Древен Рим – история, постижения и факти

Превърнал се от малък град в империя, Древният Рим е една от най-могъщите и влиятелни цивилизации, които светът някога е познавал. Този легендарен град се превръща от сравнително малко селище, разположено на река Тибър в централна Италия, в огромна империя, а сега в столица на днешна Италия. Нека направо се потопим във всички факти и историческа информация, свързани с Древен Рим.

Кой е основал Рим?

Според легендата древният Рим е основан през 753 г. пр.н.е. от братята близнаци – Рем и Ромул, които са били синове на Марс (вярвало се е, че той е римският бог на войната). Братята близнаци по време на раждането си са осъдени на смърт от Амулий, жестокия брат на техния дядо по бащина линия (следователно от бащата на майка им Рея Силвия).

Амулий сваля брат си (бащата на Рея Силвия) и го наследява като крал на Алба Лонга. Заповед на крал Амулий нарежда тогавашните бебета близнаци да бъдат хвърлени в река Тибър и да бъдат оставени да се удавят. За щастие на двамата, те не се удавили, а били спасени от вълчица на име Лепа. Тя ги отглежда в леговището си, разположено на Палатинския хълм.

В друг разказ за историята някои твърдят, че един овчар и жена му попаднали на безпомощните близнаци и след това ги осиновили. Рем и Ромул пораснали и станали много смели воини. Те се върнали в своето кралство (Alba Longa), за да се бият и да победят цар Амулий. Те възстановили дядо си Ниматор като цар и тръгнали да създават свое собствено кралство. По хълма Палатин, където Ромул определил като подходящ за създаване на ново царство, се оформил нов град.

Кой е първият крал на Рим?

След основаването на новия град, спор довежда до убийството на Ромул и неговия брат близнак Рем. Така Ромул става първият в историята цар на новосъздадения град. Той нарекъл града Рим, който бил на негово име. След това Ромул сформира сенат като консултативен комитет към царя. Сенатът също така подпомагал управлението на новосъздадения град.

Как започва заселването на Древен Рим?

След като основал град Рим, цар Ромул поканил хора от всички слоеве на обществото да дойдат и да се заселят в града. Много мъже, но много малко жени се осмелили да посетят новия град. Това довело до голям дисбаланс между половете. В стремежа си бързо да разрасне Рим и да намали разликата между половете Ромул отвлича жени от Сабина като съпруги на мъжете, които живеят в новооткритото му царство. Този акт не се харесал на тогавашния владетел на Сабина, цар Тит Таций. Раздразнен, Тит започва нападение срещу Рим. Нападението му довежда до споразумение за поделяне на властта между двамата царе – Ромул и Тит.

Следващи царе на Древен Рим

След Ромул го наследяват няколко други царе. Луций Тарквиний Суперб е седмият и последен цар на Римската монархия. Той е представян като недоброжелателен, а също и насилствен цар в сравнение с щедрите си предшественици. След смъртта на Тарквиний Суперб е провъзгласена Римската република.

По-долу са изброени последователните царе на Древен Рим след смъртта на цар Ромул:

1. Нума Помпилий (управлявал ок. 715 – ок. 673 г. пр. Хр.)

2. Tullus Hostilius (управлявал ок. 673 – 642 г. пр.н.е.)

3. Анкус Марций (управлявал ок. 677-617 г. пр. Хр.)

4. Тарквиний Приск (управлявал ок. 616-579 г. пр.н.е.)

5. Сервий Тулий (управлявал ок. 578 – 535 г. пр.н.е.)

6. Луций Тарквиний Суперб (управлявал ок. 535 – 509 г. пр.н.е.)

Кога започва съществуването на Римската република?

След свалянето на цар Тарквиний, последният цар на римската монархия, през 509 г. пр. н. е. е създадено ново правителство. Новата администрация е създадена без цар и е наречена Римска република.

Луций Юний Брут (починал ок. 509 г.) е признат за римлянина, който основава Римската република, като сваля последния цар на Рим. Той е почитан като един от първите консули на Римската република. Негов чичо е римският цар Тарквиний Супербус. Луций Юний елиминира всеки, който се опитва да възстанови римската монархия. Сред екзекутираните от него хора са и собствените му синове, които замислят да върнат обратно изгонените съюзници на римския цар Тарквиний Суперб.

По време на Римската република в Рим се установява нова система на управление, при която градът се управлява от ежегодно избирани консули. При този новооткрит метод на управление римската държава преживява огромна експанзия и се превръща в една от най-великите цивилизации в историята на този свят.

