Анубис – история на произхода, сили, символи и значения

В продължение на хиляди години древните египтяни почитат бога с глава на чакал, известен като Анубис. Първоначално Анубис е бил почитан като бог на мъртвите. След като помага на Изида да възстанови тялото на Озирис до пълно здраве, Озирис получава почетната титла бог на мъртвите. Затова ролята на Анубис се съсредоточила върху балсамирането, мумифицирането и погребалните ритуали.

Обективен и безпристрастен бог, Анубис стои на стража пред портите на подземното царство и напътства душите на мъртвите, докато те отиват да бъдат съдени от комисия от богове. Според някои древни египетски митове – особено тези от периода на Старото царство – Анубис е стар колкото самото време. Той имал подчертана роля в египетския пантеон поради способността си да служи като мост между живота и смъртта.

Кой всъщност е бил Анубис? Как са се променили историята за произхода му и изображенията му през вековете? Статията по-долу надхвърля повърхностните митове и изследва историята за произхода, силите, символите и значението на Анубис, египетския бог на балсамирането и погребенията.

История за произхода на Анубис

Съществуват основно две истории за произхода на Анубис. Първият и по-малко популярен разказ за раждането на Анубис гласи, че Анубис е син на самия Ра (наричан още Амон-Ра, богът на Слънцето). В този разказ майката на Анубис е богинята Хесат – кравешко божество, почитано за това, че осигурява на света мляко.

Древните египтяни вярвали, че от началото на времето Анубис е натоварен с отговорността да помага на изгубените души да стигнат до законното си местоназначение в подземния свят. Преди Анубис древните египтяни в преддинастическата (преди 3100 г. пр. н. е.) и Старото царство (ок. 2686 – ок. 2134 г. пр. н. е.) почитали бог с глава на чакал, наречен Упуаут (Wepwawet). В очите на древните египтяни тази версия на Анубис винаги е била постоянно присъстващ бог в задгробния живот. Той е имал огромен култ с много уважавани жреци в цял древен Египет.

Втората история за произхода, вероятно по-популярна и по-нова, може да се проследи до второто поколение богове и богини по време на Средното царство на Египет (ок. 21 г. пр. Хр. – 17 г. пр. Хр.). В този разказ родителите на Анубис са бог Озирис и богинята Нефтис. Той започва, когато Нефтис изиграва измамна игра на Озирис, представяйки се за неговата съпруга/сестра, богинята Изида. В резултат на тази измама се ражда дете, което по-късно става Анубис. След раждането на Анубис Изида помилва сестра си Нефтис и решава да отгледа Анубис като свое дете.

Значение и епитет на Анубис

Думата „Анубис“ всъщност е гръцка дума. Египетската дума за „Анубис“ е „Anpu“ или „Inpu“. В Древен Египет думата „Анпу“ е означавала „влошаване и смърт“. Означавала е също така тъмнина и чернота, както и мистерия.

Анубис бил смятан за господар на некропола (място, където се намирали мъртвите – гробище). Оттук той е бил почитан като „Господар на свещената земя“ („nub-tA-djser“). В очите на мнозина свещената земя се отнасяла до място, където някой отива и никога не се връща – почти подобно на земята на мъртвите.

Само Анубис знаел какво се случва след смъртта. Затова именно той давал указания на древните египтяни как да балсамират и погребват мъртвите си, за да си осигурят безопасно преминаване в отвъдния свят. Това се вижда в древноегипетската книга „Книга на мъртвите“.

В резултат на огромната роля, която изиграл в задгробния живот, той си спечелил допълнителни титли, като например: „Този, който е на мястото на балсамирането„ и „Master of Secrets“.

Как Анубис идва на помощ на Озирис

Озирис е любимият и най-уважаван бог на древните египтяни. Често за огорчение и завист на брат му Сет (Сет), египтяните почитали Озирис, защото той ги благославял с богати реколти. Всичко положително се свързвало с Озирис. Египтяните провъзгласили Озирис за бог-покровител на древен Египет. Той бил смятан и за първия фараон на Египет.

