Мистериозни смъртни случаи на студенти в Урал

Повече от шестдесет години по-късно инцидентът в Дятловския проход остава една от най-объркващите и зловещи мистерии на всички времена. На 23 януари 1959 г. девет млади руски студенти от СССР тръгват на 190-километров преход със ски в Урал, северно от Свердловск. Когато не се завръщат, е изпратена група за издирване и след шест дни е направено трагично откритие. Мистериозните обстоятелства на смъртта им и до днес озадачават експертите. Няколко месеца след началото на разследването съветското правителство приключва случая и поставя документите в „Секретни“ архиви, където те остават до неотдавна. През февруари 2019 г. те отново отварят случая с Дятловския проход, за да проведат окончателно разследване.

Учениците пътуват с камион до базовия си лагер. 26 януари 1959 г. Източник.

Жертви на инцидента в Дятловския проход

Игор Дятлов, студент в пети курс по радиотехника, ръководи екипа от девет скиори, които загиват в северните планини на Урал. По-късно проходът е наречен на негово име. Освен Игор, там са били две млади жени, шестима млади мъже и 38-годишният ветеран от войната Александър Золотарев. Жертвите са идентифицирани като:

• Игор Дятлов
• Зинаида Колмогорова
• Людмила Дубинина
• Александър Колеватов
• Рустем Слободин
• Георгий „Юрий“ Кривонищенко
• Юрий Дорошенко
• Николай Владимирович Тибо-Бриньол
• Семьон „Александър“ Золотарьов

Лицата на жертвите от Дятловския проход върху мемориален камък. Обществено достояние.

Студентите учат в Уралския политехнически институт – технически университет в град Екатеринбург в Южен Урал. Като членове на университетския спортен клуб те тренирали за походи, които щели да ги отведат в дебрите на планината Урал. Все пак повечето от тях бяха новаци. Освен това конкретният маршрут, който избраха, принадлежеше към третата категория – най-трудните преходи. През зимата районът на тяхната обиколка бил известен с дълбоките си снегове, силни и внезапни бури и силни ветрове.

План на маршрута

Учениците възнамеряваха да изкачат планината Отортен (което на езика на местното население манси означава „не отивай там“) и планината Ойка-Чакур. И двете планини са с надморска височина над 4 000 фута. От двете планини ги делят четиридесет и три мили. Пътуването щеше да започне на 23 януари, а групата трябваше да се върне в базата си до 12 февруари. Игор обаче смяташе, че по-реалистична дата за връщане ще бъде 14 или 15 февруари. Той обаче не съобщава за този план, докато не започват експедицията. Игор не е представил плана на маршрута на служителите на спортния клуб, но по време на разследването сестрата на Александър Колеватов го е изготвила. На следващото изображение е представена подробна информация за оригиналния план.

Навътре в дивото

[blockquote align=”none” author=”Z. Kolmogorova, Jan. 23, 1959″]И ето ни във влака. Изпяхме всички песни, които знаем, научихме нови, всички си лягат в 3 (сутринта). Чудя се какво ни очаква на това пътуване? С какво ще се сблъскаме? [/blockquote]

Групата прекара първите няколко дни от пътуването, пътувайки с влак, автобус и камион, за да стигне до началната си база. След това, на 27-ми, те се отправят на ски. Малко след началото на прехода десетият член на групата Дятлов, Юрий Юдин, получава сериозен проблем с крака и не може да продължи активната част от пътуването. Той се завръща у дома и живее до 2013 г.

Останалата част от групата на Дятлов преминава покрай реките Лозва и Ауспийска, където лагерува на 28, 29 и 30. По това време те са следвали маршрута на северните елени Манси. На 31 януари започват изкачването на планината Холачахл, която се намира на около девет километра от връх Отортен. По ирония на съдбата Kholatchakhl (също Holatchahl или Kholat Syakhl) означава „мъртва планина“ на езика на коренното население манси. Това е така, защото на нейния безплоден тундров пейзаж не расте много и е известен със силните ветрове и виелици. След като напуснаха линията на дърветата, следите на елените свършиха.

