръцки войници, което променя хода на събитията в полза на троянците.

В крайна сметка Пентезилея е спряна на пътя си, когато се изправя срещу Ахил. В един от разказите царицата на амазонките била убита от Ахил, който по-късно се увлякъл по красотата на Пентезилея.

Смъртта на Ахил

Смъртта на Ахил настъпва скоро след като той убива Мемнон, цар на Етиопия и съюзник на троянците. В пророчеството се казвало, че смъртта на Мемнон ще бъде последвана от смъртта на Ахил. Така че е трудно да си представим защо Ахил приема да се дуелира с Мемнон.

След като убил Мемнон, Ахил усетил, че е настъпил подходящият момент да си проправи път към град Троя. Той преследва троянците отвъд стените и точно в този момент троянският принц Парис го прострелва с отровна стрела. Гръцкият бог Аполон умишлено насочва стрелата към единственото уязвимо място на Ахил – петата му.

Друга версия на историята гласи, че Ахил е свален (от Парис), докато се жени за принцеса Поликсена, дъщеря на цар Приам, в храма на Аполон.

Смъртта на Ахил била много оплаквана от ахейците, които организирали погребални игри в чест на убития воин.

Смъртта на Аякс

След смъртта на Ахил доспехите му са дадени на Одисей, който е смятан от мнозина за най-храбрия воин по онова време. Това вбесява Аякс, който жадува за доспехите. В една от версиите обезумелият Аякс пристъпва към самоубийство, като скача върху меча си – оръжие, което е получил от Хектор.

В друг разказ Аякс бил убит от троянците, които го замеряли с глина, докато не го потопили в нея. Това било направено, защото Аякс не можел да бъде убит с никакво оръжие, тъй като цялото му тяло, освен подмишницата, било неуязвимо.

Смъртта на Парис

В дните преди окончателното превземане на Троя принц Парис, един от последните защитници на града, е убит. Парис е убит от гръцкия герой Филоктет, син на цар Поас от Мелибоя. Много опитен стрелец, Филоктет изстрелва стрела от лъка на Херакъл право в Парис, убивайки троянския принц.

Троянският кон

След като защитата на град Троя се оказва непробиваема в продължение на много, много години, Одисей измисля блестящ план. Планът се появява в подходящия момент, защото по това време гръцките войници са много уморени и желаят да си съберат багажа и да се приберат у дома.

Одисей предложил на гръцките военачалници да построят гаргантюански кух дървен кон, който да бъде напълнен с най-добрите гръцки бойци. След като е завършен, дървеният кон е оставен на брега на гръцкия лагер. След това останалите гръцки войници напускат бреговете, за да създадат у троянците впечатлението, че са изоставили военните си усилия. Върху дървения кон гърците изписвали изречението „Гърците почитат Атина с това приношение“. Троянците напълно се хванали на въдицата и завлекли дървения кон направо в града си, за да го посветят на Атина.

Предложението дървеният кон да бъде изгорен било отхвърлено от водещите троянски военачалници. Това стана въпреки принцеса Касандра и троянския жрец Лаокоон строгото предупреждение да не се вкарва кон в града. В случая с Касандра, която имала дарбата да пророкува, принцесата имала проклятие, което карало всички да не вярват на пророчествата ѝ.

Радостни от заминаването на гърците, троянците се веселили цяла нощ, като се напивали до безумие. Когато троянците се опиянили и охраната им се отпуснала, един гръцки шпионин на име Синон изпратил съобщение до гръцките войници, които спокойно лагерували в Тенедос. Войниците в коня се измъкнали и убили няколкото троянски войници, които били на стража. След това гръцките воини отворили портите на Троя, позволявайки на сънародниците си да влязат безпрепятствено в града.

