сряда, септември 21

Древните римски гладиатори – история и факти

0
33
Ancient Roman Gladiators

Римските гладиатори са свирепи бойци, които се бият жестоко помежду си единствено за развлечение на Древен Рим. Гладиаторите обикновено се изправяли един срещу друг на арена и понякога трябвало да се бият до смърт. Смята се, че тази брутална и позорна форма на забавление не е била ограничена само до мъжете. За кратък период от време на арената са се сражавали и жени. Като се има предвид фактът, че повечето от тези бойци са били роби или бивши роби, организаторите невинаги е трябвало да получават съгласието на бойците.

Кои са били римските гладиатори?

Древноримска гладиаторска аренаДревна римска гладиаторска арена – място, където са се провеждали гладиаторски битки. Източник на изображението: Британика

Римските гладиатори са бойци, които са преминали през обучение за придобиване на определени умения или за използване на определени оръжия. Битките им обикновено се провеждали на открити пространства, наречени арени. Броят на зрителите, които са присъствали на събитието, е бил различен в различните градове. Едно нещо обаче е сигурно – голяма част от публиката е намирала гладиаторските игри за много забавни.

Животът на гладиатора бил всичко друго, но не и кратък. През по-голямата част от времето те се биели между групи или в рамките на групи. Някои от тези битки продължавали, докато на арената оставал само един боец. Гладиаторите се биели с други гладиатори, диви животни и дори затворници без надежда за свобода или оцеляване. Много често римляните принуждавали военнопленници да участват в битките на арената.

Освен това римляните разполагали с много стабилен конвейер от роби и осъдени престъпници, чиято единствена цел била да се бият като гладиатори. Независимо от това, гладиаторите са били почитани, а в някои случаи и обожествявани или боготворени заради дръзките си действия и битки на арената.

Произход на римските гладиаторски игри

Произходът на гладиаторите или на техните игри има различни истории според различните разкази. Смята се, че гладиаторските игри са започнали сред етруските.

Известно е също така, че в Кампания се намират най-ранните училища за гладиатори. Според Ливий, римски историк, първата игра на гладиатори в Древен Рим е, когато генерал Децим Брут Скаева и брат му Марк свързват по двойки шестима гладиатори, за да се бият с партньорите си, докато остане само един гладиатор. Брут и Марк направили това като форма на почит към мъртвия им баща.

Освен за забавление на римляните, битките на арената се провеждали и в чест или за успокоение на римските божества и боговете. На гладиаторите се давало оръжието, което владеели най-добре. Обикновено бойците са използвали мечове, лъкове, копия и наред с това щитове и шлемове.

Историците смятат, че епохата на гладиаторите е била между 105 г. пр. н. е. и 400 г. от н. е. Със сигурност това е била една от най-популярните форми на забавление в Древен Рим. В деня на събитието хора от всички слоеве на обществото, както с висок статут, така и селяни, се стичали на арената, за да станат свидетели на едно от най-великите, но варварски зрелища на Древната римска империя.

Около 200 г. сл. н. е. на жените също е позволено да стават гладиатори. По това време училището за гладиатори също се разраства неимоверно много. Те били запълнени до краен предел от агенти, които обикаляли, за да търсят хора, квалифицирани да станат гладиатори.

Повече за произхода на гладиаторските игри

Въпреки че първоначално бойната игра на арената е използвана в чест на смъртта на баща, следващите игри нямат нищо общо с това. С течение на времето играта се превръща от чисто религиозно дело в пълноценен бизнес. Гладиаторските игри имали това, което бихме нарекли промоутъри, скаути, групи за залагания и организатори и водещи.

След всяка игра гладиаторът, който е бил тежко ранен, е бил убиван от придружител. Асистентът удрял челото на гладиатора – напълно убивал ранения. Тези придружители често били облечени като Хермес – гръцкият бог-пратеник, за когото се смятало, че е придружавал душите на мъртвите хора до подземния свят. Римският еквивалент на този бог бил божеството Меркурий.

8 Известни римски гладиатори

На арената не е имало недостиг на опитни бойци. Най-добрите от тях са си изградили репутация на свирепи и абсолютно безмилостни. За да представим в перспектива как се е случвало това, сме подбрали осем много известни римски гладиатори.

КАРПОФОР

Carpophorus е специализиран в битки с диви опасни животни. Той се е сражавал с много различни животни – от лъвове до мечки. Смята се, че при откриването на Флавиевия амфитеатър Карпофор се е сражавал едновременно с леопард, мечка и лъв и е победил. Друг разказ за историята на Карпофор твърди, че само за един ден той убил около 20 различни диви животни на арената. Подвизите му били сравнявани с тези на полубога Херкулес (известен също като Херакъл).