Групата се сблъсква с лоши метеорологични условия, насочвайки се към Kholat Syakhl, 1 февруари. Източник.

За известно време пътят е показан от ски писта „Манси“, но лошите метеорологични условия затрудняват видимостта на пътеката. Те се отклонили по-далеч и по-високо, отколкото трябвало да отидат. Вместо да се върнат обратно в долината, където щяха да са по-сигурни сред дърветата, те решиха да разположат лагер на билото. Височина: 3 540 фута. (1078 метра)

Групата никога не се завръща

След като не се завръщат от експедицията на планираната дата 12 февруари, семействата на изчезналите скиори започват да се притесняват. От Университетския спортен клуб им съобщават, че Игор е изпратил съобщение с Юрий Юдин, че ще се върнат на 14 или 15 февруари, и когато 15-ти идва и си отива, те уведомяват властите. Служителите на клуба, полицията и военните обхождат района със самолети и с помощта на кучета, студенти и преподаватели.

След това в търсенето се включили и експерти по следене. Спасителният екип включвал и местното население манси, което идентифицирало предишния лагер на скиорите, разположен до река Ауспий. На 25 (или 26) февруари друга група търсачи проследила едва различимите скиорски следи откъм реката. Борис Слобцов, Михаил Шаравин и Иван Пашин карат ски по прохода, където откриват изоставен лагер. От снега стърчали само малки части от палатката, но в нея се намирали почти всички лични вещи на учениците.

Останките от палатката на учениците на Дятловския проход. Обществено достояние.

Разследване на събитията

Странно е, че в платното на дясната страна на покрива има три основни разреза с размери 12,6 инча, 16,5 инча и 35 инча. Анализът установи, че разрезите са дошли отвътре. Разследващите се чудят дали скиорите са изпълзели през дупките и защо.

Снимката показва три основни разреза в палатката.

Вътре в палатката са открити девет чифта ботуши, както и три филцови ботуша, подплатени и кожени якета, парки, брадви, одеяла, шапки, чорапи, храна, готварски принадлежности и други вещи. В близост до палатката лежали осем чифта ски. Намерени са и ролки с филми и дневници, които помагат на разследващите да пресъздадат движението на групата до последния ден, в който са били живи – вероятно 1 или 2 февруари.

Около покрития със сняг лагер се виждали следи от стъпки, водещи от палатката. Някои от отпечатъците разкриваха, че определени лица са носели само чорапи, докато други са били напълно боси. Отпечатъците водели до 500 метра от палатката и след това изчезнали в снега.

Откриване на телата

Първите две тела – на Юрий Кривонищенко и Юрий Дорошенко – се намират до кедър, който граничи с гората. Мястото се намираше на почти една миля източно от палатката. И двамата били боси и по термобельо, лежали един до друг. Доказателствата сочат, че са направили малък лагерен огън, а клоните са били счупени до 15 фута на дървото, където учениците може би са се изкачили, за да имат по-добра видимост към нещо, може би към лагера.

Карта на инцидента, показваща палатка и кедрово дърво. CC2.5, NASA, USGS, JAXA.

Същия ден ловците на Манси откриват водача на групата Игор на около 980 фута от кедровото дърво по посока на палатката. Той лежал по гръб, стискайки брезов клон, който изглежда бил размахал. Беше облечен доста топло, с изключение на липсата на обувки. Странно беше обаче, че на десния си крак беше обул вълнен чорап, а на левия – памучен.

Търсещите кучета намират Зинаида Колмогорова на около 1080 метра нагоре по хълма от Игор. Тя също не носела обувки, въпреки че била облечена с топли дрехи. Носът ѝ бил окървавен и тя се насочвала към палатката.