Изгарянето и разграбването на Троя

След като гръцките войници навлизат в града, започва масово убийство. Всичко по пътя им било унищожено – домове, храмове, пазари и дворци били подпалени. Троянците, които все още били увиснали от предишната нощ на пиене и веселие, не можели да се защитят много. И така, град Троя бил напълно разграбен. Цар Приам и голяма част от висшите му служители били убити от Неоптолем, син на Ахил. Малцината оцелели троянци, предимно жени и деца, били поробени, измъчвани и изнасилвани. Деифоб, син на цар Приам и втори съпруг на Елена, също е убит от Менелай.

По-късно Елена е пленена от Менелай и поставена на гръцките кораби. Принцеса Касандра, която е била изнасилена от Аякс Малкия, е пленена от Агамемнон. Съпругата на Хектор, Андромаха, отива при Неоптолем. Малкият син на Хектор също е убит от гърците. Принцеса Поликсена също е убита.

Малцината троянски защитници, като Еней, не могли да се противопоставят на настъплението на гърците. Това принуждава някои от тях да избягат от горящия град.

Гневът на боговете

Никой не е очаквал, че нахлуващите гърци ще нанесат на град Троя такова опустошение. Гръцките богове, които били изненадани от разграбването на храмовете от гърците, решили да накажат виновниците. Боговете изпратили силна буря, която разбила кораба на виновниците и им попречила да се върнат у дома. Например боговете наказали Аякс Малкия за това, че изнасилил Касандра. Домед бил посетен от силна буря от боговете, която накарала лодката му да се отклони от курса към бреговете на Ликия, където бил убит.

Какво предизвиква Троянската война?

По-долу са изброени четири основни причини за Троянската война:

Гневът на Афродита

Чудили ли сте се някога защо Афродита е избрала Елена, съпругата на Менелай, да бъде жената, която да се влюби в Парис? Освен очевидния факт, че Елена била изключително красива, Афродита я избрала като своеобразно наказание за Менелай. Преди да спечели ръката на Елена, Менелай обещава да обсипе Афродита с огромна жертва (жертвоприношение на 100 вола), ако предложението му за Елена бъде прието от царя на Спарта Тиндарей. По неизвестни причини Менелай не успява да изпълни обещанието си. Може да се каже, че богинята на красотата и любовта далеч не е била доволна от Менелай.

За да накара Елена да се влюби в Парис, Афродита нарежда на сина си Ерос (римски Купидон), бога на любовта и секса, да изстреля към Елена стрелата си със златен връх. Така Елена се влюбва безумно в троянския принц.

Насилственият брак между морската нимфа Тетида и Пелей

Ако се вгледаме внимателно в историята, няма как да не забележим колко важен е бракът между морската нимфа Тетида и Пелей за разпалването на Троянската война.

Тетида, една от 50-те нереиди, била дъщеря на морския бог Нерей и Дорис. Така чрез баща си Нерей Тетида била внучка на Гея. Смята се, че сватбата между Тетида и Пелей е била насилствена. Пелей е гръцки герой и цар на Фтия. От съпругата си Тетида той станал баща на могъщия гръцки герой и полубог Ахил, който се сражавал храбро в Троянската война.

Ако не е имало сватбена церемония, Ерис не би била там, за да посее своето семе на раздора – т.е. златната ябълка.

На първо място, бракът между Тетида и Пелей никога нямаше да се състои, ако Зевс не се беше влюбил в Тетида. Съществувало пророчество, че ако Зевс роди някакво дете от Тетида, това дете щяло да бъде по-величествено от Зевс. За да избегне пророчеството, Зевс сгодява Тетида за смъртен цар, т.е. за Пелей.

Троянската война – планът на Зевс да обезлюди Земята

В една от версиите на мита Троянската война е просто сложен план на Зевс, вожда на боговете, за намаляване на населението на света. Зевс се опасявал, че светът може да се преобърне, ако населението продължи да се увеличава. Освен това той бил загрижен за огромния брой деца, т.е. полубогове, които бил създал извън брака. Другите гръцки божества също се чифтосвали с много смъртни жени, което довело до появата на много полубогове, които Зевс започнал да смята за по-нисши от боговете.

