Бостънското клане: Американската революция

0
69
Бостънското клане: Американската революция

[ad_1]

Бостънското клане е смъртоносна конфронтация между британски войници и тълпа колонисти. Британците го наричат Инцидент на Кинг Стрийт. Този бунт се случва на 5 март 1770 г. Той започва като кавга между войник и американски колонист. Скоро недоразумението прераства в смъртоносен сблъсък, който отнема живота на 5 души.

Преди клането

От 1765 г. насам жителите на Бостън са имали проблеми със Закона за печата, а след това и със Закона Тауншенд. През октомври 1768 г. губернаторът Бърнард поиска войници, които да защитават служителите на правителството от нападения. Войниците пазеха мира и гарантираха, че наложените данъци се плащат. В началото на 70-те години на XIX в. жителите на Бостън започват да се вълнуват от несправедливите според тях британски данъчни закони, които се отнасят за боите, чая, хартията, стъклото и оловото. Британските войници и чиновници имали пълни ръце с работа, когато се опитвали да потиснат бунта на американските колонисти.

Колониите отказваха да плащат данъците, защото смятаха, че това нарушава правата им, а също така вярваха, че британците нямат право да ги облагат. Според тях само Масачузетското събрание е имало право да ги облага с данъци. Ако британският парламент искаше от тях да плащат данъци, тогава те на свой ред имаха пълното право да присъстват в британския парламент.

Твърди се, че на 22 февруари няколко патриоти са нападнали магазина на лоялист. Твърди се, че един митничар, на име Ебенезер Ричардсън, видял какво се случва и в опит да осуети нападението, стрелял с пистолет от прозореца на дома си. За нещастие едно 11-годишно момче, Кристофър Сийдър, било поразено смъртоносно от изстрела му. Смъртта на момчето разгневила патриотите. Патриотите са колонисти от тринадесетте американски колонии, които не подкрепят британското управление.

Съществува обаче и друга версия на инцидента, според която Ебенезер Ричардсън не си е бил вкъщи, а е бил преследван от тълпата, когато е стрелял с пистолета си и е улучил Кристофър Сийдър в корема.

Спречкванията между британски войници и американски колонисти стават често срещан проблем. С изострянето на напрежението се създава предпоставка за Бостънското клане. Първоначално името става популярно благодарение на гравьора Пол Ревиър. Както ще видим след малко, изображенията на сблъсъка, направени от Ревир, изиграват решаваща роля за засилване на антибританските настроения не само в Бостън, Масачузетс, но и в останалите американски колонии.

Денят на клането

Старият държавен домБостънското клане се е случило точно пред Старата държавна сграда.

В съдбовния ден на клането британският войник Хъг Уайт охранява парите на крал Джордж III (т.е. данъците) в митницата на Кинг Стрийт, когато пристигат разярени колонисти и започват да го заплашват и обиждат. Когато редник Хю не могъл да издържи повече и не намерил по-добър начин да се справи, той ударил един колонист с щиковете си, което влошило ситуацията. На свой ред колонистите хвърляли по него снежни топки, лед и камъни, докато той не издържал повече на ситуацията. Той извикал подкрепление и осем войници дошли да го подкрепят срещу колонистите. Никой не знае кой е дал заповедта и дали наистина е имало такава, но войниците започнали да стрелят по тълпата, твърдейки, че са чули заповед за стрелба.

Трима души (Самюъл Грей – майстор на инструменти, Криспус Атъкс – чернокож моряк, и Джеймс Колдуел – моряк) са убити на място, а други са ранени. Сред ранените са Самюъл Маверик и Патрик Кар. По-късно двамата се поддават на огнестрелните рани и умират. Тяхната смърт увеличава броя на загиналите на пет души. Първите четирима са погребани на 8 март, а Патрик Кар, който умира на 14 март, е погребан на 17 март.

Последиците от клането

След клането изпълняващият по това време длъжността губернатор на Бостън Томас Хътчинсън разпръсква тълпата. Свикано е събрание за извеждане на британските войници от Бостън. Ръководителите на града също така искат войниците и техният капитан да бъдат съдени за убийството на петимата души по време на клането.

Бостънското клане

Арестувани са 13 души, включително четирима цивилни. Капитан Престън и осемте войници, участвали в клането, са вкарани в затвора. Те са изправени пред съда за убийството на петима души по време на клането. Процесите срещу тях започват на 27 ноември 1770 г. Джон Адамс, баща-основател, който става вторият президент на Америка, се заема да представлява обвинените войници. Адамс твърди, че обвиняемите имат право на адвокатска защита и справедлив процес.

В края на съдебния процес съдът оправдава седем от обвиняемите на основание твърдения за самозащита. Останалите двама обвиняеми нямали такъв късмет. Съдът ги осъжда за непредумишлено убийство. Те обаче претендирали за облагодетелстване от страна на духовенството, което им позволило да се покаят, вместо да бъдат осъдени на смърт за убийство. След това и двамата били заклеймени на палците си, за да им се попречи в бъдеще да се възползват от привилегиите на духовенството.

Бостънското клане, по един или друг начин, довежда до Американската революция и в крайна сметка до американската независимост. Седмици след инцидента патриотите и лоялистите издават брошури, които разказват различни версии за събитието. Хенри Пелъм, гравьор, пресъздава инцидента в гравюра, а Пол Ревир, друг гравьор, точно копира изображението.

Клането оказва голямо влияние върху отношенията между американските колонисти и британците. За тях било трудно да се разбират. След този инцидент британският парламент приема Закона за чая от 1773 г. Изключителното право за продажба на чай вече е дадено на Източноиндийската компания. Законът за чая премахва посредниците и прави чая много по-евтин, отколкото е бил. Американските колонии обаче не са съгласни с новия закон, тъй като той узаконява правото на Великобритания да приема закони и да ги облага с данъци.

Разгневена тълпа, някои от „Синовете на свободата“ в Бостън, излизат на улицата, за да протестират срещу това, което смятат за много осакатяващи и потискащи данъци. Към протеста се присъединиха над 500 души. Протестиращите се преоблякоха в индиански костюми и се качиха на корабите, натоварени с чай в Бостънското пристанище. Те унищожили около 46 тона чай, чиято стойност тогава се оценявала на 10 000 лири стерлинги. Този инцидент става известен като Бостънското чаено парти.

След Бостънското чаено парти 13-те американски колонии сформират първия Континентален конгрес и впоследствие участват в Американската война за независимост (1775-1783 г.).

[ad_2]

Comments are closed.