Други издирвачи откриват Рустем Слободин на 5 март. Той се намирал още по-нагоре по склона от кедъра и също изглежда е вървял към палатката. Подобно на Колмогорова, кожата около носа му била изцапана с кръв. Четири чифта чорапи покривали краката му, но имало само един ботуш отдясно. Иначе беше облечен топло. Въпреки че Слободин имаше счупен череп, това не беше достатъчно, за да го убие. Официално той е починал от хипотермия.

Търсене през пролетта

Месеци наред търсенето продължава, но други тела не се откриват. Тогава, в началото на май, снегът се стопил значително. Търсачите на Манси, които намерили дрехи, разпръснати из гората, предложили да копаят в долината, на 50-75 метра от кедъра. В близкия овраг те открили телата на другите скиори под около седем метра сняг.

Някой или нещо беше смачкало основата на черепа на Тибо-Бриньол. Той обаче нямал външни рани, които да сочат удар по главата. Имал е масивно кървене вътре в главата.

Людмила Дубинина имала множество счупени ребра от двете страни. Сърцето ѝ показало обширен кръвоизлив в дясната камера и кървене в гръдната кухина. При аутопсията е отбелязано също, че на Дубинина липсват езикът и очите – вероятно в резултат на разлагането в потока.

Колеватов е замръзнал до смърт. Золотарьов също е претърпял тежка гръдна травма с множество счупвания на ребрата и кръвоизлив в гръдния кош и сърцето. Очите му също бяха изчезнали.

Освен това се оказало, че починалите по-късно са взели дрехи от починалите по-рано. Золотарьов носел коженото палто на Дубинина, а Дубинина носела панталоните на Кривонишенко и неговото яке около крака и подбедрицата си.

Официални причини за смъртта

• Игор Дятлов – измръзнал до смърт.
• Зинаида Колмогорова – измръзнала до смърт.
• Людмила Дубинина -Обширен кръвоизлив в дясната камера на сърцето, множество двустранни счупвания на ребрата, обилен вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина (причинен от въздействието на голяма сила).
• Александър Колеватов – Големи счупвания на гръдния кош, измръзване до смърт.
• Рустем Слободин – измръзнал до смърт, също така закрита черепно-мозъчна травма (фрактура на челната кост от лявата страна).
• Юрий Кривонищенко – измръзнал до смърт.
• Юрий Дорошенко – измръзнал до смърт.
• Николай Владимирович Тибо-Бриньол – закрита раздробена депресивна фрактура в областта на форникса и основата на черепа с обилен кръвоизлив под менингите и в мозъчното вещество (причинена от въздействието на голяма сила).
• Семьон Золотарьов – Множество счупвания на ребра вдясно с вътрешен кръвоизлив в плевралната кухина (причинено от въздействието на голяма сила).

Необясними подробности

Изненадващо, нямаше големи външни рани. Силата върху телата им обаче е била равна на тази при катастрофа с висока скорост или експлозия, както описва Борис Алексеевич Оживял, съдебният лекар, отговарящ за всички аутопсии по случая. Той заключава, че нараняванията на Дубинина и Золотарьов „… са резултат от голяма сила, приблизително същата като тази, приложена към Тибо [Brignol]. Тези наранявания, а именно с такава картина и без да се нарушава целостта на меките тъкани на гръдния кош, са много сходни с травмата, причинена от въздушната взривна вълна“ (архив на Google).

Освен това няколко части от облеклото на жертвата са съдържали високи нива на радиация. Тъканите на телата им обаче не са имали и няма доказателства, че жертвите са починали от радиация. Когато Левашов, главният рентгенолог, дава показания за радиоактивното замърсяване, той казва: „Да, дрехите са замърсени или с радиоактивен прах, който е паднал от атмосферата, или тези дрехи са били изложени на замърсяване при работа с радиоактивни вещества, или при контакт. Това замърсяване, както вече посочих, е норма за хората, работещи с радиоактивни вещества“ (архив на Google). Освен това семействата на първите пет тела отбелязват наситено оранжев или загорял цвят на плътта на жертвите.