Ерис, която хвърля ябълката на раздора, и трите богини, които се борят за ябълката… всички тези събития са организирани от Зевс. Според гръцкия поет Хезиод той бил този, който дърпал конците зад завесата. С други думи, Троянската война била начинът на Зевс да прочисти света от нежелани полубогове, както и обезлюдяване на света.

Горната точка обяснява защо Зевс и Хера не се намесили, за да спасят живота на ликийския герой Сарпедон, син на Зевс. Вместо това те позволяват Сарпедон, както и много други полубогове, да загине във войната.

Пророчеството за принц Парис

Когато се ражда принц Парис, има пророчество, което гласи, че той ще бъде този, който ще донесе гибел и разрушение на град Троя. Затова водачите на Троя изгонили младия принц на планината Ида, където той бил отгледан от семейство овчари. Както повелява съдбата, Зевс избира именно този младеж за арбитър в конфликта между трите богини. Какви са шансовете това да се случи?

Стените на град Троя

След десанта на гърците по плажовете на Троя започват ожесточени боеве, в които загиват много хора и от двете страни. В крайна сметка гърците успяват да превземат плажа, след което принуждават троянците да се оттеглят в оградения си град. Стените на Троя на практика са били непробиваема структура. В продължение на много години много армии се опитвали да пробият стената, но всички се проваляли с гръм и трясък. Гърците имат подобен опит.

Според мита стените на Троя били построени от Посейдон и Аполон. Като част от наказанието си за опита да свалят Зевс, Посейдон и Аполон били превърнати в наемни слуги на троянския цар Лаомедон за една година. По време на този период на принудителна служба Посейдон и Аполон построяват непробиваемата стена на Троя.

Десетилетната обсада на Троя

В митовете гърците подлагат град Троя на десетгодишна обсада. В запазените източници, с които разполагаме днес, акцентът е поставен върху събитията, случили се през десетата година на обсадата. Предполага се, че през деветте години гръцките войски под ръководството на Аякс и Ахил са извършвали спорадични набези срещу троянските съюзници на брега и входа на Дарданелите. Омир твърди, че Ахил и хората му опустошили 11 града и 12 острова в региона. Гърците подсилили оскъдните си финанси с плячката от тези градове, които нападали.

През тези девет години гърците се заели и със земеделие на Тракийския полуостров. Според Тукидид едва на десетата година гърците събрали напълно войските си и преминали в масирано настъпление срещу троянците.

Дори с всичките си войски гърците все още не могли да пробият стените на Троя, която не била напълно обсадена, тъй като градът продължавал да получава важни военни и цивилни подкрепления от съюзниците си във вътрешността на Мала Азия. Гърците държат само бреговете на Дарданелите.

Местоположение на Троя и мястото на Троянската война

За древните гърци Троянската война е била реално събитие, което се е случило близо до Дарданелите. Известен още като Галиполския проток, Дарданелите се намират в Северозападна Турция. Днес Дарданелите, известни на турски като Çanakkale Boğazı („проток Чанаккале“), служат като важен международен воден път, който свързва Мраморно море с Егейско и Средиземно море.

Протокът Дарданели се простира на около 61 км (38 мили) дължина и около 1,2-6 км ширина. Освен че свързва Мраморно море с Егейско и Средиземно море, Дарданелите осигуряват и път към Черно море на север.

Смята се, че древният град Троя се е намирал близо до западния вход на Галиполския проток. В резултат на това град Троя процъфтявал благодарение на контрола си върху морския трафик, който преминавал през водния път.

През 480 г. пр. н. е. персийската армия под ръководството на Ксеркс Велики прекосява Дарданелите при пътуването си, за да нахлуе в Гърция. След като построените от него два масивни понтонни моста през водния път при Абидос са разрушени от буря, Ксеркс заповядва да обезглавят всички инженери и работници, участвали в строителството. Според древногръцкия историк Херодот Ксеркс също така наредил да се бичува и да се крещи по водния път.

