Последвайте ни във Facebook

Откриване на древен потънал египетски град

0
23
This red granite statue of a pharaoh is over 5 meters and 5.5 tons. Franck Goddio/Hilti Foundation, photo: Christoph Gerigk.

*Тази статуя на фараон от червен гранит е висока над 5 метра и тежи 5,5 тона. Франк Годдио/Фондация „Хилти“, снимка: Кристоф Геригк.

Превъзходното египетско пристанище Тонис-Хераклеон е изгубено на дъното на морето в продължение на 1300 години.

Египетският град Тонис-Хераклеон е бил главното пристанище за влизане в Средиземно море между VIII в. пр. н. е. и IV в. пр. н. е. През VIII в. пр. н. е. това, което е останало от града, е потънало в морето и в крайна сметка се е превърнало в далечен спомен. Без никаква следа, с изключение на няколко споменавания в исторически съчинения, забравените руини почиват необезпокоявани до XXI век. През 2000 г. Европейският институт по морска археология, ръководен от известния археолог Франк Годдио, най-накрая открива съкровищата на града в дълбините на залива Абу Кир.

В продължение на тринадесет години Годдио и екипът му методично разкопават и изследват потъналия град. Те откриват и повече от 64 корабокрушения и 700 котви в залива Абу Кир. Големият брой морски реликви накара изследователите да смятат, че Хераклея е била задължително входно пристанище за търговията между Нил и Средиземно море. Това се потвърждава и от откриването на тежести от Атина, които би трябвало да са били използвани за извършване на важни измервания на стоки. Никога досега такива тежести не са откривани сред археологическите обекти в Египет.

Морският археолог Франк Годдио ръководи проучванията на Александрия, Хераклея и Канопус. Източник: Life Daily
*Морският археолог Франк Годдио ръководи проучванията на Александрия, Хераклея и Канопус. Източник: Life Daily

История на Тонис-Хераклеон

В продължение на повече от четири века до основаването на Александрия в 331 г. пр.н.е. Тонис царува над канопическата част на река Нил. Гръцкият историк Диодор Сицилийски пише за Тонис-Хераклеон в своя велик труд, Bibliotheca historica, между 60 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.. Някъде през пети век пр.н.е. Херодот пише, че гръцкият бог и герой Херакъл всъщност е стъпил за първи път в Египет в този пристанищен град. Така гърците дали на Тонис името Хераклейон и построили грандиозен храм, посветен на него. Херодот казва също, че Парис и Елена от Троя са посетили пристанищния град.

Главата на статуята на птолемейска царица, за която се предполага, че е Клеопатра II или III. III в. Франк Годдио/Фондация
*Глава на статуя на птолемейска царица, за която се предполага, че е Клеопатра II или III. III век. Франк Годдио/Фондация „Хилти“, снимка: Кристоф Геригк.
Глава на статуя на птолемейска царица, за която се предполага, че е Клеопатра II или III. III век. Франк Годдио/Фондация
*Глава на статуя на птолемейска царица, за която се предполага, че е Клеопатра II или III. III век. Франк Годдио/Фондация „Хилти“, снимка: Кристоф Геригк.

Религиозен център за поклонение

В разказите на старите историци има общи черти. Най-значимото от тях е, че градът се гордее с огромен храм, построен в чест на героичния бог Херакъл, откъдето идва и името Хераклейон. Градът е бил едновременно оживено търговско пристанище и религиозен център за поклонение. Открити са шестнадесетметрови каменни скулптури и саркофази, за които се смята, че съдържат мумифицирани животни. Това подсилва идеята, че този божествен град е бил виден религиозен обект. Освен това в храма се е провеждало ежегодното честване на Мистериите на Озирис. Трите големи статуи, изобразени на снимката по-долу, представляват фараон, неговата царица и бог Хапи, от ляво на дясно. Те са стояли на входа на храма.

Египтяните са имали своя версия на Херакъл и така са споделяли този божествен герой. Херодот отъждествява Херакъл с египетския бог Шу. Други пък твърдят, че Сезотрис е предшественик на гръцкия герой. Във всички случаи този митичен бог-герой е означавал сила. Изглежда, че той отразява убеждението и на египтяните, и на гърците, че са силни, горди хора, непобедими като самия могъщ Херкулес. Какъв по-добър начин да се обозначи силата на Хераклея от това да се смята, че той е седалище на бог? Така техният любим Херакъл се превърнал в централна точка на процъфтяващия пристанищен град и търговски център.

Пристанищен бизнес

Освен като място за поклонение, тук са се осъществявали и много официални бизнес сделки. Кораби от различни части на древния свят пускали котвите си и разтоварвали стоките си, преди да се върнат у дома с нови запаси от египетски стоки, които да вземат със себе си. Длъжностните лица събирали данъци и такси, а в ръцете им преминавали огромни количества ценности. Освен това Нил е бил лесно защитим от това място.

Високи пет метра фараон, неговата царица и бог Хапи, IV в. пр. Франк Годдио/Фондация
*Високият пет метра фараон, неговата царица и бог Хапи, IV в. пр. Франк Годдио/Фондация „Хилти“, снимка: Кристоф Геригк
Високият пет метра фараон, неговата царица и бог Хапи, IV в. пр. Франк Годдио/Фондация
*Високият пет метра фараон, неговата царица и бог Хапи, IV в. пр. Франк Годдио/Фондация „Хилти“, снимка: Кристоф Геригк

Залезът на града на храмовете

Тонис-Хераклеон страдаше от недостатък, който подкопаваше цялостната му сила. Египтяните построили града върху част от делтата на Нил. Районът е бил особено податлив на свличане на земни маси, наводнения, повишаване на морското равнище и земетресения, които са били в състояние да предизвикат огромни приливни вълни. В резултат на това тези природни обстоятелства водят вековна битка с пристанището.

От II в. пр. н. е. прекрасният град започнал да потъва в морските дълбини. Някои изказват предположението, че наводненията и прекомерното тегло на града са допринесли за потъването му. Постройките и религиозните статуи, с които египтяните толкова се гордеели, буквално се равнявали на милиони и милиони килограми. Освен това земята, под която са се намирали тези постройки, е била в постоянно състояние на движение поради наводненията, които са често срещани в делтата.

Краят на един град и неговата символика

С развитието на цивилизацията и настъпването и отминаването на първото хилядолетие от Общата ера човечеството се приближава до зората на Епохата на разума, когато науката и монотеизмът се противопоставят на епохата на боговете и митичните герои. Изглежда, че потъването на това древноегипетско пристанище и храм служи като перфектна метафора за залеза на предаността на човечеството към неговите стари богове и почитта към древната митология.

Препратки:

Франк Годдио
Общество за библейска археология
Huffington Post
Институт за изкуство Чикаго