Псусенес I – Фараонът в сребърния ковчег

PBS, National Geographic и Popular Archaeology представят програми, свързани с този важен период от египетската история, тъй като става дума за фараона от 21-ва династия на име Псусеннес I. Но какво знаем за човека, времето, в което е живял, и връзката му с историята на Египет през 1047 г. пр.н.е.?

Подобно на Тутанкамон, откриването на гробницата му го извежда на преден план в египетската история. В противен случай и двамата щяха да останат в бележките под линия на записаното минало.

Откритие в Танис

Благодарение на усилията на френския египтолог Пиер Монте и неговия екип, работещи в делтата на Нил в годините непосредствено преди началото на Втората световна война, резултатите им дават откритие, далеч надхвърлящо всичко, за което човек може да мечтае. Те са работили в делтата на Нил в древен район, известен като Танис. Това е район, който през вековете е бил само умерено изследван от египтолозите.

Веднъж попитах професор Уолтър Емери защо е така и той ми отговори с една дума: „змии“. Разкопките в пустинните райони са сравнително лесни, докато в района на делтата има много трудности.

Бурният Трети междинен период

Египтолозите са разполагали с имената на около 70 владетели, които все още не са открити, и Псусен I е един от тях. Този Трети междинен период, последвал фараоните на Рамзес, се състоял от периоди на сътресения, довели до социален, икономически и политически упадък. Страната е разделена на северни и южни региони. Съществувало някакво единство, но никой не бил спокоен. Това е светът, в който се ражда Псусенес I.

От времето на Рамзес III в Египет не е имало силен фараон. Макар че и други са се опитвали да го направят, Псусенес I иска да подражава на Рамес II. Дотолкова, че прибавил името на Рамес II към своето, както е отбелязано в някои от неговите картуши. Когато градът Пи-Рамесес започнал да страда от сериозната промяна в течението на Нил, оставяйки района без достъп до вода, Псусен I го преместил на ново място.

За да се направи това, са били необходими монументални усилия и ни дава много полезна информация относно това какъв тип човек е бил той. Съвременните изследователи са успели да ни предоставят негова снимка и физическо описание. Веднага може да се види, че той е бил от типа хора с издръжливост и видима решителност.

Има две неща за Псусенес I, които представляват голям интерес. Той управлява своята част от Египет по-дълго от всеки друг цар в цялата египетска история. Второ, гробницата му е напълно непокътната, без да е влизано в нея в древността. Непосредствено до гробничния му комплекс е имало гробници, но древните разбойници са спрели разкопките си точно преди гробницата му. Очевидно е трябвало да смятат, че са стигнали достатъчно далеч, така да се каже.

Малка публичност поради други световни събития

От гледна точка на хронологията на 20-ти век, по времето, когато е открита гробницата, целият свят е имал много по-важни дела. Германия е навлязла в Полша, а Монте и групата му се връщат във Франция. Интересът към Египет беше малък, ако изобщо съществуваше, освен този към ролята му във войната в пустинята.

Едва в наши дни египтолозите започват да се завръщат към Танис и делтата на Нил. Съвременната наука и технологии, както и личният интерес от страна на египтолозите, които знаели за работата на французите и решили да отворят отново района за по-нататъшно проучване и изследване.

Най-дълго служилият фараон

Псусен I управлява приблизително от 1047 до 1001 г. пр. н. е. Това не е точно, но остава фактът, че той е най-дълго управлявалият фараон през цялата египетска история. След Рамес III в Египет не е имало силен фараон.

Съвременните изследователи са успели да потвърдят първоначалните медицински изследвания от 1940 г., които сочат, че той е имал силно абсцесирани зъби. Освен това е страдал от проблеми с гърба, които са му причинявали болки и страдания през следващите години. Въпреки това той продължава да упорства.

Египет преди Псусенес I

Стабилността на Египет продължава и след смъртта на Рамзес Велики. През 1187 г. Рамес III, син на Сетнахте, става фараон. Той наследява страна със стабилност. просперитет и продължаване на международната репутация, създадена от неговите предшественици.

Скоро се стигнало до странни събития, които щели сериозно да повлияят на бъдещето на Египет. Група завоеватели, които станали известни като „морските хора“, започнали да нападат и завладяват целия район на Източното Средиземноморие. Те започнали да насочват вниманието си към Египет както по суша, така и по море. Рамзес III нямал друг избор, освен да положи големи усилия за защита. Той заприличал на Великобритания в края на Втората световна война – победил врага, но останал със сериозни социално-икономически проблеми.

Това било началото на края на Египет, какъвто бил познат в продължение на повече от три хиляди години. В края на 31-годишното му управление Египет бил в много по-лошо състояние, отколкото при идването му на власт. Имало социални вълнения, икономически хаос и спад в стабилността. Изглеждаше, че всички царски коне и всички царски мъже не могат да го сглобят отново.

С всеки следващ фараон – от Рамес IV до Рамес XI – нещата продължавали да се влошават. Политическите конфликти разделили Египет на две държави – северна и южна.

Последният истински египетски фараон

С настъпването на началото на 21-вата династия на власт идва човекът, който по-късно ще бъде открит в сребърния ковчег. Той много се различавал от своите непосредствени предшественици. В продължение на около 46 години той успял да управлява умело и с контрол. Въпреки че бил човек със способности, въображение и големи очаквания, каквито Египет не бил виждал от стотици години, смъртта му сложила край на истинската египетска нация, позната от преддинастичните времена.

Последвалата 22-ра династия била съставена от нубийци с власт и способност да контролират, но не и да управляват в традиционния смисъл на думата.

Те не били египтяни. В крайна сметка те били завладени от персите, последвани от гърците и римляните.

Източници:
Исторически загадки

[ad_2]