13 важни факта за Милард Филмор, 13-ият президент на САЩ

Следва кратко представяне на някои много интересни факти за Милард Филмор, 13-ия президент на САЩ, който често е описван от мнозина като „безцветен“ и приятен за хората човек:

Той е бил човек на книгите

На 7 януари 1800 г. Милард Филмор е роден в дървена колиба в Лок Тауншип, Ню Йорк. Точният окръг на раждането му е Каюга Каунти. Филмор е второто от осем деца, родени в много бедно нюйоркско семейство. В резултат на тежкото финансово положение на семейството му, като дете той е лишен от необходимото формално образование.

Когато израства, Филмор обича образованието. Той дори се учи сам да чете и пише. Занимавал се е и с порока да краде книги, тъй като семейството му не е можело да си позволи да ги купува.

Платил 30 долара, за да откупи свободата си от чиракуване

На 15-годишна възраст Филмор е изпратен да чиракува в цех за производство на вълна. За да се измъкне от чиракуването, Филмор трябва да се труди в продължение на 5 дълги години, за да може да събере 30-те долара, които работодателят му иска.

Приет е в нюйоркската адвокатска колегия на 23-годишна възраст

След стажа си във вълната Филмор заминава да учи право в Бъфало, Ню Йорк. Неговото усърдие и упорита работа му спечелват приемането в нюйоркската адвокатска колегия през 1823 г. Преди да бъде приет в адвокатската колегия, Филмор работи като писар на местен съдия в Ню Йорк. Впоследствие той създава много известна адвокатска кантора в щата Ню Йорк.

Милард Филмор никога не пуши и не играе хазарт

Тъй като пушенето, хазартът и пиенето са били често срещани по онова време, можеше да се очаква, че Филмор ще се занимава поне с една от тези дейности. Роденият в Ню Йорк Филмър обаче не се интересува от нито една от тези дейности.

Омъжва се за учителката си

Филмор и Абигейл Пауърс се женят през 1826 г. Абигейл е учителка на Филмор в академията „Ню Хоуп“. Абигейл е с около две години по-възрастна от Филмор. През цялата му политическа кариера Абигейл служи като опорна точка в живота му.

Милард Филмор мрази повечето от политиките на Андрю Джаксън

Друг интересен факт за Милард Филмор е: Филмор като антиджаконианец по време на работата си в Камарата на представителите на САЩ. Не е било необичайно членовете на Партията на вигите да са антиджаконианци. По този начин те твърдо се противопоставят на Манифестната съдба и експанзията на запад, за които се застъпва Андрю Джаксън. Те също така предпочитат да имат силен Конгрес и стабилна национална банкова система.

Търлоу Уид е неговият ментор

В един момент Филмор смята Турлоу Уид за свой наставник. Той ще научи много от нюйоркския политик и журналист, който играе важна роля в разпространението на пипалата на партията на вигите в Ню Йорк. По-късно обаче двамата мъже се разминават през 30-те години на XIX век. След като губи изборите за губернатор на Ню Йорк през 1843 г., той прибягва до обвинения за загубата си към католическите имигранти и Търлоу Уид.

Филмор също така гледал на проницателен политик в лицето на Хенри Клей – човекът, който обикновено е наричан Великият пацифист/Великият компромисник. Клей дори подкрепя кандидатурата на Филмор за вицепрезидент през 1848 г.

Лично той ненавиждал робството

Зад затворени врати Филмор презира робството, защото по някакъв начин му напомня за адското време, през което е трябвало да премине, докато е чиракувал във вълнената индустрия. Въпреки това Филмор е трябвало да смекчава силните си възгледи срещу робството, когато е бил на публично място. Той прави това, за да не отчужди политиците от Юга. Умерената му позиция по отношение на робството го прави и малко по-симпатичен в Севера – зона, която е предимно против робството.

12^ти Вицепрезидент на Съединените щати (от 1849 до 1850 г.) и по-късно 13^ти Президент на Съединените щати (1850-1853 г.)

Филмор е вицепрезидент само 16 месеца, преди да се издигне до най-високия пост в страната – президент на САЩ.

Смята се, че вицепрезидентът Филмор и президентът Закари Тейлър не започват от добро начало. Докато служи като вицепрезидент на президента Тейлър, Тейлър умишлено държи Филмор настрана от важни изпълнителни функции. Ролята на Филмор по време на управлението на Тейлър се ограничава до делата в Сената на САЩ.

След смъртта на Закари Тейлър, Филмор поема президентския пост и става 13-ият президент на САЩ. Той остава на този пост от 1850 до 1853 г.

