Последвайте ни във Facebook

30 невероятни факта за Юрий Гагарин, първия човек в Космоса

0
197
30 невероятни факта за Юрий Гагарин, първия човек в Космоса

На 12 април 1961 г. Съветският съюз извършва забележителен подвиг в изследването на космоса. Около 9:00 ч. сутринта на същия ден космонавтът Юрий Гагарин е изстрелян в космоса на борда на космическия кораб „Восток 1“. Достигайки максимална височина от около 327 км (203 мили), Гагарин обикаля Земята за 1,5 часа. След като завършва орбиталния си полет, Гагарин се приземява благополучно на Земята и моментално става известен като герой.

Съветският съюз демонстрира своето технологично ноу-хау, като нанася голям удар на американците. След това започва космическата надпревара, която проправя пътя за бъдещи космически изследвания и огромно съперничество между САЩ и Съветския съюз.

Ето 30 невероятни факта, които трябва да знаете за Юрий Гагарин, първият човек, усетил пустотата на космическото пространство над нашата атмосфера.

Съдържание

Юрий Гагарин е син на дърводелец

Роден в Москва, Русия, на 9 март 1934 г., Гагарин се издига от дърводелски произход и изкачва астрономически висоти. Баща му Алексей Иванович Гагарин е дърводелец, а майка му Анна Тимофеевна Гагарина се занимава със селско стопанство. Гагарин се класира на трето място сред братята и сестрите си Валентин, Борис и Зоя (неговата сестра).

Човек от съветските военновъздушни сили

Когато е на 16 години, около 1950/51 г., Гагарин работи като чирак-формовчик в стоманодобивен завод в Люберци, близо до Москва. Покрай това той посещава вечерни уроци като седмокласник в местното училище. След като завършва 7-и клас и чиракува в леярната, той получава допълнително обучение в Саратовския промишлен техникум.

Докато е в Саратов, взема уроци по летене, за да осъществи мечтата си да управлява самолети. След завършване на курса Гагарин постъпва в училището на съветските военновъздушни сили в Оренбург. До 1957 г. той завършва военното летателно училище.

Избран от жребия

Докато служи като пилот на изтребител в съветските военновъздушни сили, Гагарин е включен в процедура за подбор, чиято цел е да изпрати първия човек в космоса. Пилотите от военновъздушните сили са избрани за космическата мисия заради опита им в полети с голямо ускорение и излагане на огромно налягане.

Подкрепен от колеги кандидати

Заедно с още 19 пилоти, името на Гагарин се появява в програмата за обучение на космонавти. Потенциалните кандидати са тествани, за да се определи тяхната умствена, физическа, емоционална и техническа пригодност за мисията. След като издържал теста, Гагарин за щастие станал най-добрият избор за изстрелване в космоса. Когато колегите му кандидати били помолени да гласуват за най-добрия кандидат, освен за себе си, всички гласували за Гагарин – с изключение на трима космонавти.

Юрий Гагарин притежавал изключителни качества

Въпреки че всеки от 20-те избрани кандидати за космонавти можеше да получи шанса да отиде в космоса, Юрий беше изключителен сред тях. Добрите му лични качества го отличават по много начини: Гагарин е описван като физически здрав, скромен, интелигентен, с остра памет, добър по математика, внимателен, отговорен, емоционално стабилен и изобщо добър. Общо взето, големите му предимства му позволяват да отиде в космоса.

Той е на 27 години, когато отива в космоса

Никой не е очаквал, че 27-годишен пилот от Военновъздушните сили ще влезе в историята с излизане в космоса, но точно това прави Юрий Гагарин на 12 април 1961 г. Той се забавлява с пълна сила в орбита около Земята, като знаеше, че ще остане в историята.

Мощна ракета го изстреля в космоса

Изстрелване на Восток 1Изстрелването на космическия кораб   „Восток 1“

Според закона за гравитацията на сър Исак Нютон всички предмети са притеглени към центъра на Земята от гравитацията. За да избегнат земното притегляне, Съветският съюз използва мощен ракетен двигател. Това не е технологичен проблем за Съветския съюз. Те наистина изстрелват Гагарин, като използват най-модерната ракета за епохата.

Космически кораб с автопилот

Според НАСА (Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство) полетът на Гагарин е бил автопилотиран. Тъй като въздействието на ниската гравитация върху управляван от човек космически полет не е било разбрано преди изстрелването, космическият кораб на Гагарин е бил управляван и от наземните екипи на мисията. Дадено му е само ръководство с инструкции как да отмени автопилота, като част от аварийните процедури.

