Никс – гръцката богиня на нощта и единственото божество, от което Зевс се страхува.

Известна в гръцката митология като олицетворение на нощта, гръцката богиня Никс е толкова могъщо и опасно божество, че дори Зевс, царят на олимпийските богове, се страхува и благоговее пред нея. Родена в дълбините на Хаоса, първична същност, Никс е изобразявана като сенчеста фигура, която действа по съвсем различен начин от останалите гръцки богове. Вярвало се е, че тя се появява при раждането на Вселената.

Родител на Никс

Описвайки произхода на Nyx, древногръцкият поет Хезиод заявява в Теогония че богинята е дете на Хаоса – митологична празнота, съществувала преди раждането на Вселената. Хаосът е наричан и пропастта, която съществува между земята (Гея) и небето (Уран). В Теогония, Хезиод описва Хаоса като първична празнота Хаосът се намира точно под Земята, но над Тартар (дълбоката бездна). Според Хезиод Хаосът е първото съществуващо същество. След това Хаосът е последван от Гея, Тартар и Ерос.

Братята и сестрите

От Хаоса произлизат първични същности като Еребус (Мрак). Това означава, че Еребус е брат и сестра на Никс. В древногръцката религия и митология Еребус (Еребос) е смятан за олицетворение на мрака и сенките. Смятало се е, че той има огромно присъствие в подземния свят и в най-дълбоката част на земята.

Според латинския поет Гай Юлий Хигин Хаосът е баща и на персонифицирани първични божества като Етер (Светлото горно небе) и Хемера (Ден).

Деца

В митовете съюзът между Никс и Еребус е довел до появата на Етер (Светлина) и Хемера (Ден). Никс ражда и персонифицирани божества като Керес (носител на недействителна смърт), Морос (Съдба), Апате (Измама), Немезида (Възмездие), Танатос (Смърт), Хипнос (Сън), Ойзис (Болка), Ерис (Сблъсък и раздор), Момус (Сатира/присмех), Мойраи (Съдби), Филотес (Приятелство), Герас (Старост), Хесперидите (Дъщери на вечерта) и Онейрои (Носители на сънища).

Както може да се види от горната скоба, Никс ражда много деца, които след това играят много влиятелни роли в гръцкия пантеон.

Според Гай богинята Никс вместо това е родила тези деца от Хаос. Сред тези деца са Съдбата, Старостта, Смъртта, Сбогуването, Сънят, Сънищата, Раздорът, Нещастието, Дребнавостта, Немезида, Приятелството, Съжалението, Стикс и Хесперидите.

Изображение и характеристики

В изображенията на много древногръцки първобитни божества често се срещат различия. Това е така най-вече защото те са представлявали абстрактни конструкции. Богинята Никс не прави изключение. Тя можела да се разглежда като буквалната нощ, която ни заобикаля. Или пък може да бъде видяна като красива жена в елегантна черна рокля, заобиколена от тъмна мъгла. В някои случаи тя е изобразявана да язди колесница – често срещано явление за много гръцки божества.

Била е изобразявана и като крилата богиня с тъмен облак ореол около главата си.

Тъй като е представител на нощта, гърците не са имали определени характеристики, които да приписват на Nyx, освен че е била изключително могъщо божество.

Никс и Тартар

Поради връзката на баща й с Тартар, някои древногръцки автори смятат, че Никс и брат й Еребусин Тартур. В Теогония, Хезиод твърди, че Никс се премества в Тартар точно когато дъщеря ѝ Хемера (Ден) напуска мястото. Този цикъл на Никс и Хемера е може би първото обяснение на Древна Гърция за цикъла на нощта и съответно на деня.

В гръцкия пантеон едва ли има същество, което да предизвиква тръпки по гърба на Зевс, вожда на олимпийците. Зевс бил изключително могъщ, чиито мълнии можели да повалят и най-свирепите богове или същества. Това е очевидно, когато той ги използва, за да повали Тифон, най-силното чудовище в гръцката митология. Цялата тази сила на Зевс обаче не можела да се конкурира със силата, която притежавала Никс.

Веднъж разгневеният Зевс се канел да порази Хипнос (Съня), но като видял Никс, майката на Хипнос, Зевс спрял. Хипнос заговорничел с ревнивата съпруга на Зевс Хера, за да накара Зевс да заспи дълбоко. След като Зевс е отстранен от пътя, Хера може да продължи да поставя спънки по пътя на сина на Зевс – полубога Херакъл. След като открива предателството на Хипнос, Зевс преследва бога на съня чак до Тартар. Хипнос избягал в лоното на майка си, търсейки защита от гнева на Зевс. Без да иска да разгневи Никс, Зевс спрял преследването и се извинил на богинята на нощта.

Горното обяснява защо Омировите Илиада описва Никс като първично божество с необуздана майчинска ярост.

Защо Никс е била толкова страшно божество?

Тя често се възприема като божество, което предоставя защита и безопасно преминаване на бегълците. С други думи, тя е известна с това, че улеснява най-мрачните действия на хората. Например в един от митовете титанът Кронос кастрира баща си Уран под прикритието на Никс (Нощта).

Следователно това, което прави Никс толкова плашещо божество, е свързано със събитията и ужасите, които тя можела да прикрие. Често пъти хората се страхуват от нещата, които се крият в тъмнината.

Други митове

Според някои разкази Никс, а не Хаосът, е първото първично същество, което се появява.

Латинският поет от Августовския период Вергилий описва богинята Никс като майка на ериниите (римски дири). Тя ги раждала заедно с Хадес (римски Плутон), гръцкия бог на подземното царство. Според Омир ериниите са група женски същности, които наказват мъжете, положили лъжлива клетва. В резултат на това Ериниите понякога са наричани Фурии.

В някои версии на мита Хеката, гръцката богиня на кръстопътищата и магьосничеството, е описана като дъщеря на Нощта.

За разлика от много нейни деца, чиито задължения и роли били включени в ролите на олимпийските богове, Никс някак си никога не била заменена. Например боговете Аполон и Хелиос по някакъв начин заменили нейните деца Хемера и Етер.

Знаете ли, че?

• 2^ри в. Гръцкият географ и пътешественик Паусаний смята, че гърците са имали оракул на Никс, който се намирал в Мегара, Западна Атика.
• Тя не е смятана за основно божество в гръцкия пантеон. Това личи от факта, че гърците не са построили никакъв храм в нейна чест. Въпреки това имало няколко статуи, построени в нейна чест.
• Никс съответства на богинята Нокс в римската митология.
• Никс е името, дадено на една от луните на Плутон – S/2005 P 2. Името е дадено през 2006 г. от Международния астрономически съюз (МАС), организация със седалище в Париж, Франция.
• Съществува астероид – астероид, пресичащ Амор и Марс – наречен 3908 Nyx. Този астероид с диаметър 1-2 km е открит от германския астроном Ханс-Емил Шустер през 1980 г.