ХЕРМЕС

Казват, че Хермес е бил толкова почитан гладиатор, че поетът Марциал е написал поема за него. Хермес бил известен с това, че се наслаждавал на предимството си пред другите гладиатори. Той притежавал разнообразни умения в боя и оръжията, които го правели опасен противник. Това му давало и предимство на арената. Винаги, когато споменавали Хермес, другите гладиатори изпадали в паника, защото той бил многостранен и много умел.

ФЛАММА

Твърди се, че Фламма е бил сириец и е смятан за един от най-добрите гладиатори, познати в древния свят. Твърди се, че е бил войник, преди да бъде заловен и принуден да стане гладиатор. В около тридесет и четирите битки, в които участвал, загубил само четири. Бил един от малкото гладиатори, които на няколко пъти имали възможност да бъдат свободни, но отказвали предложенията. Арената се превърна в неразделна част от Фламма. Тя беше нещо, без което не можеше да живее.

СПАРТАК

Непознат за много хора, Спартак всъщност е истински гладиатор, а не просто американски телевизионен сериал. Преди да стане гладиатор, Спартак започва като войник на стара България. Престоят му в училище за гладиатори (близо до Капуа) приключва, когато един ден той и Крикс решават да избягат от робския характер на училището. Властите полагат много усилия, за да го заловят, но безуспешно. Сенаторите на Рим дори изпращат над десет хиляди (10 000) войници, които да се бият срещу Спартак и неговата армия от войници/гладиатори. Всички тези опити се оказаха безрезултатни. След години и години на бягство и съпротива Спартак е убит от Марк Лицин Крас.

КРИКС

Крикс е бил много жесток и почитан галски гладиатор. Името Крикс на галски означава „човек с къдрава коса“. Също така много проницателен военен ум, Крикс често стоял до великия римски гладиатор Спартак. Той е вторият командир на Спартак. Преди това е бил част от школата за обучение на гладиатори (Lentulus Batiatus) в Капуа. Той обаче толкова много мрази началника си, че когато му се удава възможност, бяга заедно с около 70 гладиатори и става част от школата на Спартак.

Крикс и хората му се сражават храбро, за да отблъснат атаките на малка римска войска на планината Везувий. Тази победа, както и много други победи, подтикват други роби да се опълчат срещу господарите си в различни гладиаторски школи. С течение на времето Крикс става високопоставен генерал на Спартак. Смята се, че в пика на своето съществуване опълчението на Спартак е наброявало около 150 000 опълченци.

По-късно Крикс се отделя от армията на Спартак и тръгва към околностите на Рим. Някои историци смятат, че Крикс е искал да срине Рим със своите 30 000 души. За съжаление тази негова амбиция е осуетена от римския генерал Луций Гелий Публикола около 72 г. Крикс загива по време на тази жестока схватка заедно с около двадесет хиляди от тридесетте хиляди мъже, които тръгват с него. Като чул за смъртта на своя много близък приятел, Спартак организирал няколко игри в чест на Крикс.

КОМОД

За разлика от другите гладиатори, Комод не е обикновен гладиатор. Той беше римски император с его с размерите на Колизеума. Често си приписвал божествени сили. Император Комод бил самонадеян и вярвал, че е превъплъщение на Херкулес. Очевидно в Древния Рим е имало доста императори, които обикновено са се смятали за богове, но не много от тях са се наслаждавали на тази слава като Комод. Той поискал из града да бъдат изложени негови дърворезби. Той наредил да се направят тези статуи, на които бил облечен като Херкулес с тояга и наметало от лъвска кожа.

Комод бил хитър и много придирчив по отношение на хората, срещу които се сражавал на арената. Отбелязано е, че той никога не се е сражавал на арената с някого, който би могъл да го нарани сериозно. Той се е сражавал само срещу слаби и ранени гладиатори. А дори когато се е сражавал със силните, е гледал те да го оставят да победи през цялото време. Освен това се заел да убива животни, за да покаже на народа си, че има контрол над животните. В крайна сметка на хората и приближените му им писнало от горделивите му навици и го убили през 192 г.

В нашумелия филм „Гладиатор“ от 2000 г. Комод е пресъздаден блестящо от Хоакин Финикс.

ТЕТРАИД

Тетраит е един от най-известните и страховити гладиатори на Древен Рим. Въпреки че е трудно да се намерят достатъчно истории за него, се твърди, че нивото на уменията му и чистата му сила засенчвали противниците му. Не било необичайно да има негови изображения и произведения на изкуството, разпръснати из целия Рим. Тетраитът обикновено е изобразяван с шлем, щит в едната ръка и меч в другата.