Разследващите са съгласни, че целият екип е напуснал палатката внезапно. Причината за това и защо не са обули обувките си или не са взели ските си, е неизвестна. Следите обаче показват, че са вървели със съвсем нормално темпо, а не са тичали. Въпреки че се обмисляше възможността за нечестна игра, нямаше доказателства в подкрепа на това.

Теории за инцидента в Дятловския проход

Появиха се множество теории за смъртта на студентите в Урал тази нощ. Първоначално следователите разглеждат възможността за нападение от страна на местния народ манси. Но по телата нямало фатални външни рани, а отпечатъците в снега показвали, че не е имало борба. Живеещите в региона манси са били в добри отношения с останалите местни жители и често са оказвали помощ на нуждаещите се. Така експертите изключват тази версия.

Друго предложение е свързано с лавини. Разследващите обаче се усъмнили в това, тъй като голяма част от палатката се намирала над снега, а по земята все още имало различими следи от стъпки.

Остава озадачаващият въпрос: защо туристите са разрязали палатката отвътре? Досега не е намерена задоволителна теория. Експертите казват, че едно от обясненията за липсата на дрехи може да е, че когато някой страда от хипотермия, може да свали дрехите си, защото мозъкът може да създаде фалшиво усещане за изгаряща топлина в тялото. Въпреки това учениците напуснали палатката без голяма част от топлите си дрехи, обувки и ски.

Наблюдения на „огненото кълбо“

Други теоретици твърдят, че районът около събитието е бил военен полигон и че при изпитание на оръжие случайно са загинали хората. Това се подкрепя от медицинските прегледи, в които се посочва, че „мощна сила“ е убила някои от тях. Освен това през февруари и март множество свидетели твърдят, че са видели нещо, което описват като огнени кълба в нощното небе. Те предоставиха писмени показания, включващи подробни описания.

31 март 1959 г. „…в рамките на 20 минути то се придвижи към нас, като се скри зад височината 880. Преди да се скрие зад хоризонта, от центъра на пръстена се появи звезда, която постепенно се увеличи до размера на Луната, започна да пада надолу, отделена от пръстена. Необичайното явление беше наблюдавано от много хора, вдигнати на тревога. Прос м да обясним това явление и неговата безопасност, тъй като в нашия случай то предизвиква тревожно впечатление. Авенбург, Потапов, Согрин“ (превод от Google).

Експертите сравняват тези описания с тестови изстрелвания на междуконтинентална балистична ракета R-7 и смятат, че може да има връзка. Правителството обаче отрича в този район да е имало военни изпитания. За съжаление, последвалите твърдения за огнени кълба и оранжеви сфери на 1 или 2 февруари не могат да бъдат проверени.

Естествено, без ясни отговори за инцидента, маргиналната общност посочва НЛО и Йети като допълнителни теории. Във връзка със събитието са излъчени и филм и документални филми, но мистерията така и не е разгадана.

Затворен и възобновен случай

В хода на разследването семейството и приятелите на скиорите така и не намират заключение. Никой не можа да даде обяснение за събитията в планината Kholat Syakhl. Впоследствие правителството на Съветския съюз закрива досието и определя причината за трагедията като „спонтанна сила“.

През февруари 2019 г. Генералната прокуратура на Русия възобновява делото за Дятловския проход в резултат на натиска на семейството и международните медии. Тъй като напълно изключват всякакво криминално деяние по случая, следователите ще разгледат само три възможни причини: ураган, лавина и снежна плоча. Те планират да изпратят експерти по геодезия, метрология и търсене и спасяване отново на терен през март 2019 г. Освен това ще бъдат извършени нови изследвания на труповете. Длъжностните лица планират да оповестят резултатите от разследването през август.

Източници:
Ria.ru
Hibinaud
Lochland McClelland.