Атаката срещу Рим – римският град е подпален

След като се радва на приличен напредък и просперитет като република, град Рим е засегнат от брутално и неприятно събитие. През 390 г. пр.н.е. галите нападат римския град. Римската армия, неподготвена и неосведомена, е разгромена от галската армия, която е предвождана от Бреннус. Голям брой римляни (следователно цивилни граждани и някои военнослужещи) избягали от града, за да спасят живота си. Галите са имали града само за себе си – те са плячкосвали и подпалвали имоти.

Древният Рим отвръща на удара и възстановява свободата си

Римляните преговарят с галите и им предлагат 450 кг злато в замяна на свободата им. Предложението е прието от галите, но при доставката на златото римляните забелязват, че галите са манипулирали везната, използвана за претегляне на златото, което разгневява римляните.

Разгневените римляни нападат галите и този път те са победени. „С желязо, а не със злато, Рим купува свободата си“ – това са прочутите думи на Камил, генерал от римската армия, който повежда воините си към победата.

Рим придобива контрол над Италийския полуостров

След битката с галите Рим засилва отбраната си и постепенно завладява няколко други града на Италийския полуостров. Те завладяват и етруските. Те се разширяват и основават римски колонии и в ключови райони по Средиземноморието. Това било направено с цел да се засили контролът им върху полуострова.

Пуническите войни (264 – 146 г. пр. Хр.)

Римляните продължават да защитават и разширяват територията си чрез няколко войни. Сред тях са Пуническите войни. Пуническите войни са борби и сражения между държави или империи за господство в Средиземноморския регион. Това довело главно до няколко битки между двете големи държави (Рим и Картаген) в Средиземноморието.

На Първа пуническа война, продължила около 20 години, Рим излиза победител над заклетия си враг Картаген, северноафрикански град. След тази битка е подписано мирно споразумение.

Сайтът Втора пуническа война римляните водят две едновременни войни. В допълнение към пуническата битка римляните водят и Македонската война. Е, както ще очакваме, могъщата държава излязла победителка и в двете битки.

По време на Втората пуническа война Ханибал Барка, който бил генерал от армията на Картаген, нахлул в Испания (съюзник на Рим). Сраженията във Втората пуническа война също продължават около 16 години. В тази битка римляните въвеждат стратегия за партизанска война, която отслабва напълно армията на Картаген. Тази битка завършва с победа за Рим.

Това е по време на Трети пунически Война че Картаген е напълно унищожен от Рим. В тази война картагенците трябвало да водят едновременни битки, тъй като вече били във война с Нумидия, когато Рим им обявил война. Този път град Картаген е напълно унищожен и Рим поема контрола над областта.

Късната Римска република – падането и възходът на Рим

В Рим не знаят, че тяхната ера на велики победи и огромна експанзия постепенно ще се разпадне и ще се потопи в ера на хаос и вътрешна борба. С утвърждаването на Рим разликата между богатите и бедните римляни продължава да се задълбочава, нивото на безработица става високо и се увеличават ограниченията на политическата власт само за определени класи от населението.

Направени са няколко опита за справяне със социалните проблеми, възникнали по време на господството на Рим в Средиземноморието. Въпреки това тези усилия не довели до особени резултати. Забележителни реформи като реформаторското движение на Тиберий Гракх през 133 г. пр. н. е. завършват с жестокото убийство на реформатора от обидени сенатори. Друга реформа, извършена десет години по-късно от Гай Гракх (брат на Тиберий Гракх), също завършва със смъртта му заедно с 3000 негови последователи.

Гай Марий

Мариус е обикновен човек, който си проправя път нагоре по политическата стълбица в Рим благодарение на изключителния си военен опит. Той е избиран безпрецедентно 7 пъти за консул, като първият път е през 107 г. пр. Тъй като по онова време това било необходимо, Марий увеличил броя на военнослужещите, като използвал нестандартно средство. Той записва бедняците в армията – действие, което първоначално е забранено. Чрез подобни реформи (в армията) Марий печели популярност сред бедните и армията си (които са му много лоялни).

