Лондон след полунощ: Изгубен противоречив ням филм

0
209
Actor Lon Chaney as the Man in a Beaver Hat.

[ad_1]

*Актьорът Лон Чейни в ролята на мъжа с шапката на бобър. Кадър от филм. Снимка: © Bettmann/CORBIS
Сред най-прочутата история на Холивуд е продукцията от 1927 г. с участието на Лон Чейни-старши, наречена „Лондон след полунощ“. Четиридесет години след като режисьорът Тод Браунинг адаптира собствения си разказ „Хипнотизаторът“ за сребърния екран, феновете и кинозрителите се наслаждават на немия филм на ужасите/мистерията.

Още от самото си създаване филмовата индустрия има своя дял от скандали и мистерии. От общоприетия баща на кинематографията Луи Льо Пренс, който някак си изчезва от движещ се влак през 1890 г., до сензационните съдебни процеси за убийството на Роско „Дебелия“ Арбакъл през 20-те години на ХХ век, които почти прекратяват филмовата му кариера.

Филмов плакат на
*Филмов плакат на „Лондон след полунощ“ от 1927 г.

Комерсиален успех, отхвърлен от критиката

Не всички критици оценяват сътрудничеството между актьора и режисьора, като твърдят, че това не е най-добрата им работа. Сюжетът не е имал много смисъл, поне за някои от критиците. Феновете не се съгласяват с нито едно от тези заключения, като помагат на филма да събере 1 004 000 долара в боксофиса, което е доста значителна сума за онова време и повече от засенчва производствения му бюджет от 151 666 долара.

Унищожено последно проверено копие

"<yoastmark*Последното останало копие на филма става жертва на пожара в хранилището на MGM през 1967 г., който запечатва мястото му в историята.

Има ли друго копие?

Оттогава насам феновете се опитват да открият още едно копие.

Някои фенове са превърнали това търсене в нещо като одисея или мания. През 2002 г. по Turner Classic Movies (TCM) е излъчена реконструирана версия, в която са използвани оригиналните сценарии и снимки от продукцията. Макар че това не беше старият филм, който мнозина желаеха, той беше по-добър от нищо.

Намирането на истинско копие на оригиналната продукция се е превърнало в нещо като Светия Граал на изгубените филми и лесно се превръща в най-известното заглавие от всички, които са обявени за изгубени.

Лондон след полунощ Сюжет

Историята е сравнително проста. Роджър Балфур е собственик и управител на къща в покрайнините на Лондон. Той е открит мъртъв, което първоначално изглежда като самопрострелна рана. След пет години детективът от Скотланд ярд и любител хипнотизатор Едуард Бърк има незавидната задача да възпроизведе мястото на престъплението и по някакъв начин да убеди заподозрения да пресъздаде евентуалното убийство.

При наличието на няколко кандидати за отговорно лице или лица, всеки един от тях може да бъде извършител. Сър Джеймс Хамлин и неговият племенник, Артър Хибс (съсед на Балфур), Уилямс (камериер на Балфур) – всички те бяха реални заподозрени. Единственият герой, който не беше взет под внимание, беше дъщерята на Балфур – Люсил.

Актьорът Лон Чейни в ролята на Човека с бобровата шапка.
*Актьорът Лон Чейни в ролята на мъжа с шапката на бобър.

Чейни играе ролята на Бърк. Той умишлено преиграва, докато героят на Бърк е маскиран като вампир по време на това разследване.

Това изпълнение дори включва пример за „разбиване на четвъртата стена“, като позволява на зрителите да се запознаят с прилагането на една маскировка.

Филмите предизвикват спорове

Едва след като филмът е пуснат в продажба, той се забърква в собствена полемика. През следващата година след излизането на филма един мъж е обвинен в убийството на жена в Хайд Парк, Лондон. Той се признава за временно невменяем, настоявайки, че именно изпълнението на Чейни е оказало вредно въздействие върху него.

Според „Таймс“ обвиняемият вярвал, че е видял Чейни да стои в ъгъла, докато е бил в ролята. Чейни му правел физиономии и му говорел с повишен глас. Не е изненадващо, че това възражение е отхвърлено и на мъжа е произнесена присъда за виновност.

Кадър от филм. Снимка: © Bettmann/CORBIS
*Кадър от филм. Снимка: © Bettmann/CORBIS

Десетилетия по-късно британският телевизионен сериал „Уайтчапъл“ използва истинския криминален случай и митичното очарование на филма като сюжетно средство за история в две части.

Приблизително по същото време, когато осъденият психопат Калъм Мантус бяга от психиатричната клиника, в която е бил държан, е извършено убийство по същия начин като престъпленията, за които е осъден Мантус. При претърсването на бившето жилище на Мантус на стената се вижда плакат с образа на Лон Чейни.

Освен това е открито и приложено като доказателство неизвестно досега копие на „Лондон след полунощ“. Именно по време на този епизод в сюжета е използван мит за филма. Всеки, който гледа филма, е силно засегнат от него и е доведен до лудост от сюжета и/или изобразените неми образи.

Дали „Лондон след полунощ“ е накарал зрителите да извършат убийство?

Възможно ли е такова нещо? Може ли един 90-годишен филм, ако все още съществува някъде, наистина да докара някого до такава степен, че да отнеме живота на друг човек? Съдейки по запазените снимки и рекламни материали, както и по адаптацията на романа на Мери Кулидж-Раск през 1928 г., този свръхестествено изглеждащ чилър може да е достатъчен, за да преобърне по-крехка психика.

Лон Чейни в поза на прилеп -
*Лон Чейни в поза на прилеп – Лондон след полунощ.

Ако копие на филма лежи в хранилище някъде по света, какво би станало, ако бъде открито?

Според един от докладите това е станало. В края на 80-те години на миналия век служител на служба за доставка на филми в Лос Анджелис създава уебсайт, в който подробно описва как е попитал служител на склад за филм, наречен Хипнотизаторът. Служителят го насочва към разпечатка на филма. Когато отвори кутиите с филма, установи, че гледа копие на Лондон след полунощ. По някаква причина куриерът не направил и не казал нищо за тази невероятна находка и филмът останал изгубен.

Със сигурност най-добрият начин да откриете изгубеното копие на класическия филм е да посетите онлайн базата данни, посветена на киното и телевизията IMDB. Според техните източници до десетина копия на филма са били разпространени на места по целия свят. По този начин са откривани и други изгубени филми. Вероятността да бъдат открити и бъдещи изгубени продукции е голяма. Дали „Лондон след полунощ“ ще бъде една от тях?

Изтеглени сайтове 25 февруари

[ad_2]

Comments are closed.