От друга страна, Сет бил възприеман като зъл пустинен бог, човек, който живеел в горещите пустинни райони на царството. Египтяните се страхували от него, защото винаги искал да разрушава и да предизвиква хаос. Бурите и гладът често били приписвани на Сет.

От чиста ревност и гняв Сет извършил дворцов преврат и принудил Озирис да слезе от трона си. Сет убил брат си Озирис и разрязал тялото му на няколко части, след което разпръснал парчетата в Нил.

Съкрушена и натъжена, съпругата на Озирис Изида поискала помощта на Анубис, за да събере Озирис. Анубис успешно възстановил тялото на Озирис. Впоследствие Изида изрича поредица от заклинания и връща Озирис към живота. Озирис обаче останал в подземния свят като господар на мъртвите.

Египетската митология твърди, че Озирис преминал отвъд смъртта и влязъл в рая. В резултат на триумфа на Озирис над смъртта богът на слънцето Ра – цар на боговете – издигнал Озирис до позицията на господар на подземния свят/отвъдния живот.

След като Озирис бил напълно възстановен и изпълнявал функциите на господар на подземния свят, Анубис вече можел да се съсредоточи върху балсамирането, погребалните ритуали и защитата на гробниците или гробищата. Анубис имал и задачата да насочва мъртвите души към пътя на Озирис. Преди да се срещнат с Озирис, мъртвите трябвало да бъдат оценени от група съдии от подземния свят.

Анубис въвежда мумифицирането при древните египтяни

Това, което Анубис прави по време на процеса на реставрация, се смята за първата мумификация, извършена някога в Египет. В резултат на церемониите по мумифициране и погребални обреди Озирис успял да премине през подземния свят без никакви затруднения.

Смята се, че ако Анубис не бил мумифицирал тялото на Озирис, той щял да изчезне в небитието. В резултат на това древните египтяни винаги се стремели да мумифицират мъртвите си, в противен случай починалите трудно влизали в задгробния живот.

Кога Анубис губи титлата си „Бог на мъртвите“

Дълго време Древен Египет почитал Анубис като бог на мъртвите. Историята обаче разказва, че след като Анубис възстановил Озирис, Озирис бил коронясан за господар на мъртвите. Тази промяна настъпила около епохата на Средното царство (21 г. пр. н. е. до 17 г. пр. н. е.). Анубис покорно приел тези промени. Това дори му позволило да се съсредоточи върху другите си задължения като бог на балсамирането, погребенията и гробищата.

Защо жреците на Анубис са носели леопардови кожи?

Сет, осъзнавайки добрата работа, която Анубис е свършил, за да възстанови Озирис, се превръща в пантера и се опитва да атакува тялото на Озирис. Анубис отстоял позицията си и защитил тялото на Озирис. Сет избягал от мястото на събитието с опашка между краката си. Но преди Сет да успее да избяга, Анубис белязал пантера и така създал петната, които виждаме по кожата на леопарда. Оттогава жреците, които отговаряли за погребенията и мумификацията в Древен Египет, носели леопардова кожа, когато извършвали погребалните ритуали.

Значението на Анубис в Древен Египет

Поради неизбежността на смъртта, Анубис се страхувал от живите. Страхът малко или много се дължал на това, че хората се страхували да умрат. Анубис не е смятан за зъл бог. Казано по-просто, срещата с Анубис означавала, че човек е мъртъв. В резултат на това древните египтяни съставяли няколко молитвени приноса към Анубис. Те се молели на Анубис да ги води безопасно в подземния свят, за да влязат в рая.

Древните египтяни почитали Анубис, защото той предпазвал тялото на Озирис от жестоките атаки на бог Сет. В резултат на това египтяните започнали да почитат Анубис като защитник на гробниците от нечисти духове и бездомни животни. Например нерядко пустинята или диви животни, например диви кучета и чакали, разкопавали плитко изкопани гробове и пирували с телата на мъртвите.