Корнелий Сула

Сула е избиран за консул два пъти, първият път през 88 г. пр. Той печели популярност сред легионите си с това, че е изключително щедър към тях. Сенатът го назначава за ръководител на нападението срещу Понт. По-късно обаче сенатът променя решението си и назначава заклетия съперник на Сула – Марий, което разгневява Сула. В гнева си той нападнал Рим и унищожил всички политици, които стояли зад назначаването на Марий за водач на нападението в Мала Азия. Маврий успява да избяга от Рим, но се връща и заедно със съюзника си Корнелий Цина свалят Октавий, който по това време е консул на Рим. Марий става консул през 86 г. пр.н.е. (7-мият му консулски мандат), но след няколко месеца умира само за да го наследи Цинна. Цина умира през 84 г. пр.н.е.

По време на завръщането на Мавриций в Рим Сула отсъства в Гърция. При завръщането си от Гърция той (Сула) възстановява властта си, като поема контрола над Рим през 83 г. пр. н. е. По време на консулството на Сула все още преобладават политическите и икономическите сътресения.

Епохата на Юлий Цезар – формирането на първия триумвират

Юлий Цезар е известен със защитата и разширяването на Рим. Той обединява усилията си с Помпей (велик военен лидер в Рим) и Крас (който тогава е най-богатият човек в Рим), за да образуват Първия триумвират. Първият триумвират постига огромен успех и за тримата, като всеки от тях извлича значителни ползи от съюзите си, в резултат на което Цезар е назначен за консул и военен командир на Галия. Съюзът им прави тримата мъже по-силни в Рим и на практика те контролират града.

Краят на Първия триумвират

През 53 г. пр.н.е. Крас загива в битката при Карея, което води до края на Триумвирата. Междувременно Цезар се завръща в Рим след победата над Галия. След триумфа си той става по-богат и печели повече уважение. Постиженията на Цезар се превръщат в заплаха за Помпей. В стремежа си да подкопаят Цезар Помпей и съюзниците му правят опити да лишат Цезар от легионите му.

През 49 г. пр.н.е. Цезар навлиза в Рим, след като усеща заплахата от страна на Помпей и неговите съюзници. Нападението му срещу Рим кара Помпей и неговите съюзници да избягат, а Цезар ги преследва. Помпей бяга в Египет, където е убит през 48 г. пр.н.е., но не от Цезар, а от Птолемей XIII от Египет.

Цезар пристига в Египет само за да научи, че бившият му съюзник е починал. Той се завръща в Рим, но по пътя си се сражава и печели кратко сражение в Мала Азия. След победата си Цезар казва: „Veni, Vidi, Vici“, което означава „Дойдох, видях, победих“.

Убийството на Юлий Цезар

Управлението на Цезар над Рим се разраства главоломно, което го прави много могъщ в този процес. По време на управлението си той заема няколко диктаторски консулски поста. Убит е на 15 март 44 г. пр.н.е. Цезар е убит от група, ръководена от Гай Касий и Марк Юний Брут (който е негов приятел).

Последиците от убийството на Юлий Цезар – Вторият триумвират и Октавиан

Смъртта на Юлий Цезар води до голямо политическо напрежение и социален хаос в Рим. След смъртта на Цезар неговият приятел и бивш колега Марк Антоний поема управлението на Рим. Това обаче е съвсем за кратко, тъй като скоро в Рим се завръща племенникът на Цезар (който е негов осиновен наследник) Октавиан. Присъствието на Октавиан в Рим довежда до формирането на официален Втори триумвират, който се състои от Октавиан, Антоний и Марк Амилий Лепид.

В резултат на формирането на Втория триумвират до 300 сенатори са екзекутирани заради предполагаемата им подкрепа за Либераторите. В този момент лидерите на Либераторите и убийците на Цезар са разгромени, тъй като Октавиан триумфира в битката при Филипи.

Разделянето на Рим

По време на Втория триумвират Рим е разделен между триумвирите. Октавиан (по-късно известен като Август Цезар) остава в Рим и контролира провинциите Галия и Испания. Марк Антоний поема управлението на източните провинции, а на Амилий Лепид е поверена провинция Северна Африка.

Разпадането на Втория триумвират – борби между триумвирите

Вторият триумвират, който официално е за период от пет години, приключва през 38 г. пр. н. е. и е подновен за още пет години. Отношенията между триумвирите обаче постепенно западат. За влошаване на положението допринася аферата на Антоний с Клеопатра VII, царицата на Птолемеите в Египет. Аферата на Антоний с кралица на друга държава се смята за акт на предателство, а освен това се твърди, че той води изключително разточителен начин на живот – нещо, което римляните не одобряват.

