Колонията Джеймстаун: Първото процъфтяващо селище на Англия в Америка

Тази статия описва донякъде трагичната и изпълнена с насилие история, значението и основните факти за Джеймстаун – ранно американско колониално селище, основано от Англия през 1607 г.

Кратка история на Джеймстаун

Джеймстаун, първото постоянно и процъфтяващо селище на Англия в Америка, е основано на 4 май 1607 г. в днешна Вирджиния. Селището, което първоначално е ръководено от английския капитан Джон Смит, продължава да процъфтява близо век, преди в крайна сметка да бъде изоставено в полза на Уилямсбърг, намиращ се на няколко мили от него.

Колонията Джеймстаун е начинът, по който Англия навлиза в Америка, след като испанците (водени от Христофор Колумб) вече са започнали да усещат присъствието си на континента. Първоначалният брой на английските заселници е бил около 100 души. Финансирани от лондонската компания „Вирджиния“, заселниците се установяват първо по река Джеймс.

Историята на колонията Джеймстаун започва с ужасяващи разкази за глад, убийства, канибализъм и болести. Имало и няколко смъртоносни сблъсъка между коренните американци в района и английските заселници. Ако не е бил притокът на нови заселници (включително жени) от Англия с така необходимите доставки, колонията Джеймстаун е можела да се провали катастрофално през 1610 – 1611г.

Освен ранната си търговска дейност, Джеймстаун е и мястото, където капитан Джон Ролф, заместникът на Смит, се жени за индианска принцеса на име Покахонтас. Бракът донася малко мир между заселниците и коренните жители. През следващите десетилетия колонията бързо се разраства от Джеймс Форт на изток.

До момента, в който столицата се премества в Уилямсбърг (около 1699 г.), Джеймстаун е най-оживеното място във Вирджиния, където се извършва много търговия с тютюн.

Цел на колонията Джеймстаун

След като надпреварата за Северна и Южна Америка е спечелена недвусмислено от испанците (т.е. прочутото пътуване на Христофор Колумб до региона през 1492 г.), Англия също иска да се възползва от богатия на ресурси континент. Англичаните продължават напред и основават колонията Роанок през 1587 г. на остров, разположен недалеч от бреговете на днешна Северна Каролина. По неизвестни и до днес причини колонията Роаноук претърпява пълен провал и изчезва за по-малко от няколко години.

Поучавайки се от катастрофалното си първо заселване, Англия изпраща втора група моряци и заселници на континента. През 1606 г. английският крал Джеймс I възлага на базираната в Лондон компания „Вирджиния Къмпани“ да ръководи експедицията. Освен да създаде нова колония, Вирджинската компания има за задача да търси ценни минерални залежи на континента. И подобно на Христофор Колумб, английските моряци искали да намерят безопасен път до Индия, за да разширят търговските си връзки в тези региони.

Кацане и състав на първите заселници

Заселването в Джеймстаун започва през 1607 г. | Източник на изображения: Национална паркова служба

Компанията „Вирджиния“ събира екип от около 100 заселници (всички мъже и момчета), които са водени от командира Кристофър Нюпорт. Експедицията потегля през декември 1606 г. на три кораба – Сюзън Констант, божията скорост, и Откриването.

При пристигането си през април 1607 г. те избират сегашния остров край брега на река Джеймс. Заселниците бързо създават управленски екип, който включва капитан Джон Смит. Появяват се три групи: имало група, която отговаряла за изграждането на къщи, отбранителни съоръжения и складове; имало друга група, която се заела със засаждането на култури; а третата група се съсредоточила върху проучването на минералите в околния регион.

Заселниците започнали да наричат новото си селище Джеймс Таун (или Джеймс Форт), със сигурност по името на английския крал Джеймс I. Те построяват предимно къщи и малки складове за съхранение на хранителни запаси и оръжия. В селището имало и църква.

След заминаването на командир Нюпорт за Англия капитан Джон Смит става лидер на групата. Нюпорт заминава за Англия, за да представи доклад за откритията си на краля.