По подобен начин Александър Македонски пресича водния път на път за нахлуване в Персия през 334 г. пр.

Източници

Както е посочено във въведението, Троянската война е доста популярна тема в много произведения и картини на древногръцки и римски художници. Най-широко цитираните източници за войната идват от такива като древногръцкия поет Омир, римските поети Вергилий и Овидий.

Още по-интересно е, че много от тези автори са предпочитали да се съсредоточат или да акцентират върху определен епизод от войната, а не върху всички събития, случили се по време на войната. Например Омир, в своите епически поеми Одисея и Илиада, акцентира върху събитията, случили се през десетата година от войната. В Илиада се занимава със събитията, които са се случили в последните етапи, когато град Троя е бил под обсада; докато Одисея разказва за 10-годишното опасно пътешествие на гръцкия герой Одисей, за да се върне у дома при жена си и децата си в кралство Итака.

В книгата на Вергилий Енеида, римският автор се спира на последните няколко дни от разграбването на Троя, както и на това как троянският герой Еней бяга от горящия град с няколко троянци, за да основе град Рим. Вергилий описва Еней като първия истински герой на Рим.

В резултат на това епизодично описание на войната от различни автори нерядко се появяват противоречия в разказите. Най-вероятно е много от тези епични разкази за Троянската война да се коренят в устните предания и традиции. Векове след Омировите епоси атинските трагици като Софокъл, Еврипид и Есхил ще включат много от тези епизоди от войната в своите драми.

Троянската война историческо събитие ли е?

Няма убедителни доказателства в подкрепа на идеята на древните гърци, които са вярвали, че Троянската война действително се е случила. Въпреки това ярките описания на събитията от войната от страна на древните автори са накарали някои учени да се замислят дали веднага да не причислят войната към летописите на мита.

В продължение на хилядолетия учените спорят за историчността на Троянската война. Голяма част от древногръцките автори смятат, че войната е историческо събитие, макар че Омир може би си е позволил малко художествени волности и е преувеличил някои от събитията във войната. Днес някои учени твърдят, че войната вероятно се е състояла, но не по начина, по който Омир я описва в Илиада, която е написана около 8^ми век пр.н.е.

Според древногръцките историци Троянската война вероятно се е състояла около 13^ти или 12^ти век пр.н.е. Херодот, бащата на историята, смята, че войната се е случила около 800 години преди неговото време, което е 5^ти век пр.н.е. Това означава, че войната се е случила около 13^ти век. От друга страна, гръцкият математик Ератостен твърди, че войната е избухнала между 1184 и 1183 г. пр.

Започвайки около 19^ти век след Христа започват да се появяват съмнения дали Троянската война е историческо събитие. Някои от тези съмнения са разсеяни от разкопките, извършени от германския археолог Хайнрих Шлиман през 1868 г. в местността Хисарлик в днешния Чанаккале, Турция. Учените и историците вече са единодушни, че древният град Троя е съществувал и се е намирал в Турция.

Общоприетото мнение е, че се е състояла Троянската война или нещо подобно на търсената; версията, която Омир представя, обаче вероятно е амалгама от различни войни от различни времеви линии в бронзовата епоха.

Значение

Историята на Троянската война е била вдъхновение за много епични поети и писатели, като се започне от древните гърци, древните римляни и се стигне до нашата съвременност. Някои от блестящите писатели, писали за тази война от бронзовата епоха, са Омир, Есхил, Еврипид, Софокъл, Ератостен, Херодот, Вергилий и Овидий.

Произведенията на тези писатели, вдъхновени от Троянската война, се смятат от много учени за едни от най-великите класически епоси на всички времена. Омир дава на света две блестящи произведения Илиада и Одисея, докато римският поет пише Енид.