През 31 г. пр.н.е. Октавиан повежда война срещу Антоний и Клеопатра в битката при Акциум. Победата е за Октавиан, а египетската държава на Птолемеите е разгромена. Разгневени от деморализиращото поражение, Клеопатра и Антоний не могат да понесат мъката и затова се самоубиват. Що се отнася до Лепид, той е принуден да се оттегли, след като е предал Октавиан. Той се оттегля през 36 г. пр. Всички тези инциденти доведоха до разпадането на Втория триумвират.

Октавиан поема пълния контрол над Рим – той става Август, първият римски император

Октавиан, който вече е наясно със случилото се с чичо му Цезар, затвърждава властта си в Рим през 27 г. пр.н.е., като възстановява законите на Римската република. Въпреки това той запазва цялата власт за себе си, като по този начин се превръща в единствен владетел на римската държава. Нарекъл се Август – което означавало възвишен.

Управлението на Август като първи император на Рим възстановило мира и стабилността в Рим. Именно неговата епоха проправя пътя към прочутите богати и щастливи периоди на империята, които се наричат Pax Romana или Pax Augusta, в който се наблюдава просперитет и мир в региона за период от над два века.

Династията на Юлиево-Клавдиевите

Август е първият от Юлиево-Клавдиевата династия. Следващите владетели (императори) през Юлиево-Клавдиевата епоха са: Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Август и Клавдий са двамата забележителни императори по време на Юлиево-Клавдиевото управление. Те постигат огромни успехи както във военно, така и в политическо отношение. По-долу е представен преглед на императорите от династията:

• Август: е първият император на Рим. Бил е целенасочен и много амбициозен. Намеренията му били да разшири Римската империя по целия свят. Той въвежда отново 12-месечния календар, въведен от Цезар; месец август е наречен на негово име (Август). Управлението му продължава между 14 г. от н.е.
• Тиберий: Доведеният син на Август (син на съпругата му от друг мъж), Тиберий наследява Август. Той често изглеждал потиснат и мнозина го смятали за жесток човек. Твърди се, че Тиберий е санкционирал екзекуцията на сина си. Управлява като император между 14 и 37 г., когато умира.
• Калигула: След смъртта на Тиберий 24-годишният Калигула (по прякор „Малкия ботуш“) е следващият в Юлиево-Клавдиевата династия, който го наследява. Той също е смятан за жесток и високо оценен като психически непредсказуем владетел. Калигула с удоволствие екзекутирал няколко римски граждани, към които те развили изключителна неприязън. Накрая е екзекутиран на 24 януари 41 г.
• Клавдий: По това време той е първият римски император, който не е роден в Италия. Клавдий е роден в Галия. Той умира на 13 октомври 54 г. Започва завладяването на Британия. Но за нещастие на Клавдий, той е убит на 13 октомври 54 г. от съпругата си Агрипина Младша.
• Нерон: Нерон, доведеният син (син на Агрипина от предишния ѝ брак) на Клавдий, е следващият император и наследява доведения си баща. Нерон е известен с преследването на християните. Той е известен и с това, че е психически нестабилен, тъй като убива майка си и съпругата си. Нерон се самоубива през 68 г.

Династията на Флавиите

След епохата на Юлий-Клавдий втората династия, управлявала Римската империя, е династията на Флавиите. След смъртта на Нерон Веспасиан, който служи като генерал и при Нерон, и при Клавдий, поема властта като следващ владетел и император на Рим. Така той поставя началото на втората династия, известна като династия на Флавиите.

По време на втората династия се наблюдава непрекъснат растеж и експанзия, като Рим запазва превъзходството си като империя. Император Веспасиан реконструира града, завършва незавършените сгради, а също така възстановява постройките, които са повредени по време на големия пожар в Рим. Веспасиан умира през 79 г.

Тит наследява Веспасиан през 79 г. и по време на неговото управление град Рим празнува 100 дни за победата си над евреите. По време на празненствата се организират игри като състезания с колесници и гладиаторски битки. Управлението му приключва през 81 г., когато умира от треска.

През 81 г. Тит е наследен от брат си Домициан. Домициан предпочита да бъде наричан „Dominus et Deus“, което се превежда като „господар и Бог“. Неговото ръководство продължава 15 години.

След смъртта на император Домициан наследственият метод на наследяване е отменен и императорите се избират въз основа на индивидуалните им качества. През 96 г. сенатът избира Нерва за наследник на Домициан. Този период бележи още една невероятна епоха в римската история.

След смъртта на Нерва през 98 г. от н.е. новата система за избор на императори се прилага на практика, като Траян наследява Нерва през 98 г. от н.е.