Също така Анубис бил призоваван да отблъсква разбойниците от гробове/гробници, които осквернявали гробовете на починалите. Скулптури, магически заклинания и картини на Анубис били поставяни в гробницата, за да предпазват от лица, занимаващи се с некрофилия.

Защо Анубис има глава, подобна на чакал?

Тъй като нерядко гробовете и гробниците са били обект на нападения от бездомни животни, особено при плитко изкопаните гробове, египтяните вярвали, че ако поднесат мирни жертви на тези чакали, телата на близките им ще бъдат пощадени. В резултат на тази асоциация древните египтяни естествено започнали да възприемат Анубис с глава, която прилича на глава на куче или чакал.

Те също така вярвали, че като изписват/издълбават проклятия в стените на гробниците, разбойниците ще се изплашат и няма да ограбват гробниците. Вярвали, че Анубис, „Проклинателят“, налагал тежки наказания на злосторниците.

Защо Анубис е тъмнокож?

Анубис автоматично се асоциира с гниене и разлагане, защото е бог на смъртта, балсамирането и погребението. С други думи, древните египтяни вероятно са възприемали него и подземния му свят като място, лишено от светлина, т.е. като чернота и мрак.

Освен това, тъй като телата на мъртвите ставали черни, докато се разлагали, съвсем естествено било богът на балсамирането да бъде рисуван в черно в произведенията на изкуството.

Друго обяснение за тъмната кожа на Анубис идва от река Нил. Черните утайки от Нил били злато за египтяните. Без тези богати хранителни вещества, които преливали през бреговете на реката, нищо по течението нямало да порасне. При това черният цвят не винаги се е свързвал с нещо зло или отрицателно. По-скоро черният цвят символизирал богатство, плодородие и просперитет – почти подобно на мястото, където добрите души отиват да прекарат вечността.

Черният цвят също така символизирал нещо, което е неизвестно и мистериозно, а именно смъртта и задгробния живот.

Места за поклонение на Анубис

Археолозите смятат, че Кинополис (Кинополис) е бил най-предпочитаното място за поклонение и принасяне на жертви на Анубис. Кинополис се е намирал в Горен Египет. Гърците са го наричали „градът на кучетата“.

При провеждането на ритуалите и церемониите по балсамиране жреците на Анубис носели дървени маски с формата на глава на чакал.

Без никакво съмнение наличието на Анубис на страната на починалия ви роднина означавало, че той или тя може да получи необходимата подкрепа, за да навлезе в задгробния живот. Ето защо в редица известни храмове и гробници в Египет били поставени светилища на Анубис. Това е видно от гробницата на Тутанкамон, открита на 4 ноември 1922 г.

Богът на чакалите е бил постоянно присъстваща фигура в храма на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри. Други големи центрове за поклонение на Анубис били Асют (Ликополис) и Хардай.

Как древните египтяни се молели на Анубис?

Всичко, свързано със смъртта, Анубис е бил замесен в него по един или друг начин. За типичния древен египтянин молитвата към Анубис може да е изглеждала по следния начин:

Изображения и символи на бог Анубис

Обикновено Анубис е изобразяван като добре сложен бог с тяло на човек и глава на чакал. Подобно на много други древноегипетски богове и божества е било абсолютно задължително да рисуват и скулптират Анубис по свръхчовешки начин, откъдето идва и силното му телосложение. Как иначе би могъл да защитава гробовете и гробниците от разбойници или зли духове?

Друг много важен момент за Анубис е, че той е изобразяван или приклекнал, или изправен. В ръцете му се намират златната везна и анкхът – символ на живота.

Златната везна се използвала за претегляне на сърцето на мъртвеца спрямо перото на Маат. Перото на Маат принадлежало на Маат, богинята на равновесието, закона и реда. Тя била смятана за бог на всичко, което е истинно и справедливо.