Обикаля Земята с огромна скорост

Висяща над Земята на височина 327 км (203 мили), капсулата му лети с много висока орбитална скорост от 27400 км/ч (17025 мили/ч). За да не бъде изтеглен обратно към Земята от гравитацията, космическият кораб трябва да се движи с тази достатъчно висока скорост. След като завършва орбитата си, Гагарин се насочва обратно към Земята и се приземява в Русия около 10:55 ч.

Прекарва 1,5 часа в орбита

След като прекара 1 час и 29 минути в космоса, той завършва обиколката си около Земята. Как да се приземи безопасно на Земята, е нелека задача. За съжаление, капсулата на Гагарин нямал механизми за кацане, които да улеснят мирното приземяване с космическия кораб, така че той трябвало да разгърне парашут, когато се спуска на 7 км над Земята.

Противоречиво кацане

Катапултирайки се от капсулата, той задейства парашута си и благополучно се приземи в Русия. Въпреки чудесното постижение и безопасното кацане, мисията на Гагарин не минава без противоречия. Международната федерация по въздухоплаване (FAI) коментира, че според официалните стандарти мисията на Гагарин не може да се нарече космически полет, просто защото не се е приземил с капсулата „Восток 1“.

Съветският съюз скри някои истини

FAI твърди, че за да се счита една мисия за космически полет, астронавтите трябва да се приземят с космическия кораб. Но това мнение не отменя факта, че Гагарин е първият човек, който се наслаждава на космоса и обикаля Земята. Нещо повече, Съветският съюз не признаваше за първи път, че Гагарин се е приземил с парашут. Светът научи подробностите за полета едва след около десетилетие.

Космическата надпревара се разразява след полета на Юрий

След голямото постижение на Съветския съюз в областта на космическите изследвания космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз се изостря. Америка се опитва бързо да навакса изоставането си, в Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) са вкарани повече средства.

След космическата обиколка на Гагарин през април 1961 г. Америка изпраща Алън Шепърд в космоса, само месец след мисията на Юрий. Двете космически и ядрени сили продължават надпреварата, като се впускат в дълбоки космически изследвания и проучвания. Русия се намира в застой, когато мисията „Аполо“ на американската НАСА приземява американски астронавти на Луната и ги връща безопасно на Земята през 1969 г.

От космическа надпревара към космическо сътрудничество

От ляво на дясно: Доналд Дек Слайтън, Томас Патън Стафорд, Ванс Бранд, Алексей Леонов и Валери Кубасов

В един момент САЩ и Съветският съюз оставят настрана съперничеството и различията си и се обединяват като партньори за сътрудничество под шапката на космическите изследвания. Първият съвместен космически проект между САЩ и Съветския съюз е тестовият проект „Аполо-Союз“. Той отваря вратите за по-нататъшно сътрудничество между двете свръхдържави. През 1994 г. е осъществен и американско-руският проект „Совалка-Мир“.

Мисията на Юрий оказа влияние върху МКС

Към 1998 г. започва изграждането на Международната космическа станция (МКС). МКС е орбитална глобална научна лаборатория, която понастоящем се управлява от 5 космически агенции: ESA (Европейска космическа агенция), NASA (САЩ), CSA (Канадска космическа агенция), Roscosmos (Русия) и JAXA (Япония).

Стартовата площадка на Юрий Гагарин се използва и днес

Площадката за излитане и кацане, която Гагарин е използвал, е активна и днес. Днес американските и руските астронавти извършват своите полети до МКС от една и съща стартова площадка на космодрума Байконур в Казахстан, бивш член на Съветския съюз.

10 дни храна

Съветският съюз привързва Гагарин към ракета и го издига в космоса, без да знае какво ще се случи след това. Като част от аварийните запаси, 5-тонната капсула на Гагарин е снабдена с хранителни запаси, които могат да изхранят космонавта за 10 дни. Идеята е била, че ако космическият кораб получи повреда в двигателя, Гагарин ще може да се храни в продължение на 10 дни, така че височината му естествено да намалее и да му позволи да се приземи обратно.

Аварийна процедура на „Восток 1“

В случай на извънредна ситуация той трябвало да получи кодовете за управление от Земята. Знаейки, че това може да бъде опасно, конструкторът на космическия кораб (Сергей Корольов) пренебрегва протокола и тайно дава аварийните кодове на Гагарин преди излитането му. Въпреки това всичко работи по план, така че на пилота не се налага да отмени управлението на капсулата.

Глобален герой

Варшава, 1961 г.

Като се осмелява и отива отвъд хоризонта до покрайнините на нашата сфера, Гагарин се завръща на Земята като световен герой. Той е високо ценен в страната и в чужбина. Съветският съюз вижда в него своя горд космически пионер – те биха направили всичко, за да го защитят. Юрий пътува из различни страни и споделя спомени за постиженията си, като същевременно призовава за необходимостта човечеството да инвестира в бъдещето на космоса.