Управлението на Траян продължава между 98 г. и 117 г. – период, в който той поддържа прогреса и мира в Рим. Той има заслуга за мащабното разширяване на териториите на Рим. Той е наследен от Адриан, който е император между 117 г. и 138 г. Антонин Пий поема мирно властта от Адриан и управлява от 138 г. до 161 г.

По време на Император Марк Аврелий царуването му от 161 г. до 180 г. е белязано от няколко конфликта. Германските племена нападат Рим по време на управлението на Аврелиевите водачи. Аврелий се разболява и предава ръководството на Рим на Комод, 19-годишния си син. Този акт на Аврелий нарушава новосъздадената система за избор на императори.

Упадък на Рим и политическа нестабилност

Управлението на Комод като император не оказва съществено влияние върху напредъка и разширяването на Римската империя. Въпреки това неговото ръководство, както ще предвидите, от много тийнейджъри – било такова, на което липсвала компетентност. Ръководството на Комод поставя началото на период на упадък в Рим. Заговор между съпругата на Комод и Квинт Амилий Лает довежда до смъртта му на 31 декември 192 г. Септимий Север поема управлението на Римската империя през 193 г., но умира през 211 г. след боледуване.

След смъртта на Септимий неговите синове Гета и Каракала го наследяват и двамата стават съимператори на Рим. Каракала обаче убива по-малкия си брат Гета, за да стане единствен император на Рим. Каракала бил жесток император, тъй като продължил да убива още много хора, включително близки до него.

Каракала е убит през 217 г. от Макрин, чието кратко управление продължава по-малко от година, която приключва през 218 г. Елагабал става император, след като Макрин напуска Рим. Екстравагантният начин на живот на Елагабал и неговата некомпетентност означават, че той не е достатъчно компетентен, за да управлява Рим. Той е убит и на негово място идва братовчед му Александър Север.

Кризите в Рим през трети век от н.е.

След смъртта на Александър през 235 г. римската държава преживява една от най-тежките си кризи. Няколко катастрофални събития връхлитат държавата. Римската държава изпаднала в политическа нестабилност и това довело до много опустошителни проблеми, сред които: пандемии, икономическа депресия и външни нашествия.

Политически нестабилната държава Рим е била свидетел на управлението на цели 26 различни императори в рамките на кратък период от 49 години. През този период Рим преживява много опустошителна чума – Киприановата чума, която избухва през 250 г. от н.е. и убива част от населението на Рим.

Към бедите на Рим се прибавят и някои от неговите провинции, които започват да се отделят от Римската империя. Отделящите се провинции образуват Палмирската империя и включват Мала Азия, Египет и Сирия Палестина, които са провинции, контролирани преди това от Римската империя.

Започва възстановяването на Рим

Рим започва да се възстановява по времето на император Клавдий Готик. Той е известен и като Клавдий II. Той управлява само две години – между 268 и 270 г. (когато умира). През 271 г. от н.е. император Аврелиан поема властта от Готик и се бори за възвръщането на загубените провинции на Рим. Той постига победи над Палмиренската и Галската империя. Управлението му приключва през 275 г., когато умира.

Ръководството на император Диоклециан

Именно при управлението на Диоклециан римската държава успява да преодолее напълно голяма част от кризите си. По време на управлението на Диоклециан, което продължава от 284 до 305 г., Римската империя преживява нова система на управление. Тя е известна като тетрархия. Диоклециан разделил държавата на четири основни сектора и назначил императори за всеки сектор.

Диоклециан поел управлението на Изтока. Максимиан контролира Запада. Назначени са и двама други младши императори, които са: Галерий и Флавий Констанций съответно за Изтока и Запада.

Диоклециан извършва ключови данъчни реформи с цел консолидиране и регулиране на икономиката. С помощта на Максимиан Диоклециан надделява над няколко варварски клана. Той преследва християните и заповядва да бъдат разрушени църквите им, като забранява всякаква форма на християнско поклонение.

През 305 г. от н.е. Диоклециан и Максимиан стават първите в историята императори, които се отказват от императорските си титли.

Императорството на Константин

През 306 г. от н.е. Константин става император и поема ръководството на стабилната вече Римска империя. Той обединява Римската империя в едно цяло, подписва Миланския едикт, с който установява религиозна свобода. Този акт предизвиква истинско възхищение у римските християнски секти, след като им дава свобода на практикуване и поклонение.

Константин приел християнството и след това наложил християнската религия в цялата Римска империя.