Последвайте ни във Facebook

Камъкът на Скоун: Древна мистерия на Британските острови

0
13
The Stone of Scone at Westminster Abbey in the Coronation Chair.

Камъкът от Скоун в Уестминстърското абатство в стола за коронация. Източник: Flickr.
Един от най-почитаните символи на кралство Шотландия и на наследството на шотландците е Камъкът от Скоун. Този 336-килограмов блок от червен пясъчник е бил мястото, на което са били коронясвани древните крале на Шотландия. Известен е още като Камъкът на съдбата и доскоро се намираше в Уестминстърското абатство в Лондон. Този скъпоценен камък има пъстра история. Откъде произхожда и къде се намира истинският камък?

Произход

Произходът на камъка от Скоун е трудно да се определи поради неговата древност, но легендите са многобройни. За пръв път се появява в древните келтски митове за събранието на боговете, известно като Туата де Данаан. Едно от свръхестествените притежания на Туата бил камък, който уж извиквал всеки път, когато законният крал стъпвал върху него. Според една от версиите на мита този камък бил пренесен от Ирландия в Шотландия. Вероятно това е станало или със сила, или като победна плячка от успешна битка. Според друга версия Туата бягали от Гърция и пътували към Шотландия, като сред притежанията им бил и камъкът.

Независимо от начина, по който е попаднал в Шотландия, Камъкът се превръща във важен символ на шотландското управление. Съхраняван е на различни места в Шотландия, като накрая е донесен в Скоун от крал Кенет Макалпин за коронацията му през IX в.

Камъкът от Скоун преминава от Шотландия в Англия

Камъкът остава в Скоун в продължение на векове до 1296 г., когато английският крал Едуард I разграбва Шотландия и отнася камъка като военна плячка в Уестминстърското абатство в Лондон. Конете на армията му едва били стигнали до английска земя, когато той направил внезапно и мистериозно завръщане в Скоун. Носят се слухове, че камъкът, който Едуард носел, не бил истинският Камък. Възможно е това да е копие, изваяно от духовници в Скоун, които са чули за идването на Едуард. Те бързо са изковали дубликат и са скрили истинския камък до момента, в който суверенитетът на Шотландия ще бъде възстановен. Не е известно какво наистина се е случило по време на загадъчното второ пътуване на Едуард до Скоун, но в крайна сметка той се е върнал в Лондон с камък – истински или не.

В продължение на шест века и половина след като крал Едуард I го завладява, камъкът остава в Уестминстърското абатство. Той бил поставен под седалището на трона, на който били коронясвани английските монарси. Основната му връзка с Шотландия обаче винаги е била признавана и дори Шекспир споменава косвено камъка в пиесата си „Макбет“, където Скоун е посочен като място за коронациите на Макбет и Малкълм.

Открадване на камъка обратно

На Коледа през 1950 г. се открива следващата и най-значима глава в историята на Камъка. В тази нощ четирима патриотично настроени студенти от университета в Глазгоу замислят заговор за кражба на камъка и връщането му в Шотландия. Това са Кей Матисън, Иън Хамилтън, Гавин Върнън и Алън Стюарт.

След полунощ, учениците отвориха една странична врата на абатството. Те успели да извадят камъка от мястото му в коронационния стол. Въпреки че камъкът паднал и се счупил на две части, те успели да го изнесат от помещението.

Реакцията на полицията била бърза и предвидима. Предполагайки, че камъкът ще бъде отнесен в Шотландия, те незабавно поставиха блокади, за да проверят всички автомобили, влизащи в Шотландия, и започнаха да разпитват лидерите на съвременното шотландско движение за самоуправление.

Камъкът бил у Кей Матисън. Студентите се разделили и шофирайки сама, Кей успяла да премине през полицейските заграждения и да се върне в Шотландия. След като се прегрупирали в Шотландия, те скрили камъка и изпратили петиция до крал Джордж VI. В нея се казвало, че ще разкрият местонахождението на камъка, ако кралят обещае да го остави в Шотландия.

Точно копие на камъка от Скоун, Онтарио, Канада.Точно копие на камъка от Скоун, Онтарио, Канада. Източник: Rlevse.

Камъкът от Скоун се завръща в своя дом

Лондон отказва. Така след няколко месеца четиримата ученици решават, че камъкът няма да изпълни предназначението си да мобилизира шотландската подкрепа, ако трябва да остане скрит. Затова те закарват камъка в абатството Абруат и го поставят на олтара, окичен с шотландското знаме.

Камъкът бързо бил откаран в Лондон и поставен обратно в коронационния стол.

Малко след завръщането на камъка, точно както 650 години по-рано, започват спекулации, че истинският камък е бил скрит от четиримата ученици, а в Лондон се намира фалшификат – тема, по която учениците твърдо отказват да коментират.

Те никога не били подведени под отговорност, тъй като официалните лица усетили, че сред шотландците има силна подкрепа за това, което са направили.

През ноември 1996 г. камъкът е върнат в Шотландия и сега се намира в Единбургския замък. Съществува обаче вероятност истинският Камък от Скоун никога да не е напускал Шотландия и да остава скрит до настъпването на удобен момент за повторната му поява.

Източници:

Исторически загадки

Brittanica

Кражба на камъка“, The Highlander

BBC