Като президент Тейлър се обявява изцяло за премахване на робството в новите територии на страната. Той се заклева да смаже всеки южен щат, който се изправи на пътя му. От друга страна, когато Филмор става президент, той е за запазване на Съюза на всяка цена. Ето защо той върви по пътя на компромиса между Юга и Севера.

Президентът Милард Филмор подкрепя Компромиса от 1850 г.

Този 10-ти факт за Милард Филмор разглежда как президентът е отхвърлен от собствената си партия, защото подкрепя Компромиса от 1850 г.

Като президент на Съединените щати Филмор напълно подкрепя Компромиса от 1850 г., изготвен от Хенри Клей – политикът, който е изготвил Компромиса от Мисури от 1820 г. Причината да подкрепи компромиса е да помогне за запазването на Съюза. Например добре известен факт е, че Филмор лично е ненавиждал робството, но въпреки това е смятал за свой дълг да приложи Закона за бегълците роби от 1850 г. Законът задължаваше федералното правителство да залавя и връща обратно роби, избягали от съответните щати.

Навлича си гнева на своята партия на вигите

Политиците от партията на вигите, които са против робството, са напълно разгневени от приемането на Компромиса от 1850 г. от страна на Филмор. Партията на вигите оттегля подкрепата си за Филмор на президентските избори през 1852 г. Това на практика слага край на политическата кариера на Филмор. За президентските избори през 1852 г. партията на вигите издига друг кандидат – Уинфийлд Скот.

Краят на политическата кариера на Филмор настъпва почти едновременно с разпадането на партията на вигите. Така Филмор става последният президент на САЩ, който произлиза от партията на вигите. Кандидатът за президент на партията на вигите от 1852 г. Уинфийлд Скот е категорично победен.

Подкрепя и прилага Закона за бегълците роби от 1850 г.

Законът за бегълците роби, приет от Конгреса през август 1850 г., е подписан от Филмор на 18 септември 1850 г. Законът е част от катастрофалния опит на Филмор да угоди на южняците. Законът обявява за незаконно всеки да помага на избягал роб. Нарушителите можеха да бъдат осъдени на затвор или глоби. Тъй като Филмор е твърдо решен да приложи закона, той изпада в немилост пред Севера.

Филмор е кандидат за президент на Партията на ноу-нотизма

След като партията на вигите му изневерява, Милард Филмор се присъединява към Партията на нищонеподозиращите – антиимигрантска и антиримско-католическа партия. По време на президентските избори през 1856 г. Филмор дори се състезава с президентския билет на Партията на нищонеправещите. Бившият президент претърпява огромна загуба, като се класира на трето място след Джеймс Бюканън (демократ) и Джон К. Фремонт (републиканец). На изборите той получава само един щат (Мериленд). Малко след това присъствието на Партията на ноу-нотинга в Конгреса значително намалява и партията отива в небитието.

Още няколко интересни факта за Милард Филмор

• След смъртта на съпругата си Абигейл Филмор през 1853 г., Филмор се жени повторно през 1858 г. Името на втората му съпруга е Каролин Кармайкъл Макинтош.
• По време на президентството на Ейбрахам Линкълн Филмор се нахвърля върху президента заради суровото според него отношение към Юга по време на Гражданската война. Въпреки това Филмор подкрепя Съюза. Той играе решаваща роля в набирането и финансирането на войниците на Съюза.
• Филмор не произнася никаква реч след полагането на президентската клетва през юли 1850 г. Поради острите различия между администрацията на президента Тейлър и Филмор, всички членове на кабинета при Тейлър подават оставка в момента, в който Филмор става президент.
• От 1847 г. до 1848 г. служи като старши финансов надзорник в щата Ню Йорк.
• След прекаран инсулт Милард Филмор умира на 8 март 1874 г. в дома си в Бъфало, Ню Йорк.

Защо президентът Филмор подписва Закона за бегълците роби от 1850 г.?

Като начало, Филмор се надява, че законът ще успокои Юга и ще предотврати отделянето му. Той също така има намерение да се възползва от акта за собствените си политически цели за президентските избори през 1852 г. В съзнанието на Филмор законът е имал за цел да обедини вигите както на Юг, така и на Север.

Трябва да се отбележи, че Филмор се проваля с гръм и трясък в прилагането на Закона за бегълците роби в собствения си щат Ню Йорк. В отделни случаи членове на щата се притичват на помощ на избягал роб, когото Филмор иска да арестува. Неспособността на Филмор да приложи закона разгневи сериозно Юга.

Във всички тези случаи най-големият губещ е самият Филмор. Компромисът от 1850 г. и Законът за бегълците роби от 1850 г. го отчуждават както от Севера, така и от Юга.