СПИКУЛУС

Говори се, че Спикулус се е прославил по време на управлението на император Нерон. Въпреки че бил известен като ужасен император, Нерон изпитвал голяма привързаност към Спикулус – разглезвал го по всички възможни начини. Освен всичко останало, той му предоставил дворец с роби, които да задоволяват ежедневните му нужди. Известно е, че когато император Нерон изгубил мястото си, той имал нужда Спикулус да сложи край на живота си, но не могъл да го намери и накарал един от слугите си да го направи.

Основни факти за римските гладиатори

Ето още няколко факта, които задължително трябва да знаете за древноримските гладиатори:

  • Не всички битки на арената е трябвало да завършват със смърт

Голяма част от битките не са били толкова свободни и беззаконни, колкото често си мислим, че са били. Някои от тях имаха правила и ограничения. Понякога, когато някой гладиатор е тежко ранен, борбата се прекратява. Известно е също, че понякога, когато и двамата гладиатори са много добри, не им е позволено да се убиват един друг.

Има и ситуации, в които на гладиаторите се разрешава да прекратят борбата, защото са осигурили добро забавление за хората, които са гледали на арената. Понякога също така е било разрешено да се прекратят битките, ако противниците са се борили дълго време без сериозни наранявания. Продължаването на такива дълги и протакащи се битки отнемало вълнението от играта. Затова те трябваше да бъдат прекратени.

Друга причина, поради която гладиаторите не били просто убивани понякога, била, че в някои от тях било инвестирано. Въпреки това понякога те наистина се бият до смърт.

  • Боят с животни не е бил широко разпространен на арената

Римски гладиаторБестиариите са били специални римски гладиатори, които са се сражавали с животни. Източник на изображението: AncientHistoryLists

Не всички римски гладиатори са се сражавали с животни. Имало е специален вид гладиатори, които са се борили с животни. Те се наричали „Bestiarii“. Те се биели срещу различни видове животни, като лъвове, леопарди, мечки, крокодили, елени и др. В някои случаи затворници и слаби гладиатори са били хранени с тези животни по време на събитията като начин за забавление на хората. Твърди се, че битките с животни обикновено се използвали като почивка по време на основните събития или се използвали за представяне на основното събитие за деня. Независимо от това, все още имало значителен брой много добри гладиатори, които са били осакатени от животните.

 

  • Първоначално в гладиаторските игри участвали много роби и каторжници

В началните етапи на играта повечето гладиатори първоначално са били роби. С развитието на играта обаче все повече хора започват да се интересуват от битките – някои от тях и жени. Те доброволно посещават гладиаторското училище, за да усъвършенстват уменията си и да си изградят професия от играта. Привлекателността на играта била във вълнуващия ѝ, но много опасен характер. Някои от гладиаторите се биели главно, за да печелят пари, а други се биели за слава и известност. Записвали се както обикновени хора, така и рицари и войници, които участвали във войни и искали да докажат своята стойност. На арената се използвали значително количество осъдени.

  • Имало и жени гладиатори

В началото жените не били смятани за достойни да се състезават или бият на арената. Колкото и да тренирали, обикновено било малко вероятно да бъдат поставени на терена с хора, с които биха могли да се съревновават. Историците смятат, че някои от тях са били изправяни срещу джуджета и слаби войници. С течение на времето някои жени успели да постигнат успех в битките един срещу един и придобили популярност. Този възход на славата обаче бил прекъснат през 200 г., когато римските власти забранили на жените да участват в гладиаторските игри.

  • Понякога гладиаторите били възприемани като богове на секса

Известно е, че навсякъде е имало техни изображения, а жените са фантазирали за тях. По онова време се е смятало, че потта на гладиатора, когато се смеси с техните кремове и масла, действа като силен афродизиак.

  • Имало е много различни видове гладиатори

Гладиаторите не са били просто поставяни на арената и помолени да се бият с всеки Том, Дик и Хари. Римляните разработили сложна система за категоризиране на битките по видове и нива на умения. Съществувала и класация на най-добрите гладиатори в Рим.

Например бойците „мурмилони“ и „траки“ били високо класирани и обожавани заради използването на меч и щит. Очевидно е, че за тези гладиатори се е говорело в града. Те се разхождали по улиците на Рим с високо вдигнати гърди, чувствайки се непобедими като полубогове. За тях са изработени няколко скулптури, дърворезби и други произведения на изкуството. Те са били буквално първите знаменитости на Рим.

От друга страна, „equites“ и „dimachaerus“ били известни с това, че използвали коне и владеели два меча едновременно. Те не постигнали такава слава като мурмилоните и траките.