Основни причини за падането на Западната Римска империя

След възхода идва падение. И разбира се, добрите времена не са вечни. Такава е плачевната ситуация, която сполетява някогашната обединена и процъфтяваща Римска империя. Някъде през V в. влиянието и авторитетът на Рим в света се сриват и настъпват най-лошите дни на разединение и конфликти. Независимо дали се спирате на Западната империя, която се разпада по-рано през V век, или на Източната, която я последва векове по-късно, факт е, че Рим (като цяло) в крайна сметка пада, след като е свидетел на безпрецедентен растеж.

Какви са причините за упадъка на Рим? Това остава въпросът за милион долара, който подтиква умовете на историците, тъй като те често спорят, за да открият истината.

В тази статия споделяме исторически прозрения за основните причини за упадъка на Римската империя.

Защо пада Рим

Подобно на всяко нормално цивилизационно падение, историята на упадъка на Рим се корени в множество вътрешни и външни фактори. Трудно е да се посочи един-единствен причинител на падането на Рим, но знаем, че нашествията, религията, имперската некомпетентност, болестите и разделенията са само някои от причините за падането на Рим.

Варварско нашествие

Варварите разграбват Рим през 410 г.

Повечето хора твърдят, че основната причина за краха на могъщия Рим е неспособността на империята да се защити от варварското нашествие. В продължение на много векове римляните воюват с германските племенни групи, но не им се поддават. Около 300 г. от н.е. обаче варварите проникват в Рим и предизвикват значителни опустошения. През 410 г. сл. н. е. кралят на вестготите Аларих направил невъзможното, когато буквално завладял Рим и ги изхвърлил от града.

Римската империя станала уязвима за нападения. Проблемите ѝ се увеличили още повече, когато вандалите нападнали Вечния град през 455 г. сл. През 476 г. сл. н. е., цар Одоакър въстанал срещу императорите Ромул и Августул. Не е чудно защо някои историци посочват 476 г. от н.е. като точната година, в която Западната империя е унищожена.

Рим се пропуква и разделя

Управниците на древен Рим не обръщат внимание на единството – „Разделени падаме, обединени стоим“. Когато в края на III в. от н. е. император Диклотиан противоречиво разделя някогашния обединен Рим на Западен и Източен, той създава условия за бързото падане на западната страна.

В управленски план разделението благоприятствало ефективното управление на двете половини, но в дългосрочен план двете империи стояли далеч една от друга. Вместо да работят заедно като римски граждани, Западът и Изтокът отслабили връзките си, като влизали в дребни конфликти за ресурси.

С течение на времето Изтокът станал по-силен от Запада. Поради това слабата Западна империя се превръща в уязвима цел за варварските нападения. През 5 век от н.е. Западът се срива, но Изтокът продължава да живее в продължение на 1000 години, преди да се подчини на Османската империя в 1453.

Въвеждане на християнството

Християнството се превръща в повратна точка, когато е представено на римляните като нова религия. Когато император Константин (306-337 г. сл. Хр.) внася религиозната промяна (християнството) в Рим, той е наивен за дългосрочните последици от това, което прави. В продължение на векове римляните били свикнали с идеята за много богове и богини (политеизъм). Императори като Калигула дори смятали себе си за бог.

Когато се появило християнството, проповядващо монотеистичен (един) Бог, това било в пълно противоречие с установените религиозни доктрини на древните римляни. Вследствие на това християните се сблъскват с редица преследвания. Но те отново били спасени благодарение на принципите за борба с преследванията на император Константин.

Като приели тази нова религия и захвърлили основните си традиции, римляните извършили самоубийствена смяна на вярата. За да се ускори римският упадък, християнството било превърнато в основна религия на империята. Това намалило властта на техните императорски владетели. В рамките на едно мигване римските императори станали никои. Как империята е могла да оцелее без уважаван лидер?

Отравяне с олово

Някои историци преместват въпроса за есента от социалните проблеми към химическото отравяне. Невероятно е как древните римляни са си играли с опашката на лъва – те са пиели заразена с олово вода от водопроводни тръби. Въпреки че древните римляни уж са имали някакви познания за опасностите от оловото, те са продължавали безгрижно да си служат с него.

С времето телата им абсорбирали и натрупвали смъртоносни количества от отровния метал. Учените твърдят, че отравянето с олово може да е намалило раждаемостта и интелигентността на римляните, оставяйки ги с неразумно население и лидери. Като цяло това може да е допринесло за тяхната уязвимост и евентуален разпад.

Военно разпадане

Защо падна Рим – Военно разложение

Според историка Вегет римската армия се разпада вътрешно. При дългото отсъствие на войни армията се оттегляла да спи, без да се обучава. Това ги направило зле подготвени за нашествията, които най-накрая се появили на пътя им. Те били повалени от сравнително превъзхождащи ги вражески оръжия. Този разпад на армията отчасти бил причинен от некомпетентно ръководство. Поради липсата на мотивация (награди) войниците слагали оръжията си и живеели като обикновени цивилни.

Икономически спад

След управлението на великия Марк Аврелий римляните не полагат почти никакви усилия за експанзия. Когато издигнеш сграда и я оставиш незавършена на върха, тя постепенно ще се срути. Възможно е точно такъв да е бил случаят с римляните, когато са се уморили да разширяват империята си.

Нещо повече, те харчели разточително по време, когато доставките на злато за империята били намалени. Римската валута загубила стойността си, когато сеченето на монетите им се извършвало с малко злато. В тази връзка някои теоретици предполагат, че империята се е сринала сама, защото се е разширила толкова много. Колкото по-голяма ставала, толкова по-трудно било управлението ѝ.

Болести и мизерия

Какво може да унищожи една цивилизация по-добре от една болест? Историците смятат, че масовото обезлюдяване е засегнало силно Западен Рим, оставяйки го да бъде потиснат от варварското нашествие. В периода между II & III в. от н. е. две катастрофални епидемии посещават Римската империя и убиват по-голямата част от работната ѝ сила. Антониновата и Киприановата епидемия успяват да опустошат Рим заради разширените търговски връзки на империята с Китай, Индия и източноафриканското крайбрежие.

Броят на римските животи, които били отнети от болестите, бил доста значителен – някои градове опустели, но точни данни за смъртността не са налични. Вследствие на това нездравите римски войници трудно могат да се защитят от варварското нашествие.