Отвъд изключителния характер на историята, Троянската война е останала много интересна за учени и писатели поради възможността тя да се е случила в действителност. Ето защо много съвременни автори изпитват огромно удоволствие да превеждат историята, запазвайки я жива и актуална за бъдещите поколения. Луис Макнийс и Александър Поуп са работили върху историята, като са създали много версии, които само допринасят за богатството на историята.

Знаете ли, че?

Гръцкият историк Херодот твърди, че отвличането на Елена от Спарта от Парис не е първият случай, в който красива девойка е отвлечена от герой или бог. Историкът продължава да твърди, че Парис най-вероятно се е повлиял от тези истории. Например финикийската принцеса Европа е отвлечена против волята си от Финикия. По подобен начин Язон отвлича Медея, дъщерята на цар Еетес, от Колхида.

Преди Менелай да вдигне оръжие срещу град Троя, той и царят на Итака Одисей посетили Троя, за да решат проблема по дипломатически път. Призивът на Менелай към троянците да освободят съпругата му Елена остава глух, тъй като по това време Елена е лудо влюбена в Парис. Въпреки това троянските управници и военни лидери застават на страната на Парис и отказват да пуснат Елена да се върне в Спарта.

Според някои сведения много от героите, които се сражавали в Троянската война, първоначално не желаели да се бият. Например за майката на Ахил Тетида се казва, че е преоблякла Ахил като жена, за да попречи на Ахил да се запише в гръцката армия. Тетида се притеснявала от пророчеството, което гласяло, че на сина ѝ е съдено или да живее безгрижен живот до дълбока старост, или да умре много млад като герой в битка. Маскировката на Ахил се провалила, след като го открили тайно да се възхищава на копия и мечове вместо на огърлици и пръстени.

След това имало Одисей, който симулирал душевна лудост, за да няма право да се бие във войната. В крайна сметка той бил разкрит и впоследствие принуден да се бие във войната.

Телеф, царят на Мизия, бил този, който помогнал на гърците да намерят пътя към Троя.

В един от разказите имало пророчество, според което първите гърци, които ще кацнат на брега на Троя, ще бъдат първите, които ще умрат. Тъй като нито един гръцки войник не искаше да се приземи заради пророчеството, Ахил им изигра лоша шега. Той хвърлил щита си на сушата, а след това стъпил върху него, така че краката му да не са непременно в контакт със земята. В резултат на това другите войници били вдъхновени да се приземят. Първият човек, който се приземил, всъщност бил Протезилай, командир на филаските. И точно както гласяло пророчеството, Протезилай загинал в битка; бил убит от Хектор.

През деветата година недоволни гръцки войници се разбунтуваха срещу гръцките военачалници. Казват, че войниците се били уморили да се бият с враг, чиито стени били непреодолими. Гръцкият лагер също така бил измъчван от липса на провизии, а може би бил и поразен от болести. Затова войниците поискали от гръцките лидери да им позволят да се върнат у дома при съпругите и майките си. Ако не била бързата намеса на Ахил, който вдъхнал увереност на гръцките войски, войниците най-вероятно щели да се разбунтуват и да се върнат по домовете си.

Гърците вярват, че чумата и болестите, от които страдат, докато обсаждат Троя, се дължат на това, че водачите са обезчестили боговете. Например Хриз, жрец на Аполон, бил обиден от Агамемнон, когато дошъл при царя с молба да върне дъщеря му Хризеида. Гръцкият бог Аполон наказал Агамемнон, като нанесъл тежка чума на гърците. Едва когато Агамемнон връща Хризеида, Аполон не дава на войниците никаква почивка от чумата и трудностите.

Съществуват версии на историята, според които Елена, която Парис отвел в Троя, не била истинската Елена. Вместо това истинската Елена се намирала в Египет и по-късно се събрала с Менелай, след като корабът на Менелай бил отклонен от курса към Египет.