Основни факти за Анубис

По-долу сме събрали 18 основни факта за Анубис:

1. Тот (богът на луната и богът-всезнайко) и неговата съпруга, богинята Маат, били постоянно присъстващи фигури, когато Анубис претеглял сърцата на мъртвите срещу перото на Маат. Тот е отговарял за съхраняването на документацията за присъдата/съда.
2. И до днес все още не са открити колосални храмове в чест на Анубис. Историци и археолози обаче са откривали светилища на Анубис в гробниците на видни египетски царе и царици.
3. Древните египтяни предлагали някои части от тялото на починалия на Анубис, за да го успокоят. Смята се, че по време на процеса на балсамиране на Озирис, Анубис е запазил за себе си някои жизненоважни органи на Озирис.
4. Египтяните смятали Анубис за покровител на изгубените души. Тази роля включвала и закрилата на сираците.
5. Думата „Анпу“ в Древен Египет означавала и „царско дете“. Това по някакъв начин е свързано с думата „инпу“, която означава „влошаване“ или „разпад“.
6. Анубис и Озирис са били тясно свързани един с друг в продължение на хилядолетия. Анубис бил възприеман като дясната ръка на Озирис, „господаря на задгробния живот“.
7. Като бог на гробищата и балсамирането, той също така играе решаваща роля, като служи като връзка между подземния свят и рая (дома на Озирис).
8. Изпитваща вина след ужасната си измама, Нефтис изоставя бебето Анубис и го оставя на грижите на сестра си, богинята Изида. Някои митолози смятат, че Нефтис е направила това, защото се е страхувала да не си навлече гнева на бог Сет, нейния съпруг.
9. В крайна сметка Сет научава за изневярата на съпругата си Нефтис. Богът на хаоса избухнал и се заел да унищожи Озирис. Вероятно така се стига дотам, че Сет в крайна сметка убива собствения си брат Озирис. Е, другата причина била, че той ревнувал от управлението на Озирис в Египет.
10. След възкресяването на Озирис от Анубис и Изида, Анубис станал нещо като дясна ръка на Озирис. Той винаги защитавал Озирис във всичките му начинания. Заедно Озирис и Анубис управлявали подземния свят въз основа на справедливите закони и принципи на Маат, богинята на закона и реда.
11. В Древен Египет най-добрият бог, когото да призовете, за да защити гробовете на вашите покойници, несъмнено бил Анубис. В гробниците и около тях се поставяли заклинания и проклятия, за да се отблъснат злите духове и разбойниците от гробовете. Поради това Анубис станал известен като „Изпълнител на проклятия“.
12. Анубис винаги оставал съсредоточен върху изпълнението на дълга си на господар-защитник на мъртвите. Той рядко се включвал в ежедневните дейности на древните египтяни. В резултат на това той не се появява много често в древноегипетските героични истории или в битките между боговете.
13. Жреците, които отговаряли за процеса на мумифициране, се обличали в костюми, подобни на тези на Анубис. Те носели маска на чакал и често имали изрисувана леопардова кожа по телата си.
14. Той е един от първите египетски богове, които са изрисувани и изваяни по стените на гробниците в Древен Египет.
15. Лицето на Анубис всъщност е смесица от лице на куче и лице на чакал. Много археолози твърдят, че главата му е подобна на африканския златен вълк (т.е. представител на египетските каниди).
16. Както древните египтяни, така и гърците често са настанявали своите мъртъвци на място, наречено некропол, град на мъртвите. Обикновено тези градове се намирали в покрайнините на града. В Египет например градът се е намирал от другата страна на река Нил.
17. Ето някои примери за известните названия на Анубис: „Господар на свещената земя“ („nub-tA-djser); „Най-големият от западняците„; „Този, който е на мястото на балсамирането„ („Imy-ut“); „Онзи, който е на Своя планина“; и „диригентът на душите„.
18. Гръко-римските владетели на Египет сливат гръцкия бог Хермес и Анубис, за да образуват Херманубис, владетел и защитник на гробищата. Причината за това сливане била, че те видели някакво сходство между Анубис и Хермес. Хермес дори имал жезъл, с който можел да приспива хората и да ги събужда от мъртвите. Освен това, като пратеник на боговете, Хермес имал способността да се движи между световете на живите и мъртвите – способност, която била присъща предимно на Анубис.