Първоначални борби и сблъсъци с индианците

Като се има предвид, че става дума за ново селище на непознат континент, първите заселници на Джеймстаун наистина се сблъскват с трудности. Те не само се сблъскват със стихиите, но и с глада и болестите. За да оцелеят, те нямали друг избор, освен да се хранят с конете, кучетата, мишките, плъховете и котките си.

Значителна част от заселниците се разболяват от тиф поради нечистата вода (съдържаща и арсен) в околните блатисти местности, заразени с комари и буболечки. От около 100-те заселници, пристигнали през май 1607 г., през 1608 г. оцеляват само около 38.

От всички трудности, които е трябвало да изтърпят, никоя не е била по-тежка от сблъсъците с коренните американци в региона. Заселниците от Джеймстаун трябвало винаги да бъдат нащрек за нападения от страна на индианците. Тези нападения идвали предимно от племената алгонкини.

След като индианците разбрали, че англичаните не отиват никъде, вождът на алгонкините, вождът Поухатан, работил за възстановяване на мира между двата народа. През 1608 г. той и капитан Смит се срещат и обсъждат условията за мир и търговия. Благодарение на постигнатото разбирателство положението на английските заселници се подобрило малко благодарение на търговията с алгонкините.

Времето на глада

През 1609 г. капитан Джон Смит се връща в Англия. В негово отсъствие Джеймстаун се опитва да се справи с предизвикателствата на региона. Най-голямото от тези предизвикателства е опустошителната зима на 1610 г., наречена „Гладно време“. Мразовитите условия разкъсват селището, причинявайки още повече глад и смърт.

Смята се, че зимата през тази година отнема живота на поне 100 заселници. Зимата била толкова тежка, че някои заселници започнали да се занимават с канибализъм, за да останат живи. Знаем за това благодарение на откритите археологически доказателства от района. Ужасяващи разкази за този канибализъм се съдържат и в дневника, който води водачът на групата Джордж Пърси.

Всички надежди изглеждали изгубени, докато в края на пролетта на 1610 г. не пристигнали пратки от Англия. Корабите донесли така необходимите доставки. На борда на кораба е и лорд Де Ла Уор, първият губернатор на колонията.

Управление на колонията Джеймстаун

Времето, през което лорд Де Ла Уор е губернатор, е доста кратко поради заболяването му. След завръщането на Уор в Англия крал Джеймс I назначава сър Томас Гейтс за управител на колонията.

Сър Томас и неговият лейтенант сър Томас Дейл поддържат колонията и я управляват съгласно английските закони. Двамата мъже блестящо управляват отношенията между колонията и коренните жители на Америка. За разлика от своите предшественици сър Томас е много по-строг към местните племена. Той и хората му опустошават земите и домовете на алгонкините, като оставят десетки мъртви. Заедно с това кръвопролитие започва изграждането на крепости и по-сложни стени около Джеймстаун.

Колонията започва и да се разширява, като се простира покрай река Джеймс чак до Ню Таун. Те също така се усъвършенстват в засаждането на царевица и други култури в региона. Постепенно те заимстват от алгонкините много важни съвети и инструменти за оцеляване.

Растеж и експанзия

Голяма част от технологичния обмен между алгонкините и колонията се осъществява непосредствено след брака между Джон Ролф и Покахонтас. Ролф е влиятелен член на управителния съвет на колонията. Той бил и опитен плантатор на тютюн. Що се отнася до Покахонтас, тя била алгонкинска принцеса, т.е. любимата дъщеря на вожда Поухатан.

Бракът донесъл относителен мир и просперитет на колонията. В продължение на десетилетия колонията процъфтявала благодарение на въвеждането на различни форми на тютюневи семена, донесени от Карибите.

През 1619 г. вече е създадена и функционира Генерална асамблея. Въпреки че само мъжете земевладелци имали право да гласуват, управлението на колонията изглежда вървяло много добре. През следващите месеци по бреговете на Вирджиния пристигат поробени африканци.