Защита от унищожение

След завръщането му на Земята Съветският съюз оценява Гагарин високо. Той получава висши назначения в Отряда на космонавтите и в съветските законодателни органи. Знаейки, че е безценен и незаменим, Съветите освобождават Гагарин от участие в изстрелванията в космоса. Това имало за цел да предпази младия му живот от това да бъде погубен от космически инцидент. Гагарин обаче не се страхува за себе си. Той предпочете да продължи да прави изпитателни полети на военни самолети. Именно там той среща преждевременния си край.

Носил многоцветен скафандър

Като част от основната си екипировка за безопасност Гагарин носи яркооранжев скафандър. Скафандърът му осигурява кислород за дишане. На шлема му има надпис „CCCP“. Този надпис е добавен с цел лесното идентифициране на Гагарин като съветски гражданин, когато се приземи в някой географски район.

Сваля обувките си преди първото влизане в космическия кораб

От уважение към съветските обичаи Гагарин скромно сваля обувките си, когато влиза за първи път в новопроизведената капсула „Восток“. Заради любезното му държание главният конструктор на космическия кораб (Корольов) е силно впечатлен.

Космическият кораб всъщност е бил ракета

До известна степен ракета изстрелва Гагарин в космоса. Съветският съюз преконфигурира ракета, известна като Р-7, известна още като „Семьорка“, и я адаптира като ракета за пренасяне на сферичния космически кораб „Восток“. На руски език „Восток“ означава „изток“. Преди да излети, Гагарин е чут да казва „пойехали“, което означава „да тръгваме“.

След Втората световна война Съединените американски щати и Русия разработват ракети, за да се защитават. В това, което ще се превърне в Студена война, балистичните ракети с голям обсег стават ежедневие. Към края на Втората световна война Германия дори използва ракети. Като цяло ракетите са оказали огромно влияние върху системите за изстрелване в космоса.

Участие в пресконференция на ООН

Гагарин и Валентина Терешкова (първата жена, излязла в космоса) присъстват на пресконференция на ООН през 1963 г.

Юрий ГагаринСнимка: Валентина Терешкова – първата жена, излязла в космоса

Едва избягва смъртта през 1967 г.

Гагарин избягва преждевременната си смърт на 24 април 1967 г., когато мисията на „Союз 1“ завършва с трагичен инцидент, при който загива космонавтът Владимир Комаров. Гагарин е бил резервен командир на тази обречена мисия. Поради конструктивни недостатъци космическият кораб „Союз“ получава повреда на парашута по време на спускането.

Катастрофа при полет убива Юрий Гагарин

Прахът на Юрий Гагарин е интерниран в Кремълската стена на Червения площад

Около година след катастрофата на полета на „Союз 1“, на 27 март 1968 г. Гагарин е обречен да се изправи пред гибел. На този ден изтребител МиГ-15УТИ излита от руска военновъздушна база, а на пулта седят Гагарин и Владимир Серьогин.

Самолетът пада от небето и се разбива, като Гагарин и вторият му пилот загиват. Съветските власти плачат и горчиво скърбят, докато полагат праха му в Кремълската стена на Червения площад.

Мъртъв, но не и забравен

След като служи толкова добре на страната си, Гагарин си отиде по най-болезнения начин. Но спомените и наследството му продължават да живеят. Всяка година на 12 април космическите общества отбелязват Нощта на Юрий, за да почетат историческото му постижение.

Оставя след себе си съпруга и две дъщери

Съпругата на Юрий ГагаринЮрий Гагарин и съпругата му, Валентина Ивановна Горячева, в Болшой театър, Москва, септември 1964 г.

Гагарин се жени за Валентина Ивановна Горячева и има две дъщери (Елена Юриевна Гагарина и Галина Юриевна Гагарина) от нея преди смъртта си.

Награден с орден „Ленин

Орден на Ленин

В знак на признателност за успеха на Гагарин администрацията на Никита Хрушчов го удостоява с орден „Ленин“ и обявява Гагарин за герой на Съветския съюз. Перфектно име за един велик човек. За да допълни отличията си, Гжатск (родният град на Гагарин) е преименуван на негово име.

Противоречия около фаталната му катастрофа

Вярно е, че Гагарин е загинал при въздушна катастрофа през 1968 г. Разследванията на действителната причина за инцидента твърдят, че пилотите са избягвали чужди обекти като птици или метеорологичен балон и не са могли да се възстановят от опашката.

Други изказват мнение, че Гагарин е развил лоши навици за пиене, които биха могли да повлияят на способностите му за управление на полета. Или може би пилотите са правили снимки и са загубили фокус върху управлението. Във веригата от слухове около смъртта му се говореше и за самоубийство или за евентуално разхерметизиране на кабината, което би лишило пилотите от кислород, което да доведе до загуба на съзнание.