Внезапният завой на Алконкуейн

В края на 1610 г. умират Покахонтас и вождът Поухатан. Смъртта на двамата, съчетана с безкрайното желание на англичаните за нови земи, води до обтегнати отношения между колонията Джеймстаун и коренните жители.

Наследникът на вожда Поухатан, Опечанкено, е изключително изнервен от английските набези в земите му. Той реагира с груба сила. В края на март 1622 г. Опечанкено напада Джеймстаун и убива близо 400 английски заселници. Този брой представлява около 20 % от населението на заселниците. Докато всичко това се случвало, англичаните трябвало да се борят със смъртните случаи от болести.

Как Джеймстаун официално става британска колония

Осъзнавайки, че ценната му американска колония е застрашена от изчезване, крал Джеймс се намесва и приема Джеймстаун като кралска колония на Английската империя през 1624 г.

След като Джеймстаун, Вирджиния, вече е под контрола на английската корона, на континента се стичат все повече английски заселници. Направени са и големи и по-големи укрепления, за да се предпазят от нападенията на Опечанкено и неговото племе. В колонията се внасят и оръжия и друга техника. Всички тези мерки били достатъчно убедителна причина, за да принудят Поухатаните да подпишат мирен договор, с който те отстъпват земите си на англичаните.

Въпреки че спорадичните конфликти между англичани и индианци продължават да преобладават, колонията Джеймстаун никога не е била изложена на реална опасност да бъде завладяна от индианци. Английската корона е впрегнала достатъчно хора и ресурси, за да поддържа колонията в относителна безопасност. С изключение на въстанието на Бейкън през 1675 г., нищо не възпрепятствало особено напредъка на Джеймстаун и на цялата колония Вирджиния. И само за по-малко от година бунтът на Натаниел Бейкън е бързо потушен от тогавашния английски крал Чарлз II.

И така, как Джеймстаун е изоставен?

Всъщност Джеймстаун започва да запада около 1698 г. Началото е поставено със злополучното разрушаване на сградата на щата, която е изравнена със земята при пожар. Поради разрушаването на кметството голяма част от администрацията на Джеймстаун се премества в Мидъл Плантейшън, известен още като Уилямсбърг. В резултат на това преместване заселниците постепенно се преместват в Уилямсбърг и скоро Уилямсбърг е провъзгласен за столица на колонията Вирджиния. В началото на 18 век, Джеймстаун е изоставен.

Интересни факти за колонията Джеймстаун във Вирджиния

• Друго име на селището е Джеймс Сити.
• Преди пътуването до Америка капитан Джон Смит имал репутацията на неподчиняващ се наемник на почти всички експедиции, на които е участвал.
• Капитан Джон Смит заявява, че именно Покахонтас му е предложила, докато е бил в плен на племето алгонкини. Покохонтас спасява живота му, като убеждава племето си да освободи капитан Смит.
• Покахонтас променя името си на Ребека, след като се омъжва за Джон Ролф. Двойката има син на име Томас. На връщане към Англия Покахонтас умира трагично през 1617 г.
• Първите роби, пристигнали в Джеймстаун, били заловени от конфискуван кораб, принадлежал на португалците. Историците смятат, че тези поробени африканци идват главно от Западна и Централна Африка.
• Смъртта на вожда Опечанкено (от племето Поухатан) през 1646 г. бележи упадъка на народа Поухатан, включително и на други индиански племена в района.
• Името „Вирджиния“ идва от английската кралица Елизабет I, „девствената кралица“. Елизабет I (1533-1603 г.) е братовчедка на английския крал Джеймс I (известен и като Джеймс VI Шотландски).
• Няколко години след първото разтоварване, при последвалите доставки и новопристигналите на борда имало самотни жени. През 1619 г. например в Джеймстаун пристигат около 90 жени от Англия. Идеята била да се насърчат мъжете да се установят в колонията за по-дълго време и да създадат процъфтяващо семейство.